Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 20.12.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав в публично
заседание на шестнадесети декември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря В.А. като разгледа докладваното от съдия Банкова
гр. дело №7238 по описа на Плевенски
Районен съд за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
В исковата
си молба ищецът Н.В.Р., че силата на договор за заем от 17.02.2016г., е предал
на ответницата К.А.П., сумата 400лв., която ответника се е задължил да върне на шест месечни вноски по 67лв. на всяко
двадесето число от месеца. Твърди се, че сумата и до настоящия момент не е
върната,въпреки че е настъпил падежа и е изпратена покана за доброволно
изпълнение. Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата да заплати сумата 400лв.,представляваща предоставен
заем,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответницата е оспорила предявения
иск.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото и взе
предвид становището на
страните, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД договорът за заем е неформално възмездно
двустранно и реално съглашение, по силата на което заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да ги върне в определен срок. По делото е представен договор за заем
от 17.02.2016г., от който е видно, че ответницата е получила от ищеца сумата 400лв.,
със задължение да я върне в срок от шест месеца по 67лв. на двадесето число на
месеца. Представеният договор не оспорен по надлежния ред от ответника,
поради което съдът я приема като годно
доказателство, относно отразените в нея обстоятелства. В този смисъл следва да
се приеме, че е налице валиден договор за заем между страните.В хода на делото
са разпинтани свидетелите Х*о Й* и т* Г*, които са
заявили, че са присъствали на сключването на договора и предаването на сумата
на ответницата. Ищецът твърди, че до
датата на падежа ответницата не е
изпълнила задължението си. По
правната си същност
това е твърдение
за отрицателен факт, което
освобождава ищеца от
тежестта на доказването
му, която е лежала върху ответницата която е следвало да ангажира
доказателства, че е изпълнила задължението си.В този
смисъл съдът счита,
че предявеният иск
е основателен и доказан и
следва да
бъде уважен в
пълният му размер, като ответницата
бъде осъдена да заплати сумата 400лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на ИМ-28.09.2016г., до окончателното изплащане на сумата.
При този
изход на процеса
и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати
на ищеца деловодните
разноски в размер
350лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД К.А.П.,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ
на Н.В.Р., ЕГН**********, сумата от 400лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен
заем от 17.02.2016г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 28.09.2016г.-датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК К.А.П.,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Р., ЕГН**********, сумата 350лв.,
представляваща направени деловодни
разноски.
Решението може
да се обжалва
пред ПОС в двуседмичен срок
от получаване съобщенията за постановяването му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: