Решение по дело №257/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260656
Дата: 17 май 2021 г.
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20215300500257
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта

           

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    260656

 

 гр. Пловдив, 17.05.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански    състав, в  публично   заседание   на деветнадесети април,  през   две  хиляди, двадесет и първа  година  в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                             КОСТАДИН ИВАНОВ

 

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                  председателя  гр.д.№257  по  описа на  ПОС  за  2021г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

 

Производството    е    по     чл.258   и   сл.  ГПК.

Обжалвано  е  Решение №261506  от 03.12.2020г.  на  ПРС, постановено  по  гр.д.№12965/2019г., тринадесети  гр.с.,  с което  се признава за установено   по отношение на С.И.Т. ЕГН ********** *** /2 жилищен/, ап. 4, че ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, има  вземане спрямо него в размер на: 214,24 (двеста и четиринадесет лева и 24 ст.) лева главница и 34,30 (тридесет и четири лева и 30 ст.) лева представляваща законна мораторна лихва върху главницата  214,24 лева за периода 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., както и законна лихва върху главницата от 214,24 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.г.р. д. № 4952/2019 г. по описа на ПРС – 01.04.2019 г., до окончателното издължаване.  С постановеният съдебен акт е осъден  С.И.Т. ЕГН **********, да заплати на  ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75,00(седемдесет и пет) лева разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. №4952/2019 г.  по описа на ПРС и  сумата от 885,00(осемстотин осемдесет и пет)лева разноски направените в хода на настоящото исково производство.

Жалбоподателят С.И.Т. ЕГН ********** *** /2 жилищен/, ап. 4, чрез особения му представител  адв. Н.П.Р., със съдебен адрес:***, обжалва решението на първоинстанционния съд, кат необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли  въззивният съд  да  отмени  първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли претенциите на дружеството като неоснователни. Претендират се разноски.

Въззиваемата  страна „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“  ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Д.Н. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендират се деловодни разноски пред втората инстанция, съгласно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на  жалбата,  намира   за    установено    следното:

Жалбата  са  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,  поради което  се  явява процесуално  допустима,  а  разгледана  по   същество   е  основателна.

Първоинстанционният съд е  сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК,  предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* против С.И.Т. ЕГН ********** за признаване за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми: главница в размер на 214,24 лв., представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2018 г.;обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2016 г. - 31.03.2019 г. в размер на 34,30 лв.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.04.2019 г.) до пълното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

 Първоинстанционният  съд  е  приел, че  съгласно нормата на                     чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в  ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Предвид  на това е направил извода, че за да възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Сградната инсталация  е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. С оглед на това, решаващият съд е направил извода, че всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, която гласи, че потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в  имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена  от сградната инсталация и  от отоплителните тела в общите части на  сградата.  

        Доколкото  ищецът е представил Препис – извлечение от сметка за задълженията за  консумирана топлинна енергия и Справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиентски номер  ********** с потребител С.И.Т.,  както и предвид представената  Декларация по чл.14 от ЗМДТ, от която се установява, че С.И.Т. ЕГН ********** е декларирал като единствен собственик и ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. гр. П., бул.  ***,  то съдът е направил извода, че  ответникът е потребител на  топлинна енергия и  като такъв  дължи цялата  претендирана от   дружеството сума, чийто размер се установява от приетите по делото заключения на вещите лица  В. Ш. по допуснатата съдебно-техническа експертиза и на вещото лице  М. М. по допуснатата  съдебно-счетоводна ескпертиза.

 Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, чийто  основни доводи които навежда са:  че е собственик само на  ¾ идеални части от топлоснабдения имот;  че не е доказано качеството му на потребител по смисъла на закона; че не е доказано дали  ползването на топлинна енергия е реално и какъв е нейния размер.

.           Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният  съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само  посочените  в жалбата правни изводи, законосъобразността  на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на  посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените  във  въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В  конкретният  случай обжалваният акт  е  валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани  доказателства за новоотрити  или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на  база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и  правилно  анализирани  от  първоинстанционният съд.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, дали ответника  има  качеството на  потребител на топлинна енергия на  целия процесен  имот  или  само на  3/4 идеална част от него.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на Закона за енергетиката, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След като даден недвижим имот е присъединен към топлопреносната мрежа, то всеки собственик е потребител на постъпилата топлинната енергия и това обстоятелство, а не правото на собственост върху конкретен имот, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В тежест на ищеца е да установи, че лицето, срещу което е насочена претенцията за заплащане стойността на доставена топлинна енергия, е потребител. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. Законодателят е предвидил, че в тези случаи между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителя, т. е. налице са облигационни отношения между страните, които се презумират от закона.

Действително съгласно данъчна декларация от 28.05.1998г., ответникът е декларирал, че притежава 3/4 идеални части от правото на собственост върху процесния имот. От друга страна, установява се от събраните по делото доказателства, че титуляр на партидата е ответника, както и че ответникът е този който  обитава процесния имот, поради което настоящият съдебен състав приема, че  ответникът  има качеството на потребител на топлинна енергия и  в качеството си на такъв, отговаря за възникналите  задължения за топлинна енергия.

Ето защо и доколкото, ищцовото дружество е доказало, при условията на пълно и главно доказване - периода, количеството и стойността на доставената енергия, както липсата на плащане от страна на потребителя, то предявените искове се явяват основателни и доказани до пълните предявени размери.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат   разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения списък с направени такива, а именно:   юрисконсулско възнаграждение в  размер на 300лв. и  300лв – внесен депозит за особен представител или общо сумата от 600.00лв.

Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                             

                                  Р  Е  Ш  И :

 

 

 ПОТВЪРЖДАВА   Решение №261506  от 03.12.2020г.  по описа на  ПРС, постановено  по  гр.д.№12965/2019г., тринадесети  гр.с.   

 

ОСЪЖДА  С.И.Т. ЕГН ********** *** ***, със съдебен адрес:*** / адв. Н.Р. – особен представител/, да заплати на  ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********,  седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37,  разноски пред настоящата инстанция  общо в размер на  600.00лв/ шестстотин лева/

 

Решението  е  окончателно.

  

        

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: