РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Кюстендил, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241520101425 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от А. Т. С., с ЕГН: **********, с
адрес: гр.***, ул."**" **, вх.*, ет.*, ап.*, чрез пълномощника си адв.Б. Г.,
срещу "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260,
представлявано от изпълнителните си директори, съдържаща искане за
осъждане на ответника с правно основание по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 6000 лева.
В исковата молба и в молба-уточнение се твърди, че на 30.01.2008 г.
ищецът бил сключил с ответника договор за банков кредит № HL 32991 за
сума в размер на 25 000 лева, с краен срок за погасяване - 25.02.2031 г., като
съгласно чл.3, ал.1 от договора за кредит, годишната лихва била в размер на
сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева плюс
договорена надбавка от 4,95, като към момента на сключване на договора за
кредит БЛП бил в размер на 7,5%. В тази връзка се цитират и чл.3, ал.5, чл.6,
ал.3 и чл.13 от договора. Сочи се, че на 09.04.2021 г. ищецът предявил
отрицателен установителен иск за обявяването на описаните клаузи за
нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащи на закона -
чл.143, т.3, т.10, т.12, т.13, т.18 и т.19, чл.144 и чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, като
бил предявен и осъдителен иск на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 5000 лева, като заплатена без основание, въз основа на нищожни
клаузи от договора, който иск бил увеличен по размер до сумата от 18 043,46
лева. Било образувано гр.д.660/2021 г. по описа на КРС, по което с решение
били признато за установено, че описаните клаузи от договора били нищожни,
а ответникът бил осъден да заплати на ищеца сума в размер на 18 043,46 лева.
1
Решението на КРС било отменено от КОС с решение по в.гр.д. 131/2022 г. в
частта, в която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сума за размера
над 10 059,29 лева до 18 043,46 лева, представляваща платена без основание
сума по договор за потребителски кредит за периода от 25.03.2008 г. до
09.04.2016 г. като погасена по давност, а в останалите части - решението на
КРС било потвърдено. Срещу решението на КОС от ответника била подадена
касационна жалба, във връзка с която ВКС е постановил определение, с което
не е допуснал до касационно обжалване решението на КОС и с окончателно
Определение от 01.03.2024 г. на ВКС бил разрешен възникналия правен спор
между страните, като било признато за установено, че описаните клаузи от
процесния договор били нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с
чл.143 от ЗЗП, за което била формирана сила на присъдено нещо.
Заявява се, че ищецът продължавал да изпълнява надлежно
задължението си и досега по заплащане на месечните вноски за погасяване на
дълга, така както било уговорено в подписания Погасителен план -
Приложение № 1 и 2 съобразно подписани две допълнителни споразумения от
25.06.2009 г. и 16.07.2020 г. Банката-ответник на база прогласените нищожни
клаузи била променяла неколкократно базовия лихвен процент и независимо
от многократно проведени разговори за банката-ответник, същата към
настоящия момент не била направила изменение в погасителните вноски и
изпълнявайки прогласените за нищожни клаузи от процесния договор за
потребителски кредит, ищецът в периода от 10.04.2021 г. към настоящия
момент бил надплатил и продължавал да надплаща суми, съобразно все още
действащите уговорки в договора за кредит, с които суми банката-ответник се
била обогатила неоснователно и следвало да ги върне на ищеца на основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като окончателният размер на надплатените суми щял
да се определи от заключението на ССЕ.
Посочено е, че претендираната сума в настоящото производство е
формирана въз основа на неправомерно променян базов лихвен процент от
банката, позовавайки се на прогласените за нищожни клаузи от договора за
кредит, като сумата включвала надплатени лихви по кредита.
С оглед изложеното се иска съдът да постанови решение, по силата на
което да осъди ответника да заплати на ищеца надплатените неоснователно
суми въз основа на нищожни клаузи от сключения между тях договор за
потребителски кредит № HL 32991/30.01.2008 г. в размер на 6000 лева за
периода от 10.04.2021 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателно плащане на присъдените суми, както и
направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Представени са писмени доказателства и са отправени доказателствени
искания.
В изпълнение на дадени от съда указания ищецът пояснява, че
претендира неоснователно надплатени суми въз основа на прогласени за
нищожни с влязло в сила съдебно решение клаузи на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3,
чл.8, ал.2 и чл.13 от договор за потребителски кредит № HL 32991/30.01.2008
2
г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът e депозирал писмен отговор, с
който се оспорва изцяло предявеният иск по основание и размер, като същият
се счита за допустим, но за изцяло неоснователен и недоказан, поради което се
иска да бъде оставен без уважение. Във връзка с това ответникът е изложил
подробни съображения, като не оспорва наличието на съществуваща към
момента облигационна връзка между него и ищеца, произтичаща от
сключения договор за потребителски кредит № HL 32991/30.01.2008 г. за
текущи потребителски нужди, обезпечен с ипотека. Посочва се, че
разрешеният и отпуснат размер на кредита е 25 000 лева, като общият усвоен
размер на кредита е в размер на 26 000 лева, доколкото в него бил включен и
предвиденият в чл.10 от договора "кеш бонус" в размер на 4% от
първоначално отпуснатата сума съгласно Бордеро № 450211 от 25.02.2008 г.
Не се оспорват и цитираните от ищеца съдебни решения, но основният
предмет на предходното исково производство между страните, бил без пряка
връзка със спорното материално право, предмет на настоящия иск, като
формираната СПН не можела да полза ищеца по отношение на релевираните
от него факти и обстоятелства в настоящата искова молба, на които той
основавал предявения иск. Оспорват се всички останалите фактически
твърдения и правни изводи на ищеца, както и твърдението му, че
задълженията по договора за кредит били погасявани редовно през посочения
исков период - 2021-2024 г. Изложени са аргументи и по отношение на
субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо. Направено
е оспорване на размера на иска, като се твърди, че същият не бил установен и
индивидуализиран в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба,
като посочената от ищеца сума била произволна и не кореспондирала с
размера на приложимия по договора ефективен лихвен процент на
възнаградителна лихва. Счита се, че била налице забава на кредитора по
смисъла на чл.95 от ЗЗД, доколкото ищецът не бил положил необходимата
грижа за избягване на претендираните от него вредоносни последици от
плащането на по-високи погасителни вноски по процесния кредит. Видно от
приложен Профил на клиента от 15.06.2021 г., на 25.01.2019 г. от страна на
банката било отказано преструктуриране на кредита поради допускане на
сериозни просрочия в непогасяването на дължимите месечни вноски през
2018 г., което свидетелствало за цялостно недобросъвестно отношение и
неизпълнение на основни задължения на ищеца.
В условия на евентуалност в случай, че искът бъде приет за допустим и
основателен, на основание чл.103, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.79 от ЗЗД,
евентуално с чл.55, ал.1, пред.3 или евентуално чл.307 от ЗЗД, е направено
възражение за прихващане с вземане в размер на 800 лева, представляващо
дължима и неплатена от ищеца, възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит № HL 32991/30.01.2008 г. за периода 25.07.2010 г.-
25.07.2011 г. върху съответната остатъчна главница поради отпаднали с
обратна сила преференциални лихвени условия по чл.4,ал.2 от Допълнително
споразумение от 16.07.2020 г., която се претендирала като обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение по чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, евентуално
3
като връщане на недължимо платено на отпаднало основание поради
неоснователно обогатяване на осн.чл.55, ал.1, пред.3 от ЗЗД за ищеца под
формата на спестен дължим разход за лихва. Описани са и фактите и
обстоятелствата, от които произтича вземането, като е пояснено, че
прихващането е възможно и с погасени по давност, вземания и ищецът
дължал на банката възнаградителна лихва за периода 2010-2011 в размер на
12,45 % или 800 лева (индикативен размер). Въз основа на изложеното се иска
да бъде оставен без уважение предявения осъдителен иск, а при условия на
евентуалност и на основание чл.307 от ТЗ да бъде поставено решение за
изменение на клаузата на чл.4, ал.2 от Допълнително споразумение от
16.07.2010 г. към процесния договор за кредит с описаното в отговора,
съдържание. Иска се присъждане на разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение.
Не се оспорват представените от ищеца писмени доказателства, като
ответникът заявява, че ще се ползва от тях.
Не се възразява и по искането на ищеца за предоставяне на
удостоверение, като в изпълнение на това искане се представя съответната
справка.
Не се оспорва искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
като се поставят допълнителни въпроси от страна на ответника и се възразява
по отношение на част от поставените от ищеца, задачи към експертизата.
Представени са писмени доказателства и са отправени доказателствени
искания.
Отправеното възражение за прихващане, поддържано и с молба вх.№
12947/11.11.2024 г., не беше прието за съвместно разглеждане в настоящото
производство с протоколно определение от 30.01.2025 г.
С Определение № 1423/21.10.2024г. съдът отдели предявения с отговора
на исковата молба с вх. № 10881/25.09.2024 г. от „Юробанк България“ АД
против А. Т. С., насрещен иск в условията на евентуалност, в случай че съдът
приеме, главният иск за допустим и основателен и осъди ответното дружество
да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 6000 лева,
недължимо платена въз основа на обявени за нищожни клаузи по сключен
между страните Договор за потребителски кредит №HL 32991/30.01.2008г. за
периода от 10.04.2021г. до датата на депозиране на исковата молба, на осн.
чл.307 от ТЗ да бъде постановено решение за изменение на клаузата на чл.4,
ал.2 от Допълнително споразумение от 16.07.2010г. сключено към процесния
договор за кредит. По насрещния иск е образувано гр. д. № 2591/2024 г. по
описа на КРС, прекратено на основание чл.232 ГПК.
Не беше допуснато изменение на иска досежно допълване петитума на
исковата молба, формулирано в депозирани молби от ищеца, изразяващо се в
съединяване на установителен иск за прогласяване нищожност на договорни
клаузи. Съдът допусна на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на размера
на иска, чрез неговото намаляване със сумата в размер на 1246.50 лв., като
същият след изменението следва да се счита предявен за сумата от общо
4753.50 лв.
4
В проведените открити съдебни заседания ищецът е редовно призован
и за него се явява пълномощникът му адв. Г., поддържа исковата молба и
изложеното в последващите уточнителни молби. Не се явява представител на
ответното дружество, в депозирани молби се поддържа писмения отговор и се
навеждат доводи за неоснователност на претенциите. Страните претендират
разноски по делото.
По делото бяха приети като допустими, относими и необходими за
изясняване на спорния предмет, писмени доказателства. Изслушано е вещото
лице М. В., изготвила допуснатата съдебно-счетоводна експертиза като й бяха
зададени отправените от ответната страна уточнителни въпроси. От страна на
ищеца са депозирани писмени бележки в предоставения от съда срок.
След задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, преценен поотделно и в неговата съвкупност и като взе предвид
изложените от страните доводи, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
Страните не спорят, че помежду им съществува облигационна връзка,
произтичаща от процесния договор за потребителски кредит № HL
32991/30.01.2008 г., сключен за сума в размер на 25 000 лева. По силата на
този договор банката е отпуснала на А. С. заемната сума със срок на
погасяване от 276 месеца. Съгласно договора главницата е олихвявана с
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката
за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период плюс договорна
надбавка в размер на 4.95 пункта. Към момента на сключване на договора
БЛП е бил в размер на 7.5 %. Кредитът е следвало да се погасява на равни
месечни вноски в размер на 275,32 лв. Договорено е било, че при предсрочно
погасяване, кредитополучателят дължи такса в размер на 4% върху размера на
предсрочно погасената главница, както и връща кеш бонуса, посочен в чл.8 от
договора. Договорът е обезпечен с ипотека.
Между страните е сключено допълнително споразумение от 18.06.2009
г., в което същите констатират, че задълженията на кредитополучателя са в
размер на 26 500,87 лв. като е въведен облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания. Сключено е и допълнително споразумение от
16.07.2010 г., с което страните договорили дванадесетмесечен период на
облекчено погасяване на дълга, през който да се начислява фиксирана годишна
лихва в размер на 8,64% при равни месечни вноски в размер на 200 лева,
съгласно погасителен план.
С влязло в сила Решение № 260489 от 21.12.2022 г. по гр. дело
№660/2021 г. по описа на КРС, съдът е признал за установено в отношенията
между А. Т. С., с ЕГН **********, с и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Околовръстен
път“ №260, че клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.8, ал.2 и чл.13 от договор за
потребителски кредит HL 32991 от 30.01.2008г., сключен между страните, са
нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр.чл.143 ЗЗП.
