РЕШЕНИЕ
№ 1859
гр. Бургас, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120106229 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
предявени от “Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управ-ление: гр.Б****, кв.*************, представлявано от Х. И. И. – ********, против М.
Х. И., с ЕГН: **********, гр.Б****, ЖК ”*******.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № ***/****г. на
РС Б***. По него е била издадена такава за сумата 640.79 лв. главница, представлява-ща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на горния
адрес, за периода 01.01.2017г. – 30.11.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 27.01.2021г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 108.32 лв. – обезщетение за
забавено плащане за периода 01.03.2017г. – 25.01.2021г., без времето от 13.03. до 08.04.
2020г. Твърди и че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземането си. Иска от
Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на И., че
същият дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. И.И., оспорва иско-вете,
като излага съображения, че не е бил в договорни отношения с ищеца и няма качест-вото
потребител на топлинна енергия, поради което не дължи заплащането на такава, евен-туално
– възразява и вземанията да са погасени по давност. Иска от Съда да отхвърли пре-тенциите.
Третото лице помагач на страната на ищеца **************, гр.Б*****, не взема
становище по исковете.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
Няма спор, че ищецът е доставчик на топлинна енергия и като такъв, третирайки от-
1
ветника като потребител – за обект, находящ се на адрес: гр.Б*****, ЖК *********, е
извършил начисления по партидата му – с № *******, в размер на исковите суми.
По заявление на дружеството е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК против И. за тях по ч. гр. дело № ***/**** г. на РС Б****, приложено към настоя-щото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Това обуславя и наличие на правен интерес у ищеца от водене на предявените уста-
новителни искове.
Третото лице помагач, в качеството си на търговец по смисъла на чл.139 от ЗЕ, е из-
вършвало отчитането и дяловото разпределение на топлоенергията на адреса.
От представения НА № ***от *****г., том ***, дело № ****/*****г. на нотариус при
РС Б****, се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху гор-ния
недвижим имот по силата на правна сделка – договор за дарение. И. не е ангажирал
доказателства впоследствие да се е разпоредил с процесното жилище, поради което следва
да се приеме, че той е бил негов собственик и през исковия период.
Във връзка с изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищеца е допус-
нато извършване на СТЕ.
От заключението на вещото лице се установява, че през периода 01.01.2017г. – 30.11.
2020г. абонатната станция, обслужваща вх.* и вх.* на жилищен блок *** в ЖК ********, е
работила и е подавала ТЕ за отопление и/или за БГВ, като в апартамента на И. е доставяна,
съответно – разпределяна и начислявана, такава за отопление от щранг-лира – 352.77 лв., за
сградна инсталация – 271.81 лв. и за дялово разпределение – 43.34 лв., а след извършена
корекция – с приспадане на сумата 22.43 лв., общият размер на задължението е 640.79 лв.
Дължимото обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.03. 2017г. до
25.01.2021г., без времето от 13.03. до 08.04.2020г., е 108.32 лв.
Вещото лице е констатирало и че начинът на разпределение и начисляването на по-
требената топлинна енергия съответства на специалната методика в нормативните актове,
уреждащи тази материя. Съдът кредитира изцяло заключението, като обективно и компе-
тентно изготвено, и неоспорено по надлежния ред от страните.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че щранг-лирата в банята на апартамента е
била демонтирана – с оглед твърденията за това на особения му представител.
Възражението му, че за процесния период не е бил в договорни отношения с ищцово-
то дружество, респективно – че не е бил потребител на топлинна енергия, е неоснователно.
Представените с исковата молба договори са без каквото и да било значение за спора
по делото, поради което обсъждането им е безпредметно.
Съгласно нормата на чл.150, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие на потребителите се осъществява при пуб-
лично известни общи условия, които се одобряват от ДКЕВР и се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като
изричното им писмено приемане не е необходимо.
В чл.153, ал.1, вр. с ал.6 от ЗЕ е предвидено, че собствениците на обекти в сграда ЕС,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потре-
бители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на доставената им такава, ка-то
тези от тях, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
такива – за топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплител-ните тела в
общите части.
Съгласно ал.2 и ал.3 на същата разпоредба, за да се изгуби качеството на потребител на
топлинна енергия е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на пол-
зване в сграда – ЕС, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да
2
декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, а с изменението, публикувано в ДВ, бр.74 от 2006г., е
предвидено това да става по искане на 2/3 от тях. За наличието на такива обстоятелства по
делото не са били ангажирани доказателства от И..
Ето защо, следва да се приеме, че договорното отношение с ответника е възникнало от
установеното му качество на собственик на апартамента в сградата на етажната собстве-
ност и при събрани доказателства, че в процесния период ищецът е подавал в нея топлое-
нергия за битови нужди.
Съгласно чл.32 от ОУ на “Топлофикация – Бургас” ЕАД, потребителите заплащат ме-
сечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Или вземанията за времето до 30.11.2017г., които безспорно са периодични такива,
както следва: ТЕ за отопление – 58.03 лв., ТЕ за сградна инсталация – 39.42 лв., и за дялово
разпределение – 9.57 лв., общо 107.02 лв., към 27.01.2021г., когато е било подадено заявле-
нието за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца, вече са били пога-
сени по давност, съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Възражението на ответника, досежно тази
сума, е основателно. По отношение на задълженията му за след датата 01.12.2017г., чиято
изискуемост е настъпила след 01.02.2018г., предвиденият в закона 3-годишен срок не е бил
изтекъл към момента на сезирането на съда и давността е била прекъсната – чл.116, б.“б“ от
ЗЗД, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
При това положение Съдът намира, че в хода на настоящото производство ищецът по
несъмнен начин установи дължимостта на сумата 533.77 лв. /640.79 лв. - 107.02 лв./ – глав-
ница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия и цена за дялово разпреде-
ление за периода от месец декември 2017г. до месец ноември 2020г., за която се е снабдил
със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – по ч. гр. дело № ***/***г. на РС Б****, от
ответника. В този размер предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен. За разликата над него, пък – до 640.79 лв., включая и за времето от 01.01. до 30.11.
2017г., следва да се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.
Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на заяв-
лението в съда – 27.01.2021г., до окончателното й изплащане, както и обезщетения за заба-
вено плащане за периода 01.02.2018г. – 25.01.2021г., без времето от 13.03. до 08.04.2020г.,
общо 72.09 лв. За разликата до 108.32 лв., включая и за периода 01.03.2017г. – 31.01.2018г.,
претенцията следва да се отхвърли, поради погасяване на вземанията по давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени напра-
вените в заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, както следва: 74.93 лв. за ДТ, по 145.58 лв. за възнаграждения на вещото лице и
особения представител, общо 366.09 лв., и 80.88 лв. платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. Х. И., с ЕГН:
**********, гр.Б****, ЖК ************, че същият дъл-жи на “Топлофикация – Бургас”
ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Б*****, кв.*********, сумата
533.77 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се на адрес: гр. Б*****, ЖК **************, и цена за дялово
разпределение, за периода 01.12.2017г. – 30.11.2020г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 27.01.2021г. до окончателното плащане, както и сумата 72.09 лв. –
обезщетения за забавено плащане за периода от 01.02.2018г. до 25.01.2021г., без времето от
3
13.03. до 08.04.2020г., за които е из-дадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр.
дело № ******/***** г. на РС Б*****, като за разликите над тях, съответно: до 640.79 лв. –
107.02 лв. за периода от 01.01. до 30. 11.2017г., и до 108.32 лв. – 36.23 лв., включая и за
периода от 01.03.2017г. до 31.01.2018г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА М. Х. И. да заплати на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД напра-вените в
заповедното и в настоящото производства разноски – общо 366.09 лв. за ДТ и въз-
награждения на вещото лице и особения представител, както и сумата 80.88 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ************, гр.Б****** като тре-то лице
помагач на страната на ищеца “Топлофикация – Бургас” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4