№ 96
гр. С., 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900062 по описа за 2024 година
ИЩЦИТЕ – А. С. Б., с ЕГН ********** и Б. П. Б., с ЕГН ********** и двамата с
адрес: с.В., Община И., ул. „Ц.С.“ № 9, чрез пълномощника си - адвокат Н. Д. от АК – Ш.,
със съдебен адрес гр. С., пл. „П.“, Сграда „П.Б.Ц.“, етаж 3, са предявили срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК *********, обективно и субективно
съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул. „С.ш.“ № 67А, за осъждането на ответника да им заплати
суми в размер на 200 000 лева /за първия ищец/ и 26 000 лева /за втория ищец/,
представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди –
болки и страдания, от смъртта на С. П. Б., син на първата ищца и брат на втория ищец,
настъпила на 11.09.2023г., вследствие осъществило се на същата дата ПТП, около 17.55 часа
в гр.С., на бул.“Ц.ш.“ в района на № 72, между лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с регистрационен номер СВ 4793 СК, управляван от Н. Ж. Р. и мотоциклет марка
„БМВ“ модел „1000РР“ с рег.№ СО 0666 А, управляван от С. П. Б., по вина на водача на
автомобила, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, с полица № BG/22/123000617942, валидна от 05.02.2023г. до
04.03.2024г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 10.11.2023 -
датата, на която са предявени извънсъдебно пред ответника, претенциите на ищците за
заплащане на застрахователни обезщетения, до окончателното им заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.
Ищците твърдят в исковата си молба, че 11.09.2023г. около 17:55 ч. лек автомобил с
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с регистрационен номер СВ 4793 СК, управляван от Н.
1
Ж. Р., ЕГН: **********, адрес: град С., ж.к. М. 1, *, вх.*, етаж *, ап.*, се движел по булевард
„Ц.ш.“ в гр. С. с посока на движение от булевард „А.М.“ към ул. „О.п.“, като в района на
номер 72, извършил маневра завиване на дясно в локалното платно за движение, но не от
най - дясната пътна лента и ударил движещия се от дясната му страна по булевард „Ц.ш.“ в
най-дясна пътна лента мотоциклет марка „БМВ“ модел „1000РР“ с рег.№ СО 0666 А,
управляван от С. П. Б., с ЕГН: **********, който след транспортирането му от ЦСМП в
УМБАЛ „Света Анна“ - град С. починал преди да му бъде извършен преглед.
Излага се от ищците, че ПТП било реализирано по вина на водача на лек автомобил, с
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с регистрационен номер СВ 4793 СК- Н. Ж. Р., който в
нарушение на разпоредбите на ЗДвП отнел предимството на правомерно движещия се в
собствената си пътна лента мотоциклет марка „БМВ“q модел „1000РР“ с рег.№ СО 0666 А,
управляван от С. П. Б..
Твърди се още от ищците, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП
настъпил и леталния изход за С. П. Б..
Сочи се още в исковата молба, че във връзка с възникналото ПТП било образувано
досъдебно производство № 11291/2023г. по описа на СРТП-ОР- СДВР, пр. пр. №
19047/2023г. по описа на СГП.
Ищците излагат още, че видно от данните на Информационния център към
Гаранционен фонд, оповестени на интернет страницата на фонда, към датата на ПТП по
отношение на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с регистрационен номер
СВ 4793 СК, била налице застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, с начална дата на покритие 05.03.2023г. и крайна дата на покритие
04.03.2024г.
Ищците твърдят, че депозирали писмени застрахователни претенции пред
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, получени от ответника на 10.11.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че ответникът в разрез с приложимия закон отказал да разгледа
претенциите по същество и да определи застрахователни обезщетения на увредените лица,
поради което и дължал на ищците, на основание чл.429, ал.3 от КЗ, законната лихва върху
главниците на претендираните обезщетения за неимуществени от датата на депозиране на
извънсъдебните претенции 10.11.2023г. до окончателното им изплащане.
Ищците излагат още в исковата си молба, че в пряка причинно – следствена връзка с
процесното ПТП, търпят неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на С. П. Б.,
син на първата ищца и брат на втория ищец.
Изложено е в исковата молба, че мъката по С. П. Б. нямало как ищците да преживеят
до края на живота си, тъй като били изключително близки.
След загубата на С., вследствие на процесното ПТП, ищците търпели негативни
психологически последици. Станали по-уязвими, по-неуверени и по-несигурни.
Наблюдавала се промяна в поведението им, станали избухливи, сприхави, затворени, с
постоянни мисли за това дали семейството им някога ще може да преодолее сполетялата ги
2
трагедия.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„Л.И.“ АД, е подал писмен отговор, чрез пълномощника си юрк. М. В., с който оспорва
предявените искове изцяло по основание и размер.
Оспорва всички твърдения наведени от ищците по основанието на съдебно
предявените претенции за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
Ответникът изрично оспорва наличието на вина за настъпване на процесното ПТП
на водача на лекия автомобил. Твърди, че причина за настъпване на ПТП са действията на
водача на мотоциклета, който управлявал мотоциклета със скорост значително по-висока от
максимално допустимата за участъка. Излага, че в момента на започване на маневрата
/твърдяна в исковата молба/ от водача на лекия автомобил, мотоциклета се e намирал извън
зоната му на видимост, при което ПТП било непредотвратимо за водача на лекия автомобил.
С отговора на исковата молба и при условията на евентуалност ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С. Б.,
поради управление на мотоциклета му със скорост надвишаваща максимално допустимата за
пътния участък.
Ответникът оспорва всички изложени в исковата молба твърдения за неимуществени
вреди, техния интензитет и проявление, съществуването и естеството на описаните
отношения между ищците и пострадалото лице, в тази връзка и всички твърдения относно
заявените неимуществени вреди и формата на тяхното проявление.
Ответникът оспорва активната материално - правна легитимация на ищеца Б. Б. за
предявяване на настоящата искова претенция, както и че този ищец има качеството на
увредено лице с право на обезвреда, съответно - материално притезание, основано на
собствени права.
На следващо място в отговора ответникът излага, че размерът на претендираните
суми не отговоря на принципа на справедливост и трайно установената практика на
Върховен касационен съд на Република България.
На следващо място с отговора ответникът оспорва изцяло предявените акцесорни
искове за присъждане на лихва от 10.11.2023г. - датата, посочена като дата на предявяване на
извънсъдебна претенция пред ответното застрахователно дружество.
Поддържа, че предявените акцесорни искове са изцяло неоснователни, като твърди,
че ответното дружество не е изпаднало в забава на посочената дата и за посочения период,
предвид непредставянето на банкови сметки по извънсъдебните претенции.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с
която са оспорили възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба.
Сочи се с оглед разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК, плащане чрез издаване на банков чек.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на допълнителната
искова молба, с който поддържа изцяло първоначалния и оспорва изложеното в
допълнителната искова молба. Отделно от това ответникът се противопоставя на посочения
3
от ищците начин на плащане.
С определение на съда от 08.08.2024г. по делото е конституиран като трето лице
помагач на страната на ответника - Н. Ж. Р., с ЕГН: **********, адрес: град С., ж.к. М. 1,
*, вх.*, етаж *, ап.*.
Същият, чрез процесуалния си представител адв. В. е изразил писмено становище по
предявените искове на 01.11.2024г. С него Н. Р. твърди друг механизъм на настъпване на
ПТП, при който за него ПТП е било непредотвратимо, а вина за същото е имал починалият
водач на мотоциклет.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници изх. № 209/21.09.2023г.,
издадено от Община – И., кметство с.В. на С. П. Б. с ЕГН **********, починал на
11.09.2023 год. е, че ищцата А. С. Б. е негова майка и наследник. Установява се също така
от представеното с исковата молба удостоверение за родствени връзки изх. №
1263/18.10.2023г. издадено от Община - гр. И., на С. П. Б., че ищецът Б. П. Б. е негов брат.
От заключението по назначената съдебно автотехническа експертиза /САТЕ/,
кредитирано от съда като обективно и пълно, се установява следния механизъм на
процесното ПТП:
На 11.09.2023 г. около 17.55 ч в гр. С. лек автомобил „Фолксваген голф“ с peг. № СВ
4793 СК се движил по бул. „Цариградско шосе“ в посока от бул.„А.М.“ към ул. „О.п.“ със
скорост от порядъка на 65 км/ч. В същото време зад него в същата посока и в най -дясната
лента със скорост от порядъка на 105- 106 км/ч се движил мотоциклет „БМВ“ с per. № С0
0666 A.
В района на № 72 на бул. „Ц.ш.“ водача на лекия автомобил намирайки се на около 60
метра от мястото на удара започнал да се престроява от съседната лента в най-дясната лента,
която в този участък на булеварда била предназначена за отвеждане на движението от
основното към локалното платно на бул.“Ц.ш.“ (видно от скицата и сателитното
изображение), като едновременно с това започнал да намалява скоростта си. Следвайки
очертанията на лентата за движение автомобила започнал да се отклонява Н.сно, когато бил
застигнат от мотоциклета и настъпил приплъзващ удар между странична дясна част в
областта на предна дясна врата и калник на автомобила и предната част на мотоциклета. В
следствие на удара мотоциклета бил отхвърлен напред и в дясно паднал на терена върху
дясната си страна и продължил движението си до мястото описано в протокола за оглед.
Тялото на пострадалия първоначално било отхвърлено нагоре и едновременно с това напред
и в дясно паднало на терена и продължило движението си до мястото, на което в протокола
за оглед била описана каската му. Лекият автомобил от своя страна след удара се отклонил в
ляво и след действия на водача му с органите за управление се установил на мястото
описано в протокола за оглед. Максимално допустимата скорост по бул. „Ц.ш.“ била 80 км/ч.
Ударът бил настъпил в лентата предназначена за отвеждане на движението от основното
4
платно на бул.“ Ц.ш.“ към спомагателното ( локално) платно, т.е. на самия бул.“ Ц.ш.“.
Вещото лице сочи още, че от свидетелски показания по делото се установява, че
трафика в района на ПТП е бил интензивен /това обстоятелство се установява от
показанията на свидетелката Т. М./. Възможно било да е имало и други движещи се
автомобили, които да са възпрепятствали възможността на водачите на двете процесни
МПС-та да се възприемат един друг.
Вещото лице установява, че към момента на удара скоростта на лекия автомобил била
39 км/ч, а скоростта на мотоциклета – 105.94 км/ч. Опасната зона за спиране на мотоциклета
„БМВ“ при скорост от 105,94 км/ч била 108, 88 метра, а опасната зона за спиране на
мотоциклета „БМВ“ при скорост от 80,00 км/ч /максимално допустимата по закон в този
участък от пътя/ - 68, 62 метра.
Вещото лице излага, че при липсата на други ППС в лентата за отвеждане на
движението към локалното платно, водачът на лек автомобил „Фолксваген“ би имал
възможност да възприеме мотоциклета в дясното огледало за обратно виждане, но не е
можел да определи скоростта му. При положение, че в лентата за отвеждане на движението
към локалното платно при интензивен трафик е имало автомобили, които да се движат там
между автомобила и мотоциклета, то тогава водачът на лек автомобил „Фолксваген“ не е
имал възможност да възприеме мотоциклетиста.
Установява се от заключението на САТЕ, че при преминаването на автомобила изцяло
в лентата предназначена за отвеждане на движението към локалното платно същият се е
намирал на разстояние от 28,62 метра до мястото на удара, а мотоциклета на разстояние от
70,33 метра и на 2,39 сек. преди удара.
От съпоставянето на посочените стойности вещото лице прави извод, че при
движение на мотоциклета в района на произшествието с разрешената скорост от 80 км/ч
водачът би имал възможност да спре преди мястото на удара. При движение на мотоциклета
от ляво на автомобила в лентата предназначена за движение направо към ул. „О.п.“ удар
също нямало да настъпи.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че мотоциклета със установената му
скорост от 105.94 км/ч трудно може да вземе кривата на завоя водещ до локалното платно.
Вещото лице уточнява, че от приложените по делото материали не може еднозначно
да се определи траекторията на движение на автомобила. В свидетелските показания се
посочва, че водача на автомобила не е променял направлението си за движение. При това
положение на движение на двете МПС в една и съща пътна лента, вещото лице допълва, че
изводите за скоростите, при които е било предотвратимо произшествието от страна на
водача на мотоциклета са същите, които са определени по-горе.
Установява се от представената по делото застрахователна полица твърдяното с и.м.
застрахователно правоотношение, сключено със застрахователна полица №
BG/22/123000617942, валидна от 05.02.2023г. до 04.03.2024г., за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с
5
регистрационен номер СВ 4793 СК, сключена с ответника и валидна към датата на ПТП,
11.09.2023 год.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ от
ищците до ответника е, че ищците са сезирали ответника с претенция за доброволно
заплащане на неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. П. Б. на 10.11.2023г.– не се
оспорва от ответника това обстоятелство. Липсват по делото доказателства за произнасяне
на ответника по заявените претенции за плащане. Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ за
произнасяне по претенциите е изтекъл съответно на 10.02.2024 год.
С оглед така установеният по делото механизъм на ПТП съдът намира, че не следва
да обсъжда останалите събрани по делото доказателства, касаещи останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
6
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на ищците по делото.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква
по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищците
следва да установят и че са от кръга на лицата – наследници на починалия при ПТП, които
имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие на загубата
на техния син и брат.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства и от заключението по
назначената САТЕ се установи, че вината за процесното ПТП е на починалия С. Б.. Същият е
управлявал мотоциклета си със скорост значително над максималното допустимата по закон
по бул.“Ц.ш.“. Отделно от това се е движил плътно в дясно на платното отвеждащо
движението в друго /локално/ платно, при направление на движението му направо по
основните платна на бул.“Ц.ш.“. Установи се също така по делото, че С. Б. е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП ако е бил управлявал мотоциклета си със
скорост под и равна на максимално допустимата за този участък от бул.“Ц.ш.“. Вещото лице
посочи, че ПТП нямаше да настъпи и водачът на мотоциклета е можел да спре ако е
управлявал мотоциклета с допустимата скорост.
7
Не се събраха доказателства в съдебното производство за нарушаване на правилата за
движение по пътищата от страна на водача на лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с регистрационен номер СВ 4793 СК – Н. Ж. Р.. В тази връзка ищците не проведоха
пълно и главно доказване на сочените от тях в исковата молба материалноправни
предпоставки, обуславящи имуществената отговорност на застрахователя по предявените
преки искове по чл.432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди, поради което същите следва да
се отхвърлят.
Неоснователността на главните искове предпоставя и неоснователност на
акцесорните по чл.429, ал.3 от КЗ за законна лихва върху претендираните застрахователни
обезщетения, считано от 10.11.2023 - датата, на която са предявени извънсъдебно пред
ответника, претенциите на ищците за заплащане на застрахователни обезщетения, до
окончателното им заплащане.
По отношение на държавните такси и разноските:
Предвид изхода на делото съдът намира, че разноските по същото следва да бъдат
възложени за заплащане на ищците.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 915
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по САТЕ, СМЕ, за пР.аване на свидетел и
за три съдебни удостоверения. Тъй като ответникът е представляван по делото от
юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП,
който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в размер на 300 лева – с оглед фактическата
и правна сложност на делото и извършените процесуални действия с участието на страните.
Същото обаче следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото
материалният интерес е значително над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда
възнаграждение е в размер на 450 лева.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответника сумата от 1 365 лева, съставляваща съдебни разноски и
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. Б., с ЕГН ********** и Б. П. Б., с ЕГН
********** и двамата с адрес: с.В., Община И., ул. „Ц.С.“ № 9, чрез пълномощника им -
адвокат Н. Д. от АК – Ш., със съдебен адрес гр. С., пл. „П.“, Сграда „П.Б.Ц.“, етаж 3 срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул. „С.ш.“ № 67А обективно и субективно съединени, осъдителни
искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на сумите в размер на 200
000 лева /за първия ищец/ и 26 000 лева /за втория ищец/, представляващи застрахователно
8
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на
С. П. Б., син на първата ищца и брат на втория ищец, настъпила на 11.09.2023г., вследствие
осъществило се на същата дата ПТП, около 17.55 часа в гр.С., на бул.“Ц.ш.“ в района на №
72, между лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с регистрационен номер СВ
4793 СК, управляван от Н. Ж. Р. и мотоциклет марка „БМВ“ модел „1000РР“ с рег.№ СО
0666 А, управляван от С. П. Б., по вина на водача на автомобила, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, с полица №
BG/22/123000617942, валидна от 05.02.2023г. до 04.03.2024г., ведно със законната лихва
върху посочените суми, считано от 10.11.2023 - датата, на която са предявени извънсъдебно
пред ответника, претенциите на ищците за заплащане на застрахователни обезщетения, до
окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, А. С. Б., с ЕГН ********** и Б. П. Б., с
ЕГН ********** и двамата с адрес: с.В., Община И., ул. „Ц.С.“ № 9 да заплатят на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК ********* сумата от 1 365 лева
/хиляда триста шестдесет и пет лева/, съставляваща определено от съда възнаграждение по
чл.78, ал.8 от ГПК и направени съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника - Н. Ж. Р., с ЕГН: ********** и адрес: град С., ж.к. М. 1, *, вх.*, етаж *, ап.*.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
9