Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Ваня Ружина
разгледа гр.д. № 10739 по описа за
2015г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Т.Г.Б. с предявен против П.НА Р.Б.осъдителен иск за сумата
270 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.06.2012г. до
изплащането.
Фактическите обстоятелства, на
които се основава иска, посочени в исковата молба, уточнени и допълнени с молби
от 26.10.2015г. и 23.11.2017г. са следните: На 20.06.2012г. срещу ищцата било образувано
ДП № 15199/2012г. по описа на 03 РУ на СДВР, по което първоначално била
разпитана като свидетел, а след това на
21.02.2013г. й било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер. По образуваното на 13.03.2013г. НАХД № 4479/2013г. по описа на СРС,
116 състав, било постановено решение, с което вината й в извършването на
престъплението призната с приложение на чл.78а НК за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание, впоследствие
отменено с решение от 07.10.2015г. по ВНАХД № 5132/2014г. по описа на СГС. Твърди
се като последица от наказателното преследване за престъпление, което не е
извършила, да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
страдания, психически дискомфорт, страх и притеснения от възможността да бъде
осъдена на наказание лишаване от свобода; изпитван срам; опетняване доброто име
в обществото, рефлектирало по негативен начин върху отношението към нея от
близки и приятели; уронен престиж и достойнство като акредитиран журналист на
свободна практика и журналист с международен опит и акредитация за ООН;
накърняване авторитета и възпрепятстване възможността да упражнява дейност като
адвокат, до този момент ползваща се с безупречна репутация и продължителен
стаж. Била ограничена в правото на свободно придвижване, възпрепятствана да се
лекува и търси компетентна лекарска помощ, поради което настъпили необратими
последствия за здравето й; била подложена на психологически стрес поради
прилаганите в рамките на наказателното производство репресивни мерки на
принудително довеждане и грубо отношение; изпаднала в депресия, изпитвала
хронични болки в главата за продължителен период от време; получени
световъртежи, неспособност да се храни; лишена от обичайния начин на живот и
възможност да се развива както професионално, така и личностно като пълноценен
член на обществото. Наред с това досъдебното и съдебното производство
продължили общо 3 години, 4 месеца и 11 дни, срок надхвърлящ разумния и в който
били допуснати редица процесуални нарушения, попречили да докаже своята
невинност по повдигнатото и поддържано незаконосъобразно обвинение.
След подаване на исковата молба
ищцата починала /16.09.2015г./ и на основание чл.227 ГПК заместена в
производството от своя наследник по закон Г.В.Д., който поддържа предявения
иск.
Ответникът оспорва иска по
съображения за липса на доказателства
относно твърдяните неимуществени вреди, те да се намират в причинна
връзка с воденото наказателно производство, както и прекомерност на
претендираното обезщетение като несъответно и завишено спрямо конкретните
обстоятелства.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Въз основа постъпил сигнал и
извършена проверка, с постановление на прокурор при СРП на 15.06.2012г. е
образувано досъдебно производство № ЗМ 15199/2012г. по описа на 03 РУ на СДВР
гр.София срещу неизвестен извършител за това, че на 31.10.2011г. в гр.София
съставил неистински официален документ-задължителни предписания с изх.№
ЗП-143/31.10.2011г., на който е придаден вид да е съставен от И.М.-главен
финансов ревизор при СУС-НОИ, с цел да бъде използван пред ТД на НАП-офис
Възраждане, съставляващо престъпление по чл.308, ал.1 НК.
На 18.10.2012г. Т.Б. е разпитана
в качеството на свидетел, а с постановление от 04.02.2013г. привлечена в
качеството на обвиняем. Обвинението е за това, че на неустановена дата през
м.11.2011г. в ТД на НАП гр.София-офис Възраждане съзнателно се ползвала, чрез
представяне пред Ж.П.-главен инспектор по приходите в ТД на НАП-София, от
неистински официален документ-задължителни предписания с изх.№
ЗП-143/31.10.2011г., на който е придаден вид да е издаден по установения ред и
форма и подписан от главен финансов ревизор при СУС-НОИ И.М., издадено за
обвиняемата, като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност, съставляващо престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 НК. Взета е мярка за неотклонение „подписка”. Досъдебното производство
приключило на 26.02.2013г. с мнение на разследващия полицай за предаване на
съд.
