Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия
СЛАВЧЕВА гр. дело № 170/2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С решение № 254 от 07.12.2018 год. по гр. дело № 2590/2017 год. Ботевградският
районен съд е отхвърлил предявените искове от „П.К.Б.“ ЕООД, *** срещу Г.Я.С. ***
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3 601,20
лв. по договор за потребителски кредит от 22.03.2016 год., за която е издадена
заповед № 1331 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.03.2017
год. по ч.гр.д. № 409/2017 год. по описа на БРС, като неоснователен и
недоказан.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ищеца, който го обжалва изцяло с твърдения, че същото е постановено в
нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което
да уважи изцяло предявения иск.
Ответникът чрез назначения особен представител адв.
С. оспорва въззивна жалба.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът
твърди, че вземането произтича от договор за потребителски кредит от 22.03.2016
год., с който на ответника е предоставен паричен заем в размер на 1450 лв. за
срок от 24 месеца, с месечна вноска в размер на 89,64 лв., като било уговорено
и предоставянето на пакет допълнителни услуги на стойност 1449,84 лв., като
размера на вноската за погасяване на това задължение е в размер на 60,41 лв.
месечно. Тъй като ответникът не е погасил
нито една вноска по кредита, на 12.07.2016 год. договорът е прекратен
автоматично от страна на дружеството, като на длъжника е изпратено уведомление
на 13.07.2016 год. за настъпилата предсрочна изискуемост. Общият размер на
задължението по договора на ответника възлиза на 3601,20 лв. – главница, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 409/2017 год. по описа на БРС.
Ответникът
чрез особения представител оспорва предявения иск с възражението, че не е
уведомен надлежно за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, като прави и
възражение за наличието на неравноправни клаузи в договора относно размера на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите.
По
делото е представен договор за потребителски кредит № ********** от 22.03.2016
год., с който „П.к.Б.“ ЕООД е
предоставило на ответника паричен заем в
размер на 1450 лв. за срок от 24 месеца, с месечна вноска в размер на 89,64 лв.
при ГПР 49,89% и ГЛП 41,17% с обща дължима сума по кредита 2151,36 лв., както и
пакет допълнителни услуги на стойност 1449,84 лв. срещу месечна вноска в размер
на 60,41 лв. месечно.
Видно
от представеното по делото извлечение от сметка, ответникът не е погасил нито
една вноска по договора.
Според
чл. 12.3 от Общите условия в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на ДПК и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на
уведомление или предизвестие до клиента. Съгласно чл. 12.4 от ОУ при
прекратяване на договора за потребителски кредит на основание чл. 12.3 клиентът
дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и
възнаграждението при закупен пакет допълнителни услуги, лихва за забава и такси.
С
уведомително писмо от 13.07.2016 год. кредиторът заявява, че прекратява
сключения договор за потребителски кредит с ответника и го обявява за
предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, в
размер общо на 3 601,20 лв. главница и 9,20 лв. лихва. Липсват данни
уведомителното писмо да е получено от ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него и ответника е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставил
кредит в твърдяния размер, както и че е настъпила
изискуемостта на задължението за връщане на получената в заем сума и лихви.
От представеното по делото копие от договор за потребителски кредит от 22.03.2016
год. се установява фактът на сключване на договора между ищцовото
дружество и ответника. Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът е
предоставил реално на ответника договорената парична сума. Видно от договора и
погасителния план, към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство ответникът не е погасил нито една
вноска по договора за кредит общо 24 бр. погасителни вноски. Тъй като срокът на
договора е изтекъл съдът не следва да обсъжда въпроса дали е настъпила предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за кредит. Недоказаното настъпване на предсрочна изискуемост за
част от кредита, не води до извод за неоснователност на предявения иск за
цялата главница, а само до остатъчния размер на непадежиралите
вноски. В случая е настъпил падежът на всички вноски по договора, чийто срок е
изтекъл на 22.03.2018 год. Искът следва да бъде уважен за неизплатените вноски
по кредита, които са равни на размера на първоначалния дълг с оглед липсата на
данни за погасяване на каквато и да било част от задълженията към датата на приключване
на устните състезания. Същите възлизат на сума в общ
размер от 2151,36 лв. главница и възнаградителна
лихва /24 вноски по 89,64 лв./.
Настоящият състав намира за неоснователен иска за
заплащане на възнаграждение за
предоставен допълнителен пакет услуги, по следните съображения:
Сключеното
споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги е нищожна права
сделка. В т. VI от договора е уговорено
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 1130 лв. Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК
страните по договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни
услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи
на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисионна за едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в
договора.
В случая споразумението за допълнителни услуги включва услуги, които по
същество представляват действия по предоставяне на кредита, а именно
приоритетното му разглеждане и изплащане, както и услуги, които не са реално
предоставени и ползвани от заемателя, а е предвидена
само възможност да бъдат използвани в бъдеще и то при условията, предвидени в
общите условия към договора – възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Освен това с някои от тези права страната
разполага по силата на закона – напр. правото на страните да променят срока на
договора, свободата да отложат една или повече погасителни вноски.
В противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК
клаузите в споразумението за допълнителни услуги са формулирани неясно, тъй
като нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от
което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по
допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за
ползването им. Освен това по делото не са налице данни ответникът да се е
възползвал реално от предоставени му допълнителни услуги. Тъй като
допълнителните услуги касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи несигурни събития, а освен това са
неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на императивните разпоредбите
на чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Съдът счита
също така, че споразумението заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни
разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително
допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
а именно: петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. По този начин значително се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора годишен процент разходи и води до значително увеличение
на тежестта на задължението на заемателя по договора
за кредит, като стойността на допълнителния пакет услуги – 1449,84 лв. е почти
равен на отпуснатата в заем сума – 1450 лв.
Уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което тези уговорки са нищожни поради противоречие с императивни
законови разпоредби и не могат да породят желаните от страните правни последици.
Клаузите за заплащане на допълнителния пакет от услуги са и неравноправни по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност
и водят до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. С подписване на споразумението за допълнителни
услуги кредитополучателят се е задължил да заплаща пълната цена на тези услуги,
а на практика получаването им зависи единствено от волята на кредитора – той
може да не се съгласи да отложи една или повече погасителни вноски, да намали
определен брой погасителни вноски или да промени падежа им. Независимо, че тези
услуги може да не бъдат предоставени от кредитора, цената по тях остава
дължима, като не е предвидена възможност за отпадане или намаляване на цената.
Това поставя кредитополучателя – потребител в по-неблагоприятна позиция, не
защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до
неравновесие между правата и задълженията на страните. Тъй като клаузите за
заплащане на пакет от допълнителни услуги са неравноправни и няма данни по
делото да са уговорени индивидуално, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП
те са нищожни.
Нищожността на посочените клаузи обаче не води до нищожност на процесния договор за потребителски кредит, тъй като те не
са съществени и той може да се прилага и без тях.
С оглед установената по делото нищожност на сключеното между страните
споразумение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, това
възнаграждение е недължимо, поради което и в тази част искът следва да бъде
отхвърлен.
Съдът не споделя възражението на ответника чрез назначения особен
представител за нищожност на клаузите в договора в частта за определената възнаградителна лихва и годишния процент на разходите.
Уговореният между страните годишен лихвен процент от 41, 17 %,
представляващ възнаграждението, дължимо на кредитора за предоставянето на
сумата в заем, не накърнява добрите нрави, тъй като от една страна е в рамките
на максималния размер на разходите по кредита, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК –
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, а от друга
страна е съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен заем с
невисока стойност, отпуснат в рамките на пет дни, но за сравнително дълъг
период от време, при това от небанкова финансова институция, който е
високорисков за кредитора. Рискът в тези случаи следва да бъде отчетен чрез
заплащане на по-висока възнаградителна лихва. Освен
това процесните клаузи относно размера на ГЛП и ГПР
са индивидуално уговорени с ответника, видно
от съдържанието на договора /л. 17 от
делото/, в който изрично са посочени конкретните задължения на
кредитополучателя, вкл. общата стойност на плащанията, годишния процент на
разходите, лихвения процент, размера и падежа на отделните погасителни вноски.
С оглед това и възражението на ответника за нищожност на клаузите в договора в
тази част е неоснователно.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
съдът е отхвърлил иска до размера от 2151,36 лв.
главница по договора за потребителски кредит и вместо него да постанови друго,
с което да уважи иска в посочения размер. В останалата част решението следва да
бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 945
лв., представляваща направени от ищеца разноски /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител/ в заповедното и в исковото производство, съобразно уважената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 254 от 07.12.2018 год. по гр. дело №
2590/2017 год. на Ботевградския районен съд, с което съдът е отхвърлил
предявените искове от „П.К.Б.“ ЕООД, *** срещу Г.Я.С. *** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца главница до размера от 2151,36 лв. по договор за потребителски кредит от
22.03.2016 год., за която е издадена заповед № 1331 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 29.03.2017 год. по ч.гр.д. № 409/2017 год. по
описа на БРС, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по иска на „П.К.Б.“
ЕООД, *** срещу Г.Я.С. ***, че ответникът дължи на ищеца по договор за
потребителски кредит от 22.03.2016 год. сумата 2151,36 лв.,
представляваща неизплатени погасителни вноски – главница и възнаградителна
лихва, за която е издадена заповед № 1331 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 29.03.2017 год. по ч.гр.д. № 409/2017 год. по описа на
БРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Г.Я.С. ***, ЕГН **********,
да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, *** сумата 945 лв., представляваща направени по
делото разноски съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.