По силата на влязло в сила Решение № 167 от 18.08.2022 г. по в. гр. дело
№131/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил „ЮРОБАНК
5
БЪЛГАРИЯ“ АД, е осъдено да заплати на А. Т. С. сума в размер на 10 059,29
лв., като изплатена от ищеца на ответника без основание, въз основа на
нищожни клаузи от сключения между тях договор за потребителски кредит
HL 32991 от 30.01.2008г., ведно със законна лихва, считано от 09.04.2021г. до
окончателното изплащане.
С Определение №494 от 01.03.2024 г. по к.т.д. № 213/2023 г., II ГО на
ВКС окончателно е разрешен възникналият правен спор между страните, като
е признато за установено, че клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.8, ал.2 и чл.13
от процесния договор са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с
чл.143 от ЗЗП, за което е формирана сила на пресъдено нещо.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът цени като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
съгласно чл.3, ал.1 от договора за периода от 10.04.2021 г. до датата на
подаване на исковата молба – 13.06.2024 г. са дължими 38 месечни вноски,
всяка от които по 275,32 лв. или общо 10 462,16 лева. По погасителния план,
изготвен на основание чл.3, ал.1 от Договора, за същия период се дължат
главница в размер на 3 731,52 лв. и договорна лихва в размер на 6 730,64 лв.
Съгласно приложено извлечение от разплащателни сметки, обслужващи
процесния кредит, са заплатени 3 815,97 лв. – главница и 11 399,60 лв. –
лихви, тоест надплатени са 84,45 лева за главница и 4 669,05 лв. за лихви. За
целите на експертизата е прието, че действащият лихвен процент по Договор
за кредит № HL32991 е договореният в чл.3 от същия или 12,45%. Посочено е,
че при изготвяне на погасителен план съгласно чл.3, ал.1 от договора,
месечната вноска е в размер на 275,32 лв. и при внесени за процесния период
суми за погасяване на главница и договорна лихва – 15 215,66 лв., а дължими
10 462,16 лв., надплатената сума е общо 4 753,50 лв. Отбелязано е, че към
датата на подаване на исковата молба има надплатени суми в горепосочения
размер при съпоставка на начислените по погасителния план на банката суми,
с тези по погасителния план по чл.3, ал.1 от договора, изготвен от експерта.
Посочва се, че за процесния период няма капитализирана лихва.
По зададените от ответната страна задачи е констатирано, че при
погасителен план с прилагане на 12,45% договорна лихва общият размер на
дължимата такава за периода 25.07.2010 – 25.11.2011 г. се равнява на 3 284,50
лв., а при погасителен план съгласно Споразумение от 2010 г. – 2 199,70 лв. В
периода 10.04.2021 г. – 13.06.2024 г. вноските по кредита не са плащани
редовно, поради което в Приложение № 9 на експертизата е представена
справка за начислени и платени неустойки за просрочие. В заключението се
сочи, че базовият лихвен процент, приет на заседания на Комитета по
управление на активите и пасивите на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за
жилищни кредити /в т.ч. потребителски кредити с ипотека/ за съответните
периоди, към който е прибавена съответната договорена надбавка за периода
от 01.09.2007 г. до 24.03.2008 г. е: 7,50%+4,95 пункта = 12,45%. Отбелязано е,
че за процесния кредит не е приложима действащата Методология за
определяне на референтен лихвен процент /ПРАЙМ/, поради това, че тя се
отнася само за договори, сключени след 23.07.2014 г. Твърди се, че при
прилагане на погасителен план и в случай че се разглежда единствено
6
процесният период – направени вноски и дължими месечни суми в размер на
275,32 лв., не би имало просрочие, респективно начисляване на такси за
просрочие, тъй като внесените суми биха били достатъчни за покриване на
задълженията.
Към заключението е приложен подробен погасителен план, изготвен в
съответствие с валидната клауза на чл.3, ал.1 от процесния договор.
В открито заседание вещото лице М. В. поясни, че е ползвала
публикуваната на сайта на банката Методология на образуване на базов
лихвен процент /БЛП/ и история на променените БЛП, но е работила с
посочените в договора проценти, а именно 7,50%. Отново посочва, че не
следва да е прилаган индекс „ПРАЙМ“, защото той не се отнася за договори
сключени преди 2014 г., какъвто е и процесният. Обяснява заплащането на по-
висока сума за главница за исковия период 10.04.2021 г. – 13.06.2024 г. при
прилагане на актуалния погасителен план /с по-висок размер на лихвата/
спрямо първоначалния погасителен план /с по-нисък размер на лихвата/ с
това, че е работила с главница в първоначално уговорения размер от 25 000
лева, а съгласно последното споразумение от 2010 г. главницата е над 28 000
лева. Заявява, че няма разлика при стойността на надплатената лихва по задача
№1 – 4 699,05 лв. и по задачи №4 и №5 – 4 753,50 лв., тъй като последната
сума е сборна от начислена лихва и главница. Пояснява, че по задача № 8
посочената сума от 1 084,80 лв., изразяваща ползвана преференция на по-
ниска лихва, уговорена в допълнително споразумение от 2010 г. касае период
различен от процесния. Експертът акцентира, че при изготвяне на
заключението е ползвала първоначално договорения процент от 12,45 пункта.
Съобразявайки гореизложената установена фактическа обстановка,
съдът приема следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
При разпределение на доказателствената тежест с доклада по делото съдът
указа на ищеца, че следва да установи, че е заплатил сума в размер на
процесната и въз основа на конкретни нищожни клаузи от сключения между
страните договор за потребителски кредит и получаване на сумата от
ответника. В доказателствена тежест на ответника при установяване на
горните факти, е да докаже наличието на правно основание за получаване,
респ. задържане на процесната сума.
По отношение на иска с правно основание по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
съдът приема същия за основателен до пълния му размер, с оглед допуснатото
изменение по чл.214, ал.1 ГПК, въз основа на следното. От събраните
доказателства и най-вече от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, неоспорена от страните, което съдът кредитира
изцяло, се констатира, че ищецът реално е заплатил в полза на ответната
банка-кредитодател по договор за потребителски кредит № HL
32991/30.01.2008 г. сума в размер на 4 753,50 лева, на основание прогласени за
нищожни договорни клаузи. Тази сума е постъпила в патримониума на
ответника като не беше доказано наличието на валидно основание за
задържането й.
7
Според Решение № 335 от 3.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1689/2014 г.,
IV г. о., ГК обичайно имущественоправните последици от нищожния договор
се релевират едновременно с релевирането на самата нищожност, макар да не
съществува пречка от отделното им предявяване, като успешното провеждане
на претенцията за нищожност на договор е условие за проявяването им, но не
и за тяхното предявяване. В настоящия случай е налице сила на пресъдено
нещо относно нищожността на договорните клаузи, предоставящи
неравноправно възможност на кредитора да изменя размера на лихвения
процент по договора, като разглежданата осъдителна претенция касае времето
от 10.04.2021 г. до 13.06.2024 г., тоест за действителната дължимост на
заплащаните от длъжника суми в процесния период не е формирана сила на
пресъдено нещо по приключилото гр.д. № 660 по описа на КРС за 2021 г.
/решението по което обхваща период до 09.04.2021 г./.
Несъмнено нищожните клаузи на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.8, ал.2 и чл.13
от сключения между страните договор за потребителски кредит № HL
32991/30.01.2008 г. не представляват годно основание за плащане на горната
сума, поради което плащането е извършено без правно основание, а искът по
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен. С оглед акцесорния характер на лихвата, ответникът следва да
бъде осъден да заплати и законната лихва върху визираната сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и пълно уважаване на предявения иск,
разноски се дължат на ищеца. От същия е представен списък на разноските по
чл.80 ГПК /л.188 от делото/ до приключване на последното заседание по
делото, в който са посочени разход за адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител адв. Б. Г. в размер на 1 200 лева, доказан с
приложения по делото договор за правна защита и съдействие – т.1 от
Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г., по тълк. дело №6/2012 г. на
ОСГТК, ВКС. Претендират се и държавна такса в размер на 240 лева и депозит
за възнаграждение на вещо лице в общ размер от 300 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество ще бъде осъдено
да заплати на ищеца сторените разноски в размер на 1 740 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260, да заплати на А. Т. С., с
ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ул."***" **, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от
4 753,50 лева, представляваща платени без основание суми въз основа на
прогласените за нищожни клаузи на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.8, ал.2 и чл.13 от
сключения между тях договор за потребителски кредит № HL
32991/30.01.2008 г. за периода от 10.04.2021 г. до датата на подаване на
8
исковата молба – 13.06.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен
път“ 260, да заплати на А. Т. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ул."***"
**, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 1 740 лева, представляваща направени разноски в
настоящото производство.
Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9