№ 20861
гр. *****, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20241110176950 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищцовото дружество "Т. С." ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по
отношение на топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. „*******“ № 26, ет. 8,
ап. 23, на който имот ответникът е собственик. Поддържа, че съгласно тези ОУ
е доставял до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 448,19 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 27.12.2024
г. до изплащане на вземането, сума в размер на 99,94 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна
енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 06.12.2024 г.
Ответникът Ф. К., чрез назначения по делото особен представител, е
подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който
оспорва исковете като неоснователни, поради липса на облигационно
правоотношение. Навежда евентуално възражение за изтекла погасителна
давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице подпомагащо ищеца страна "Д." ООД не е взело
становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
1
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ в
тежест на ищеца е да докаже: наличието на облигационно правоотношение с
ответната страна по отношение на процесния имот и за процесния период,
размера на дължимата цена за доставена топлинна енергия за процесния
период. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да докаже и реализирането на факти, представляващи
основание за спиране и/или прекъсване на давността.
При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
установи погасяване на процесните вземания.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, а в
тежест на ответника – да установи погасяване на вземанията за главница в
срок или заплащане на претендираната стойност за обезщетение за забава.
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия
на основание чл. 149 ЗЕ.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
С доклада по делото съдът е отделил като служебно известно му
обстоятелството, че Общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
В случая от представените по делото доказателства – заявление–
декларация и нотариален акт за продажба на недвижим имот от 10.12.2007 г. се
установява, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба имот,
който е топлоснабден. Следователно ответникът има качеството клиент на
топлинна енергия за имота, находящ се на адрес гр. *****, ул. "*******" №
26, ет. 8, ап. 23. За да придобие това качество, ирелевантно е обстоятелството
дали ответникът разбира и говори български език – доколкото безспорно се
установява, че същият е собственик на посочения топлоснабден имот, то по
силата на закона той е и клиент на топлинна енергия за битови нужди за този
имот.
По делото е прието заключение по допусната от съда съдебно-
техническа експертиза, от което се установява, че сградата, в която се намира
имотът, притежаван от ответника, е топлоснабдена, като са посочени и
количествата топлинна енергия, потребени от ответника за процесния период
2
по пера: за отопление и за битово горещо водоснабдяване.
По делото е прието заключение по допусната от съда съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано. От него се установява, че ответникът е заплатил всички суми по
прогнозните фактури за периода 1.05.2021 г. – 30.04.2022 г. На 1.09.2022 г. е
издадена обща фактура, съгласно която е налице сума за изравняване в размер
от 404,85 лв. Сумата по тази обща фактура не е заплатена от ответника.
Установява се, че в предявената сума за главница са включени още и 40,88 лв.
за топлинна енергия по прогнозни данни за м.07.2022 г. и 2,46 лв. за дялово
разпределение за м.07.2022 г. Констатациите на вещото лице се потвърждават
и от представените по делото писмени доказателства – видно от извлечение на
л. 16 от делото, ищецът е формирал претенцията си именно въз основа на
общата фактура от 1.09.2022 г., отнасяща се за реално потребената топлинна
енергия за периода 1.05.2021 г. – 30.04.2022 г., както и фактура, издадена за
сумата за топлинна енергия, дължима по прогнозни данни за м.07.2022 г. и
услугата за дялово разпределение за същия месец.
С оглед изложеното, установява се, че ответникът дължи сумата от
404,85 лв., представляваща главница за потребената топлинна енергия,
съгласно общата фактура от 1.09.2022 г., съдържаща изравнителната сметка за
процесния период.
Неоснователен е искът за присъждане на разликата над 404,85 лв. до
предявения размер от 448,19 лв., доколкото от заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумата от 40,88 лв. е
начислена по прогнозни данни за м.07.2022 г., който попада извън процесния
период, който е 1.05.2021 г. – 30.04.2022 г. Същото се отнася и до сумата от
2,46 лв., дължима за услугата дялово разпределение за м.07.2022 г. – тя също
се отнася до вземане, попадащо извън процесния период.
Направено е и възражение за погасителна давност от ответника К., което
е неоснователно. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, в сила от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 ОУ за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Установява се, че ответникът е заплатил всички задължения по
прогнозните фактури. Не е заплатено единствено задължението по общата
фактура, съдържаща изравнителната сметка. Тази фактура, въпреки че се
отнася до потребената топлинна енергия за процесния период (1.05.2021 г. –
3
30.04.2022 г.), е издадена на 1.09.2022 г. и от този момент тече погасителната
давност за това вземане. Съдът стига до този извод като съобразява, че преди
края на отчетния период, когато дружеството, извършващо дялово
разпределение в сградата етажна собственост, отчита показанията на уредите
за разпределение на топлинна енергия в сградата и в имота на ответника и
показанията на водомерите и предава данни за изготвяне на изравнителните
сметки за реално потребената топлинна енергия, вземането на ищеца, което
възниква вследствие на изравняването, няма как да бъде определено по размер
– възможно е да се окаже и че вследствие на изравняването има сума за
връщане. Ето защо в случая вземането по общата изравнителна сметка, за
което е издадена фактура от 1.09.2022 г., не е погасено по давност.
При това положение искът за установяване на дължимост на сумата за
ползвана топлинна енергия срещу ответника К. се явява основателен за сумата
от 404,85 лв.
Неоснователни са възраженията на ответника относно разпределението
на топлинна енергия за сградна инсталация. Вещото лице по съдебно-
техническата експертиза изрично е посочило, че в конкретния случай
топлоснабдената сграда е с индивидуални топломери в имотите, отчитането е
индивидуално и не намира приложение формулата по Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради — етажна собственост, към
която е относимо решение от 23.10.2025 г. на СЕС по дело С-760/23.
По иска за обезщетение за забава:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. По
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят
падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в
общите условия.
Предявеният иск за лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия, срещу ответника К., при съобразяване на размера, до който
искът се явява основателен, момента на изпадане в забава на купувача
съгласно общите условия и периодът, за който се начислява лихва – 17.10.2022
г. до 6.12.2024 г. (крайната дата е съгласно посоченото в исковата молба),
съдът приема за основателен за сумата от 97,32 лева, която сума съответства
на изчислената от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
начислена само върху сумата, дължима въз основа на общата фактура от
1.09.2022 г. и за периода 17.10.2022 г. до 6.12.2024 г. За посочената част и
посочения период искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над
посочената сума до пълния предявен размер от 99,94 лв. и за периода
15.09.2022 г. – 16.10.2022 г.
По разноските:
4
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил следните разноски: държавна такса в размер от
50,00 лв., 500 лв. депозити за възнаграждения на двете вещи лица, 400 лв. –
депозит за възнаграждение на особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер от 200 лв., съгласно чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащане на правната помощ, ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в
сила от 01.10.2025 г.
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски в
размер от 1053,57 лв. за исковото производство.
Ответникът се представлява от особен представител и не е направил
разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. К., гражданин на Република Италия, роден на ******** г.,
с адрес: гр. *****, ул. „*******“ № 26, ет. 8, ап. 23, да заплати на „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул.
„********“ № 23Б, следните суми по предявените искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
- сумата от 404,85 лв., представляваща главница за потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода 1.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснадбен имот на адрес гр. *****, ул. „*******“ № 26, ет. 8, ап. 23, аб. №
403431, ведно със законната лихва от 27.12.2024 г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 404,85 лв. до пълния предявен размер от 448,19 лв.
- сумата от 97,32 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата, за периода от 17.10.2022 г. до 6.12.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 97,32 лв. до пълния предявен размер от 99,94
лв. и за периода 15.09.2022 г. до 16.10.2022 г.
ОСЪЖДА Ф. К., гражданин на Република Италия, роден на ******** г.,
с адрес: гр. *****, ул. „*******“ № 26, ет. 8, ап. 23, да заплати на „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул.
„********“ № 23Б, сумата от 1053,57 лв., представляваща съдебни разноски
за настоящото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице „Д.“ ЕООД,
ЕИК *********, конституирано като подпомагаща ищеца „Т. С.“ ЕАД страна.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5