№ 2955
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100502451 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба с вх.№ 913/25.01.2022 г. на С.О. срещу извършеното с
протокол от 21.01.2022 г. разпределение по изпълнително дело № 20138400400176 по описа
на ЧСИ М.Ц..
Доводите в жалбата и в последващата уточнителна молба вх. № 1317/03.02.2022 г. са,
че в нарушение на закона при извършване на разпределението не е удовлетворено вземането
на С.О., обективирано в Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-18/20.03.2015 г., издаден на
длъжника „Ай П.Б. 2005“ ЕООД за общински публични вземания (данък недвижими имоти
и такса битови отпадъци), както и за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 982,09 лева за
продадения имот, от осребряването на който е получена разпределената сума. Твърди, че и
двата вида вземания се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. И постъпилата от
публичната продан сума е следвало да послужи за удовлетворяването на тези вземания.
Жалбоподателят поддържа, че вземанията по ревизионния акт представляват публично
общинско вземане на длъжника, поради което следва да се удовлетворят, съобразно
привилегията, установена в чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Счита, че разпоредбата на чл.136, ал.1,
т.2 ЗЗД е остаряла и не отговаря на съвременните условия, поради което и следва да се
тълкува разширително в смисъл, че с привилегия се ползва и вземането за местни такси за
имота, тъй като двете вземания са публични, общината е присъединен по право взискател и
се касае за разпореждане с имота, което е допустимо само изплащане на публичните
вземания, като счита, че тълкуването на разпоредбата следва да е аналогично по съдържание
на разпоредбата на чл.722 ТЗ, където не се прави разлика между публичните задължения за
данъци и такси. Позовава се на съдебна практика в същия смисъл.
По делото с постъпили писмени възражения от присъединения взискател М. Т. Н. със
становище за неоснователност на жалбата.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
1
съображения за неоснователност на жалбата и спазване на приложимите материално правни
и процесуално-правни разпоредби. Посочва, че с Ревизионния акт С.О. иска
удовлетворяване по реда на чл. 136, ал. 2, т. 1 от ЗЗД на всички свои публични вземания,
касаещи всички имоти в сградата, а не само продадения имот, което е недопустимо,
доколкото е налице изрично посочване в разпоредбата, че се касае за вземания за подадения
имот. По отношения на претендираната ТБО в размер на 982,09 лева за продадения имот,
счита, че тази такса не попада в обхвата на привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, тъй
като същата касае само данъци, а не такси. Счита, че разпоредбата не може да се тълкува
разширително, като излага подробни съображения.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното дело е образувано по молба на Обединена българска банка АД срещу
длъжника „Ай П.Б. 2005“ ЕООД, въз основа на Изпълнителен лист от 24.07.2012 г. на СРС,
издаден по гр.д. 32335/2012 г. По молба на взискателя изпълнението е насочено върху
недвижими имоти, ипотекирани в полза на Банката, съсобственост между длъжника и трети
лица.
Като взискатели са се присъединили ТД на Н. София, С.О. и редица физически и
юридически лица.
В хода на производството по делото са извършени множество публични продани, в
това число и на недвижимия имот, във връзка с който е извършено обжалваното
разпределение.
Недвижимият имот – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.4362.1152.1.36, с предназначение Жилище, представляващ Апартамент № 3-2А,
находящ се на първи етаж, във Фрагмент 1 на сграда в гр. София, ж.к. Люлин 5, комплекс
„Р.П.“ е изнесен на публична продан, по искане на цесионера М.Р.Й.. Последният е подал
по делото молба с приложен договор за цесия от 07.10.2021 г, с нотариална заверка на
подписите, регистриран в регистрите на нотариус С.М., с район на действие СРС, и вписан в
Агенцията по вписванията с вх. рег. № 73496/08.10.2021 г. том XXVIII, акт № 169/2021 г. с
предмет – част от вземането на взискателя „ОББ“ АД по Договор за оборотен кредит от
13.10.2009 г. Вземането е обезпечено с първа по ред Договорна ипотека № 114, том VII,
рег. № 12089, дело № 1211/2009 г. на нотариус И. Н., вписана в Агенцията по вписванията с
вх. Рег. № 49527 от 11.11.2009 г., акт № 107, том XXVIII, дело № 31164 върху посочения
по-горе имот.
