№ 10262
гр. С. 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110152456 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 281890/04/09/2024 г. на ЗАД „.........“, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. С........., срещу ЗД „.......... АД, ЕИК ...........,
със седалище и адрес на управление: гр. С............ с която са предявени за разглеждане
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 672,81 лева – главница, представляваща
регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за щети по лек автомобил марка „А.“,
модел „А 6“, с рег. № ............. причинени при ПТП на 20.02.2020 г. в гр. С................. Г.и“,
реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на лек автомобил марка „М.“, модел „..........“, с рег. № ......... с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 04.09.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата в размер на 261,16
лева – мораторна лихва за периода 04.09.2021 г. – 04.09.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 20.02.2020 г., в гр. С................. Г.и“, е настъпило
ПТП, предизвикано по вина на водача на лек автомобил марка „М.“, модел „..........“, с рег. №
......... при което са били причинени увреждания по лек автомобил марка „А.“, модел „А 6“, с
рег. № .............. За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско“,
Клауза „П“ – Пълно Каско, по застрахователна полица № ............. г. при ищцовото
застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която застрахованият е предявил
претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Ищецът излага, че след извършена
оценка на щетите по застрахования автомобил те са оценени на стойност 657,81 лева, която
сума била заплатена по сметка на застрахованото лице. Поддържа, че за лек автомобил
марка „М.“, модел „..........“, с рег. № ......... е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата
на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу
последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15,00 лева. Твърди, че е предявил
1
регресната си претенция за обща сума в размер от 672,81 лева, но и към момента на
сезиране на съда ответникът не бил извършил плащане. За периода на своята забава
ответникът дължал и обезщетение в размер на 261,16 лева. Моли за постановяване на
съдебно решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Прави искане да му бъдат
присъдени и сторените деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва наличието на валидни и действащи към датата на процесното ПТП договори,
съответно за имуществена застраховка и за застраховка „Гражданска отговорност“, сключени
за участвалите в процесното ПТП леки автомобили. Оспорва механизма на настъпване на
ПТП, като твърди, че не се доказва то да е причинено в резултат от виновно противоправно
поведение на застрахования при него водач. При условията на евентуалност релевира
възражение за изключителна вина за настъпване на ПТП на застрахования при ищеца водач,
евентуално възражение за съпричиняване на вредите от страна на същия, като твърди, че
водачът на лек автомобил марка „А.“, модел „А 6“, с рег. № ............. при тръгване от
светофара се е престроил от лента за направо в лента за наляво без да изчака другия
автомобил да се изтегли и по този начин е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и е
станал причина за настъпване на ПТП. Поддържа, че за водача на застрахования при него
автомобил ударът е бил непредотвратим, докато за другия водач е бил предотвратим при
изчакване на движението на лек автомобил марка „М.“, модел „..........“, с рег. № ..................
Оспорва настъпването на щетите по увредения автомобил в причинна връзка с ПТП. Твърди
също, че стойността на твърдените от ищеца ремонтни дейности по увредения автомобил са
завишени. Моли за отхвърляне на предявения иск. Прави искане да му бъдат присъдени
сторените деловодни разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представена и приета Комбинирана застрахователна полица №
............./31.01.2020 г. (л. 8), от която се установява, че между ищеца и В. В. В., ЕГН
**********, е сключен договор за застраховки "Каско" и „Злополука“ с предмет на
застраховане лек автомобил марка „А.“, модел „А 6“, с рег. № ............. при уговорено
застрахователно покритие „Клауза П – Пълно Каско“. Уговорената застрахователна сума е 4
770,00 лева, а застрахователната премия – 330,00 лева. Срокът на застрахователния договор
е 03.02.2020 г. – 02.02.2021 г.
По делото са представени и приети Общи условия на ЗАД „.........“ за застраховка
на моторни превозно средства „Каско“ (л. 28 – л. 32).
По делото не е спорно обстоятелството, че между ответното дружество и собственика
на лек автомобил марка „М.“, модел „..........“, с рег. № ......... е налице валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за гореописания лек автомобил със срок на действие
11.01.2020 г. – 10.01.2021 г. – това обстоятелство се установява по категоричен начин и от
приложената с исковата молба справка от електронната страница на Гаранционен фонд
(л. 10).
От представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП (л. 6), се
установява, че на 20.02.2020 г., около 17:00 часа, в гр. С. бул. „...........“, е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил марка „А.“, модел „А 6“, с рег. № ............. с водач В. В. В., и лек
автомобил марка „М.“, модел „..........“, с рег. № ......... с водач М. Г., с констатирани щети по
двата автомобила, както следва: по лек автомобил „А.“ – деформации, лява предна врата,
лява задна врата и заден калник; по лек автомобил „М.“ – деформирани преден десен калник
2
и броня. Протоколът е изготвен и подписан от участниците в ПТП, чиито подписи не се
оспорват в настоящия процес. В т. 12 от протокола – „Обстоятелства“ се съдържат
идентични отбелязвания за двамата участници в ПТП: т. 2 „при тръгване/отваряне на
вратата“. В графа „Забележки“ се съдържат следните изявления на участниците в ПТП: за
водача на лек автомобил „А.“ – потърпевш“, за водача на лек автомобил „М.“ – „виновен“. В
протокола е начертана схема, отразяваща местоположението на двете МПС при ПТП и
посоката на предприетите от двата автомобила маневри – направо за лек автомобил „А.“ и
наляво за лек автомобил „М.“.
Видно от Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 21.02.2020
г. (л. 7) водачът на по лек автомобил „А.“ – В. В. В., е уведомил ЗАД „.........“ за настъпилото
застрахователно събитие. В заявлението водачът на посочения лек автомобил дава следното
описание на процесното ПТП: „при потегляне на светофара бях ударен от друг автомобил
от лявата страна, успоредно спряло до мен“.
От представените писмени доказателства се установява, че по повод на постъпилото
уведомление при ищеца е заведена щета № ............... г. Застрахователят е извършил оглед на
автомобила и е съставил опис по щетата от 21.02.2020 г. (л. 13), в който са описани
увредените детайли.
Съгласно доклад по щета № ............. (л. 18) застрахователят е определил размера на
вредите по лек автомобил марка „А.“, модел „А 6“, с рег. № ............. на стойност от 657,81
лева. Като е констатирал, че е налице непогасен остатък от застрахователна премия в размер
на 252,45 лева, застрахователят е определил за изплащане сума в размер на 405,36 лева.
По делото е представен и приет платежен документ от 05.03.2020 г. (л. 19),
удостоверяващ извършено от ЗАД „.........“ АД в полза на В. В. В. паричен превод в размер
на 405,36 лева, при посочено основание за плащането „............. припсп вноска 252,45“.
На 13.03.2020 г. ищецът е отправил до ответното дружество Покана за доброволно
изпълнение на регресна претенция на стойност от 672,81 лева по щета № ............., с вкл.
15,00 лева ликвидационни разходи, получена на 16.03.2020 г. от ответното дружество
според положен входящ номер и печат на същото.
По делото е представен документ, наименуван „Декларация“ от 23.03.2020 г. (л. 45), с
подател М. И. Г. и без посочен адресат, който съдът не кредитира, тъй като счита същия за
недопустимо доказателствено средство, доколкото обективира свидетелски показания в
писмен вид.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
М. И. Г. и В. В. В..
От разпита на свидетеля М. И. Г. се установява, че той има спомен за процесното
ПТП на 20.02.2020 г. При предявяване на представения по делото ДКП, свидетелят заявява,
че е този, който той и другият водач са съставили във връзка с настъпилото ПТП. Заявява, че
всеки водач е попълнил свята страна от протокола. На представения протокол свидетелят
разпознава за свой подписът, положен отляво на протокола. Свидетелят не е сигурен за
автомобила, който е управлявал при въпросното ПТП, но заявява с категоричност, че е
управлявал преди време автомобил „М. ..........“ с рег. № .................. При процесното ПТП има
спомен, че е бил спрял на светофара на кръстовището на бул. ...................., но не помни
точно в коя лента. ПТП се случило при потегляне от негова страна на светофара на
посоченото кръстовище. Ситуацията била такава, че единият от автомобилите завивал
наляво, а другият продължавал направо, но не помни в кой от двата автомобила е бил той. В
момента на завиване наляво се случило ПТП-то. Няма спомен за атмосферните условия при
настъпването на ПТП, но със сигурност заявява, че е имал добра видимост. Не може да
посочи кой от двата автомобила е бил по-напред от другия при удара и преди него, тъй като
няма спомен за това. Няма спомен също и какви са били щетите по двата автомобила. Не
3
може да посочи в коя част от автомобила му и в този на другия автомобил е настъпило
съприкосновението. И двата автомобила след ПТП-то могли да се движат на собствен ход.
Няма ясен спомен дали на мястото на ПТП са били повикани органите на МВР. Помни, че с
другия водач са разговаряли след ПТП, като двамата са имали разногласия за вината.
Позицията на свидетеля Г.а била, че другият водач е навлязъл в неговата лента за движение,
а на другия водач – обратната. Свидетелят Г. заявява, че е посочил в ДКП, че е виновен за
настъпване на ПТП, тъй като станало ясно, че другият водач е служител на МВР и поради
това счел, че не може да защити позицията си в този случай.
От разпита на свидетеля В. В. В. се установява, че той също има спомен за
процесното ПТП. При предявяване на представения по делото ДКП, свидетелят заявява, че
разпознава за свой подписът, положен отдясно на протокола, както и почерка, с който е
изпълнен текста от дясната страна на протокола. Относно процесното ПТП заявява, че има
спомен, че е бил спрял лек автомобил „А. А6“ на червен светофар на кръстовищата на бул.
„........“ в лентата за движение само направо, която се падала средна, но крайна лява за
движение само направо. При светване на светофара със зелен сигнал потеглил с личния си
автомобил направо, следейки посоката си на движение и пътното платно, без да напуска
неговото очертание, движейки се в посока направо, посока стадион „В. Левски“. От лявата
му страна, в лентата с пътен знак, урегулиращ посоката на движение само наляво,
автомобилът, намиращ се до него – „М. ..........“, с рег. № 8884, се изнесъл, навлизайки в
лентата на движение, в която се намира свидетелят В., и в негово дясно, като последвало
съприкосновение между лявата част на лек автомобил „А. А6“ и другото МПС. След така
настъпилото съприкосновение свидетелят отбил встрани автомобила си, звъннал на телефон
112 и уведомил застрахователя си. Другият водач също спрял автомобила си, като
свидетелят В. има спомен, че другият водач твърдял, че е трябвало да заобиколи трамвай, за
да завие наляво. Може да се каже, че между двамата водачи е имало спор за вината, но в
крайна сметка водачът на другото МПС заявил, че явно е настъпило ПТП по негова вина и
попълнили процесния ДКП. Свидетелят няма точен спомен какви са били щетите по
неговото МПС, но те следва да са същите, които е посочил в ДКП.
Съдът кредитира изцяло като достоверни, пълни, последователни и кореспондиращи
със събрания по делото писмен доказателствен материал, вкл. саморъчно подписания от
участниците в ПТП протокол и конкретиката на фактическата обстановка на мястото на
настъпване на ПТП, показанията на свидетеля В. В. В. относно мястото на настъпване на
ПТП, участниците в него и траекторията на тяхното движение. При формиране на изводите
си относно фактическата обстановка, при която е реализирано процесното ПТП, вкл.
конкретното местоположение на двете МПС и траекторията на предприетите от тях
маневри, съдът не се довери на показанията на свидетеля М. И. Г., доколкото същите не се
отличават с яснота и конкретика. Свидетелят Г. добросъвестно признава пред съда, че няма
ясен спомен относно съществени обстоятелства, касаещи процесното ПТП, вкл. относно
лентата на движение, в която се е намирало всяко МПС, конкретната маневра, предприета от
всяко МПС, вкл. нейната посока. При това положение и с оглед на категорично заявеното от
свидетеля в съдебна зала, че собственоръчно е попълнил своята страна от съставени ДКП,
вкл. че е подписал същия, съдът приема, че посоченото в ДКП отразява действителното
поведение на водачите на участниците в процесното ПТП.
Според назначената и приета без възражения на страните съдебно – автотехническа
експертиза /САТЕ/, изготвена на база събраните по делото писмени и гласни доказателства,
механизмът на ПТП може да един от следните два варианта: първият, основан на данните в
ДКП, уведомление за щета и показанията на свидетеля В., се състои в следното: на
20.02.2020 г., около 17:00 часа, лек автомобил „М. ..........“, с рег. № ......... се намира в лявата
лента за движение на бул. „...........“, изчакващ на светофарната уредба на кръстовището с ул.
„.........., като при потегляне, вероятно с цел заобикаляне на трамвайната мотриса, водачът
реализира ПТП в намиращия се вдясно от него и потеглящ направо лек автомобил „А. А6“, с
4
рег. № .............; вторият, основан на показанията на свидетеля Г., се състои в следното: на
20.02.2020 г., около 17:00 часа, лек автомобил „М. ..........“, с рег. № ......... се намира в лявата
лента за движение на бул. „...........“, изчакващ на светофарната уредба на кръстовището с ул.
„.........., като при потегляне превозното средство реализира ПТП в намиращия се вдясно от
него и навлязъл в лентата за ляв завой лек автомобил „А. А6“, с рег. № .............. Видимите
щети по лек автомобил „А. А6“, описани в съставения ДКП, са в причинно – следствена
връзка с процесното ПТП. Общата стойност на необходимия ремонт за отстраняване на
щетите, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 1 403,77 лева.
Уточнено е, че в конкретния случай към датата на застрахователното събитие увреденият
автомобил е на 15 години, 3 месеца и 3 дни, считано от първоначалната му регистрация на
17.11.2004 г. В отговора на задача 4 вещото лице изготвя 2 варианта за траекторията на
движение на двете МПС: първият, основан на данните в ДКП, уведомление за щета и
показанията на свидетеля В., се състои в следното: видно от скица и отразени обстоятелства
в ДКП, лек автомобил „М. ..........“ е предприел маневра за ляв завой, като е извършил
заобикаляне на трамвайната мотриса и отклонение на дясно, а водачът на лек автомобил „А.
А6“ е потеглял след изчакване на светофарната уредба, вследствие на което траекториите на
движение на двете МПС се пресичат и настъпва удар между тях; вторият, основан на
показанията на свидетеля Г., се състои в следното: лек автомобил „М. ..........“ е предприел
маневра за ляв завой, като е потеглил направо, а водачът на лек автомобил „А. А6“ е
навлязъл в намиращата се вляво спрямо него лента, вследствие на което траекториите на
двете МПС се пресичат и настъпва съприкосновение между тях. В отговора на задача 5
вещото лице отново изготвя 2 варианта за предотвратимостта на съприкосновението между
двете МПС: първият, основан на данните в ДКП, уведомление за щета и показанията на
свидетеля В., се състои в следното: водачът на лек автомобил „М. ..........“ е имал възможност
да предотврати настъпването на произшествието, ако е изчакал преминаването на лек
автомобил „А. А6“, след което безпрепятствено да извърши маневрата за ляв завой, вкл.
заобикалянето на трамвайната мотриса: вторият, основан на показанията на свидетеля Г., се
състои в следното: водачът на лек автомобил „А. А6“ е имал възможност да предотврати
удара, ако не е навлизал в лявата спрямо него лента и/или е изчакал водача на лек автомобил
„М. ..........“ да извърши предприетата маневра за ляв завой, след което да продължи
безпрепятственото си движение направо. Според отговора на задача № 6 водачът на лек
автомобил „М. ..........“ е имал видимост към лек автомобил „А. А6“ при липса на
препятствия, които да ограничават видимостта. Стойността, необходима за възтсановяване
на лек автомобил „А. А6“, изчислена по средни пазарни цени с алтернативни части към
датата на ПТП, възлиза на 1 327,69 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят
размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за
вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
5
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение, респективно договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
По делото е безспорно, че между ищеца и В. В. В., ЕГН **********, е сключен
договор за застраховки "Каско" и „Злополука“ по Комбинирана застрахователна полица №
............./31.01.2020 г., с предмет на застраховане лек автомобил марка „А.“, модел „А 6“, с
рег. № ............. при уговорено застрахователно покритие „Клауза П – пълно покритие“ и срок
на застрахователно покритие 03.02.2020 г. – 02.02.2021 г. По силата на този договор
ищцовото дружество е приело да покрива риска от повреди по собственото на застрахования
МПС, а последният – да заплати застрахователна премия, която не се спори, че е била
заплатена. Полицата е надлежно оформена в изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена
форма за действителност, като съдържа всички задължителни законови реквизити,
регламентирани в нормата на чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от условията по полицата,
застраховката е с основно покритие по Клауза П – Пълно Каско, която съгласно Раздел III, т.
12, вр. 9 от приложените ОУ на застрахователя, приложими към процесния договор и
съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, се включва
пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС при ПТП в резултат на механично,
химично или друго въздействие върху застрахованото МПС. В така очертаната категория
вредоносни събития следва да се отнесе и сблъскване на застрахованото превозно средство с
друго МПС, каквато хипотеза не е предвидена сред изключените рискове по раздел IV от ОУ.
Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото съществуването на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" относно лек автомобил
марка „А.“, модел „А 6“, с рег. № ............. в рамките на чието застрахователно покритие
попада датата на процесното произшествие. Предвид така установеното за застрахователя е
възникнало задължение да обезщети собственика на увреденото МПС, като в случая той е
изплатил застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори, а и се установява при съвкупната преценка на
писмените и гласни доказателства по делото, че в срока на действие на договора за
имуществено застраховане – на 20.02.2020 г., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в
гр. С. бул. „...........“ и ул. „.........., с участието на застрахования лек автомобил „А. А6“, с рег.
№ ............. с водач В. В. В., и на лек автомобил марка „М.“, модел „..........“, с рег. № ......... с
водач М. Г.. В резултат на ПТП на застрахования при ищеца автомобил са били причинени
увреждания на следните детайли: деформации, лява предна врата, лява задна врата и заден
калник, за отстраняването на които не се спори, че ищцовото дружество е изплатило на
застрахованото лице сумата 405,36 лева, след приспадане на непогасения остатък от
застрахователна премия в размер на 252,45 лева, т. е. общият размер на застрахователното
обезщетение възлиза на сумата от 657,81 лева.
Безспорно е също така съществуването на валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил
6
марка „М.“, модел „..........“, с рег. № ......... действащ към датата на настъпване на процесното
ПТП и покриващ отговорността на водача М. И. Г..
С регресна покана от 13.03.2020 г., получена на 16.03.2020 г., ищецът е поканил
ответното дружество да му възстанови сумата от 672,81 лева по щета № ............., с вкл. 15,00
лева – ликвидационни разходи.
По делото не се твърди и не се установява ответното дружество да е извършило
извънсъдебно плащане във връзка с отправената му регресна покана от 13.03.2020 г.
Предвид изложеното, правният спор между страните по делото, се концентрира върху
въпроса налице ли е виновно и противоправно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество, както и дали и другият водач има вина
за настъпване на ПТП и в какъв размер. Поради това следва да бъде обсъден механизмът на
процесното ПТП, който настоящият съдебен състав намира за установен въз основа на
събрания по делото доказателствен материал – двустранен констативен протокол за ПТП от
20.02.2020 г., саморъчно подписан от участниците в ПТП, чиито подписи не се оспорват в
процеса, свидетелските показания на водача на лек автомобил „А. А6“, с рег. № ............. – В.
В. В., дадени в качеството му на пряк участник в процесното произшествие, които като
непротиворечиви помежду им относно релевантните за спора обстоятелства и
неопровергани от останалия доказателствен материал, следва да бъдат ценени като ясни,
последователни и житейски логични, както и заключението на САТЕ, прието без възражения
на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК. Частично съдът се довери и на показанията
на водача на лек автомобил марка „М.“, модел „..........“, с рег. № ..................– свидетеля М. И.
Г., в частта им единствено, корелираща с писмения доказателствен материал, показанията на
свидетеля В. и заключението на АТЕ, а именно относно обстоятелството, че ПТП е
настъпило при потегляне на управляваното на него МПС на кръстовище, регулирано със
светофарна уредба, както и че след настъпилото съприкосновение водачите на участващите
в него МПС са съставили процесния ДКП.
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира
за несъмнено установено, че на 20.02.2020 г., около 17:00 часа, лек автомобил „М. ..........“, с
рег. № ......... се е намирал в лявата лента за движение на бул. „...........“, изчакващ на
светофарната уредба на кръстовището с ул. „.........., като при потегляне с цел заобикаляне на
трамвайната мотриса и извършване на маневра за ляв завой, е навлязъл в съседната спрямо
него дясна лента, предназначена за движение направо, и е реализирал ПТП с намиращия се
вдясно от него и потеглящ направо лек автомобил „А. А6“, с рег. № .............. Съдът приема,
че така описаният механизъм на ПТП е установен и въз основа на останалите събрани по
делото писмени доказателства – опис и доклад на щетите от ищеца – застраховател, които се
подкрепят от заключението на изслушаната пред районната инстанция САТЕ във вариант 1
на задача 1. В тази насока съдът следва да посочи, че счита, че този вариант на задача 1 на
САТЕ отразява действителното положение при настъпване на ПТП, доколкото същият е
изготвен на база не само гласните доказателства на единия участник в ПТП, но и на
писмените доказателства, събрани в процеса. Същевременно, при изложените по-горе
съображения, съдът намира, че не може да се довери относно съществените обстоятелства,
при които е настъпило съприкосновение между двете МПС, на показанията на свидетеля М.
Г., който разпитан в съдебно заседание не успя да си спомни основни елементи от
фактическата обстановка като местоположение на МПС, предприета от всяко МПС маневра
и нейната траектория. От друга страна, показанията на свидетеля В. с прецизност описаха
посочените обстоятелства, поради което и предвид липсата на доказателства, опровергаващи
ги, съдът постави показанията именно на този свидетел в основата на фактическите си
изводи.
При така установения механизъм, съдът приема, че водачът на лек автомобил „М.
..........“, с рег. № ......... е действал противоправно, като е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП, която
7
разпоредба регламентира, че „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“. В
разглеждания случай, предприемайки маневра завой наляво чрез изнасяне на автомобила в
съседната спрямо него дясна лента за движение направо, без да се съобрази с
местоположението на намиращия се в нея и предприемащ маневра за движение направо лек
автомобил „А. А6“ и без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, водачът на лекия автомобил „М. ..........“, е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.
1 ЗДвП. Преди предприемането на маневрата за завой наляво водачът на лекия автомобил
„М. ..........“ е разполагал с достатъчна видимост, още повече, че ПТП е настъпило във
светлата част на денонощието, относно положението на застрахования при ищеца лек
автомобил, но въпреки това не е предприел мерки за нейното извършване без да създаде
опасност за участниците в движението и в частност на дясната спрямо него лента за
движение лек автомобил „А. А6“, вследствие на което е ударил последния.
Съдът намира за неоснователно наведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение на
ответното дружество, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има водачът
на застрахованото при ищеца МПС. В конкретния случай, при преценка на доказателствения
материал по делото и гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав формира извод,
че не се установява поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, на водача
на лек автомобил „А. А6“, с рег. № ............. което да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
По възражението за съпричиняване
В практиката на ВКС трайно и безпротиворечиво се възприема становището, че
приносът на пострадалия, като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за намаляване на дължимото
обезщетение за вреди от деликт, следва да бъде релевиран надлежно от застрахователя с
възражение пред първоинстанционния съд; подчертано е, че приносът на пострадалия
трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно
обстоятелствата, които навежда ответната страна и на които тя основава
възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни – чрез посочване на
фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и
са допринесли за увреждането; ако в отговора на исковата молба липсват фактически
твърдения за конкретното проявление на приноса, съдът е длъжен да ги изясни по реда на
чл. 145, ал. 2 ГПК до края на първото по делото открито съдебно заседание, а ако
обстоятелствата относно приноса са станали известни на застрахователя в по-късен момент,
той може да ги въведе в процеса до приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция съгласно чл. 147, т. 1 ГПК – в този смисъл Решение № 18/24.03.2021 г. по т. д. №
696/2020 г. на ВКС, II ТО, Решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ВКС, ІV
ГО, Решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, І ТО, Решение №
66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, І ТО и др. В идентичен смисъл е и
произнасянето в Решение № 134/18.11.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г. на ВКС, І ТО, според
което обезщетението за неимуществени вреди не може да бъде намалено от съда по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за
съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е
допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е
участвала в процесуални действия, свързани с доказване на такива конкретни действия или
8
бездействия. Обобщено цитираната съдебна практика, която настоящият състав споделя,
приема, че приносът на пострадалия, като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за намаляване на
дължимото обезщетение за вреди от деликт, следва да бъде релевиран нарочно и надлежно
от застрахователя с възражение пред първата инстанция /вкл. до приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция при по-късно узнати от него обстоятелства/, съдържащо
конкретно посочване на посочване на фактически обстоятелства относно действията
на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането
В разглеждания случай в срока по чл. 131 ГПК е въведено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „А. А6“, с рег. №
............. при конкретно наведени фактически твърдения за допуснато от последния
нарушение на ЗДвП, изразяващо се в това, че при тръгване от светофара се е престроил от
лентата за направо в лентата за наляво, без да изчака другия автомобил да се изтегли и по
този начин е станал причина за настъпване на ПТП. Така наведеното конкретно възражение
за съпричиняване остана недоказано в хода на процеса, доколкото не се събраха
доказателства в подкрепа на твърденията на ответника за осъществено от водача на лек
автомобил „А. А6“, с рег. № ............. поведение за престрояване от лентата, предназначена за
движение направо, в лентата, предназначена за движение за наляво.
От приетото по делото заключение на САТЕ, неоспорено от страните, което подлежи
на кредитиране при преценката му по чл. 202 ГПК, както и показанията на разпитаните
свидетели, се установява, че щетите, нанесени при ПТП на застрахования при ищеца лек
автомобил, са в причинно-следствена връзка с приетия механизъм на ПТП. Видът и
характерът на тези щети се установяват по категоричен начин от писмените и гласни
доказателства, както и заключението на САТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.
на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.
В процесната хипотеза е доказано въз основа на съвкупния анализ на събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че стойността на ремонта на
увредения лек автомобил по средни пазарни цени възлиза на 1 403,77 лева, а с включени
15,00 лева ликвидационни разноски – 1 418,77 лева. В случая ищецът претендира сума в по-
нисък размер, съответна на размера на извършеното от него плащане в полза на увреденото
лице. При това положение и с оглед на принципа на диспозитивното начало, предявеният
иск е изцяло основателен и следва да се уважи в пълен размер.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК
9
Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, поради
което е неприложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Поради това, за поставянето му в
забава е необходимо покана.
По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило на 13.03.2020 г. покана
до ответника за изпълнение на паричното му задължение в срока по чл. 412 КЗ, т е. в 30-
дневен срок от получаване. Видно от положен печат за ответното дружество поканата е била
получена от последното на 16.03.2020 г. По делото не се твърди и не се установява
ответникът да в извършил плащания в погашение на задължението по регресната
претенция. В случая ищецът претендира мораторна лихва за периода 04.09.2021 г. –
04.09.2024 г. След използване на електронен калкулатор /лихвеният калкулатор на НАП/ и
на основание чл. 162 ГПК съдът определи размера на претенцията за обезщетение за забава
върху уважената главница за посочения период в размер на 237.93 лева. Следователно искът
по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи в този размер, а за горницата до пълния предявен размер от
261,16 лева подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Съобразно уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъди сумата
от 492,44 лева – разноски в исковото производство за държавна такса, депозит за 1 свидетел,
депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 19,45 лева – разноски за адвокатски хонорар, депозит за 1 свидетел и депозит за
САТЕ.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „.......... АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
С............ ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „.........“, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. С........., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на
672,81 лева – главница, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за щети по лек
автомобил марка „А.“, модел „А 6“, с рег. № ............. причинени при ПТП на 20.02.2020 г. в
гр. С................. Г.и“, реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка „М.“, модел „..........“, с рег. № .........
с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.09.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 237,93 лева – мораторна лихва за периода 04.09.2021 г. – 04.09.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата от 237,93 лева до пълния
предявен размер от 261,16 лева.
ОСЪЖДА ЗД „.......... АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
С............ ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ЗАД „.........“, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. С........., сумата в размер на 492,44 лева – разноски в
производството по гр. д. № 52456/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „.........“, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
С........., ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ЗД „.......... АД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. С............ сумата в размер на 19,45 лева – разноски в
производството по гр. д. № 52456/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11