На 12.03.2013г. СРП внесла
постановление с предложение за освобождаване Т.Б. от наказателна отговорност за
посоченото престъпление с налагане на административно наказание по чл.78а НК.
Образувано е НАХД № 4479/2013г. по описа на СРС, 116 състав, с постановено на
27.10.2014г. решение, с което е призната за виновна в извършването на
престъплението и освободена от наказателна отговорност по чл.78а НК с наложено
административно наказание глоба. Едновременно с обявяване на решението в
съдебно заседание от същата дата е отменена мярката за неотклонение „подписка”.
Видно от данните съдържащи се в
приложеното НАХД № 4479/2013г. на СРС по делото са проведени 6 съдебни
заседания в периода 11.06.2013г.-27.10.2014г., по едно от които не е бил даден
ход поради искане на подсъдимата за назначаване на служебен защитник, а по
останалите събирани доказателства.
По жалба на Т.Б. е образувано
ВНАХД № 5132/2014г. по описа на СГС, по което са проведени общо 6 съдебни
заседания в периода 28.01.2015г.-21.07.2015г., но на нито едно не е бил даден
ход по различни причини-нередовно призоваване на подсъдимата поради
ненамирането й на известните адреси; неявяване на упълномощения от нея адвокат,
както и с поради данни за влошеното й здравословно състояние след прекаран
инсулт. Видно от данните съдържаши се в това дело на 16.09.2015г. Т.Б.
починала, поради което с определение от съдебно заседание на 07.10.2015г. въззивният
съд отменил решението на СРС по НОХД № 4479/2013г. и на основание чл.344, т.4
вр. чл. 24, ал.1, т.4 НПК прекратил наказателното производство.
При тези фактически обстоятелства
съдът намира от правна страна следното:
Отговорността на държавата по
ЗОДОВ има деликтен характер и произтича от общото задължение на нейните органи и
длъжностни лица в упражняване предоставените им правомощия да зачитат правата и
законните интереси на гражданите по арг. от чл.7 от Конституцията на Република
България. Тя е обективна и безвиновна
съобразно чл.4 ЗОДОВ. За разлика от общото правило на чл.45 ЗЗД, отговорността
на държавата възниква и може да бъде ангажирана при наличие на изчерпателно
изброените в ЗОДОВ хипотези и обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя в съответствие с
чл.52 ЗЗД.
В чл.2, ал.1, т.1-7 ЗОДОВ са
регламентирани случаите на отговорност на държавата от незаконни действия на правозащитни
органи-разследващи, прокуратурата или съда, всеки от които съставлява
самостоятелно основание за обезвреда на причинени вреди. Съгласно чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че деянието не съставлява
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Наред с това в чл.2б ЗОДОВ е регламентирана и самостоятелна
хипотеза на отговорност на държавата за вреди причинени на граждани и
юридически лица от нарушение правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок. По този ред лицата разполагат с отделен иск, с който да установят
наличие на нарушение по чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС и да претендират обезщетение като
последица от действия на правозащитни органи.
Според установената съдебна
практика, когато се претендират неимуществени вреди от наказателно производство
на някое от основанията по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и едновременно с това са
наведени твърдения за претърпени такива по чл.2б ЗОДОВ свързани със същото това
производство, не е налице обективно съединяване при условията на кумулативност
на два иска, а един. Това е така, защото обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
обхваща всички претърпени вреди, а продължителността на наказателното
производство и разглеждането му разумен срок е едно от обстоятелствата, които
имат значение при определяне неговия размер /ПВС № 4/1968г./. В този смисъл
основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ поглъща основанието по чл.2б ЗОДОВ.
Активната материалноправна
легитимация да претендира обезщетение за вреди в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ принадлежи на този, спрямо когото са били насочени действията на
съответния правозащитен орган или е бил обект на такива по наказателно
преследване. На основание чл.6, ал.1 ЗОДОВ правото на обезщетение за
имуществени вреди е наследимо и в случай на смърт на увредения може да бъде претендирано
от неговите наследниците. Неимуществените вреди са свързани със засягане на
нематериални блага, свързани с личността на увредения, и предявяването на иск
за тяхната обезвреда е въпрос на лична преценка. По силата на чл.6, ал.1 ЗОДОВ при
смърт на увредения то е наследимо само, когато е упражнил правото си да заяви
по съдебен ред тяхното обезщетяване. В този случай наследникът разполага с
правната възможност да встъпи във вече образуваното исково производство за
присъждане на обезщетение за претърпени от наследодателя неимуществени вреди,
ако е налице някое от предвидените в ЗОДОВ основания за отговорност на
държавата.
