Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІІІ-137 Година 2018, 23 ноември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, трети въззивен
граждански състав, на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета
година в публично съдебно заседание,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА 2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Жанета Граматикова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 1358/2018г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Ч.Н.,
ЕГН: **********, П.И.Н., ЕГН: **********, М.С.Н., ЕГН: ********** и И.С.Н.,
ЕГН: **********, всички представлявани от адвокат Гонкова – Трайкова с адрес за
призоваване в гр.Бургас, ул.“Пиротска“ № 29 против решение № 148/05.07.2018г.,
постановено от Районен съд – Карнобат по гр.д. № 570/2017г. в частта, в която е
отхвърлен иска им с правно основание чл.109 от Закона за собствеността, а
именно: да се осъдят ответниците И.Д., А.Д., С.А. и Д.А. да преустановят
противоправното препятстване на ищците да упражняват правото си на собственост
върху УПИ V-892 в кв.87 по действащия ПУП на гр.Сунгурларе като премахнат съществуващата
в западната част на УПИ V-892 ограда и построените в източната част на УПИ ІV
-296 в кв.87 второстепенни постройки. Въззивната жалба е насочена и против решението
в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на ответната страна съдебни
разноски в размер на 980 лева. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и
да уважи предявения негаторен иск. Претендират се разноски.
Процесуалният представител на въззивната
страна твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй като е постановено
в противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила
и е необосновано. Развива подробни фактически и правни съображения за
основателност на предявения негаторен иск. Цитира съдебна практика.
В съдебно заседание въззивните страни се
представляват от адвокат Гонкова – Трайкова от БАК, която поддържа доводите за
отмяна на съдебното решение без да сочи доказателства. Прави искане за
присъждане на съдебни разноски. Представя писмени бележки.
Ответните страни - И.Д.Д., А.Р.Д., С.Р.А.
и Д.М.А. представят писмен отговор, в който изразяват становище за
неоснователност на жалбата. Твърдят, че първоинстанционният съд се е произнесъл
по правния спор в рамките, очертани от ищците, приложил е правилно материалния
закон и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.
В съдебно заседание въззиваемите страни
се представляват от адвокат Колева от БАК, която пледира за отхвърляне на
жалбата. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Като взе предвид твърденията на страните
и обсъди събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за
установено следното:
Производството пред Районен съд -
Карнобат е образувано по искова молба на С.Ч.Н., П.И.Н., М.С.Н. и И.С.Н. против
И.Д.Д., А.Р.Д., С.Р.А. и Д.М.А., в която са съединени за общо разглеждане
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и негаторен иск по чл.109 от ЗС. В молбата
ищците твърдят, че са собственици на УПИ V-892 в кв.87 по действащия ПУП на
гр.Сунгурларе с площ от 1333 кв.м., а ответниците са собственици на съседния
УПИ ІV-296 в кв.87 по действащия ПУП на гр.Сунгурларе. Посочват, че през 1990г. – 1991г.
ответниците подменят съществуващата на източната регулационна граница телена
ограда с бетонна такава с широчина 0,25 м. и височина между 0,60м. и 0,70м. Според
ищците, с премахване на старата ограда, ответниците навлизат в УПИ V-892 и
завземат част от него, равняваща се на около 8 кв.м. Твърдят още, че в имота на
ответниците е изпълнен незаконен строеж - второстепенни постройки, които
покриват източната, южната и западната регулационна линия на УПИ ІV-296 в кв.87.
Тези постройки, според ищците им пречи да си използват имота пълноценно. Поради
това, същите правят искане да бъдат осъдени ответниците да им предадат
собствеността и владението на 8-те кв.м. от северозападната част на УПИ V-892 в
кв.87 и да прекратят фактическото положение, което пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост като премахнат съществуващата в западната
част на имота ограда и изградените в източната част на имота второстепенни
постройки. За установяване на твърденията в исковата молба, ищците представят
постановление за възлагане на недвижим имот от 21.11.2013г., съставено от ЧСИ
Трифон Димитров; скица № 46/07.02.2017г., издадена от Община Сунгурларе;
нотариален акт за покупка на недвижим имот по реда на Глава ІІ от ЗСГ № ***,
том *, дело № ***/19**г. на нотариус при Районен съд – Карнобат; писмо изх.№
94-С-340/29.01.2016г. от кмета на Община Сунгурларе и удостоверение за данъчна
оценка на имот
По делото е депозиран отговор по чл.131
от ГПК, в който ответниците оспорват фактическите твърдения на ищците, че
оградата навлиза в техния имот, твърдят, че второстепенните постройки са
изпълнени законно и правят възражение за придобиване по давност на спорните 8
кв.м. В подкрепа на защитната си теза представят удостоверение за търпимост №
101/14.09.2017г., издадено от главния архитект на Община Сунгурларе; заповед №
170/11.08.1992г., с която е одобрена ЧКР за жилищни сгради в парцели ІІІ-890,
ІV-296, V-892 и ХІХ в кв.87 по плана на гр.Сунгурларе, скица и протокол №
35/11.07.1989г. за определяне на строителна линия и ниво.
В хода на първоинстанционното
производство е извършена и приета съдебно-техническа експертиза, която дава
заключение, че по имотната граница между УПИ V-892 и УПИ ІV-296 е изпълнена ограда
с височина 0,60м. и широчина 0,25м. Оградата е издигната на отстояние 2 метра
от построения в УПИ V-892 гараж и на отстояние 2,60м. от изпълнената в южната
част на УПИ V-892 лятна кухня. Общото отклонение на оградата е от 0,09м. в
южната част, което се равнява на около 1 кв.м. заета площ от УПИ V-892. Според
експертизата, в дъното на УПИ ІV-296, по страничната регулационна линия с УПИ
V-892 са разположени постройки на допълващо застрояване с дължина около 18м., които
са съобразени с предвиждането на ЧКР за стопанските сгради, одобрена със
заповед № 170/11.08.1992г. на кмета на Община Сунгурларе. Постройките
представляват три обема, разположени свързано по дължината на източната
регулационна линия, първият от които е с дължина 12,м., вторият с дължина 3м. и
третият също с дължина 3м. Сградите са изпълнени с тухлена зидария и дървена
покривна конструкция, покрита с керемиди. Най-южната постройка е с височина 2м.
от прилежащия терен, с дървена стреха, широка 0,40м. и източен наклон на
покривния скат. Средната постройка е отдръпната навътре с около 0,50м. и е с
по-малка височина. Третата постройка от северната част е с параметри, извън
определените в частичната квартална разработка, одобрена със заповед №
170/11.08.1992г. и визата за проектиране. Тя е с дължина 3м. В УПИ V-892 не са изградени
второстепенни сгради, които да покриват калкана на стопанските такива в УПИ
ІV-296.
По делото са разпитани свидетелите В.А.,
В. Д. и С.С.. Първата свидетелка твърди, че в участъка между гаража на Н. и
оградата не е възможно да влезе товарен автомобил. Подчертава, че преди построяването
на оградата това е било възможно. Свидетелят Д. заявява, че оградата е издигната
през 1991г. – 1992г., а свидетелят С. разкрива детайли от насажденията в двора
– лозов масив в долния край, където се намират постройките на съседите.
В производството пред Районния съд е изискана
административната преписка по издаване на заповед № 170/11.08.1992г., за която
общината отговаря, че не се съхранява.
Въз основа на събраните доказателства,
районният съд формира извод за неоснователност на двата иска и ги отхвърля. В
мотивите съдът приема, че оградата не е изпълнена в имота на ищците и не отнема
8 кв.м. от правото им на собственост. Позовава се на съдебната експертиза,
според която оградата завзема около 1 кв.м. от УПИ V-892
и приема, че това е допустимо отклонение. Касателно негаторния иск, съдът
приема, че вещноправния и градоустройствен статут на постройките не са
основание за уважаване на иска при положение, че същите не създават пречки за
ползването на съседния имот и не накърняват правата на собствениците му.
Предмет на обжалване пред Окръжен съд –
Бургас е само решението в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание
чл.109 от ЗС.
След анализ на установените по делото
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията за форма и
реквизити. Поради това, се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне
е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението в обжалваната част е валидно -
постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 148/05.07.2018г. в частта, в
която е отхвърлен иска по чл.109 от ЗС, е правилно. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.109 от
Закона за собствеността, собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Анализът на
цитираната правна норма и на съдебната практика по прилагането й обосновават
извод, че за да е основателен негаторния иск, е необходимо да са изпълнени
следните предпоставки при условията на комулативност: 1. ищците
да са собственици на имота, обект на петиторна защита, и 2. ответниците да са
извършили действия, с които да им пречат да упражняват правото си на
собственост. В конкретния случай не е спорно между страните, че С.Н., П.Н., М.Н.
и И.Н. притежават право на собственост върху УПИ V-892 в кв.87 по плана на
гр.Сунгурларе, който е с площ от 1260 кв.м. по документ за собственост
(постановление за възлагане на недвижим имот от 21.112013г. на ЧСИ Трифон Димитров)
и с площ от 1333 кв.м. по скица № 46/07.02.2017г., издадена от Община
Сунгурларе. Не е спорно, че ответниците са собственици на съседния УПИ ІV-296 в
кв.87 и са построили ограда по регулационната линия между двата имота, както и
селскостопански постройки в югоизточната част на собствения си имот. Спорните
по делото въпроси са дали оградата и второстепенните постройки са законно
изградени и пречат ли на въззивниците да упражняват пълноценно правото си на
собственост върху УПИ V-892 в кв.87.
Искът по чл.109 от Закона за
собствеността е средство за правна защита на собственика на един имот срещу
всяко неоснователно действие или създадено състояние, което не накърнява
владението на собственика, но ограничава, смущава или пречи на собственика му
да използва пълноценно имота си според неговото предназначение. Целта на този
иск е да се установи неправомерността на действието или бездействието на трето
лице, с които се пречи на собственика да упражнява своето право, и да се
задължи това трето лице да преустанови неправомерното си действие или да
премахне последиците от него. Според практиката на Върховен
касационен съд, обективирана в решение № 493/24.06.2010г. на ВКС по гр.д. №
719/2009г. изграждането на незаконен строеж в съседен имот, представлява
неоснователно действие върху имота, предмет на петиторна защита, което пречи за
пълноценното упражняване на правото на собственост, само ако незаконността на
строежа се изразява в нарушение на установените с благоустройствените закони
правила и норми (правилата за отстояние на сградите или санитарно-хигиенните
изисквания). В тези случаи самото нарушаване на правилата ограничава правото на
собственика в съседния имот и му пречи да го използва пълноценно. Поради това,
същият не е необходимо да доказва наличието на втората предпоставка по чл.109
от ЗС. Липсата на разрешение за строеж, обаче сама по себе си не е пречка за
пълноценното упражняване на правото на собственост върху съседния имот, поради
което създадените от ответната страна пречки подлежат на пряко и пълно доказване.
В настоящия случай по делото не са
представени строителни книжа за построените от ответните страни ограда и
селскостопански постройки. От заключението на съдебно-техническата експертиза
се установява, че оградата навлиза недопустимо в съседния УПИ V-892 само в южната
му част с 0,09м., което се равнява на около 1 кв.м. площ. От същото това
заключение е видно, че изпълнените в УПИ ІV-296 две стопански сгради
съответстват на предвижданията на плана за допълващо застрояване, одобрени със
заповед № 170/ 11.08.1992г. и на визата за проектиране № 617/04.09.1992г., в която
е указана дължината им - 15м. по
вътрешната регулационна линия на изток. Изключение прави третата постройка с
дължина от 3м., за която няма данни да е законно построена. В този смисъл е и
съдържанието на представеното по делото удостоверение за търпимост №
101/14.09.2017г., издадено от главния архитект на Община Сунгурларе. Според
решение № 493/24.06.2010г. по гр.д. № 791/2009г. на ВКС, поддържането на търпим
строеж в съседния имот не представлява неоснователно действие или неправомерно
състояние в този имот и не е основание за уважаване на предявения от ищеца
негаторен иск. Търпимият строеж е дефиниран в нормата на §16 от ПЗР на ЗУТ като
строеж, който е изграден до 7 април 1987г. без строителни книжа, но е допустим
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. В конкретния случай, изложените
фактически данни не дават основание да се приеме, че със строителството на
процесната ограда са нарушени строителните правила и норми в степен, която
прави нетърпимо тяхното съществуване. Поради това, в тежест на ищеца е да
установи съществуването на втората предпоставка от фактическия състав на чл.109
от ЗС, а именно – създадените от ответниците пречки за пълноценно упражняване
на правото на собственост върху УПИ V-892 в кв.87 по плана на гр.Сунгурларе.
От обясненията на вещото лице Антова в
съдебно заседание се установява, че постройките в УПИ ІV-286 са изпълнени западно
от свободната площ на УПИ V-892, което е по-благоприятното разположение за
ищците (въпреки, че за сградите на допълващото застрояване няма нормативно
изискване за по-благоприятно разполагане). От обясненията на вещото лице става
ясно, че незаконната постройка не представлява пречка за отвеждане на
атмосферните води, тъй като нейният покрив е ориентиран на север и тези води се
оттичат изцяло в имота на ответниците. Според изявленията на експерта в стопанските
сгради не се съхраняват вредни вещества и не се извършват дейности, които да
отделят такива вещества. Изложените факти опровергават твърденията на ищците,
че съществуването на оградата и сградите създава пречки за пълноценното
използване на собствения им имот. Този извод не се променя от показанията на
свидетеля С., който казва, че имотът в спорната му част е засят с лешници и лози,
които дават слаба реколта. Така е, защото причината за недобрите добиви на
насажденията не е изследвана и изяснена и не може презумптивно да се вмени на
ответните страни.
По изложените съображения, въззивната
жалба е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това
потвърждаване на решението в обжалваната част.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред въззивната
инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на въззиваемите страни
извършените разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на
600 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІІІ въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 148/05.07.2018г.,
постановено по гр.д. № 570/2017г. по описа на Районен съд – Карнобат в частта,
в която е отхвърлен иска на С.Ч.Н., ЕГН: **********, П.И.Н., ЕГН: **********, М.С.Н.,
ЕГН: ********** и И.С.Н., ЕГН: ********** с правно основание чл.109 от Закона
за собствеността, а именно: да се осъдят И.Д.Д., ЕГН: **********, А.Р.Д., ЕГН: **********,
С.Р.А., ЕГН: ********** и Д.М.А., ЕГН: ********** да преустановят
противоправното препятстване на ищците да упражняват правото си на собственост
върху УПИ V-892 в кв.87 по действащия ПУП на гр.Сунгурларе като премахнат
съществуващата в западната част на УПИ V-892 в кв.87 ограда и построените в
източната част на УПИ ІV-296 в кв.87 второстепенни постройки.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: