Определение по дело №1813/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по жалба на адвокат Т. Т. от АК-Пловдив, с адрес на кантората:гр.Пловдив,[улица],ет.*,оф.*,пълномощник на Д. Д. И.,[ЕГН] ,срещу Заповед № 24-1030-000530 от 22.07.2024г. от ОДМВР Пловдив,Сектор „Пътна полиция“за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), издадена от началник група ОДМВР Пловдив,Сектор „Пътна полиция“,Р. К. П., с която на Д. Д. И.,[ЕГН] на основание чл. 171, т. 2 "а", Б."а" от ЗдвП е отнето свидетелство за управление на МПС №***.

С жалбата срещу принудителната административна мярка е направено искане за спиране на изпълнението й. Излагат се твърдения, че за Д. И. ще настъпят сериозни материални вреди, доколкото същият се грижи за съпругата си М. П. И. с [ЕГН], която страда от онкологично заболяване. Твърди се, че Д. И. следва да полага ежедневни грижи за съпругата си и да я транспортира до болнично заведение.

Искането за спиране е направено от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б"а" от ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. Водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по този ред, следва да преминат през медицинско изследване по реда и условията, определени в Наредба № 3 от 11 май 2011г., при което се прави експертна оценка за състоянието на изследваното лице и съответствието му с изискванията към съответната категория или професионална група.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

По принцип оспорването спира изпълнението на административния акт. Изрично в чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Горното налага извода, че законодателят е предвидил предварително изпълнение на административен акт по силата на закона. Предпоставките за спиране са визирани в чл. 166 АПК и касаят няколко хипотези. По изключение, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това по силата на закона предварително изпълнение. В съответствие с това, заповедите по чл. 171 ЗДвП по силата на изрична законова разпоредба - чл. 172, ал. 6 от същия закон са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване изпълнението на ПАМ. При допуснато предварително изпълнение на заповедта по силата на закона за административния орган няма задължение да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита. В конкретния случай предварително изпълнение на заповедта е допуснатото по силата на закона и то с изрична правна норма. В този смисъл, за административния орган не съществува задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта и да излага конкретни съображения в тази насока за да обоснове и мотивира допуснатото предварително изпълнение.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно.

 

В конкретния случай се заявяват факти, че за жалбоподателя Д. И. ще настъпят сериозни материални вреди, доколкото същият се грижи за съпругата си М. П. И. с [ЕГН],която страда от онкологично заболяване Тези факти не се подкрепят изцяло от представеното Експертно решение №95098 от 28.22.2023г./л.10 от делото/.Действително приложената принудителна административна мярка създава неудобства за жалбоподателя, но това само по себе си не води до извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда, която да е основание за спиране на изпълнението. Твърденията, че се налага М. П. И. бъде ежедневно транспортиране за болнично лечение не са подкрепени с никакви доказателства. Видно от Експертно решение №95098 от 28.22.2023г.на М. И. не е определена чужда помощ.

Твърдяната вреда не е обоснована с доказателства. Не се сочат нови обстоятелства. Поради превес на обществения интерес, а именно безопасност на движението за всички участници в него, съдът не намира основания за спирането на изпълнението на заповедта поради причинените временни неудобства за водача на МПС. Ето защо в случая превес следва да се даде да обществения интерес, пред частния.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 АПК във вр. с чл. 172, ал. 6 ЗДвП, Административен съд-Пловдив

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат Т. Т. от АК-Пловдив, с адрес на кантората:гр.Пловдив,[улица],ет.*,оф.*,пълномощник на Д. Д. И.,[ЕГН] , за спиране изпълнението на Заповед № 24-1030-000530 от 22.07.2024г. от ОДМВР Пловдив,Сектор „Пътна полиция“ за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), издадена от началник група ОДМВР Пловдив,Сектор „Пътна полиция“,Р. К. П., с която на Д. Д. И.,[ЕГН] на основание чл. 171, т. 2А, Б.А от ЗдвП е отнето свидетелство за управление на МПС № ***.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.