По делото е установено водено
против Т.Б. наказателно производство с повдигнато обвинение за документно
престъпление по чл.316 НК вр.чл.308, ал.1 НК, по което с решение по НАХД №
4479/2013г. на СРС 116 състав, е била призната за виновна с приложение на
чл.78а НК. В хода на въззивното разглеждане на делото на 16.09.2015г. е починала,
поради което и на основание чл.24, ал.1, т.4 НПК въззивният съд е отменил
решението на СРС и прекратил наказателното производство с определение от
07.10.2015г.
Исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото дело, е подадена на 19.08.2015г. , т.е. по време
след постановяване решението на СРС по чл.78а НК и при наличието на висящо
наказателно производство във въззивната инстанция, поради което към този момент
искът за неимуществени вреди е бил предявен преждевременно. Независимо от това,
в съответствие с чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да отчете настъпилите в хода на
делото факти от значение за правния спор, конкретно прекратяването на
наказателното производство и неговото основание. Този факт е настъпил след
конституирането по реда на чл.227 ГПК на наследника на починалата Г.Д..
Отговорността на държавата за
вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква само на основанията изчерпателно
посочени в нормата-влязла в сила присъда, с която лицето е оправдано по
повдигнатото му обвинение; прекратяване на наказателното производство поради
това, че деянието не е извършено от лицето или то не съставлява престъпление;
предприето наказателно преследване въпреки погасяването му по давност или
амнистия за деянието. Смъртта на обвинения в престъпление винаги е основание за
прекратяване на наказателното производство, независимо от това дали е настъпила
в досъдебната или съдебната фаза, изхождайки от общото положение, че
наказателната отговорност е лична. То няма за правна последица отричане обвиняемият
да е извършил престъплението, в което е обвинен, а единствено невъзможността на
държавата, в лицето на компетентните правозащитни органи, да осъществят действия
насочени към реализиране наказателната му отговорност. Затова прекратяването
поради смърт на обвиняемия изначално изключва приложението на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Предмет на иска е обезщетение за
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, претендирани от подалата исковата молба Т.Б., заместена в хода на делото
от своя наследник по закон Г.Д. съгласно чл.6, ал.1 ЗОДОВ вр. чл.227 ГПК.
Приемството в процеса води до промяна на страната, но не и до промяна в неговия
предмет-в случая претърпени от сезиралата съда ищца неимуществени вреди във
връзка с воденото против нея наказателно производство. Както бе посочено по-горе
исковата молба е подадена преди приключване на наказателното производство,
което към този момент е било висящо във въззивната инстанция по жалба против
постановеното по НАХД № 4479/2013г. на
СРС решение, но впоследствие прекратено поради смъртта на Т.Б. /при вече висящо
исково производство/. Това е достатъчно да обуслови извод за неоснователност на
иска, тъй като именно причината за прекратяване на наказателното производство изключва
пораждане отговорност на държавата за вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. След като
спрямо наследодателката не е налице основание за обезвреда за претърпени
неимуществени вреди, то обезщетение не би могло да се присъди и в полза на
ищеца, като неин правоприемник. Поради това съдът намира за безпредметно да
обсъжда въпроса дали продължителността на наказателното производство надхвърля
разумния срок.
В случай, че конституираният
наследник на починалата ищца е претърпял неимуществени вреди поради смъртта й
във връзка с прекратеното наказателно производство, разполага със самостоятелно
право на иск за тяхната обезвреда от държавата на основание чл.6, ал.2 ЗОДОВ в
отделно производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Г.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, като правоприемник на починалата в хода
на делото ищца Т.Г.Б., ЕГН **********, против П.НА Р.Б.гр.София, бул.*******,
за сумата 270 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с водено наказателно
производство, ведно със законната лихва от 28.06.2012г. до изплащането.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: