РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Русе, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, V - ти състав, в публично заседание на 16
юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело №
168 по описа за 2022 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл. 145 от АПК.
Образувано
е по жалба на „К И К ЛАК
СЕРВИЗ“ ЕООД, със седалище: гр.Русе, представлявано от К.И.Я. - управител,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 70-ФК
от 04.04.2022 г., издадена от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект - автосервиз, находящ
се в с. Червена вода, област Русе, ул. „Георги Сава Раковски“ № 68, стопанисван
от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни
на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл.187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се
релевират основания за допуснати съществени процесуални нарушения, материална
незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона при издаване на
заповедта. Жалбоподателят претендира съдът да отмени оспорената заповед. Претендира
и сторените в производството разноски, съгласно представен списък на разноските
(л. 26 от делото).
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител оспорва основателността на жалбата. Претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, приема за
установено следното:
По фактите
От представените с административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 28.03.2022 г., в 13:30 часа е била извършена
проверка на търговски обект – автосервиз, находящ се в с. Червена вода, област
Русе, ул.„Георги Сава Раковски“ № 68, стопанисван от жалбоподателя, при която
било констатирано, че „К И К ЛАК СЕРВИЗ“ ЕООД, в качеството си на задължено
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез
издаване на фискална касова бележка от наличното, регистрирано за обекта в НАП
фискално устройство модел DATECS-DP-15 с ИН на ФУ DT529294 и ИН на ФП 02568470 с изградена дистанционна връзка с НАП, с което
е било прието, че е осъществен съставът на нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3,
във вр. с чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 40, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г.
При проверка на прономерования и прошнурован кочан с
касови бележки за регистрираното за обекта ФУ били установени издадени касови
бележки, както следва:
-
на
27.01.2022 г., в 14:00 часа била издадена касова бележка от кочан за сумата от
500 лева с отбелязване „боядисване на фолксваген „Каравел“ – капаро“;
-
на
05.02.2022 г., в 17:00 часа била издадена касова бележка от кочан за сумата от
100 лева с отбелязване „пастирване на фолксваген голф с рег. № Р5946РВ“ и
-
на
18.02.2022 г., в 15:00 часа била издадена касова бележка от кочан за сумата от
2 000 лева с отбелязване „боядисване вътрешно и външно на фолксваген „Каравел“.
Установено
било, че в книгата за дневни финансови отчети за календарната 2022 година липсва
вписване на началния и крайния номер на издадените касови бележки за деня и
общия оборот, изчислен въз основа на всички тях, както и текст, указващ
причината за използване на касови бележки от кочан.
След
преглед на паспорта на ФУ било установено, че липсва вписване от лицето,
извършващо сервизно обслужване и ремонт на данни за ремонта.
Резултатите от проверката били материализирани в Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0054960 от 28.03.2022 г. с приложени към него
писмени доказателства (л. л. 6 - 33 от преписката).
Прието било, че от тези констатации следва, че
търговецът не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба, тъй като съгласно чл. 40, ал. 4 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., ремонт без направено вписване в паспорта на ФУ от
сервизния техник не се признава от органа по приходите, съответно лицето по чл.
3 се санкционира със санкцията за неизползване на ФУ за времето на ремонта.
С оспорената по делото ЗНПАМ № 70-ФК от 04.04.2022 г.,
издадена от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект - автосервиз, находящ се
в с. Червена вода, област Русе, ул. „Георги Сава Раковски“ № 68, стопанисван от
жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС (л. л. 1 - 4 от
преписката).
В заповедта има изрично позоваване на горецитирания
протокол за извършена проверка и изцяло е възприета описаната в него фактическа
обстановка. Във връзка с констатациите при проверката от административния орган
е било прието, че търговецът е извършил нарушение на чл.
25, ал. 1 и ал.3, във вр. с чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 40, ал. 4 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г.
За същото нарушение на 11.04.2022 г. срещу търговеца е
издаден и АУАН (л. л. 47 и 48 от преписката).
Заповедта е получена от лично от законния представител
на дружеството на 11.04.2022 г., видно
от подписана от него разписка (л. 5 от
преписката).
Жалба до съда е подадена на 21.04.2022 г. (л. 2 от
делото).
Правни изводи
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ при спазване на законоустановения
14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, предл. второ от ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-1148 от
25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 53 от преписката).
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването й. Описаната в ЗНПАМ
фактическа обстановка е отразена и в ПИП № 0054960 от 28.03.2022 г., по отношение на който е налице и
изрично позоваване в ЗНПАМ.
По отношение на
преценката за наличието или липсата на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и за спазване на материалния закон,
съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., лицето по чл.
3 при работа с
касови бележки от кочан на страницата за съответната дата в книгата по чл.
39, ал. 5 или в
специален регистър за ползваните касови бележки от кочан вписва началния и
крайния номер на издадените касови бележки за деня и общия оборот, изчислен въз
основа на всички тях, както и текст, указващ причината:
1.
ремонт на ФУ - "ремонт";
2.
спиране на захранващото напрежение за определен период - "спиране на
напрежението", начален и краен час на периода;
3. кражба на ФУ -
"кражба";
4. експертиза на ФУ от
БИМ - "експертиза";
5. поради
неизправност на дистанционната връзка и невъзможност за изпращане на данни –
"блокирало ФУ/ИАСУТД".
Според ал. 3 на чл. 40, времето, през което ФУ е било в
ремонт, се доказва пред органите по приходите чрез вписаните от лицето,
извършващо сервизно обслужване и ремонт, данни за ремонта в паспорта на
устройството и вписаните данни за ремонта в книгата за дневните финансови отчети
от лицето по чл. 3.
От своя страна разпоредбата на ал. 4 на чл. 40 гласи, че
ремонт без направено вписване в паспорта на ФУ от сервизния техник не се
признава от органа по приходите, съответно лицето по чл.
3 се санкционира със
санкцията за неизползване на ФУ за времето на ремонта.
Административният орган е установил от фактическа страна, че на
три посочени в ЗНПАМ дати вместо фискална касова бележка, търговецът е издал
касова бележка от кочан, като във всяка такава е отбелязал дата на издаване,
сума, за която се издава, както и за каква услуга се заплаща тази сума.
Констатирано е още, че в
книгата за дневни финансови отчети за календарната 2022 година липсва вписване
на началния и крайния номер на издадените касови бележки за деня и общия
оборот, изчислен въз основа на всички тях, както и текст, указващ причината за
използване на касови бележки от кочан. Установено е и че в паспорта на ФУ
липсва вписване от лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, на данни за
извършен ремонт.
При
тези констатации, административният орган е достигнал до извод, че търговецът
не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, тъй
като съгласно чл. 40, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г., ремонт без направено вписване в паспорта на ФУ от сервизния техник не се
признава от органа по приходите, съответно лицето по чл. 3 се санкционира със
санкцията за неизползване на ФУ за времето на ремонта, което от своя страна се
явява предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. установява няколко възможни хипотези на работа с касови
бележки от кочан, една от които е при ремонт на ФУ. В конкретния казус обаче при
извършената проверка не е била изяснена причината, поради която са издавани
касови бележки от кочан и коя от указаните хипотези е наложило работата с
касови бележки от кочан. Както в протокола за извършена проверка, на който се
основава оспорената в настоящото производство заповед, така и в самата ЗНПАМ
само е посочено, че в
книгата за дневни финансови отчети за календарната 2022 година липсва вписване
на началния и крайния номер на издадените касови бележки за деня и общия
оборот, изчислен въз основа на всички тях, както и текст, указващ причината за
използване на касови бележки от кочан. Посочено е също и че в паспорта на ФУ
липсва вписване от лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, на данни за
ремонт. Неясно остава обаче въз основа на какви данни административният орган
прави извод, че в случая е налице именно хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
при положение, че в книгата за дневни финансови отчети за 2022 г. липсва текст,
указващ причината за използване на касови бележки от кочан на конкретните дати,
липсват и други доказателства по преписката, от които би могъл да се изведе
такъв извод. Така при неяснота относно съставомерен за нарушението елемент, а
именно извършен ремонт, като именно в този период /на извършване на ремонта/ да
са издадени и касовите бележки от кочан, органът приема, че е нарушена разпоредбата
на чл. 40, ал. 4 от Наредбата. В конкретния казус органът не е установил дали
причината за работа с касови бележки от кочан е поради ремонт на ФУ, който
ремонт не е бил вписан в паспорта на ФУ, за да намери приложение цитираната
разпоредба.
Действително от констатираните в производството факти и
обстоятелства се установяват допуснати от дружеството нарушения, като например
липсата на вписване в книгата на дневните финансови отчети за 2022 година на
началния и крайния номер на издадените касови бележки за деня и общия оборот,
изчислен въз основа на всички тях, както и текст, указващ причината за
използване на касови бележки от кочан, каквото задължение несъмнено му се
вменява с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата, но от доказателствата по
делото не би могъл да се изведе извод за наличието на нарушение по чл. 40, ал.
4 от Наредбата, предвид липсата на данни за извършен ремонт, който да не е бил
вписан в паспорта на ФУ и през времето, когато същият е извършен, да са били и
издадени въпросните касови бележки от кочан.
Предвид гореизложеното по делото не се установи по
категоричен и несъмнен начин съществуването на всички предпоставки за налагане
на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС поради допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1, във вр. с
чл. 40, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Това налага отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна и необоснована.
По разноските
С оглед изхода на спора и като съобрази разпоредбата на
чл. 143, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав намира претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съгласно
представен списък на разноските на л. 26 от делото в общ размер на 550 лева, от
които 50 лева – заплатена държавна такса (л. 16 от делото), 500 лева –
заплатено в брой адвокатско възнаграждение (л. 24 от делото). Същите следва да
се присъдят в полза на „К И К ЛАК СЕРВИЗ“ ЕООД в претендирания и
доказан размер от 550 лева.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 70-ФК от 04.04.2022 г., издадена от Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
„К И К ЛАК СЕРВИЗ“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект - автосервиз, находящ се в с. Червена вода,
област Русе, ул. „Георги Сава Раковски“ № 68, стопанисван от „К И К ЛАК СЕРВИЗ“
ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София да заплати на
„К И К ЛАК СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. „Алеи Възраждане“ № 38, вх. 2, ет. 3, представлявано от К.И.Я., сумата от 550,00 (петстотин и петдесет) лева за
разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ: