Р Е Ш Е Н И Е
№ 2372
гр.Пловдив, 27.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 6258/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000387 от 18.09.2019г., издадено от А. В. Г., на длъжност *** в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на А.М.К., ЕГН:**********, на
основание чл.102, ал.4, предл.1 последно от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на чл.37а, т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, описаното в наказателното
постановление деяние от отговаря на действителността, нарушен е материалния
закон,в процеса на неговото издаване са допуснати съществени нарушения,
допуснато е нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. В допълнение към жалбата посочва,
че описаните в наказателното постановление факти не кореспондират с правната
квалификация, не е ясно какво нарушение е извършено, посочената като санкционна
норма на чл.102, ал.4, предл.1 последно от Закона за автомобилните превози също
не кореспондира с описаната фактическа обстановка. Процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат Г. поддържа жалбата като сочи, че ако наистина бе
констатирано такова нарушение, същото е следвало да бъде подведено под нормата
на чл.37а, т.1 от Наредбата. Също предлага наказателното постановление да бъде
отменено.
Ответната страна – Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Пловдив не изпраща представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от
наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 27.09.2019 г. видно от приложената към НП разписка, а
жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Пловдив на 03.10.2019г., съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.08.2019г., около 07:55 часа, в гр.Пловдив, Асеновградско
шосе, до държавно предприятие „Строителство и възстановяване“, свидетелят К.В.Ш.
и П.Б.Т. – в качеството им на *** към ОО „Автомобилна администрация“ Пловдив,
спрели за проверка движещо се на същото място МПС – автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ „***“ и установили, че същият,
собственост на „Пампорово Бус“ ЕООД е управляван от жалбоподателя А.М.К..
Констатирали още, че със същия автобус жалбоподателят К. извършвал превоз по
редовна автобусна линия гр.Р. – гр.С., с поставена табела, като превозвал
петима пътници. Съгласно представеното при проверката маршрутно разписание
гр.Пловдив не бил упоменат в същото.
С оглед на горното, актосъставителят П.Б.Т. съставил
АУАН с бланков № 264673 от 19.08.2018г. срещу А.М.К. за нарушение на чл.37а,
т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Последният АУАН
бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал, като отразил,
че оставял пътниците до „Мебелна къща“ и е се връщал обратно на „околовръстното“.
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел К.В.Ш., който описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът
намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които
възприема последните като истинни. От същите се установява начина на
констатиране описаното като извършеното нарушение, фактите по същото, както и
процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
преписката писмени доказателства, а именно – Маршрутно разписание № 21101 на
автобусна линия С. – Р., от което се установява маршрутното разписание на
изпълняваната редовна автобусна линия, както и че в същото не е включен гр.Пловдив.
Следва да се посочи, че същата фактическа обстановка не е спорна между
страните.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от
така представената Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, както и Заповед № 864 от 20.05.2019г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на
чл.92, ал1, от ЗАвП, вр.
чл.91, ал.3 от ЗАвП. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство
по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки горното съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на
цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което А.М.К.,
ЕГН:********** виновно да е нарушил разпоредбата на чл.37а, т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване
на транспортни схеми и за осъществяване
на обществени превози на пътници
с автобуси, издадена от министъра на
транспорта и съобщенията, и в този
смисъл – неправилно е приложен материалния закон, предвид следното:
Съгласно чл.37а, т.2 от горепосочената Наредба № 2 от 15.03.2002 г..
водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен да спира на
определените в маршрутното разписание автогари и автоспирки. В случая не се
установява, нито поначало в АУАН и наказателното постановление не се твърди, че
водачът А.М.К. не е спрял на автогара или автоспирка, която е определена в
маршрутното му разписание. Ето защо в случая не се установява нарушение на чл.37а,
т.2 от горепосочената Наредба № 2 от 15.03.2002 г..
Следва да се обърне внимание и на приложената в случая санкционна
разпоредба на чл.102, ал.4, предл.1 последно от Закона за автомобилните превози,
съгласно която се наказва водач на
моторно превозно средство за обществен
превоз по автобусни линии, който не спира
на определените спирки, или който
откаже да превози лице, притежаващо
издаден по съответния ред превозен документ. От последното
отново е видна волята на законодателя да бъде наказан водачът, който не спре на
спирка или не превози пътник, с което затрудни възможността на пътниците да
ползват транспортната услуга, каквото нарушение е случая не поначало не се
твърди от административнонаказващия орган.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая, съгласно описаната в АУАН
и наказателното постановление фактическа обстановка, както и предвид
установеното от съда, се констатира извършено от жалбоподателя на 19.08.2019г.,
около 07:55 часа, в гр.Пловдив нарушение, но последното е такова на чл.37а, т.1
от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, съгласно която
разпоредба, водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен да
извършва
превозите в съответствие с възложеното маршрутно разписание, което
жалбоподателят К. очевидно не е сторил, преминавайки през град Пловдив, който
не е включен в маршрутно разписание.
Въпреки горното и доколкото в случая неправилно е приложен материалния
закон, като отговорността на жалбоподателя К. е ангажирана за административно
нарушение, което същият не е извършил, а именно – такова по чл.37а, т.2 от
Наредба № 2 от 15.03.2002 г., то обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 36-0000387 от 18.09.2019г., издадено от А. В. Г., на длъжност *** в Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на А.М.К., ЕГН:**********,
на основание чл.102, ал.4, предл.1 последно от Закона за автомобилните превози
е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на чл.37а, т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.