РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Велико Търново, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ И.А
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ И.А Гражданско дело №
20214110101836 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на ******, водачът Р.С. Б, при управление
на МПС-лек автомобил марка „П”, модел „***”, с рег.№****в границите на населеното
място губи контрол над управлението на автомобила и се удря в бетонен стълб, при което
пътуващата на задната дясна седалка Р В Й. получава средна телесна повреда, за което
деяние водачът е осъден с влязло в сила споразумение по НОХД №*** по описа на Районен
съд гр.Д. Сочи се, че малолетното дете получило при ПТП-то следните увреждания-
фрактура на дясна раменна кост, продължително обездвижване на дясна ръка и
посттравматично стресово разстройство. Излагат се твърдения, че детето било
хоспитализирано и му била извършена хирургична интервенция и поставена ортеза на
дясната ръка. Сочи се, че получената травма наложила домашно лечение около месец и
ограничаване на движението и натоварването на дясната ръка за повече от месец. Излагат се
твърдения, че към момента на ПТП детето Р била на * години, весело и енергично дете, но
травмата наложила дълго отсъствие на детето от училище и прекъсване на спортните
дейности, в които участвала, което се отразило негативно на психическото състояние на
детето. Тя станала затворена в себе си, изпитвала страх да пътува в автомобил и да излиза
сама навън, не можела да заспива сама и се будела нощно време. Сочи се, че за лекия
автомобил, управляван от водача Р. Ст. Б. имало сключена застраховка "Гражданска
отговорност" в ответното дружество. Ищцата заявява, че на 17.03.2021г. отправила
1
извънсъдебно искане до ответниказастраховател за заплащане на обезщетение за
претърпените от детето вреди, но до споразумение не се стигнало. С оглед гореизложеното
отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на малолетното дете Р В Й. действаща чрез своята майка и законен представител
сумата 20 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ПТП от 20.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от
09.04.2021г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск по основание и размер, по съображения изложени в отговора
на исковата молба. Счита, че претендираната сума за обезщетение е завишена при нормално
протичащ оздравителен процес. На следващо място се твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, за която се твърди, че е била без поставен
предпазен колан и е можела да избегне или ограничи травмите, ако е пътувала с поставен
предпазен колан в автомобила. Твърди се, че пострадалата е пътувала в автомобил,
управляван от неправоспособен водач и който е бил със съдържание на алкохол в кръвта от
0.83 промила, с което се е поставила в повишен риск.
С определение от 05.08.2021г. съдът е допуснал привличане и конституирал Р. Ст.
Б. в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника ****.
С протоколно определение от 10.03.2022г., съдът по искане на ищеца е допуснал
изменение на размера на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди от
20 000лв. на 24 000лв.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На *****, при управление на лек автомобил марка „****водачът Р. Ст. Б. губи
управлението над МПС-то и се удря в бетонен стълб, при което пътуващото на задната
седалка дете Р В Й. получава фрактура на дясна раменна кост.
С влязло в сила споразумение по НОХД №****. по описа на Районен съд-гр.Д, Р. Ст.
Б. е признат за виновен, за това, че на *****г. около *** при управление на лек автомобил
марка „**** в пияно състояние и без необходимата правоспособност за управление на МПС
нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20 ал.2 от ЗДвП, в резултат на което
осъществил ПТП, удряйки се в бетонен стълб на електропреносната мрежа в населено място
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице-на В Й. Й.-
вътреставно счупване на дясната голямопищялна кост на подбедрицата и на Р В Й.-закрито
счупване на дясна раменна кост, довело до трайно затруднение на движението на десен
горен крайник над 30 дни, като на Р.Б. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години.
От представената по делото епикриза от „Отделение по ортопедия и травматология
на *****се установява, че детето Р В Й. е приета за лечение в отделението на 20.10.2019г. и
изписана на следващия ден с диагноза „счупване на горния край на раменната кост,
2
закрито”. На детето е извършено закрито наместване без вътрешна фиксация.
Не е спорно, че за лек автомобил „***** е бил сключен в ответното дружество
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна полица
*****, валидна за период *****.
По делото е представен заверен препис от претенция от ищцата, в качеството й на
майка и законен представител на детето Р Й. до застрахователя, отправена на 22.03.2021г. и
отговор на молбата, с който са изискани документи във връзка със заведената щета.
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, детето Р В Й. е родена
на ****от майка ЦВ. П. Й. и баща-В. Й. Й..
От заключението на допусната по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на претърпяното ПТП на **** пострадалата Р В Й., като пътник
пътуващ в лек автомобил на задната седалка вдясно е получила следните травматични
увреждания: фрактура на хумеруса на дясната раменна кост в проксималната й част,
извършено под локална анестезия закрито наместване, наложена имобилизация с
ортопедична ортеза. Вещото лице е достигнало до извод, че посочените травматични
увреждания може да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалата, а
именно при претърпяно ПТП, при удар на пътник пътуващ на задната седалка във
вътрешните части на купето на автомобила. Вещото лице е посочило, че срокът на пълното
възстановяване е между 4-5 месеца, при нормално протичащ възстановителен процес.
Вещото лице е посочило, че първоначално пострадалата е изпитвала болки и страдания с
изключително висок интензитет, налице е пълен блокаж на раменна става в резултат на
фрактурата. След 30-тия ден болките са намалели значително като имобилизационната
ортеза е била използвана минимум 45 дни. В заключението е отразено, че след сваляне на
ортезата е започнало постепенно раздвижване на лакътната и раменната става, като срокът
на пълното функционално възстановяване на крайника е 5-6 месеца. Към момента на
прегледа вещото лице е установил, че е налице функционално възстановяване на раменната
и лакътната става, без наличие на трайни увреждания. Вещото лице заяви, че и при поставен
предпазен колан е възможно да се получи описаното увреждане-счупване на раменната кост.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р Г Й. и А Б
Д. Свидетелката Й., баба на детето по бащина линия, разпитана каза, че в деня на ПТП-то,
на 20 октомври й съобщили, че синът й катастрофирали. Детето Р била с баща си. Отишли в
болницата, за да прегледат детето, което плачело и казвало, че го боли ръката. Установено
било, че има счупване на ръката и трябвало детето да остане в болницата. На другия ден
закупили предпазни средства за обездвижване на ръката- шина, с която стояла около два
месеца. Свидетелката Д, която живее на съпружески начала с Р.Б., разпитана каза, че от него
научила за ПТП-то, което възникнало в Дряновско село. Той управлявал автомобила, в
който се возели детето и баща му.
Изслушан в съдебно заседание, бащата на детето разказа, че на ****. заедно с Р били
в автомобила негова собственост, управляван от Р.Б.. Й. каза, че Б. искал да купи колата и
той му разрешил да я покара. Тръгнали от къщата им в *****, като първоначално Б.
3
управлявал добре автомобила със скорост около 30-40 км/ч, но на излизане от завой се
блъснал в електрически стълб, като ударът бил от дясната страна. Детето се уплашило, но
видимо нищо му нямало. Впоследствие в болницата се установило, че ръката й е счупена.
Според бащата не е имало външни белези Р.Б. да е бил употребил алкохол преди
шофирането. В Й. каза, че не е предполагал, че Р.Б. не притежава свидетелство за
управление на МПС. Тримата били без поставени предпазни колани в автомобила.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застраховател, с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно
цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на
причинителя на вредата, като с договора за застраховка «гражданска отговорност»
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска
отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това следва да
са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.
Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412
от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна
застрахователна претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост
на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства
ищцата е отправила до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за
обезщетяване на неимуществени вреди претърпени от малолетното й дете вследствие на
соченото ПТП. След като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ,
исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се
явява допустима.
Разгледан по същество, за искът за обезщетение на вреди, съдът намира следното:
Безспорно, от събраните по делото доказателства се установи, че на **** е настъпило ПТП,
в резултат на което малолетното дете Р В Й., която към посочената дата е била на 9 години е
получила травма- счупване на горния край на раменната кост/хумерус/, закрито.
Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите
по делото писмени доказателства, материалите по приложеното ДП и от заключението на
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
4
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички
предпоставки на деликтната отговорност на деликвента Р. Ст. Б., а именно противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вина.
Противоправното поведение се изразява в несъобразяване с правилата за движение от негова
страна, който управлявайки лек автомобил марка ***** допуска да се реализира удар в
стълб, като от възникналото ПТП са причинени вреди и е пострадало детето Р.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 05.04.2006г. по т.д. № 5/2005г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение
(както в случая) или с решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300
ГПК са задължителни за гражданския съд. В гражданския процес е изключена свободната
преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват
елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респ.
споразумение или решение.Следователно в случая със задължителна за настоящия съдебен
състав сила е установено виновното и противоправно поведение на водача Р.Б., който при
управление на лек автомобил, марка „***********, нарушил правилата за движение - чл.20,
ал.2 от ЗДвП и е причинил процесното ПТП на ****.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се
предполага до доказване на противното. В хода на настоящото производство ответникът не
ангажира доказателства за обстоятелства, които да изключват или ограничават вината на
застрахованото лице за настъпването на ПТП. В отговора на исковата молба ответникът
наведе твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
дете. Съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносните
последици, т.е. когато приносът за настъпването им е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно и виновно. Намаляването на обезщетението
за вреди в конкретната хипотеза ще е допустимо само при наличие на категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или техния размер няма да е в този обем.
Приносът за съпричиняване следва да е безспорно доказан, а не предполагаем, за да бъде
зачетен при определяне размера на вредите. В конкретния случай детето е пътувало без
поставен предпазен колан на задната седалка, но вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза заяви, че увреждането, което детето е получило е можело да възникне, дори и да
е било с поставен колан, предвид механизма на ПТП-то. Освен това, пострадалата е
малолетно дете, което не може да формира правно-валидна воля и не може да се приеме, че
тя е имала установеното от закона в чл.137а и чл.137в ал.1 от ЗДвП задължение да пътува с
поставен предпазен колан. Ето защо не може да се приеме, че тя е съпричинила увреждането
си чрез бездействие, неизпълнявайки това задължение. Неоснователно е и възражението на
третото лице-помагач относно съпричиняване от страна на родителите на детето. В случая
не се установи бащата на детето, който е пътувал в автомобила да е знаел, че водачът е бил
употребил алкохол и че не притежава свидетелство за управление на МПС.
5
По делото не е спорно и от представените доказателства се установи наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка "гражданска отговорност", сключена
между деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП от
****г. При това положение и по силата на чл.432 ал.1 от КЗ е налице основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на вредите причинени от
деликвента. Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен
да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по реда
на чл.52 от ЗЗД, по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятно отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента и
тежестта на увреждането. В конкретния случай причиненото на детето Р телесно увреждане
е фрактура на хумеруса на дясната раменна кост, като оздравителния процес, видно от
изложеното в заключението на съдебно-медицинската експертиза е продължил за срок
повече от месец. Видно от заключението детето е било с поставена имобилизираща ортеза
около 45 дни. Вещото лице е посочило, че първоначално детето е изпитвало много силни
болки. От събраните по делото доказателства се установи, че освен телесните увреждания,
при пострадалото дете е настъпила и психологическа травма, изразяваща се в страх да
излиза сама, не можела да заспи, затворила се в себе си, за които бяха наведени твърдения в
показанията на свидетелката Й., баба на детето. Съдът взе предвид показанията на
свидетелката Й., които отразяват преки нейни впечатления и кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства, вкл. и заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза пълното възстановяване на
детето е настъпило за срок 4-6 месеца, като към момента не са налице трайни увреждания, а
само леко изразена болка в дясната раменна става и кост при крайно отвеждане на ръката.
Съдът, при определяне размера на обезщетението взе предвид и възрастта на пострадалия-в
случая се касае за дете, което към момента на настъпване на травмата е било на 9 години и
следва да се съобрази и това обстоятелство. Медицинската документация и изводите на
вещото лице сочат на пълно физическо възстановяване на детето от фрактурата на
раменната кост, но предвид крехката му възраст, това негативно събитие в живота
неминуемо оставя отпечатък в съзнанието му и занапред. Като взе предвид горните
обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за справедливост, съдът намира, че
следва да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер от 12 000лв. ,
като иска за разликата над 12 000лв. до пълния претендиран размер от 24 000лв. подлежи на
отхвърляне в тази част като неоснователен и недоказан.
С оглед изричната разпоредба на чл.429 от КЗ застрахователят по застраховка
«гражданска отговорност» дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
6
на застрахователното събитие по реда на КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенеция от увреденото лице, като се вземе най-ранната
от горните дати. В производството по делото не се установи кога и дали застрахованият е
уведомил застрахователя за настъпване на събитието, като са ангажирани доказателства, че
ищцата е предявила застрахователната си претенция на 22.03.2021г. Ищцата е претендирала
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2021г., което е след
горепосочената дата на предявяване на претенцията пред застрахователя, поради което
законната лихва следва да се присъди, считано от 09.04.2021г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС,
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 480лв. и 50лв. за разноски за
вещо лице, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано и присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна
правна помощ на ищеца. Съгласно чл.38 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Законът дава възможност на адвоката да поеме защита на лице,
което по негова преценка е материално затруднено и няма финансова възможност да му
плати адвокатско възнаграждение, като адвоката в хода на производството може да
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, което да бъде заплатено от другата
страна по делото при наличие на предпоставките за това, с оглед изхода на спора по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от предвидения
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая и при
съобразяване на материалния интерес по делото и размера на присъденото обезщетение,
възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно
посочената разпоредба възлиза на сумата 900 лв. С оглед изхода на делото и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на адв.Д.Т.
Д.-ВТАК, пълномощник на ищцата.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски, като са направени разноски
за възнаграждение за вещо лице в размер на 100лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на 1440лв. Възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника е основателно, предвид фактическата и правна сложност на
делото и същото следва да бъде редуцирано до минимума съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес по
делото, след увеличение на исковата претенция. Адвокатското възнаграждение на
7
процесуалния представител на ответника следва да бъде редуцирано на 1250лв. и с оглед
изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за вещо лице и за адвокатско
възнаграждение в размер на 675 лв., изчислено съразмерно на отхвърлената част на
исковата претенция.
Третото лице помагач е претендирало присъждане на разноски, но с оглед чл.78 ал.10
от ГПК на третото лице-помагач не се присъждат разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З**********, с ЕИК **********, да заплати на ЦВ. П. Й. с ЕГН
**********, с адрес ******** действаща в качеството на майка и законен представител на
малолетното дете Р В Й. с ЕГН ********** сумата 12 000лв. /дванадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от малолетното дете Р В Й. с ЕГН **********
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от **********, дължими по
застраховка “Гражданска отговорност", по застрахователна полица №*******, валидна за
период *****., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 09.04.2021г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди
в частта за разликата над 12 000лв. до пълния претендиран размер от 24 000лв., като
неоснователен и недоказан в тази част.
Банковата сметка за плащане на парично вземане по осъдителен иск, посочена от
ищеца по реда на чл.127 ал.4 от ГПК е: *************
ОСЪЖДА ************** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС сумата 480лв./четиристотин и осемдесет лева/, представляваща държавна
такса върху уважения размер на исковата претенция, както и сумата 5лв. за държавна такса,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА *********да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВТРС сумата 50лв./петдесет лева/, представляваща разноски за възнаграждение за вещо
лице, съразмерно върху уважената част на исковата претенция, както и сумата 5лв. за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т. Д. с ЕГН **********- адвокат от
ВТАК, с адрес г*******, пълномощник на ЦВ. П. Й. с ЕГН **********, с адрес **********,
действаща в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Р В Й. с ЕГН
********** по гр.дело №****. по описа на ВТРС сумата от 900 лв. /деветстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
8
ОСЪЖДА ЦВ. П. Й. с ЕГН **********, с адрес гр.**********, действаща в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете Р В Й. с ЕГН **********
да заплати на ************** сумата 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице,
изчислени съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
Решението е постановено при участие на трето лице- помагач, а именно: Р. Ст. Б., с
ЕГН ********** -трето лице помагач на страна на ответника *****.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните и на третото лице-помагач.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9