О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…….12.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН А.
като разгледа докладваното от съдията А.
въззивно частно търговско дело №1923 по описа
за 2018г.,
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Васил Левски“ №114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К., против Разпореждане №39249 от 04.10.2018г. по ч.гр.д.№12330/2018г. на Районен съд Варна, в частта, с която е оставено без уважение подаденото от жалбоподателят заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу П.В.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 40лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение начислена за периода 06.01.2018г.-06.02.2018г. и сумата от 200лв.-разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения.
Във въззивната частна жалба, се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. Оспорват се изводите на съдът, че в заповедното производство при условията на чл.410 от ГПК, е възможно и следва да се извършва проверка за действителността на клаузите на сключения с ответника договор, от който произтича предявеното вземане. Поддържа се, че в границите на заповедното производство, не следва да извършва проверка дали вземането съществува, тъй като основната функция на това производство, е да се установи дали вземането е спорно между страните. Поддържа се още, че не са налице възприетите от заповедния съд, основания за нищожност на договорните клаузи, въз основа на които се дължат претендираните вземания, поради което липсва основание за отказ да бъде издадена заповед за изпълнение. Моли се за отмяна на атакуваната част от разпореждането и произнасяне по същество, като се уважи изцяло подаденото заявление.
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и на изпълнителен лист, е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен титул, без да води исков процес при условие, че е налице безспорно вземане. Ето защо същото може да има за предмет само съдебно защитими права, като с оглед предприетите от законодателя изменения в регламентацията на заповедното производство, заповедният съд не разполага с компетентността да формира извод за нищожност или не на дадена клауза, но и следва служебно да следи за това. В този смисъл доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила, са неоснователно. Не е налице и допуснато нарушение на материалния закон, доколкото правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, относно неравноправния характер на клаузите, предвиждащи заплащането на неустойка и разходи, и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, и като такива са нищожни, като тези изводи изцяло се споделят от настоящия състав на съдът.
На следващо място според разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението следва да отговаря на критериите за редовност на искова молба, респективно следва да е налице индивидуализация на вземането чрез посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Посоченото е необходимо за да е възможно длъжника да прецени дали да възразява срещу вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Освен това индивидуализация е необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на заповедното производство и евентуално последяващото исковото.
Според изложеното в заявлението и в уточняващата молба, с подписване на договора за кредит длъжникът се е задължил, във всеки отделен случай на забава, в тридневен срок след падежа на задължението да предостави на заемодателя обезпечение, чрез поръчител, с който се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни, като при неизпълнение на посоченото задължение в размер на 10 % от размера на усвоената но непогасена главница, като в случая се претендират 40лв. за периода от 06.01.2018г. до 06.02.2018г. Липсва обаче посочване на размера на главицата, върху която е начислена неустойката и как е изчислена същата. Като поради липса на твърдения за срока на погасяване, размера на погасителните вноски и дали такива са извършени, не е възможно да се извлече заместваща информация. Ето защо е налице нередовност на заявлението, което е основание за отхвърлянето му в тази част.
Недостатъчна е и индивидуализацията на претенцията за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения. Факта, че при забава на длъжника в плащането се предприемат действия по събирането му, включващи и ангажиране дейността на служител, който осъществява и администрира дейността по събирането, чрез изпращане на съобщения, разговори и посещения, като нейната стойност е формирана от разходи по 2.50лв. на ден или общо 80лв. и такса от 120лв.-разходи за дейността на служител, не дава никаква яснота. Не е ясно колко пъти е съобщавано, посещаван или разговаряно с длъжника по повод на събиране на вземането и какви са конкретните разноски за това. Още по озадачаващ е факта как са формирани еднакви по размер разходи от по 2.50лв. за 32 дни, колкото са необходими за акумулиране на общите 80лв. Отделен е въпроса какви разходи за дейността на служител включва таксата от 120лв. и дали същите не се припокриват с разходите по предходната точка.
С оглед горното съдът намира, че в случая подаденото заявление не отговаря на исканията за редовност по отношение на горекоментираните вземания, съответно че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид съвпадението в крайните изводи на двете инстанции, отказа на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение, следва да бъде потвърдено, респективно подадената жалба срещу него, следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Васил Левски“ №114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К., против Разпореждане №39249 от 04.10.2018г. по ч.гр.д.№12330/2018г. на Районен съд Варна, в частта с което е оставено без уважение подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу П.В.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 40лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение начислена за периода 06.01.2018г.-06.02.2018г. и сумата 200лв.-разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.