Решение по дело №1100/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.12.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

11.12.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

1100

по описа за

2019

година.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 19- 1947- 000264/ 30.08.2019г. издадено от Началник сектор в РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР, на К.Х.Д. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 02.07.2019г. около 13.20часа в гр.Кърджали на бул.България на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Д., който обжалва наказателното постановление като го счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Твърди, че в АУАН и наказателното постановление била извършена неправилна и неточна квалификация на изпълнителното деяние. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. От събраните по делото доказателства се установява, че деянието е извършено по непредпазливост, а такива се наказват само в предвидените от закона случаи, а настоящият не бил такъв. На следващо място настоява, че не е налице съставомерност, тъй като разпоредбата на чл.140 от ЗДвП изисква кумулативно наличие на две хипотези- регистриран автомобил и поставяне на съответните места на регистрационни табели, а в случая тези табели са били налице. На следващо място твърди, че административно наказващият орган не е имал материално правна компетентност да издава да издава наказателното постановление, тъй като постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно производство не е бил влязъл в сила.  

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 02.07.2019г. около 13.20 часа жалбоподателят К.Д. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Ц180“ с рег.№ СО3413АР в гр.Кърджали в посока от ж.п.гара към Автогарата в града, когато бил спрян за проверка от свидетелите С.С. и Д.И.-***. При нея установили, че водачът бил К.Д., който им представител Договор за покупко- продажба на МПС от 25.04.2019г., от който установили, че той бил и собственик на спрения за проверка автомобил. След това двамата полицейски служители направили справка с дежурния, при която установили, че регистрацията на проверявания автомобил била служебно прекратена и автомобилът бил дерегистриран. По този повод жалбоподателят К.Д. бил отведен за вземане на отношение при районния инспектор на квартала, а именно свидетеля Л.М.. Там той също извършил проверка в информационния масив на РУ- Кърджали, от който установил, че лек автомобил марка „Мерцедес Ц180“ с рег.№ СО3413АР бил със служебна дерегистрация считано от 26.06.2019г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП с причина непререгистрирано превозно средство. По този повод на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който той без възражение. На 03.07.2019г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 200 лв., „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР.    

Видно от два броя справки за промяна на регистрацията на МПС и за прекратяване на регистрацията, както и Договор за покупко- продажба на МПС от 25.04.2019г. лек автомобил марка „Мерцедес Ц180“ с рег.№ СО3413АР е собственост на жалбоподателя К.Х.Д.. 

От приетата по делото справка по история за лек автомобил марка „Мерцедес Ц180“ с рег.№ СО3413АР се установява, че на датата 26.06.2019г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирането му.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите Л.М., С.С. и Д.И., Акт за установяване на административно нарушение от 02.07.2019г.; Постановление на РП-Кърджали от 27.08.2019г. за отказ да се образува досъдебно производство; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР; Заповед № 292з-1255 от 25.06.2018г. на МВР;  Справка по история за лек автомобил марка „Мерцедес Ц180“ с рег.№ СО3413АР; два броя справки за промяна на регистрацията на МПС и за прекратяване на регистрацията; Договор за покупко- продажба на МПС от 25.04.2019г.; Удостоверение рег.№ 292р-24803/ 10.12.2019г. от ОДМВР- Кърджали, както и другите приети по делото писмени доказателства.    

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на К.Д. е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 02.07.2019г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес Ц180“ с рег.№ СО3413АР след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143 ал.15 от Закона за движението по пътищата, който регламентира служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние- действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В случая са налице доказателства, че жалбоподателят е собственик на проверения автомобил, при което като такъв той следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация. Незнанието на фактически обстоятелства не оправдава дееца. Това е така, тъй като права не може да се черпят от неправомерно поведение различно от дължимото въведено в закон. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо, правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. При индивидуализиране на санкцията наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН и е наложил такава в минимално предвидения в закона размер. Това налага наказателното постановление да бъде потвърдено, тъй като наложеното наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл.6 ал.1 т.5 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление. Не се споделя становището на адвоката на жалбоподателя, че наказващият орган не е имал компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление, тъй като постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно производство не бил влязъл в сила. Това е така, тъй като цитираното постановление  съгласно чл.213 ал.1 от НПК подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура, за което няма срок. Което означава, че то по всяко време може да бъде атакувано от заинтересованата страна, поради което неговият стабилитет има относителен характер. Хипотетично при реализиране и на наказателна отговорност спрямо жалбоподателя, законодателят е предвидил съответна процедура, за да не стигне до двойна наказуемост,  но същата не влияе на реда, по който протича настоящото производство.  По изложените съображения, Съдът

 

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19- 1947- 000264/ 30.08.2019г. издадено от Началник сектор в РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР, на К.Х.Д. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 02.07.2019г. около 13.20часа в гр.Кърджали на бул.България на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                               

                                                                 Районен съдия: