РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Дряново, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20214220100399 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3
от ГПК.
Ищецът *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че с Договор за
кредит за текушо потребление от 19.09.2017 г. предоставили на ответника В.В. П. сума
в размер на 10 000 лева със срок за издължаване 96 месеца, считано датата на неговото
усвояване. Ответникът се задължил да погасява кредита на равни месечни вноски на
10-то число от месеца. Към подписания договор за кредит било сключено
допълнително споразумение от 15.06.2018г., с което страните се споразумели, че
дължимата сума за главница възлиза на 9 430,00 лв., като бил договорен 3-месечен
гратисен период за плащане на лихва с плащане на цялата главница без да се променя
срока за изплащане на кредита. Уговорено било, че от датата на споразумението
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент от 8,695 % годишно, което
представлява намаление в сравнение с първоначално договорената преференциална
променлива лихва от 8,80 % годишно.
Твърдят също, че на 15.06.2018г. между втората ответница Л.К. П., като
поръчител и банката, като кредитор бил сключен договор за поръчителство, с който
поръчителя се задължил да обезпечава изпълнението на договора за кредит и
допълнителното споразумение към него и се е задължила да отговаря солидарно с
1
кредитополучателя В.П. при неизпълнение.
В срока за издължаване на кредита била допусната забава при изпълнението на
основното задължение на кредитополучателя да връща в определените с погасителния
план срокове и размер на вноските. Съгласно извлечението от счетоводни книги до
датата на изпращане на покана-уведомление за предсрочна изискуемост на кредита не
били платени 3 броя месечни вноски от 19.05.2019 г. до 19.07.2019г. Неизпълнението
продължило до датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изп. лист на 24.01.2020г.
Съгласно текста на чл. 18.2 от Общите условия към договора за кредит при
допусната забава на главницата и/или лихвата над 90 дни целият непогасен остатък от
главницата ставал предсрочно изискуем след изпращане на уведомление до клиента на
последния посочен от него адрес за кореспонденция. Поради допуснато забавяне над
90 дни кредиторът е изпратил Уведомление изх. № 07-20-01549/ 13.08.2019 г. до
кредитополучателя В.П. и Уведомление изх. № 07-20-01548/ 13.08.2019 г. до
поръчителя Л.П.. Банката е обявиЛ.К.дита за предсрочно изискуем на 24.01.2020 г.,
при което подали на същата дата заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу двамата ответници. По Ч. гр. дело №
29/2020г. по описа на Районен съд Дряново били издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Със заповед № 5/ 27.01.2020 г. районният съд разпоредил
длъжниците В.П. и Л.П. да заплатят солидарно на *** следните суми: 8 770,61 лв. -
главница по договор за кредит, заедно със законната лихва за непогасената главница за
времето от 27.01.2020г. до окончателното й изплащане, 573,56 лв. договорна лихва за
периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020 г.; 28,85 лв. лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020 г.; както и направените
разноски в заповедното производство.
На основание издадения изпълнителен лист и за събиране на присъдените ни
суми било образувано Изпълнително дело № 309/2020г. при ЧСИ З.В., рег.№ 734 ОС
Габрово. В хода на действията по уведомяване на длъжниците същите не са открити и
издадената заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по чл. 428
ГПК са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ГПК заповедният съд по ч. гр. дело № 29/2020г. им указал, че
може да предявят настоящия установителен иск срещу ответниците В.П. и Л.П.. На
основание чл. 415, ал. 2 ГПК и поради непогасяването на задълженията и към
настоящия момент възниквал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск в законоустановения едномесечен срок.
Поради допусната забава в заплащането на сумите: 8 770,61 лв. - главница по
договор за кредит, заедно със законната лихва за непогасената главница за времето от
27.01.2020г. до окончателното й изплащане, 573,56 лв. договорна лихва за периода от
2
20.04.2019г. до 23.01.2020 г., 28,85 лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената
главница за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020 г.; молят съда след като се убеди в
основателността на иска, да приеме за установено, че ответниците В.В. П. и Л.К. П.
дължат връщане на *** на горепосочените суми, които са присъдени със заповедта за
изпълнение и изп. лист по ч. гр. дело № 29/2020г. по описа на Pайонен съд Дряново.
Молят да им бъдат присъдени разноските по настоящото дело, включително
юрисконсултско възнаграждение, като съдът се произнесе и относно сторените в
заповедното производство разноски - платена държавна такса за подаване на заявление
189,86 лв. и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
С допълнителна молба от 02.02.2022г. ищецът твърди, че ответниците отговарят
солидарно за връщане на кредит, отпуснат от банката. В покрепа на горното си
твърдение били приложили договор за кредит и договор за поръчителство, подписани
от страните, поради което молят съда да постанови решение, с което да установи, че
ответниците дължат на *** исковите суми при условията на солидарност.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на
ответниците адв. М.П. от АК – Габрово. В същия се твърди, че е налице разминаване
между основанието на претендираното вземане, посочено в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и основанието на същото вземане,
посочено в исковата молба. Счита, че исковата молба е изцяло недопустима поради
разминаването й със съдържанието на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Трайната съдебна практика приемала, че заявителят в заповедното
производство трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение
за възникването и съществуването на вземането. Тази идентичност е необходима,
защото е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта
на иска.
Освен изложеното налице били и неравностойни клаузи по договора за кредит,
които следвало да се обсъждат във вр. с чл. 143, ал. 2 от ЗЗД - олихвяването с
променлив лихвен процент, възможността кредиторът да превърне кредита в
предсрочно изискуем, възможността банката да санкционира забава в плащанията, без
да е посочено ограничение в общия възможен размер на санкцията, допълнителни
едностранно наложени обезпечения по кредита. С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли изцяло или частично предявеният иск от ***.
По направеното възражение за недопустимост на производството съдът се е
произнесъл с определение от 03.02.2022г., което не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 29/ 2020г. по описа на съда се установява, че по
заявление на ***, гр. София против ответниците В.П. и Л.К. е издадена Заповед за
3
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 5/
27.01.2020 г., като е разпоредено да заплатят солидарно сумата 8 770,61 лв. – главница
по Договор за кредит от 19.09.2017г. и Анекс от 15.06.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 27.01.2020г. до окончателното й изплащане, сумата 573,56
лв. – дължима договорна лихва за период от 20.04.2019г. до 23.01.2020г., сумата 28,85
лв. – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница от 20.04.2019г. до
23.01.2020г., както и сумата 189,86 лв. – разноски за платена държавна такса и сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 26.08.2021г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т.
2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответниците настоящият
иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
Не е спорно по делото, че на 19.09.2017 г. между *** и ответника П., като
кредитополучател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата
на който дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 10 000 лв. за срок
от 96 месеца. Договорено било, че месечната падежна дата е всяко десето число от
месеца. Бил определен годишен лихвен процент 8,80 % и ГПР 10,79 %.
С допълнително споразумение от 15.06.2018г. страните по договора се
споразумели, че по отношение на остатъка от дълга в размер на 9430 лв. дължимите
редовни лихви се капитализират към главницата, срокът на кредита не се променя,
падежната дата се определя на 19-то число и се договаря 3 месечен гратисен период за
плащане на лихва с плащане на цялата главница. Кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на споразумението е 8,695% годишно,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,163%, който при отрицателна
стойност се приема за стойност нула и фиксирана надбавка от 8,532 п. п. Годишният
процент на разходите се определя на 9,05 %.
На същата дата 15.06.2018г. бил сключен договор за поръчителство между *** и
ответницата П., по силата на който се обезпечавало изпълнението на задълженията на
ответника П. по договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2017г.,
допълнително споразумение към него от 15.06.2018г. и общите условия към него.
Поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя и помежду си и се задължава
спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по
договора за кредит, да ги изпълнят в съответствие с договорените условия,
включително и когато са настъпили промени, основани на тези условия.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че ответникът П. е усвоил еднократно сумата от 10 000 лв.на 19.09.2017г.,
когато сумата е била преведена по банковата сметка, посочена в договора. За периода
4
10.10.2017г. до 19.06.2019г. ответникът е направил общо 28 плащания на обща
стойност 2551,44 лв. С постъпилите плащания са погасени 1309,53 лв. – главница,
1239,88 лв. – договорна лихва и 2,03 лв. – санкционна лихва. След 19.06.2019г. не са
правени погасителни вноски. Дължимата непогасена главница към 27.01.2020г.
възлиза на 8690,47 лв., размерът на непогасената договорна лихва за периода от
20.04.2019г. до 23.01.2020г. е 539,57 лв. Лихвената надбавка за забава върху
просрочената главница за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020г. е в размер на 28,18
лв. При направения анализ на погасителните планове се установило, че няма
увеличаване на лихвения процент към датата на изискуемостта. Промените, които са
правени, са единствено в намаление, съгласно т. 8 от договора за кредит и т. III от
общите условия.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 ГПК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 19.09.2017г.
между ищцовото дружество и ответника П. бил сключен Договор за кредит за карта
текущо потребление, по силата на който ответникът получил кредит в размер на 10000
лв. Доколкото по делото се установи безспорно подписването на цитирания договор за
кредит от ответника и получаването на сумата от 10000 лв. по банкова сметка,
съобразно заключението на вещото лице, за него възниква задължение да я върне. Въз
основа на Договор за поръчителство с ищеца от 115.06.2018г. ответницата П. е
поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2017 г. с кредитор –
ищецът и длъжник – ответника П..
Ищцовото дружество представя покани уведомление от 13.08.2019г., с което
ответниците са информирани, че поради забавата в погасяване на задълженията по
сключения договор за банков кредит от 19.09.2017г. и на основание предвидените в
него условия, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на
получаване на това писмо цялата непогасена главница по договора ставала дължима и
върху нея се начислявала законна лихва. Банка ДСК ще пристъпи към събиране на
вземането си по съдебен ред, съгласно действащото законодателство. Поканите били
редовно връчени на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК от ЧСИ З.В., рег. №
734 на КЧСИ на 15.10.2019г. видно от приложените протоколи за удостоверяване на
връчването. Поради което съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК в съда (27.01.2020г.) вземането за главницата е било изискуемо.
Датата на връчване на покана – уведомление на ответника П. по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК на 15.10.2019г. е началният момент на течението на 6-месечния срок по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се погасила, ако към датата на
5
подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение от *** е подадено на 27.01.2020 г. –
преди изтичане на срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл следва да се приеме, че 6
месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът е имал възможност да предяви
иск срещу длъжника не е изтекъл, поради което не е погасена възможността за търсене
на принудително изпълнение срещу поръчителя.
По делото не се установиха основанията за недействителност на договора за
кредит, съдържащи се в чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК и чл.
24 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. В договора се съдържа
необходимата информация и същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6,
7, 9 и 10 от ЗПК. Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй
като в отделно приложение към договора се съдържа погасителен план, под който е
положен подпис на ответника. В общите условия към договора, които са подписани от
ответника П., се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация
за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, както и за правото на
отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Общите условия са подписани, което
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК. По така изложените съображения
съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит е действителен и е
породил желаните от страните правни последици. Във връзка с възражението на адв.
П. намира, че независимо от олихвяването на кредита с променлив лихвен процент
правата на ответника като потребител не са били нарушени, тъй като промените, които
са правени, са били единствено за намаление на дължимата лихва съгласно т. 8 от
договора за кредит и т. III от Общите условия С оглед на което и въз основа на
неоспореното заключение на съдебно-счетоводна експертиза следва да се приеме, че
ответникът П. дължи предоставената му в кредит и незаплатена от него главница от
8690,47 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда (27.01.2020г.) до окончателното изплащане,
както и сумата 539,57 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2019 г.
до 23.01.2020 г. и сумата 28,18 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020г.
Датата на връчване на покана – уведомление на ответника П. по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК на 15.10.2019г. е началният момент на течението на 6-месечния срок по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се погасила, ако към датата на
подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение от *** е подадено на 27.01.2020 г. –
6
преди изтичане на срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл следва да се приеме, че 6
месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът е имал възможност да предяви
иск срещу длъжника не е изтекъл, поради което не е погасена възможността за търсене
на принудително изпълнение срещу поръчителя – ответницата П..
Предвид всичко изложено следва да се приеме за установено, че ответниците
дължат на ищцовото дружество солидарно заплащане на посочените суми, като
исковете следва да бъдат уважени до установения от вещото лице размер. В останалата
част за разликата до пълния претендиран размер от 8770,61 лв. за главницата, от 573,56
лв. за договорна лихва и от 28,85 лв. за лихвена надбавка за забава върху просрочена
главница исковете следва да бъдат отхвърлени, като недоказани.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество разноските, направени в исковото
производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК съобразно уважената
част от исковете в размер на 1272,69 лв. Юрисконсултското възнаграждение е
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в
размер на 100 лв.
С оглед приетото Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, ВКС съдът в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т. 12 следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. Ето защо ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените разноски по заповедното
производство съобразно уважената част от исковете в размер на 286,31 лв.
Юрисконсултското възнаграждение е определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 100 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени искове по реда на чл. 422 от ГПК
от ***, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителните директори Ю.Б.Г. и Д.Д.М., с пълномощник юрисконсулт П. Н. Т.,
съдебен адрес Финансов център В. Търново, ул. ***, че В.В. П., ЕГН **********, гр.
*** и Л.К. П., ЕГН **********, гр. *** дължат СОЛИДАРНО СУМАТА 8 690,47 лв.
(осем хиляди шестстотин и деветдесет лв. и четиридесет и седем ст.) – главница по
Договор за кредит от 19.09.2017г. и Анекс от 15.06.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от 27.01.2020г. до окончателното й изплащане, СУМАТА от 539,57
7
лв. (петстотин тридесет и девет лв. и петдесет и седем ст.) – дължима договорна лихва
за период от 20.04.2019г. до 23.01.2020г. и СУМАТА 28,18 лв. (двадесет и осем лв. и
осемнадесет ст.) – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница от
20.04.2019г. до 23.01.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК по ч. гр. дело № 29/ 2020г. по описа на Районен съд Дряново. В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ за разликата до пълния претендиран размер от 8770,61 лв. за
главницата, от 573,56 лв. за договорна лихва и от 28,85 лв. за лихвена надбавка за
забава върху просрочена главница ОТХВЪРЛЯ исковете, като недоказани.
ОСЪЖДА В.В. П., ЕГН **********, гр. *** и Л.К. П., ЕГН **********, гр. ***
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ***, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от изпълнителните директори Ю.Б.Г. и Д.Д.М., с
пълномощник юрисконсулт П. Н. Т., съдебен адрес Финансов център В. Търново, ул.
*** СУМАТА 1272,69 лв. (хиляда двеста седемдесет и два лв. и шестдесет и девет ст.)
– разноски в исковото производство и СУМАТА 286,31 лв. (двеста осемдесет и шест
лв. и тридесет и една ст.) – разноски за заповедното производство по ч. гр. дело № 29/
2020г. по описа на Районен съд Дряново.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
8