Решение по дело №458/2019 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 362

 

08.10.2019г., гр.Стара Загора

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №458 по описа на съда за 2019г.

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А.С.Л. с посочен адрес ***, чрез адв. В.Д., АК-Ст. Загора против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1228-000227/14.03.2019г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора.

Жалбоподателят оспорва заповедта с твърдения, че същата била незаконосъобразна и издадена в нарушение на административно – производствените правила.

Според оспорващия в случая на издадена против него заповед на осн. Чл.171, т.1 от ЗДвП, твърдяното от органа нарушение било установено с АУАН от 14.03.2019г. от длъжностно лице, чиято компетенция се оспорвала, поради и което се възразявало срещу доказателствената сила на акт. АУАН бил част от административната преписка по издаване на процесната заповед и последната трябвало да съдържа фактическите обстоятелства по акт. В случая обаче това не било така, тъй като в заповедта било посочено, че водачът не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и техните аналози, каквото обстоятелства не се сочело в акта, нито във фактическата част на административния акт - ЗППАМ.

Ето защо, било допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. По смисъла на чл.36, ал.1 от ЗАНН административно-наказателното производство се образувало със съставения АУАН, въз основа на който се издавала и процесната заповед.

Описаното в АУАН деяние се обвързвало с отказ на Л. да бъде тестван за установяване на наркотични вещества, но в случая се установявала различна фактическа обстановка, от тази която се описвала в акта, тъй като със заповедта се вменявало и нещо друго, а именно, че водачът не изпълнил и предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и техните аналози. Това се определя от жалбоподателя като съществено процесуално нарушение в административно-наказателното производство, което било самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Последният довод на оспорващия относно твърдяната незаконосъобразност на заповедта се свежда до това, че АУАН и заповедта били издадени в едни и същи ден, като не бил спазен 3 дневният срок за възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Ответникът – Началник сектор към ОДМВР – Ст.Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, редовно призован в с.з. не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №19-1228-000227/14.03.2019г. на Началник сектор към ОДМВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, на А.С.Л.,*** била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В мотивите на заповедта било прието от фактическа страна това, че на 14.03.2019г. около 15:40 часа в гр. Ст.Загора, бул.“Братан“ на кръстовището с ул. „Бузлуджа“ в посока изток, А.С.Л. управлявал товарен автомобил с рег. № СТ9734 ВТ, собственост на ОТП Лизинг, клон Стара Загора и ползвател „Руския А75“ЕООД, гр. Стара Загора, като е лишен от това право по административен ред и водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с Дръг тест 500, № 0072. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0010791 и 7бр. стикери.

Посочено било, че с това Л. извършил: 1) Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно нарушил чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП; 2) управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което виновно нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Видно от отбелязването в приложения на л. 38, гръб на заверения препис от заповедта за прилагане на ПАМ, същата била връчена на адресата си на 20.06.2019г. Жалбата била подадена на 02.07.2019г. директно пред Административен съд – Стара Загора.

По делото се представят заверени копия от съставения АУАН бл.№145551, Серия АА, от 14.03.2019г.; Талон за изследване бл.№ 001079, Приложение №1 към чл.4, ал.3; разпечатка от система, л.17; докладна записка, 2бр., л-18-19; заповед № 649з-723/06.03.2018г., л.20;  справка за нарушител/водач А.Л..

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване  административен акт, от лице с правен интерес, пред местно компетентния административен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.  

Преди всичко следва да се посочи, че предмет на съдебен контрол в това производство е конкретен индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, издаден по реда на АПК, а не на ЗАНН. Ето защо доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения на административно-наказателното производство по ЗАНН са напълно неоснователни, като ирелевантни в този случай.

По валидността на заповедта - оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП. По делото се представя неоспорено писмено доказателство,  Заповед №249з-723/06.03.2018г. на Директор на ОДМВР – Стара Загора, от чието съдържание се установява, че конкретният издател на процесната заповед е надлежно оправомощен с правото да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки, вкл. и тези по чл.171, т.1 от ЗДвП. Няма повдигнат спор и, че подписалият се като издател на акта,  е изпълнявал длъжността Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Стара Загора към 14.03.2019г. Ето защо процесната заповед се явява издадена от надлежен орган, в рамките на предоставените от титуляра им правомощия.

Заповедта се обективира в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП. В същата се сочат както правни, така и фактически основания за издаването й. Съдът намира, че достатъчно ясно, конкретно и подробно е описанието на дадените в заповедта обстоятелства от обективната действителност, които се явяват фактическите основание за издаване на същата, поради което навежданите в тази насока възражения в жалбата Съдът намира за напълно неоснователни.  

При издаване на оспорваната заповед няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила /тези по АПК/, които да водят до ограничаване правото на защита на засегнатото лице и поради това да се явяват самостоятелно основание за отмяна на процесния акт. Напълно ирелевантно е оплакването за неспазен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, доколкото проведеното производство е по реда на АПК, не на ЗАНН, в което законодателят не въвежда такова изискване. Конкретната принудителната административна мярка, независимо, че се основава на данните в акта за установяване на нарушение, се постановява в административно производство по АПК, по което основанията за отмяна на акта за предвидени в чл. 146 АПК, като в случая те не са налице.

 Не се установява съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на административния акт, тъй като в заповедта се визират фактическите основания за издаване на акта – водачът Л. отказва да бъде изпробван с техническо средство Дръг тест за употреба на наркотични вещества, което от друга страна е една от хипотезите, визирани в нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с такова техническо средство е достатъчно обстоятелство на същия да бъде издаден акт, с който му се налага предвидената в закона принудителна административна мярка.

Ето защо, Съдът намира, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК за обявяване на заповедта за нищожна или незаконосъобразна.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон се следват следните доводи:

Съгласно чл.171 от ЗДвП /ред. към датата на съставянето й/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

За да е материално-законосъобразна заповед, издадена на осн. на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е необходимо по делото органът да докаже релевираните във фактическия състав на разпоредбата обстоятелства. В член 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП се съдържат няколко хипотези. От дадената от органа фактическа обосновка се вижда, че в случая той твърди от обективна страна, че е налице отказ на жалбоподателя, който управлява на 14.03.2019г. конкретното моторно превозно средство, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества. Налице е и още едно твърдение за извършено нарушение на правилата по ЗДвП, но конкретната заповед е издадена именно поради проявление на отказ от страна на водача Л. на 14.03.2019г. около 15,40 часа да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества.

За да се наложи на осн. чл.171, т.1, б.“б“, предл. второ от ЗДвП заповед за ПАМ е необходимо да има несъмнено доказан отказ на лицето-водач да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или то да отказва да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В случая отказът на Л. да бъде проверен с техническо средство, според Съда се доказва да е налице, тъй като не се оборва пред съда в това производство доказателствената сила на представения по делото АУАН с бл. № 145551. Същият, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила за посочените в него факти и обстоятелства до доказване на противното. По аргумент на чл.189, ал.2 от ЗДвП в тежест на жалбоподателя е да обори тези факти, като докаже фактическа обстановка, различна от тази, която се визира във въпросния АУАН. В този смисъл вж.  практиката на ВАС, изразена в Решение №590/15.01.2019г. на ВАС по адм. д. №9353/2018г., VI о.

Оспорващият не проявява процесуална активност, като нито се явява в с.з., нито прави искане за събиране на доказателства, чрез които да постигне оборване на доказателствената сила на установеното от фактическа страна с АУАН. Данните по представената от органа преписка обаче еднопосочно установяват релевантните за решаващата воля на Съда обстоятелства. При това положение и като отчита така установеното по несъмнен начин от фактическа страна, Съдът намира, че е налице доказаност на фактическите основания, служещи за основа за издаване на оспорената заповед, тъй като по делото безспорно се установява, че на 14.03.2019 г. г-н А.Л. ***, като водач на МПС осъществява конкретен състав, въведен в нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради което оспорената заповед е и материално законосъобразна, а и несъмнено съобразена с целта на този закон - преустановяване на административни нарушения от водача и осигуряване безопасността на участниците в движението по пътищата.

При безспорна установеност на материално-правните предпоставки за издаване на процесната заповед, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с целта на закона, жалбата се явява изцяло неоснователна, поради което  следва да се отхвърли като такава.  

Ответната страна не прави искане за присъждане на разноски и такива не й се следват.

Водим от гореизложеното, Съдът  на основание чл.172, ал.2 от АПК

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.С.Л. ***, ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1228-000227/14.03.2019г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: