№ 738
гр. Варна , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110103730 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от С.С. срещу ТД на НОИ –
Варна иск с правно осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ за приемане за установено в отношенията между страните,
че С.С. е полагала труд в СДТ „О.Х.”, гр. Варна за периода от 18.05.1982г. до 01.06.1982г. на
длъжността „фактурист” и за времето от 01.06.1982г. до 01.10.1986г. на длъжността
„касиер”, което време следва да бъде зачетено за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999г.
В исковата молба ищецът С.С. твърди, че за времето от 18.05.1982г. до 01.06.1982г. е
заемал в СДТ „О.Х.”, гр. Варна длъжността „фактурист”, а за периода от 01.06.1982г. до
01.10.1986г. длъжността „касиер”, които факти са удостоверени в трудовата книжка.
Към настоящия момент СДТ „О.Х.”, гр. Варна не съществува като юридическо лице и
няма правоприемник. Документите на СДТ „О.Х.”, гр. Варна са се съхранявали в търговско
дружество „О.” ЕООД, но са били унищожени.
При подаване на документи за придобиване на пенсия осигурителен стаж и възраст,
издаденото от „О.” ЕООД УПЕ, не е прието от ТД на НОИ – Варна. Установено е, че
трудовата книжка, не е оформена надлежно, тъй като липсва подпис на лицето, заемало
длъжността „главен счетоводител”. Издадено е удостоверение по чл.5 , ал. 2 ЗУТОССР.
Изложеното е обусловило и правния интерес на ищеца от установяване на трудовия
стаж по съдебен ред.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ТД на НОИ – Варна, е депозирал писмен отговор,
в който е релевирал възражение за недопустимост на производството, поради липса на
удостоверение по чл. 5, ал. 1 или ал. 2 ЗУТОССР.
Представеното удостоверение от ищеца не е нито такова по чл. 5, ал. 1, нито по чл. 5,
ал. 2 ЗУТОССР. Документът е издаден, на осн. чл. 5, ал. 10 КСО и удостоверява, че в ТД на
НОИ – Варна не са приети документи от СДТ „О.Х.”, гр. Варна.
1
В случай, че производството е допустимо, ответникът настоява за отхвърляне на
иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест за успешното провеждане на иска, ищцата
следва да докаже пълно и главно елементите от фактическия състав на твърдяното право, а
именно, че за времето от 18.05.1982г. до 01.06.1982г. е полагала труд на длъжността
„фактурист”, а за периода от 01.06.1982г. до 01.10.1986г. е заемала длъжността „касиер” в
СДТ „О.Х.”, гр. Варна, който се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране.
Съгласно чл. 5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се установява в
случай, че пред съда се представи удостоверение издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или
физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са
изгубени или унищожени. Ако осигурителят е прекратил дейността си и няма
правоприемник, какъвто е настоящият случай, то следва да бъде представено удостоверение
от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват
писмени данни за претендирания стаж.
В случая това изискване на закона е спазено, като ищцата е ангажирала по делото
удостоверение изх. № 37/19.05.2021г., издадено от законния представител на „О.“ ЕООД, в
което е посочено, че разплащателните ведомости на СДТ „О.Х.” са били съхранявани в
периода от 1982 – 1986г. в ресторант „Почивка“, в който за времето от 08.08.2003г. до
13.08.2003г., е регистрирана кражба с взлом, след която е установена липса на
разплащателни ведомости.
Отделно е представено и удостоверение изх. № 5511 – 03 – 2/19.02.2021г. издадено
от НОИ, ТП Варна, в което е посочено, че разплащателните ведомости и трудоправните
документи на СДТ „О.Х.“ не са приети в ТП на НОИ Варна. Следователно правният интерес
от търсената защита е налице и производството се явява валидно учредено.
Следва да се отбележи, че СДТ „О.Х.“ няма правоприемник, като „О.“ ЕООД, не е
имал основание да издаде на ищцата УПЕ 3.
По делото е представено копие от трудова книжка на С.С., записванията в която
сочат, че С.С. е полагала труд в СДТ „О.Х.”, гр. Варна за периода от 18.05.1982г. до
01.06.1982г. на длъжността „фактурист” и за времето от 01.06.1982г. до 01.10.1986г. на
длъжността „касиер”. Трудовата книжка не е оформена надлежно, тъй като липсва подпис
на лицето, заемало длъжността „главен счетоводител”.
За установяване твърденията си, че за посочените периоди ищцата е заемала
длъжността „фактурист” и „касиер”, по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите – В. ХР., заемала длъжността „счетоводител“ за периода от
23.01.1968г. до 04.12.1986г. и В.А., полагала труд в периода от 17.10.1980г. до 01.10.1986г.,
допустими на осн. чл. 6 от ЗУТОССР.
Показанията на г-жа Х. установяват, че С.С. е полагала труд в СДТ „О.Х.”
първоначално на длъжността „касиер“, а след това на длъжността „фактурист“ до 1986г. и в
Контролно бюро.
Показанията на г-жа В. установяват, че С.С. е работила в СДТ „О.Х.” на длъжността
2
„касиер“ в Контролно бюро.
При така установените по делото факти, въз основа на съвкупният анализ на така
събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано се налага извод за
основателност на исковата претенция.
Показанията на разпитаните свидетели и записванията в трудовата книжка сочат, че
ищцата Стефка Стойчева е работила по трудово правоотношение при 8 – часов работен ден
в СДТ „О.Х.”, като за периода от 18.05.1982г. до 01.06.1982г. е заемала на длъжността
„фактурист” и за времето от 01.06.1982г. до 01.10.1986г. длъжността „касиер”.
Всички свидетели работили в същия период са били трудово ангажирани при този
работодател и са работили заедно със С.С.. Показанията им в частта относно релевантните за
спора факти /елементите на ТПО/ са обективни, последователни и взаимно допълващи се.
Затова, като безпристрастно дадени, базирани на лични впечатления и кореспондиращи на
представените писмени доказателства, няма повод за поставянето им под съмнение. Те биват
в цялост възприети от съда. Затова, въз основа на всички писмените и гласни доказателства
следва да се приеме, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение в СДТ
„О.Х.”, като за периода от 18.05.1982г. до 01.06.1982г. е заемала на длъжността „фактурист”
и за времето от 01.06.1982г. до 01.10.1986г. длъжността „касиер”.
Предвид изхода на спора, съдът не се произнася по въпроса за разноските сторени в
настоящото производство, доколкото не е бил сезиран с искане от ищцата в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между СТ. Д. СТ., ЕГН **********,
гр. Варна, ****** и Териториално поделение на Национален Осигурителен Институт, с
адрес: гр. Варна, ******, че в периода от 18.05.1982г. до 01.06.1982г. СТ. Д. СТ., ЕГН
********** е полагала труд в СДТ „О.Х.“ на длъжността „фактурист”, а за времето от
01.06.1982г. до 01.10.1986г. е полагала труд при същия работодател, но на длъжността
„касиер”, което време следва да бъде зачетено за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999г., на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок, считано от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3