Недвижимият имот е осребрен на публична продан, като постъпилата от това
осребряване сума от 122 021,00 лв. е разпределена с оспорваното разпределение, като в
първи ред са разпределени суми на взискателя М.Р.Й. за разноски по изпълнението в общ
размер на 2462,00 лв., такси по изпълнението – пропорционална и обикновени такси,
невнесени от взискателя в общ размер на 4556,06 лв., във втори ред са разпределени 1139,14
лв. на СО-ПАМДТ Люлин за местни данъци върху недвижимия имот и останалите 113 86,80
3 лв. са разпределени на взискателя и М.Р.Й. в трети ред въз основа на учредената ипотека в
негова полза върху продадения имот.
При тези факти съдът намира, че извършеното разпределение е законосъобразно, като
е спазена посочената в чл. 136 ЗЗД поредност на удовлетворяване на вземанията, които са
предмет на принудително изпълнение.
2
Съгласно чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват
вземанията за данъци върху определен имот или превозно средство от стойността на този
имот или моторно превозно средство, както и вземанията за концесионни плащания, лихви
и неустойки по концесионни договори.
Разпоредбата е ясна и единственото корективно тълкуване, което следва да бъде
Н.равено идва от неточността на съдържанието й, че вземанията за данъци върху определен
имот или моторно превозно средство са дължими в полза на общината, а не на Държавата.
Няма основание за разширително тълкуване и приравняване на местните такси с местните
данъци, тъй като основанието за начисляването им, реда и начина на определянето им са
различни. Целта на разпоредбата е да даде привилегия на дължимите данъци във връзка с
притежанието на конкретно имущество при осребряването му за погасяване на задължения
към кредитори, което е логично, тъй като именно собствеността е основание за възникване
на данъчните задължения, за разлика от таксите, които се дължат за извършена публична
услуга. Разпоредбата предвижда изключение от установеното общо правило по отношение
на останалите публични вземания, което няма основание да се тълкува разширително.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че редакцията е стара и не отговаря на
съвременните условия, тъй като последното изменение конкретно на т.2 от чл.136, ал.1 ЗЗД
е от ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г., когато законодателят не е намерил за
необходимо да разшири приложното й поле.
Няма основание да се прилага по аналогия и разпоредбата на чл.722 ТЗ или от нея да
се извлича тълкуване, тъй като двете разпоредби са отнасят като обща към специална и
няма основание специалната разпоредба да изпълва съдържанието на общата, като връзката
е тъкмо обратна. Двете разпоредби имат различно съдържание и приложно поле и уреждат
по различен начин правата на кредиторите именно защото волята на законодателя е да се
действа различно при индивидуалното и универсалното изпълнение.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че ЧСИ не е посочил вземанията на
С.О. по Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-18/20.03.2015 г., издаден на длъжника „Ай П.Б.
2005“ ЕООД, като такива от втори ред, ползващи се с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от
ЗЗД. По делото не е спорно, а и се установява от РА, че същите не касаят продадения
недвижим имот, а вземания на С.О. за други имоти (земя и магазини) на длъжника в същата
сграда. Разпоредбата на чл.136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД изрично посочва, че се касае за публични
вземания за продадения имот, поради което и няма основание тези вземания да бъдат
включени в привилегията на цитираната разпоредба.
По изложените съображения жалбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 913/25.01.2022 г. на С.О. срещу
извършеното с протокол от 21.01.2022 г. разпределение по изпълнително дело №
20138400400176 по описа на ЧСИ М.Ц..
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4