Р Е Ш Е Н И Е
N
гр.Радомир, 21.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, в публичното заседание на 23 април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Антон Игнатов
при участието на секретаря Илияна Стоева, изслуша докладваното от съдията наказателно административен характер дело N 43 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0328-000025/23.01.2019
г. на началник група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен с
8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя Х.Й.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание по чл.177,
ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в
срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание
от неговата представителка- адв.В.Б. *** обстоятелства
и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган началник група към ОДМВР-
Перник, РУ- Радомир, редовно призован, не е изпратил представител в съдебно
заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Р.п.Р. редовно уведомена, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е изразила становище.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и
чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт № 30/12.01.2019 г. за установяване на административно
нарушение на С.С.- мл. автоконтрольор при РУ- Радомир.
Според констатациите в акта, на 12.01.2019 г. в 09:40 часа в гр.Радомир на ул.“Райко
Даскалов“, паркинга на завод „Електрик“, жалбоподателят
е управлявал л.а. „М.“ с peг. № ., собственост на "ТЕРРА
КРЕДИТ" клон Пловдив БУЛСТАТ .1, като от справка чрез ОДЧ РУ- Радомир се
установило, че СУМПС на водача е отнето по административен ред с АУАН серия Д №
0645015/12.01.2019 г.
Разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и
свидетелят по акта потвърждават констатациите в същия. Според актосъстоветиля С.С., който работи на длъжност „мл.автоконтрольор“ в РУ-
Радомир, жалбоподателят бил спрян за проверка в района на завод „Елекртик“ в гр.Радомир. Същият не представил свидетелство
за управление на МПС. Същото му било отнето за употреба на алкохол. Самоличността му била установена с личната карта, а когато
има връзка винаги се проверява и с таблета за статус на СУМПС. В таблета
излязъл статус валиден на самото СУ МПС. В случая свидетелят не си спомня дали
става въпрос за отнемане с АУАН или със ЗППАМ.
Според свидетеля по акта К.К.,
на длъжност „м. и.“, старши полицай, патрул в РУ- Радомир, същият бил в района
на с.Червена могила, отклонението на Подстанцията в състава на смесен патрул,
колегата е патрул, аз охранителна полиция. На бюрото било СУМПС на въпросното
лице и коментирали, че му е отнето вечерта. Жалбоподателят минал покрай патрула
и служителите го последвали със служебния автомобил. Пред завод „Електрик“ бил настигнат. Спрели го за проверка, поискали му
документите, като знаели, че няма такива. Съставен бил акт за управление от
неправоспособен.
По делото е приложен АУАН № 26/12.01.2019 г. /бл. №
0645015. Видно от същия, СУМПС на жалбоподателя е отнето за нарушение на същия
ден, извършено в 07.32 ч. Статутът на отнето СУМПС е отразен и в приложеното
справка за нарушител/водач.
Съставеният акт бил подписан от актосъставителя, от
свидетеля по акта и от жалбоподателя, като жалбоподателят е отбелязал изрично,
че няма възражения.
Въз основа на така съставения АУАН началник група към
ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен с 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра
на вътрешните работи, издал обжалваното наказателно постановление №
19-0328-000025/23.01.2019 г., с което на жалбоподателя Х.Й.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание по чл.177, ал.1, т.2, пр.1
от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което съдът следва да се произнесе по същество. Жалбата е основателна по
следните съображения:
За да се произнесе по законосъобразността и
правилността на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или наказателното постановление не са
издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове
или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното
постановление е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да
провери дали то е правилно, т.е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващият орган е този, който следва да установи пред съда,
че има извършено административно нарушение такова, каквото е описано в акта и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то наказателното постановление следва да бъде отменено като
неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато
наказателното постановление е законосъобразно и се докаже извършването на
съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за съответствието на
наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В настоящия казус при съставянето на акта,
като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, е
посочен чл.150 ЗДвП. Същата разпоредба е цитирана и в обжалваното наказателно
постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗДвП. Текстът поставя изискване всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се управлява
от правоспособен водач. Изключение се прави единствено за
превозно средство, което е учебно
и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на
обучението му по реда на
наредбата по чл.152, ал.1, т.3
и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата
по чл.152, ал. 1, т. 4, а в настоящия
случай очевидно не са налице данни за подобни хипотези. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Текстът към настоящата му редакция, действаща към датата на
установяване на нарушението.12.01.2019 г., гласи: „Наказва се с глоба от
100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по
реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено;“
Видно от цитирания
текст, касае се за множество изпълнителни деяния, всяко от които само по себе
си води до осъществяване на състава на нарушението по този текст. В наказателното
постановление не е посочено предложението от текста, по което конкретно е
ангажирана отговорност. От друга страна като описание на изпълнителното деяние в
АУАН и наказателното постановление фигурира следното: „управлява ППС без да е
правоспособен водач“ и „Водача не представя СУМПС. От
справка чрез ОДЧ РУ Радомир се установи че СУМПС на водача е отнето по
административен ред с АУАН серия Д № 0645015“. От така направената формулировка
на нарушението може да се направи предположение, че се касае за пр.І-во на чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП , а именно- управление на моторно
превозно средство от лице, което не е правоспособен водач. Безспорно се
установи от доказателствата по делото, че жалбоподателят не е бил изначално
неправоспособен водач, нито е търпял наказание лишаване от право да управлява
МПС. Липсват данни на жалбоподателя да е налагана и някоя от посочените
принудителни административни мерки със ЗППАМ по чл.171, т.1 или 4, както и по
реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс. В настоящия казус не е
налице неправоспособност по смисъла на пр.1-во от текста. Същевременно в
посочения текст не фигурира изрично хипотеза, при която СУМПС е отнето с АУАН. Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че деянието е несъставомерно,
което от своя страна води до отмяна на наказателното постановление.
Водим от горното и но
основание чл.63, ал.1, пр.ІІІ-то от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0328-000025/23.01.2019 г.
на началник група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен с
8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на
жалбоподателя Х.Й.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- Перник на основанията, предвидени в
Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс, в 14- дневен срок от деня на съобщението,
че е изготвено.
Районен съдия: