Р Е
Ш Е Н
И Е № 94
гр. Габрово, 14.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на пети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
Мл. съдия МАРИЯ
ДЪЛГИЧЕВА
при участието на секретаря Боряна Михова и прокурор Александър
Александров, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 110 по описа за
2018 година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното
производството е образувано по въззивна жалба на подсъдимия С.Х. ***, чрез служебния
защитник адв. В.С. *** и въззивна жалба на подсъдимия Ф.Г.Ф. ***, чрез
служебния защитник адв. В.П. ***, против Присъда № 514 от 17.10.2018 година,
постановена по НОХД № 1583/2017 г. на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Ф.Г.Ф., роден на *** ***, български гражданин, неженен, със средно
образование, неосъждан-реабилитиран по право, не работи, с ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода 26.04.2017 г. -
25.05.2017 г., в гр. Габрово, от сгради на Техническия университет, находящи се
на ул. „Д-р Илиев Детския" **, при условията на повторност в немаловажен
случай и при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор
със С.Х. ***, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот -
подлостил рамка на прозорец и входни врати, чрез използване на технически
средства - метален секач, брадва и кирка, отнел чужди движими вещи, както
следва:
-
На
неустановена дата през периода 26.04.2017 г. - 25.05.2017 г. отнел чужди
движими вещи - 2 комплекта билярдни топки; 11 броя керамични чаши за бира; 11
броя керамични чинии - среден размер; 1 брой керамична кана за вино; 4 бр.
керамични пепелници и 2 бр. керамични солници тип "тройка" на обща
стойност 204,90 лева;
-
На
неустановена дата през периода 26.04.2017 г. - 25.05.2017 г. отнел чужди
движими вещи - 22 броя мъжки елеци - северняшки, черни с бродерия; 15 броя
мъжки елеци - тракийски, червени с бродерия; 13 броя мъжки елеци - шопски, сини
с бродерия; 13 броя сукмани тип "Сливен" - червени с шарка; 6 броя
пояси - червени без бродерия; 13 броя пояси - червени с шарка; 16 броя колани -
северняшки, червени с бяла бродерия; 16 броя колани - шопски с опашки, червени
с шарки; 12 чифта калци - тракийски; 11 чифта вълнени чорапи - дамски,
северняшки с шевици; 15 броя кърпи - дамски, бели, за глава; 6 броя репетиционни
поли - черни; 69 броя кожени цървули /34 чифта и 1 отделен брой/; 10 броя
колани - черни, кожени с капси; 16 броя шапки - шопски /косичници с цветя/; 15
броя околожки /венци за глава/; 1 брой ютия - неустановена марка, 1 брой абажур - меден, с три лампи; 1 брой аплик и 1 брой
пепелник от ковано желязо на обща стойност 3561,90 лева;
-
На
неустановена дата през периода 26.04.2017 г. - 25.05.2017 г. отнел чужди
движими вещи - 1 брой микровълнова печка „Самсунг" и 1 брой стоманена
газова бутилка - 40 л.
/бракувана/ на обща стойност 79,66 лева,
Всички
вещи на обща стойност 3846,46 лева, собственост на Технически университет - гр.
Габрово, от владението на ръководството му, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. З, т. 4, предл. „второ", т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК и го
е ОСЪДИЛ на ЕДНА
ГОДИНИ и ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ
подсъдимия С.Х.Х., роден на *** ***, български
гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, не работи, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че през периода 26.04.2017 г. - 25.05.2017 г. в
гр. Габрово от сгради на Техническия университет, находящи се на ул. „Д-р Илиев
Детския" **, при условията на продължавано престъпление, след
предварителен сговор с Ф.Г.Ф. ***, чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот - подлостил рамка на прозорец и входни врати, чрез
използване на технически средства - метален секач, брадва и кирка, отнел чужди
движими вещи, както следва:
-
На
неустановена дата през периода 26.04.2017 г. - 25.05.2017 г. отнел чужди
движими вещи - 2 комплекта билярдни топки; 11 броя керамични чаши за бира; 11
броя керамични чинии - среден размер; 1 брой керамична кана за вино; 4 бр.
керамични пепелници и 2 бр. керамични солници тип „тройка" на обща
стойност 204,90 лева.
-
На
неустановена дата през периода 26.04.2017 г. - 25.05.2017 г. отнел чужди движими вещи - 22 броя мъжки елеци -
северняшки, черни с бродерия; 15 броя мъжки елеци - тракийски, червени с
бродерия; 13 броя мъжки елеци - шопски, сини с бродерия; 13 броя сукмани тип
"Сливен" - червени с шарка; 6 броя пояси - червени без бродерия; 13
броя пояси - червени с шарка; 16 броя колани - северняшки, червени с бяла
бродерия; 16 броя колани - шопски с опашки, червени с шарки; 12 чифта калци -
тракийски; 11 чифта - вълнени чорапи, дамски, северняшки, с шевици; 15 броя
кърпи - дамски, бели, за глава; 6 броя репетиционни поли - черни; 69 броя
кожени цървули /34 чифта и 1 отделен брой/; 10 броя колани - черни, кожени с
капси; 16 броя шапки - шопски /косичници с цветя/; 15 броя околожки венци за
глава; 1 брой ютия, неустановена марка; 1 брой абажур - меден, с три лампи; 1
брой аплик и 1 брой пепелник от ковано желязо на обща стойност 3561,90 лева.
-
На
неустановена дата през периода 26.04.2017 г. - 25.05.2017 г. отнел чужди
движими вещи - 1 брой микровълнова печка „Самсунг" и 1 брой стоманена
газова бутилка, 40 л.
/бракувана/ на обща стойност 79,66 лева,
Всички
вещи на обща стойност 3846,46 лева, собственост на Технически университет - гр.Габрово, от
владението на ръководството му без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. З, т. 4, предл. „второ" и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и го е ОСЪДИЛ на
ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът е постановил, след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство
- бял хартиен лист с отложена на него следа от подметъчна част на обувка да
остане на съхранение по делото.
Съдът е осъдил подсъдимите Ф.Г.Ф. и С.Х.Х. да заплатят направените по делото
разноски в размер на сумата от по 120,10 лв. за всеки един от тях по сметка на ОД на МВР -
Габрово.
Съдът е осъдил подсъдимите Ф.Г.Ф. И С.Х.Х. да
заплатят направените по делото разноски в размер на сумата от по 10 лв. за
всеки един от тях в ползва на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Габрово.
Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани
лица и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната им
допустимост.
С въззивната жалба на подсъдимия С.Х.
***, подадена чрез служебния защитник адв. В.С. *** се твърди, че
първоинстанционната присъда е несправедлива по отношение размера на наложеното наказание. Приложението
на чл. 66, ал. 1 от НК било правилно и обосновано. Налице били предпоставките
за приложение на чл. 197, т. 3 от НК. Още в хода на досъдебното производство
значителна част от вещите били възстановени на ощетеното юридическо лице. Невъзстановените
до приключване на досъдебното производство вещи били на сравнително ниска
стойност (под една втора от размера на минималната за страната работна заплата)
и в началото на съдебното производство пред първоинстанционния съд били възстановени
изцяло от Х.. Следвало да се счита, че преди приключване на съдебното следствие
пред първоинстанционння съд всички откраднати вещи са върнати и/или заменени с
паричната им равностойност. Това обстоятелство можело да послужи като основание
решаващият съд да наложи наказание под най-ниския предел, предвиден в чл. 195
ал. 1 от НК, съобразявайки се с останалите смекчаващи вината обстоятелства - обществената
опасност на деянието и дееца, размера на нанесените с деянието вреди и тяхната
обезвреда, противоправните последици от извършено престъпление, личността на
дееца. Съдът следвало да преквалифицира деянието като престъпление по чл. 197,
т. 3 от НК и да наложи съответно наказание. Настоящото наказание се явявало
прекомерно завишено с оглед извършеното и личността дееца. Алтернативно съдът
можел да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Габровски районен
съд не преценил тежестта на всички
смекчаващи вината обстоятелства. Подс. Х. съдействал за разкриване на
обективната истина в досъдебното производство. Възстановил по-голямата част от
откраднатите вещи. В началото на съдебния процес е изплатил стойността на
невъзстановените вещи. Постарал се в максимална степен да поправи последиците
от стореното. Ставало въпрос за млад човек, работоспособен, с висше
образование, неосъждан. Всички тези обстоятелства за личността на Х. говорели
за потенциал същият да се поправи и превъзпита и с налагане на по-ниско по
размер наказание лишаване от свобода или евентуално замяната му с по-лекото наказание
- пробация. Характеристичните данни за Х. и поведението му разкривали разкаяние за стореното и желание да се поправи.
Макар и с висше образование, подс. Х. не бил достатъчно правно подготвен. Иначе
не би пропуснал възможността да се яви пред ГРС и да поиска провеждане на
съкратено съдебно следствие. Въпреки неявяването на Х. пред първоинстанционния
съд, съществували многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства по
смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Неявяването на подсъдимия след първото по
делото съдебно заседание било свързано с трудова заетост зад граница. Единствено
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК се явявало правилно и законосъобразно и
съобразено с целите на наказанието. Тези цели можело да бъдат постигнати и с
наказанието пробация.
Претендира се окръжният съд да преквалифицира
деянието като такова по чл. 197, т. 3 от НК и да наложи наказание под една
година лишаване от свобода или да определи наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно - пробация.
С
въззивната жалба на подсъдимия Ф.Г.Ф. ***, подадена чрез служебния защитник адв. В.П. ***
се твърди, че фактическата обстановка и правната квалификация на
деянието били правилно установени от районния съд. Определеното наказание
лишаване от свобода обаче било завишено по размер. Предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца, имало основание за приложението на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК. Налице били многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
а именно: Към момента на деянието подс. Ф. бил реабилитиран, т.е. личност с
ниска степен на обществена опасност. Същият оказал пълно съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, като направил и самопризнания.
Щетите от престъплението били напълно възстановени. Нямало други вредни
последици. Участието на Ф. се свеждало до действия, улесняващи поведението на
другия подсъдим. Именно подс. Х. основно организирал отнемането,
транспортирането и продажбата на повечето от отнетите вещи. Подс. Ф. бил млад
човек. Прекалена наказателна репресия нямало да се отрази положително за
неговото превъзпитание и поправяне. Липсвали отегчаващи вината обстоятелства. Като
отегчаващо вината обстоятелство не следвало да се възприема и стойността на отнетите
вещи. Сумата от 3846,46 лв. към момента на деянието била съизмерима с три
средни работни заплати за страната. Повторността също не следвало да се цени
като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като се явявала квалифициращ елемент
за повдигнатото обвинение. Същата можела единствено да се яви като пречка за
квалификация по ч. 197, т. 3 от НК.
Претендира се окръжният съд да определи наказание
в минимален размер и след приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, както и да
обсъди налице ли са условията за преквалификация на деянието, като такова по
чл. 197, т. 3 от НК.
От въззивните жалби е видно, че
подсъдимите поддържат твърдения за явна несправедливост на наложените наказания
и претендират за преквалифициране на престъплението по текста на чл. 197, т. 3
от НК, както и за приложение на чл. 55 от НК. Не се сочат допуснати нарушения
на процесуалните правила.
В жалбите, както и в съдебно
заседание, не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, проведено на 05.12.2018
г. подсъдимият С.Х., редовно призован, не се явява и не взема становище. По
отношение на същия е даден ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3
от НПК. Неговият служебен защитник адв. В.С. *** поддържа въззивната жалба и
направените искания.
В съдебно заседание, проведено на
05.12.2018 г. подсъдимият Ф. Ф., редовно призован, не се явява и не взема
становище. По отношение на същия е даден ход на делото при условията на чл.
269, ал. 3, т. 3 от НПК. Неговият служебен защитник адв. В.П. *** поддържа
въззивната жалба и направените искания.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Габрово изразява становище, че жалбата на подс. С.Х. е
основателна досежно искането за преквалификация на деянието по текста на чл.
197, т. 3 от НК. Счита за доказано твърдението, че щетите са възстановени до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Оспорва жалбата на
подс. Ф.Ф., като неоснователна и пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен
акт в останалата част.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимите
Ф.Г.Ф. и С.Х.Х.,***,
се познавали.
На
неустановена дата през периода 26.04.2017 г. - 25.05.2018 г. двамата се
срещнали. Ф. попитал Х. откъде могат да изкарат някакви пари. Ф. предложил да отидат до вилите,
стопанисвани от Техническия университет в гр. Габрово, които се намирали в
заграден двор на ул. "Д-р Илиев - детския" **, встрани от корпус 1 на
Университета. Подсъдимите решили да извършат кражба на вещи, които да продадат.
