№ 4
гр. Каварна, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20223240100390 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.
Гражданско дело №390/2022г. е образувано по искова молба с вх.
№3694/14.09.2022г., подадена от М. К. Т. с ЕГН ********** от гр.Балчик,
ул.“****“, №7, срещу Х. С. Х. с ЕГН **********.
В исковата си молба ищцата излага, че ответникът е баща на
непълнолетният й син Д. Х. Х. с ЕГН **********. С Решение
№114/09.10.2017г. на Каварненски районен съд, същия бил осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 160 лева.
Посочва, че от постановяване на решението на КвРС били изминали
пет години, през които били настъпили обстоятелства, имащи значение за
изменението на размера на издръжката. Увеличена била минималната работна
заплата, която към настоящия момент била 780 лева.
Сочи още, че към настоящия момент Д. е ученик в VІІІ клас и поради
бързото му развитие, същият се нуждаел от повече храна, по-честа смяна на
гардероба му. Нуждаел се от средства за ежедневни нужди и странични
занимания.
Ищцата посочва още, че била назначена на работа в гр.Варна с трудов
договор №433/27.05.2022г. за определено време – до 30.09.2022г., като в с.з.
представя доказателства за прекратяване на трудовото й правоотношение.
1
Твърди, че ответникът от дълги години живее и работи в Република
Малта и реализира доходи. Нямал други деца или възходящи, за които да се
грижи и да има задължения.
Моли съда да измени размера на месечната издръжка, която
ответникът е осъден да заплаща на непълнолетния си син, като я увеличи от
160 лева на 600 лева.
В о.с.з., ищцата редовно призована, явява ес лично и с упълномощен
адв.С.М. – АК Силистра, която поддържа исковата молба.
Ответникът Х. С. Х., редовно призован чрез назначения особен
представител адв.И. И. – АК Добрич, счита иска за допустим, но
неоснователен и недоказан по размер.
Заинтересованата страна Дирекция “Социална подпомагане”,
гр.Каварна е изразила становище, че ответника не може да бъде открит на
посочения адрес, тъй като е в чужбина.
Каварненския районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представено
Удостоверение за раждане, че същите са родители на непълнолетния Д. Х. Х.,
роден на 12.08.2008г., като ищцата е негова майка, а ответника е негов баща.
С Решение от 24.03.2011г., бракът между страните бил прекратен с
развод, като родителските права по отношение на малолетния тогава Д. били
предоставени на неговата майка –ищцата в настоящото производство, за
бащата Х. С. бил определен режим на лични контакти и същия бил осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 60 лева.
С Решение №114/09.10.2017г. на Каварненски районен съд, така
определения размер на дължимата издръжка е увеличен на 160 лева.
Към настоящия момент непълнолетния Д. Х. Х. е ученик в VІІІ клас на
Средно училище „Х. Ботев“, гр.Балчик, видно от Служебна бележка, изх.
№РД-20-306/09.09.2022г., издадена от училището.
От трудовия договор №433 от 27.05.2022г., представен от ищцата, се
установява, че същата е в трудовоправни отношения с ФТСЕМ АД – Летище
Варна, отдел „Сигурност“, като договорът е срочен и съгласно Заповед
2
№420/28.09.2022г. същия е прекратен.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на поземлен
имот е видно, че ответника притежава сграда в гр.Каварна, както и, че
вследствие на постигната съдебна спогодба съдия притежава в дял движими
вещи, от които и лек автомобил „БМВ 525“ с ДК №ТХ57-50.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 вр. чл. 149 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество.
Безусловният характер на задължението на родителите да издържат децата си
произтича от основното им задължение да се грижат за тяхното физическо,
психическо и нравствено израстване, прокламирано в чл. 143, ал. 1 от СК
като задължение за осигуряване на необходими за развитието на детето
условия на живот. По делата за издръжка съдът е длъжен да определи размера
й, след като изясни действителните нужди на търсещия издръжка и
материалните възможности на дължащия. За да се уважи иска по чл. 150 СК,
е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържания и/ или в материалните възможности на дължащия. В процесния
случай безспорно е налице такова изменение, доколкото предходната
определена издръжка през 2017 г. е била по отношение на дете на възраст 9 г.,
а понастоящем Д. е 14 годишен, ученик е в VІІІ клас, което определя
необходимостта от повишени разходи за учебни помагала, уроци,
извънкласни дейности. Несъмнено, обусловено от бързия растеж на децата в
тази възраст, майката извършва и периодични разходи за закупуване на нови
дрехи, обувки за сина си и др.
Основните показатели за конкретния размер на издръжката са
нуждите на детето и възможностите на родителя. Разпоредбите на чл. 142, ал.
1 и ал. 2 от СК сочат, че размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на
децата и от възможностите на родителя, при определен минимален размер от
една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС №
497/29.12.2022 г., МРЗ за страната е в размер на 780 лева, считано от
01.01.2023 г. Следователно, минималният размер на издръжката, дължима от
всеки от двамата родители на детето, валиден за 2023 г. е в размер на 195,00
лева.
3
При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира, че са
налице предпоставките на разпоредбата на чл. 150 СК за увеличаване размера
на дължимата издръжка. Този извод е обусловен от следните съображения: от
определянето на месечната издръжка в размер на 160 лева през 2017 г. е
изминал немалък период от време /около 5 години/, като през това време са
нараснали, както разходите за живот, така и потребностите на непълнолетния
Д., променила се е и социално-икономическата обстановка в страната.
Доколкото грижата за отглеждането и възпитанието за детето е задължение и
на двамата родители, майката не може сама да посреща изцяло променените
потребности на детето. Приемането на противното би било, освен
противоречащо на закона, но и житейски несправедливо. Безспорно
заплащаната издръжка от бащата е недостатъчна (160 лева към момента),
като същата е в размер по-нисък от определения минимален за страната за
2023 г., т. е. 195 лв.
С оглед гореизложеното, съдът, намира че са налице законните
предпоставки за увеличение на размера на определената месечна издръжка.
Като се съобразява с икономическата обстановка в страната, районният съд
намира, че обща месечна издръжка в размер на 600 лева за детето би била
достатъчна за задоволяване на потребностите му. От друга страна,
издръжката освен с оглед нуждите на детето, следва да бъде определена и в
зависимост от възможностите на родителя, който е задължен да я заплаща. По
делото обаче не се установи с какви доходи разполага ответника.
Единственото доказателства, че същия притежава недвижим имот и МПС. В
същото време ответникът е в трудоспособна възраст, би могъл да полага труд
за да изпълнява задълженията си да издържа сина си. Доколкото не се доказа
бащата да полага труд по регистриран трудов договор към момента и с оглед
безусловния характер на задължението за издръжка към непълнолетните деца,
при липса на твърдения и доказателства за обективна пречка да се реализира
доход от трудова заетост, следва да се приеме, че ответникът може да
заплаща месечна издръжка за своя син в размер на 400 лева месечно.
По отношение на майката са налице доказателства, че към настоящия
момент е с прекратено трудово правоотношение, но това не я освобождава от
отговорността да реализира трудов доход. Тя също следва да осигурява
издръжка на детето си, като дава 200 лева за задоволяване на необходимите
4
средномесечни средства за нуждите на непълнолетното дете, заедно с
полагане на грижи за неговото отглеждане и възпитание.
В този смисъл, искът се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен до размера от 400 лева. За горницата до претендираните 600 лева
месечна издръжка, съдът не намира основания да бъде уважен, тъй като не са
налице данни, които да позволяват присъждането й, затова в тази част искът
следва да бъде отхвърлен. При определяне размера на издръжката, съдът се
съобрази, както с действителните нужди на търсещото издръжка дете, така и с
материалните възможности на ответника. Увеличената издръжка се дължи от
ответника с начална дата – 14.09.2022 г., съобразно претенцията на ищеца,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и до настъпването на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, решението подлежи на
предварително изпълнение.
На основание чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които събират съдилищата по ГПК,
ответникът следва да заплати държавна такса в полза на КвРС в размер на 576
лева. Освен това същия следва да бъде осъден да заплати сумата от 400 лева,
за процесуално представителство на назначения служебния адвокат И. И. –
ДАК.
Мотивиран от горното, Каварненския районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената издръжка, дължима от Х. С. Х. с
ЕГН ********** с адрес: гр. Каварна, ул.”****”№47 в полза на детето Д. Х. Х.
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. К. Т. с
ЕГН ********** с адрес: гр. Балчик, ул.”****”№7, като я УВЕЛИЧАВА
съответно от 160 (сто и шестдесет) лева на 400,00 (четиристотин) лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.09.2022 г., ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на
законни пречки нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150
от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендираните 600(шестстотин) лева, като
неоснователен и недоказан.
5
ОСЪЖДА Х. С. Х. с ЕГН********** с адрес: гр. Каварна,
ул.”****”№47, да заплати държавна такса по сметка на Районен съд Каварна в
размер на 576,00 (петстотин седемдесет и шест) лева, на основание чл.78, ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА Х. С. Х. с ЕГН********** с адрес: гр. Каварна,
ул.”****”№47, да заплати държавна такса по сметка на Районен съд Каварна в
размер на 400,00 (четиристотин) лева за процесуално представителство
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6