Р Е
Ш Е Н
И Е №
260656
гр. Пловдив, 17.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, гражданско отделение – осми граждански
състав, в публично заседание
на деветнадесети април, през две
хиляди, двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря
Елена Димова, като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№257 по
описа на ПОС за
2021г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 и сл.
ГПК.
Обжалвано е Решение №261506
от 03.12.2020г. на ПРС, постановено по гр.д.№12965/2019г., тринадесети гр.с., с което се
признава за установено по отношение на С.И.Т. ЕГН ********** *** /2 жилищен/, ап. 4, че ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. "Христо Г. Данов" № 37, има
вземане спрямо него в размер на: 214,24 (двеста и четиринадесет лева
и 24 ст.) лева главница и 34,30 (тридесет и четири лева и 30 ст.)
лева представляваща законна мораторна лихва върху главницата 214,24 лева за периода 01.10.2016 г. до
30.04.2018 г., както и законна
лихва върху главницата от 214,24 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.г.р. д. № 4952/2019 г. по описа на ПРС –
01.04.2019 г., до окончателното издължаване. С постановеният съдебен акт е осъден С.И.Т. ЕГН **********, да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 75,00(седемдесет и пет) лева разноски направени в хода на заповедното
производство, развило се по ч.гр.д. №4952/2019 г. по описа на ПРС и сумата от 885,00(осемстотин осемдесет и пет)лева разноски направените в хода на
настоящото исково производство.
Жалбоподателят С.И.Т. ЕГН ********** *** /2
жилищен/, ап. 4, чрез особения му представител адв. Н.П.Р., със съдебен адрес:***, обжалва решението на първоинстанционния съд, кат необосновано,
неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал,
по съображения подробно изложени в жалбата. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционния
акт, като вместо това отхвърли претенциите на дружеството като
неоснователни. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Д.Н.
оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт
като правилен и законосъобразен. Претендират се деловодни разноски пред втората
инстанция, съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата са подадена
в
законния срок, от страна
имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, предявени от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* против С.И.Т. ЕГН ********** за признаване
за установено, съществуването
на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми:
главница
в размер на 214,24 лв., представляваща стойността
на неплатената топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2018 г.;обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 02.12.2016 г. - 31.03.2019 г. в размер на 34,30 лв.; законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(01.04.2019 г.) до пълното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел,
че съгласно нормата на чл. 150 от Закона за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия,
като в ал. 2 е предвидено, че тези общи
условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Предвид
на това е направил извода, че за да възникване на правоотношението по
покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността
между страните възниква по силата на закона. Сградната инсталация е обща етажна собственост
– чл.
140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея
се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите,
подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. С оглед на това, решаващият съд е
направил извода, че всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост
следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за
отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба
на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ, която гласи, че потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
Доколкото ищецът е представил Препис – извлечение от
сметка за задълженията за консумирана
топлинна енергия и Справка за доставена топлинна енергия по количество и
стойност за клиентски номер ********** с
потребител С.И.Т., както и предвид представената Декларация по чл.14 от ЗМДТ, от която се
установява, че С.И.Т. ЕГН ********** е декларирал като единствен собственик и ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. гр.
П., бул. ***, то съдът
е направил извода, че ответникът е
потребител на топлинна
енергия и като такъв
дължи цялата претендирана от дружеството сума, чийто размер се установява
от приетите по делото заключения на вещите лица
В. Ш. по допуснатата съдебно-техническа експертиза и на вещото лице М. М. по допуснатата съдебно-счетоводна ескпертиза.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, чийто основни доводи които навежда са: че е собственик само на ¾ идеални части от топлоснабдения имот;
че не е доказано качеството му на
потребител по смисъла на закона; че не е доказано дали ползването на топлинна енергия е реално и
какъв е нейния размер.
. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само
посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното
производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по
гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция
не са събрани доказателства за новоотрити или новонастъпили факти, поради което съдът
постановява съдебният си акт на база
събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният
съд.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, дали ответника има качеството на потребител на топлинна енергия на целия процесен имот или само на 3/4 идеална част от него.
Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на Закона за енергетиката,
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След като даден недвижим
имот е присъединен към топлопреносната мрежа, то всеки собственик е потребител
на постъпилата топлинната енергия и това обстоятелство, а не правото на
собственост върху конкретен имот, подлежи на доказване с всички доказателствени
средства. В тежест на ищеца е да установи, че лицето, срещу което е насочена
претенцията за заплащане стойността на доставена топлинна енергия, е
потребител. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. Законодателят е
предвидил, че в тези случаи между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителя, т. е. налице са облигационни отношения между страните,
които се презумират от закона.
Действително съгласно данъчна декларация от 28.05.1998г., ответникът е
декларирал, че притежава 3/4 идеални части от правото на собственост върху
процесния имот. От друга страна, установява се от събраните по делото доказателства,
че титуляр на партидата е ответника, както и че ответникът е този който обитава процесния имот, поради което
настоящият съдебен състав приема, че
ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия и в
качеството си на такъв, отговаря за възникналите задължения за топлинна енергия.
Ето защо и доколкото, ищцовото дружество е доказало, при условията на пълно
и главно доказване - периода, количеството и стойността на доставената енергия,
както липсата на плащане от страна на потребителя, то предявените искове се
явяват основателни и доказани до пълните предявени размери.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски пред настоящата инстанция, съгласно
представения списък с направени такива, а именно: юрисконсулско
възнаграждение в размер на 300лв. и 300лв – внесен депозит за особен представител
или общо сумата от 600.00лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261506 от 03.12.2020г. по описа на
ПРС, постановено по гр.д.№12965/2019г., тринадесети гр.с.
ОСЪЖДА С.И.Т. ЕГН ********** *** ***, със съдебен
адрес:*** / адв. Н.Р. – особен представител/, да заплати на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. "Христо Г. Данов" № 37, разноски пред настоящата инстанция общо в размер на 600.00лв/ шестстотин лева/
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: