Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 319
гр. Севлиево, 12.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 377/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
- сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.срещу Е.Я.А., с
ЕГН **********,*** ***
Ищеца твърди, че ответницата е сключила с третото
лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 14.07.2016 г. договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № CREX-14396625
от 03.01.2017 г.. На 21.08.2017 г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., на
основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК
********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14396625 от 03.01.2017 г. било прехвърлено в полза на ищеца. Договорът за
кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в
качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било
изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с изх. № от
24.08.2017 г. за станалата продажба на вземания, чрез Български пощи с известие
за доставяне на постоянния адрес на длъжника. Писмото се върнало в цялост като
неполучено с отбелязване, че писмото не е потърсено. Ищцовото дружество
изпратило повторно уведомително писмо с изх. № от 02.04.2019 г. чрез куриер на
постоянния адрес на длъжника. Към момента на подаване на исковата молба,
обратната разписка не се върнала в резултат от връчването. Към исковата молба
било представено и копие от уведомлението за извършената цесия от страна на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх. № от 02.04.2019 г., което да бъде връчено на
ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъдел намерен на
установения по делото адрес, съобщението щяло да бъде надлежно връчено по реда
на чл. 47, ал. 1 ГПК и ако в производството безспорно се установяло, че задължението
на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не било
погасено, моли да бъде прието, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника
с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Длъжникът
можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установило, че претендираното
с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока били определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение №
173/15.04.2004 г. на ВКС по гр. дело 788/2013 г., ТК. В случай че ответникът не
бъдел намерен на установения по делото адрес и съдът назначал на основание чл.
47, ал. 6 ГПК на ответника особен представител и последният възразял относно
редовността на уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от
исковата молба, заявява, че установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е
приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този
случай законът приемал връчването за редовно и с изтичане на срока за
получаване на книжата, съдът приемал, че длъжникът е получил изходящото от
цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен
представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниквало
представителство по закон, не договорно представително за назначения адвокат и
до назначаването му се стигало след като съдът приемел, че връчването на
книжата е станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба и книжата към нея
предхождали назначаването на особения представител и последващото получаване на
исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягало
редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното е били
Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение
№ 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC Варна. Съдът приемал, че с
факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към
нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената
цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5
от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът получил
изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на
уведомлението било факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следвало да бъде съобразен при решаването на
делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на
връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се правело с оглед залепването на
уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при
неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал. 2 и тя предхождала
назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал. 6 на чл. 47,
поради което и получаването на книжата от особения представител било
ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата
към нея. В този смисъл било Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. №
5274/2018 г. на Районен съд - Варна. На 03.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, като кредитор и Е.Я.А. като кредитополучател бил сключен
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14396625, при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при
които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждали от договор за
кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на предоставения с този договор
кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита": 1099,00
лв.. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят се съгласявал
предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на
упълномощен търговски партньор на кредитодателя. Така, извършването на
плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора
да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ
плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя, и
създавал задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в
поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното
изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения процент
бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита била договорена в размер на 1324,20 лв.. Така,
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 225,20 лв..
На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се задължил
да върне сумата по кредита в срок до 20.01.2018 г., на 12 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 110,35 лв., при първа погасителна вноска
20.02.2017 г., съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в който
бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора
изтекъл на 20.01.2018 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за
предсрочно изискуем. Съгласно условията към договор за кредит за покупка на
стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни
вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за
забава за периода от 21.02.2017 г. (датата, на която станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда. Общият размер на начислената лихва бил 224,11 лева, който бил
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска. Длъжникът не извършил плащане по дължимия паричен
заем към дружеството. Предвид изложеното за «Агенция за събиране на вземания»
ЕАД възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на
което подало заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по реда на чл. 410 от ГПК срещу Е.Я.А. ***. Съдът уважил претенцията и по
образуваното ч.гр.д. № 116/2019 г., по описа на Районен съд - Севлиево, била
издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се явил в съда да получи книжата по
делото, което от своя страна обусловило правния интерес от подаването на
исковата молба. Ищеца моли за признаване за установено по отношение на
ответника Е.Я.А., че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
следните суми: 1 099,00 лв. - главница; 225,20 лв. - договорна лихва за периода
от 20.02.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.01.2018 г.
(падеж на последна погасителна вноска);
224,11 лв. - обезщетение за забава за период от 20.07.2017 г. до
подаване на заявлението в районен съд; законна
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В едномесечен
срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата е
подала писмен отговор, чрез назначеният й особен представител. Оспорва
предявените искове по основание и размер, като неоснователни. Излага, че
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор - „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД бил длъжен да съобщи на дъжника за прехвърлянето на
вземането. Нямало данни това да е изпълнено от страна на кредитора, поради
което не можело да се приеме че извършената цесия е валидна. Уведомлението
следвало да се изпрати в писмена форма по пощата с обратна разписка с известие
за получаването на същото или чрез връчването на същото чрез нотариус на
постоянния и настоящ адрес на ответника. По делото нямало доказателства от
които да е видно, че цедента е изпратил уведомление до ответника, че е изпълнил
това задължение. Разпоредбата била императивна. Всъщност законодателят не
поставял специални изисквания за начина по който следва да бъде извършено
уведомлението, но имало изискване то да достигне до длъжника. Прехвърлянето
имало действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно след като
ответника - длъжник не бил уведомен за извършената цесия от предишния кредитор,
тя не била породила действие по отношение на него, поради което на това
основание вземането на ищеца спрямо цедента не съществувало. Ищеца се позовавал
на решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. 12/2009 г. на II т.о на ВКС като
твърдял че уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД след като е приложено към
исковата молба и поискано да се връчи на особения представител следвало да се
приеме че ответника е уведомен. При постановяване на цитираното решение,
решаващият състав имал предвид, че уведомлението е връчено лично на длъжника –
ответник, а не на особен представител. Длъжника – ответник, който получил
уведомлението с исковата молба имал възможността да защити своите права като
направи възражения за плащания и други, с оглед точното изпълнение на задълженията
му по чл. 75, ал. 1 ЗЗД. По силата на сочените по - горе разпоредби, това
уведомление не можело да се връчи на особен представител и не пораждало
действието на чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на длъжника и третите лица.
Сочената цесия от ищеца в случая не пораждала действие по отношение на
длъжника. В този смисъл искът се явявал неоснователен и недоказан и следвало да
се отхвърли.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмени молби развива подробни съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, поддържа доводите в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за потребителски кредит
CREX-14396625 от 03.01.2017 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, уведомително писмо за сключен договор
за кредит и фактура № ********** от 03.01.2017 г., че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
предоставила на ответника и кредитополучател Е.Я.А., кредит в размер на 1
099,00 лв., като последната се е задължила да върне кредита, заедно с лихвите. Е.Я.А.
се е задължила да заплати на кредитора 12
месечни погасителни вноски в размер на 110,35 лв., с падеж в периода от 20.02.2017
г. до 20.01.2018 г., уговорен е годишен процент на разходите 38,25 % и лихвен
процент 32,83 %, а общата стойност на плащанията е 1324,20 лв..
Установява се от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.,
приложение № 1 към него от 21.08.2017 г. и писмено потвърждение за сключена
цесия, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, е сключен договор
за цесия по силата, на който вземането по договор за потребителски кредит
CREX-14396625 от 03.01.2017 г. е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Видно от пълномощно от управителя на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД за ищеца, два броя уведомителни писма от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, обратна разписка и известие за доставяне, че ищеца
е упълномощен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД да уведоми длъжниците
по вземанията прехвърлени с рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., като уведомително писмо, адресирано до длъжника, е изпратено
на посочения в договора за кредит и на постоянния и настоящия адрес на
длъжника, но не е плучено.
От приложеното ч. гр. д. № 116/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в
Районен съд - Севлиево и е издадена срещу Е.Я.А., заповед № 81/04.02.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 1 099,00 лв. - главница;
225,20 лв. - договорна лихва за периода от 20.02.2017 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 20.01.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 224,11 лв. - обезщетение за
забава за период от 21.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
районен съд 01.02.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата 30,97 лв. - разноски за
заплатена държавна такса и сумата 75,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният
не е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия
си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията
на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза следното: сумата посочена в Договора за
потребителски кредит не е получена от ответника, а на ответника е предоставен
климатик марка HAIER, от хипермаркет Практикер – ***, заплатен от кредитора; към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК задължението в размер на
сумата 1548,31 лв., формирано от: главница
1099,00 лв., договорна лихва 225,20 лв., лихва за забава до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК 224,11
лв. или всичко 1548,31 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: наличие на
договор между праводателя му и ответника с посочения предмет; изпълнението на
задълженията на праводателя му по този договор; размера на задължението на
ответника за главница и лихва начислена до подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда; поставянето на ответника в забава; наличие на
договор за цесия между него и праводателя му; изпълнение на изискванията по чл.
99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника. В тежест на ответника е да докаже положителните
факти, на които основава възраженията си.
Установява се от договор за потребителски кредит
CREX-14396625 от 03.01.2017 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, уведомително писмо за сключен договор
за кредит и фактура № ********** от 03.01.2017 г., че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
предоставила на ответника и кредитополучател Е.Я.А., кредит в размер на 1
099,00 лв., като последната се е задължила да върне кредита, заедно с лихвите. Е.Я.А. се е задължила да заплати на кредитора 12
месечни погасителни вноски в размер на 110,35 лв., с падеж в периода от 20.02.2017
г. до 20.01.2018 г., уговорен е годишен процент на разходите 38,25 % и лихвен
процент 32,83 %, а общата стойност на плащанията е 1324,20 лв..
Установи се от договор за потребителски кредит
CREX-14396625 от 03.01.2017 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, уведомително писмо за сключен договор
за кредит и фактура № ********** от 03.01.2017 г., че между праводателя на ищеца и ответника се е
породила облигационна връзка по договор за кредит, намираща правното си
основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По
силата на договора за кредит „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
предоставило на ответника и кредитополучател Е.Я.А., сума в размер на 1 099,00
лв., с която е платена получената от А. вещ, съобразно установеното от вещото
лице в заключението му. Ответника и кредитополучател Е.Я.А. се е задължил с договора да върне
предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид
изложеното съдът намира за доказани съществуването на договор за кредит между
ответника и праводателя на ищеца и изпълнението на задълженията на последния по
този договор – заплащане на ответника на сумата по кредита. Установи се от договор
за потребителски кредит CREX-14396625 от 03.01.2017 г., че ответника Е.Я.А. се
е задължила да върне заетата сума от 1 099,00 лв., на 12 месечни погасителни
вноски в размер на 110,35 лв., с падеж в периода от 20.02.2017 г. до 20.01.2018
г., уговорен е годишен процент на разходите 38,25 % и лихвен процент 32,83 %, а
общата стойност на плащанията е 1324,20 лв., а от заключението на вещото лице
по съдебно - счетоводната експертиза се установи и, какъв е размерът на
задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Установи се по делото и изискуемостта на претендираните вземания за главница и
лихва, доколкото за всички вноски по договора за кредит е настъпил уговореният
в договора падеж. Установи се от рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., приложение № 1 към него от 21.08.2017 г., писменото
потвърждение за сключена цесия, пълномощното от управителя на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД за ищеца и
уведомителните писма от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, и наличие
на договор за цесия между ищеца и праводателя му – кредитодателя на ответника и
изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на
ответника, в конкретният случай с връчване на исковата молба и приложенията към
същата на процесуалния представител на ищеца. В посочения смисъл е и съдебната
практика на ВКС - решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и решение № 198/18.01.2019 г.
по т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС,
Търговска колегия, Първо отделение – съгласно които е допустимо по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник, а връчването на
всички книжа по делото на назначеният особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК, с оглед охрана
интересите на ответника, е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици.
Не се установи по делото процесния договор за потребителски кредит, при съвкупна преценка на всички
клаузи в договора, предвид преди всичко
на невисоките размери на уговорените годишен лихвен процент и годишен процент на разходите да е налице явна
нееквивалентност между престациите на страните по договора, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на договора като сключен
при накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, при нарушаване
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, и като водещ до несправедливо облагодетелстване на
някоя от страните, за сметка на другата. Не се установи по делото в
облигационните отношения между страните да е уговорена и неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143 ЗПП, която да е във вреда на ответника - потребител, да
не отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. Установи се по делото и изискуемостта
на претендираните вземания за главница и лихва, а също и съобщаване на цесията
на ответника, с връчване на исковата молба и приложенията към същата на
процесуалния представител на ищеца, допустимо съобразно горецитираната практика
на ВКС, поради което възраженията на процесуалния представител на ответника
срещу материалноправната легитимация на ищеца по същите вземания са
неоснователни.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в заключението
на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза размери на задълженията на
ответника, установи се основателност на предявените искове, поради което същите
следва да бъдат уважени, като основателно е и акцесорното искане за законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските, предвид уважаването на
исковете, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на
делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 649,03
лева, за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за особения представител
на ответника, за заплатено възнаграждение за вещо лице и за адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването на исковете за
предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че не следва
да се изменя размера на дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за
заплатени държавна такса и за адвокатско възнаграждение за представителство от
юрисконсулт по ч. гр. д. № 116/2019 г. по описа на РС – Севлиево, като следва
да се присъди общата сума 105,97 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., съществуват парични вземания за: сумата
от 1 099,00 лева, представляваща главница, дължима по договор за потребителски
кредит CREX-14396625 от 03.01.2017 г., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.,
приложение № 1 към него от 21.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 225,20 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2017 г. до
20.01.2018 г. и сумата от 224,11 лв.
- обезщетение за забава за периода от 21.02.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд - 01.02.2019 г.; към длъжника Е.Я.А., с ЕГН **********,*** ****, за които вземания
е издадена заповед № 81/04.02.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 116/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Е.Я.А.,
с ЕГН **********,*** **** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
- сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., направените
по гр. д. № 377/2019 г. по описа на
Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 649,03 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, Е.Я.А., с ЕГН **********,*** **** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б., направените по ч. гр. д. № 116/2019 г. по описа на Районен съд -
Севлиево разноски в размер на 105,97 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: