Решение по дело №751/2023 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 150
Дата: 9 юли 2024 г.
Съдия: Палмира Димитрова Атанасова
Дело: 20234410100751
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. ЛЕВСКИ, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Палмира Д. А.а
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. А.а Гражданско дело №
20234410100751 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 220 ал.1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че с трудов договор № 88 от 08.10.2020 г. Х.
А. А. е назначен на работа в „***“ ЕООД гр. Русе на длъжността „машинен
оператор“, считано от 08.10.2020г. на безсрочен трудов договор, че в т. 11 от
същия е уговорен срокът на предизвестието за прекратяване на трудовият
договор, който е еднакъв и за двете страни, като е определен на 45 дни. Твърди
се, че със Заповед № 234/22.12.2020г. е прекратено трудовото правоотношение
между страните считано от 23.12.2020г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ - по
писмено заявление от Х. А. А. за едностранно прекратяване на безсрочният му
трудов договор, че Х. А. А. е подал заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение с вх. № 83/22.12.2020г., считано от 23.12.2020г. и заповедта е
връчена лично на лицето, както и че същата не е оспорена и е влязла в сила.
Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба Х. А. А. не е изплатил
неотработената част от 45 дневното предизвестие, поради което за „***“
ЕООД, сега „***“ ЕООД е възникнал правен интерес да търси пълният размер
на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, дължимо от Х. А. А. за неспазения
срок на предизвестие по съдебен ред, както и че претендираното от
дружеството работодател обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ е в размер на
1430,28 лв., която сума е за неспазения срок от 45 календарни дни, от които 29
1
работни. Твърди се, че сумата е формирана по реда на чл. 228, ал. 1 от КТ, а
именно от последното брутно трудово възнаграждение на работника Х. А. А.,
като в случая това е месец ноември 2020г.. Твърди се, че в брутното трудово
възнаграждение по чл. 228 КТ се включват основното трудово възнаграждение
и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими
и сигурни, определени в индивидуалния трудов договор, че в конкретния
случай това е основното му възнаграждение за ноември 2020г. в размер на
988,00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за стаж и проф.опит -
17,78 лв. или общо 1035,78 лв. за пълен работен месец от 21 работни дни.
Твърди се, че претендираната от „***“ ЕООД сума от 1430,28 лв. представлява
обезщетение за неспазения срок от 45 календарни дни, и че среднодневният
размер на обезщетението за един работен ден е 49,32лв./ 1035,78 лв./21 р.дни/,
като размерът за 29 работни дни е 1430,28 лв. за периода от 45 календарни дни
от 23.12.2020г. до 05.02.2021г.вкл., който период има 29 работни дни.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди Х. А. А., ЕГЕ1
**********, с постоянен адрес гр. ***, да заплати на „***“ ЕООД
/наименование променено на 02.03.2021г., предишно «***» ЕООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ****,представлявано от Л. А. сумата от 1
430,28 лв./ хиляда четиристотин и тридесет лева и 28 ст./, представляваща
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, както и законна лихва върху
обезщетението от подаване на ИМ до окончателно изплащане на сумата.
Претендират се и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил
отговор на исковата молба и е изразил становище, че предявеният иск е
допустим, но е неоснователен и недоказан. Счита, че вземането на ищеца
/доколкото същото би било основателно/ е погасено по давност, на която и се
позовава. Заявява се също така, че към исковата молба е приложен трудов
договор от 08.10.2020 г. Точка 11 от същия, на която се позовава ищецът, е в
колизия с т. 3, че от една страна вида на договора е упоменат, че е безсрочен,
но от друга страна е уговорено, че предизвестието за прекратяване е 45 дни
след изтичане на изпитателния срок. Заявява се становище, че това
противоречие следва да се тълкува в полза на работника при което съгласно
чл. 71 ал.1 вр. чл. 70 от КТ предизвестие не се дължи.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
2
Видно от представеното по делото заверено копие от трудов договор №
99/08.10.2020 г. е, че на 08.10.2020 г. в гр. Русе на основание чл. 67 ал.1 т.1 от
КТ между „***“ ЕООД в качеството на работодател и Х. А. А. е сключен
трудов договор, по силата на който А. е назначен на длъжността „машинен
оператор“ с място на работа „***“ ЕООД предприятие гр. ****. В трудовия
договор освен цифровото основание на законовата разпоредба, въз основа на
която е сключен договора, изрично е посочено, че вида на трудовия договор е
„безсрочен“, както и че А. е постъпил на работа на 08.10.2020 г.. В договора са
уговорени и другите параметри на трудовото правоотношение, а в
разпоредбата на т. 11 от договора е посочено, че срокът на предизвестието за
прекратяването на трудовия договор, след изтичане на изпитателния срок е
такъв и за двете страни, и се определя на 45 дни. Въпреки посочването, че
срокът на предизвестие е „след изтичане на изпитателния срок“ видно от
договора е, че в същия няма клауза, която да предвижда срок на изпитване,
нито цифрово изписаното основание на сключване на договора съответства на
сключване на договор със срок на изпитване. Разпоредбата на чл. 67 ал.1 т.1 от
КТ предвижда сключване на трудов договор „за неопределено време“ и
именно това е и основанието посочено в договора за сключването му.
Предвид клаузите на договора, съдът приема, че сключения между
страните договор е за неопределено време и от страните е прието, че срока на
предизвестие за прекратяване на трудовия договор и за двете страните е 45
дни. Тъй като с договора не е предвиден „изпитателен срок“, съдът приема, че
клаузата предвиждаща задължение на всяка една отстраните при прекратяване
на трудовия договор да предизвести другата 45 дни преди това, влиза в сила от
момента на сключване на трудовия договор.
По делото е представено заверено копие от заявление от Х. А. А. с вх. №
при работодателя от 22.12.2020 г., от което се установява, че същия е заявил
желанието си за прекратяване на трудовия договор, считано от 23.12.2020 г. на
основание чл. 326 ал.1 от КТ. Със същото заявление А. е декларирал, че е
запознат и приема да изпълни задължението си по чл. 220 ал.1 от КТ за
заплащането на обезщетение в случай, че не спази срока на предизвестието,
както и че е съгласен да бъде извършено прихващане между дължими му се на
него суми от работодателя и задълженията му за изплащане на обезщетение
по чл. 220 ал.1 от КТ.
Представено е и заверено копие от заповед № 234/22.12.2020 г., с която
3
на основание чл. 326 ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение от
работодателя „***“ ЕООД с Х. А. А., считано от 23.12.2020 г. и в заповедта
изрично са посочени дължимите се от страните обезщетение, а именно, че на
А. следва да се изплати обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск за 4 работни дни за 2020 г., както и за задължението на
А. към работодателя на основание чл. 220 ал.1 от КТ за неспазен срок на
предизвестието – 45 календарни дни – 1508,67 лв. Заповедта е връчена на А.
на 22.12.2020 г. в 13.30 часа, които данни са изписани ръкописно, изписани са
имената на Х. А. А. и същия се е подписал. В заповедта няма отразяване А. да
е възразил по съдържанието на същата, нито конкретно срещу дължимостта на
обезщетението по чл. 220 ал.1 от КТ. Напротив, както бе посочено по-горе
към материалите по делото е представено изричното му заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение, в което изрично е Декларирал,
че е запознат и приема да изпълни задължението си по чл. 220 ал.1 от КТ за
заплащане на обезщетение в случай, че не спази срока на предизвестието. А.
се е задължил също така, че след извършено прихващане, остатъка на
задължението му за заплащане на обезщетение ще бъде заплатено от него в
срок от 1 календарна година, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. В случай, че А. не е желаел да заплаща обезщетение на това
основание, същия е имал възможност да отработи срока за предизвестие, като
посочи това обстоятелство в Заявлението. Именно обстоятелството, че А. е
декларирал, че е „запознат и приема да изпълни задължението си по чл. 220
ал.1 от КТ“ е мотивирало работодателя да издаде заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение още в деня на подаване на заявлението, в
съответствие с искането на А., считано от следващия ден.
Предвид представените писмени доказателства, съдът приема, че по
делото по един безспорен и категоричен начин се установява, че между
страните е било налице валидно трудово правоотношение за неопределено
време, възникнало по силата на сключен трудов договор на 08.10.2020 г., на
основание чл. 67 ал.1 т.1 от КТ, че в сключения между страните трудов
договор е уговорен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор
и за двете страни - 45 дни, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено по искане на Х. А. на основание чл. 326 ал.1 от КТ, считано от
посочения от него ден, следващ датата на подаване на заявлението, а именно
23.12.2020 г., като А. изрично е приел, че дължи обезщетение за неспазения
4
срок на предизвестие от 45 календарни дни, а именно сумата от 1508,67 лв. и
същия е поел задължението да заплати остатъка от дължимото се от него
обезщетение за неспазване срока за прекратяване на трудовото
правоотношение в едногодишен срок, считано от датата на прекратяване на
трудовото му правоотношение.
По делото не са представени каквито и да било доказателства,
установяващи извършени плащания от ответника към ищеца.
По направеното възражение от назначения особен представител на
ответника, съдът приема, че същото е неоснователно. Както бе посочено по-
горе, макар и в т. 11 от договора да е посочено, че предизвестнието за
прекратяване на трудовия договор, след изтичане на изпитателния срок е
определен на 45 дни, то в трудовия договор няма клауза указваща договора да
е сключен като такъв по чл. 70 от КТ, нито е налице цифрово изписване на
този законов текст. В договора изрично е посочено, че основанието за
сключването му е чл. 67 ал.1 т.1 от КТ – т.е. сключване на трудов договор за
неопределено време и изрично в т.3 от договора е посочено, че вида на
трудовия договор е „безсрочен“.
По размера на претендираното обезщетение не е правено възражение
нито към момента на подписване на заповедта на прекратяване на трудовото
правоотношение, нито в настоящото производство и с оглед необременяване
производството с допълнителни разноски, които следва да понесат страните с
оглед изхода на спора, не е назначавана експертиза за установяване на този
размер.
От извършена служебна справка в Търговския регистър се установява,
че действително ищцовото дружество е с предишно наименование „***“,
което наименование е променено на 02.03.2021 г.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направените деловодни разноски, които съгласно представения
списък на разноските са в размер на 993 лв. и включват платена д.т. в размер
на 50 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и заплатен депозит за
назначения особен представител 443 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** да
заплати на „***“ ЕООД /с предишно наименование „***“ ЕООД - променено
на 02.03.2021 г./, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от Л. А. сумата от 1430,28 лв. – представляваща обезщетение
по чл. 220 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба - 11.12.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Х. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** да
заплати на „***“ ЕООД /с предишно наименование „***“ ЕООД - променено
на 02.03.2021 г./, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Л. А. направените деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 993 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6