Около 19,30 -20,00 ч. на същия ден Ф., Х. и приятелката на Х. - свидетелката Д.М.тръгнали
към вилите. Свид. М.останала в
района на "Интеграла", а подсъдимите прескочили оградата на двора, в
който били разположени сградите. Носели метален секач, с помощта на който
подлостили рамката на прозореца на една от вилите. По този начин го отворили и
влезли вътре. В мазето на вилата имало кашони с 11 броя керамични чаши за бира,
11 броя керамични чинии, среден размер, 1 брой керамична кана за вино, 4 броя керамични
пепелници и 2 броя керамични солници, тип "тройка". Подсъдимите ги
взели и ги сложили в раниците, които носели със себе си. От кутия с комплект за
билярд взели 2 комплекта билярдни топки, които също сложили в раниците. Двамата
се прибрали пеша, заедно с М.в дома на подсъдимия Х. ***, където оставили
вещите.
След
разкриване на престъплението, подсъдимият Х. предал доброволно посочените вещи,
които с разписка били върнати на упълномощен представител на ТУ Габрово.
Следващата
вечер, на неустановена дата през същия период, Ф., Х. и М.отново отишли до
вилите на ТУ Габрово. М.отново чакала в близост, а двамата подсъдими влезли в
двора, като прескочили
оградата. Влезли в сградата на същата вила през прозореца, чиято рамка
подлостили предния ден с помощта на метален секач. На първия етажа на вилата
имало кирка и брадва. Подсъдимите ги взели и се качили на третия етаж. С
помощта на тези технически средства двамата разбили металното резе на вратата на
стая на третия етажа. От там взели: 22 броя мъжки елеци - северняшки, черни с
бродерия; 15 броя мъжки елеци - тракийски, червени с бродерия; 13 броя мъжки
елеци - шопски, сини с бродерия; 13 броя сукмани тип "Сливен" -
червени с шарка; 6 броя пояси - червени без бродерия; 13 броя пояси - червени с
шарка; 16 броя колани - северняшки, червени с бяла бродерия; 16 броя колани -
шопски с опашки, червени с шарки; 12 чифта калци - тракийски; 11 чифта вълнени
чорапи - дамски, северняшки с шевици; 15 броя кърпи - дамски, бели, за глава; 6 броя репетиционни поли - черни;
69 броя кожени цървули /34 чифта и 1 отделен брой/; 10 броя колани - черни,
кожени с капси; 16 броя шапки - шопски /косичници с цветя/; 15 броя околожки /венци за
глава/; 1 брой ютия,- неустановена марка, 1 брой абажур - меден, с три лампи; 1
брой аплик и 1 брой пепелник от ковано желязо. Сложили всичко в найлонови
чували, които намерили в стаята. След това подсъдимият Х. се обадил по телефона
на своя познат - свидетелят Б.Д.. Помолил го с управлявания от него лек
автомобил да транспортира вещите. Обяснил му, че това са лични вещи на негов
приятел, когото били изгонили от студентското общежитие. Уговорили си среща, и когато Д.отишъл на посоченото
място, Х. и Ф.
натоварили чувалите с откраднати вещи. Д.ги закарал в дома на подсъдимия Х..
Впоследствие последният
се обадил по телефона на свой колега, чрез който се свързал със свидетеля Т.К..
Свид.
К.ръководел ансамбъл
за народни танци и се заинтересувал от носиите, които Х. му предложил да купи. К.отишъл
с личния си автомобил до дома на подсъдимия Х., разгледал народните носии с
всички аксесоари към тях и ги закупил за сумата от 600 лева, които платил на
подсъдимия Х..
След
разкриване на кражбата свидетелят К.предал доброволно закупените от него вещи,
предмет на извършената кражба, и същите били върнати на собственика им - ТУ Габрово.
Няколко
дни по-късно, на неустановена дата отново през същия период, подсъдимите Ф. и Х. влезли в
сградата на същата вила на Университета. На втория етаж имало коридор към
хотелската част на сградата, тъй като реално били две вили с топла връзка между тях. Вратата
била заключена. С помощта на брадва и кирка подсъдимите я разбили и влезли в
тази вила. Слезли по стълбите към кухненското помещение, от което взели
микровълнова печка „Самсунг" и 1 брой стоманена газова бутилка - 40 л.
Изнесли тези вещи от вилата и дворното място. Минали с тях през гората и слезли
до салоните на ТУ гр.
Габрово. Занесли ги в дома на подсъдимият Х.. На следващия ден той отишъл в
заведение "Кофеин" в гр. Габрово, където предложил за продажба на
свидетелката Р.Е.микровълновата фурна и топките за билярд. Е.проявила интерес
само към микровълновата печка. Х. и Ф. наели таксиметров автомобил, управляван
от свидетеля Ю.Н.. С него транспортирали микровълновата печка от дома на
подсъдимия Х. *** до заведение "Кофеин" в гр. Габрово. Продали вещта
на свидетелката Е.за сумата от 45 лева
След
разкриване на кражбата, в хода на досъдебното производство свидетелката Р.Е.предала
микровълновата фурна "Самсунг" с протокол за доброволно предаване и
същата била върната на ТУ Габрово.
От
заключението на назначената съдебно - оценъчна експертиза /л. 66-68 от ДП/, което не се оспорва от страните, и което настоящият
състав също възприе
като мотивирано и обосновано, се установява, че общата стойност на вещите: 1
брой микровълнова печка марка "Самсунг" /с цена в ново състояние/, 1
брой ютия с неустановена марка, 2 комплекта топки за билярд, 1 брой абажур,
меден с три лампи, 1 брой аплик, стенен, 1 брой пепелник от ковано желязо, 1
брой пепелник, керамичен, 1 бр. чаша за бира, керамична, 1 брой кана за вино,
керамична, 1 брой чиния керамчина, 1 брой солница, керамична и 1 брой стоманена газова
бутилка, 40 литра /бракувана/ е 338,86 лева. Оценката е извършена по средни
пазарни цени към датата на извършване на деянието.
От
заключението на назначената съдебно - оценъчна експертиза /л. 71-73 от ДП/, което не се оспорва от страните, и което настоящият
състав също възприе
като мотивирано и обосновано, се установява, че общата стойност на вещите,
представляващи народни носии и аксесоари е 3507,60 лв.
С вносна бележка от 08.02.2018 г. /л. 25 от НОХД/ подс. С.Х.
е превел на Технически
университет - гр. Габрово сума в размер на 204,94 лв., представляваща паричната
равностойност на невъзстановените вещи, предмет на деянието.
След анализ на събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи
фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват събраните
по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите С.Ц.П., Б.Н.Д., Ю.Н. Н.Р.И.Е., Д.К.М.и
Т.К.К., както и от писмените доказателства, имащи значение за решаване на
делото - протокол за оглед на местопроизшествие /л. 8,9 от ДП/, албум /л. 11-15
от ДП/, протокол за претърсване и изземване /л. 48 от ДП/, албум /л. 49-60 от
ДП/, протоколи за доброволно предаване /л. 60,61 от ДП/, албум /л. 62,63 от ДП/,
протокол за доброволно предаване /л. 64 от ДП/, списък с липсващи вещи /л. 78-79
от ДП/, констативен протокол /л. 80-81 от ДП/, разписка за предадени вещи /л. 82
от ДП/. Установената от районния съд фактическа обстановка, както и участието
на двамата подсъдими в извършените кражби не се оспорва пред настоящата
инстанция. Предмет на оспорване е дадената от съда квалификация, в която според
защитниците не е съобразено възстановяването на вредите до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, както и вида и размера на наложените наказания.
Относно подсъдимия С.Х.:
Окръжният съд възприе жалбата на
подс. С.Х. ***, като частично основателна по следните съображения:
По
делото не е спорно, че подс. С.Х. е извършил кражбата по описания в ОА начин. Причинената
щета е в размер на 3846,46
лв. Още по време на ДП значителна част от отнетите вещи /на обща стойност
3641,56 лв./ са върнати, за което подсъдимите са оказали нужното съдействие.
Останала е невъзстановена щета в размер на 204,90 лв. С вносна бележка
от 08.02.2018 г. /л. 25 от НОХД/ подс. С.Х. е превел на Технически университет - гр.
Габрово сума в размер на 204,94 лв., представляваща паричната равностойност на
отнетите и липсващи вещи, предмет на деянието. Съдебното следствие пред първоинстанционния
съд е приключило на 17.10.2018 г., когато е даден и ход на съдебните прения.
Съгласно разпоредбата на чл. 197, т. 3 от НК, ако до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд, откраднатата вещ бъде върната или
заместена, наказанието е лишаване от свобода до осем години в случаите на чл.
195, ал. 1, т. 2 - 6 от НК. Обвинението на Х. е по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5
от НК, т.е. попада в хипотезите на т. от 2 до 6 на чл. 195, ал. 1 от НК. Когато
са налице условията на чл. 197 от НК, съдът е длъжен да приложи разпоредбата.
Решаващият състав на ГРС е разполагал с всички тези данни, но не ги е
съобразил, осъждайки Х. по квалифицирания текст, описан в обвинителния акт. По
тези съображения окръжният съд намира, че извършеното от подс. С.Х.
престъпление следва да се преквалифицира по привилегирования състав на чл. 197,
т. 3 от НК, като същият бъде оправдан по повдигнатото му по-тежко
обвинение.
За извършеното от С.Х. престъпление
по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. З, т. 4, предл. „второ" и т.
5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК се предвижда наказание – до осем години лишаване от свобода. Районният съд е
преценил съотношението между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
а именно – чистото съдебно минало на подсъдимия, обусловената от него ниска
степен на обществена опасност на същия като деец, направените признания,
съдействието на подсъдимия за установяване на обективната истина обстоятелството,
че по-голямата част от вещите са върнати на собственика им и че доброволно, по
своя инициатива е заплатил стойността на невъзстановените имуществени щети.
Отегчаващо вината обстоятелство е високата стойност на предмета на
престъплението. Макар и при погрешна правна квалификация, районният съд е
стигнал до правилният извод, че наказание от една година лишаване от свобода ще
бъде достатъчно за превъзпитание и поправяне на извършителя. При новата правна
квалификация на деянието по чл. 197, т. 3 от НК, предвиденото наказание е
лишаване от свобода до осем години. В случая вече не могат да се ценят като
смекчаващи вината обстоятелства
връщането на по-голямата част от вещите на собственика им по време на ДП
и доброволното заплащане на стойността на невъзстановените имуществени щети от
страна на Х., тъй като тези обстоятелства са част от фактическия състав на
привилегирования текст. Безспорно е, че високата стойност на отнетото имущество
и извършване на продължавано престъпление при няколко квалифициращи признака на
чл. 195, ал. 1 от НК са отегчаващи вината обстоятелства, които противостоят на
установените по делото смекчаващи такива.
По делото не са налице обстоятелства, които да обосноват приложение на
чл. 55 от НК. В жалбата също не се сочат такива. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на
дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона
наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е
изключение, а не правило. Случаят не е такъв. От анализа на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства е видно, че е налице превес на първите, но
липсват такива, които да се определят като изключителни или многобройни. Описаните
в жалбата смекчаващи вината обстоятелства, свързани с личността на дееца, са
отчетени при постановяване на първоинстанционната присъда и не водят до
различни изводи при новата квалификация на деянието. Настоящият състав на ГОС
намира, че наказание близко до минимума, предвиден в разпоредбите на чл. 197,
т. 3 от НК, а именно - една година лишаване от свобода ще е в
състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. Наказание в по - нисък
размер не би постигнало целите на личната и генералната превенция.
Подсъдимият
С.Х. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Наложеното с
атакуваната присъда наказание лишаване от свобода е в размер на една година /т.е.
по-малко от три години/. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че за
постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не е
наложително същият да изтърпи наказанието, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на това наказание за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Относно подсъдимия Ф.Ф.:
За извършеното от Ф.Ф. престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. З, т. 4, предл. „второ", т. 5 и т. 7 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда
наказание – от една до десет години лишаване от свобода. Районният съд е
преценил съотношението между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
а именно – чистото съдебно минало на подсъдимия, предвид настъпилата
реабилитация, направените признания, съдействието на подсъдимия за установяване
на обективната истина, обстоятелството, че по-голямата част от вещите са
върнати на собственика им. Отегчаващо вината обстоятелство е високата стойност
на предмета на престъплението. Правилна е преценката, че наказание, близко до
минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от НК - една година и три
месеца лишаване от свобода се явява най
- подходящо за извършеното от Ф. престъпление. Наказанието, определено
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, е в състояние да постигне
целите на чл. 36 от НК.
По
делото не са налице обстоятелства, които да обосноват приложение на чл. 55 от НК. В жалбата също не се сочат такива. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е
факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца
и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание,
ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не
правило. Случаят не е такъв. От анализа на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства е видно, че е налице превес на първите, но липсват такива, които
да се определят като изключителни или многобройни. Описаните в жалбата на подс.
Ф. смекчаващи вината обстоятелства,
свързани с личността на дееца са отчетени при постановяване на
първоинстанционната присъда и не водят до различни изводи. Високата стойност на
отнетите вещи правилно е отчетена като отегчаващо обстоятелство. Средната
работна заплата за страната, на която се позовава жалбоподателят, не съществува
като критерии за преценка на тежестта на деянието в наказателното право. Като
такъв критерий НК ползва минималната работна заплата. На минималната работна
заплата се позовава и ВКС в своите решения. Отнетото от подсъдимите имущество
надхвърля размера от седем минимални работни заплати за страната към датата на
деянието, което не може да доведе до извод за ниска стойност на предмета на
престъплението. Неоснователно е и възражението, че действията на Ф. само
"улеснявали" стореното от Х.. Подс. Ф.Ф. е съизвършител наред с подс.
Х., като двамата са действали при предварителен сговор и общност на умисъла. Неоснователно
е искането за преквалификация на деянието по чл. 197, т. 3 от НК при този
подсъдим. Ф.Ф. е извършил кражбата при условията на повторност /чл. 195, ал. 1,
т. 7 от НК/. Привилегированата разпоредба на чл. 197, т. 3 е приложима само
когато кражбата е извършена в хипотезите на т. от 2 до 6 на чл. 195, ал. 1 от НК. Точка 7 на чл. 195, ал. 1 от НК попада извън този обсег. Настоящият състав
на ГОС намира, че наложеното от районния съд, близко до минимума, предвиден в
разпоредбите на чл. 195, т. 1 от НК наказание, а именно - една година и три
месеца лишаване от свобода ще е в състояние да постигне целите на
чл. 36 от НК. Наказание в по - нисък размер не би постигнало целите на
личната и генералната превенция.
Подсъдимият
Ф.Ф. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер /по
отношение на предходните му осъждания, обединени в една група, е настъпила
реабилитация по право/. Наложеното с атакуваната присъда наказание лишаване от
свобода е в размер на една година и три месеца /т.е. по-малко от три години/.
Първоинстанционният съд е преценил, че за постигане целите на превенцията и
преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият да изтърпи
наказанието, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на
това наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С
този извод не можем да се съгласим. Действително, първите две предпоставки на
чл. 66 от НК /деецът да не е осъждан и наказанието да е по-малко от три години
лишаване от свобода/ са налице. Разпоредбата обаче изисква преценката и на
трета предпоставка, а именно - за постигане целите на превенцията и преди
всичко за поправяне на осъдения да не е наложително същият да изтърпи
наказанието. Настоящото деяние е извършено при повторност. Тази повторност се
определя от три други присъди, по всяка една от които изтърпяването на
наказанието е било отложено по реда на чл. 66 от НК. С последната присъда по
НОХД № 14298/2011 г. на СРС, влязла в сила на 22.03.2012 г., е определено общо
наказание от три години лишаване от свобода, изтърпяването на което също е
отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. Първите две присъди,
по НОХД № 1966/2010 г. на СРС и НОХД № 102/2011 г. на СРС, са за грабежи
/втората при условията на чл. 26, ал. 1 от НК/. Присъдата по НОХД № 14298/2011
г. на СРС е за квалифицирана кражба, отново при условията на чл. 26, ал. 1 от НК. Кражбата на значителна стойност, квалифицирана като продължавано
престъпление по настоящото дело, е извършена преди да са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанието /изтичане на условния срок/ по последното осъждане,
отново за кражба. Вярно е, че подсъдимият Ф. е реабилитиран. При определяне на
наказанието обаче, съдът е длъжен да прецени цялостната престъпна дейност на
извършителя, която ведно с останалите обстоятелства да даде вярна представа за
неговата личност и обществена опасност като деец. Присъдата по НОХД №
14298/2011 г. на СРС, с която е наложено наказание от три години лишаване от
свобода не е постигнала своята цел - мотивиране на подсъдимия да се въздържа от
извършването на противоправни деяния. Това е видно от обстоятелството, че Ф.
извършва повторно деяние. Наказанието по настоящата присъда е по - леко - една
година и три месеца лишаване от свобода. Не може да има никакви очаквания, че
след като по-тежкото наказание от три години лишаване от свобода не е
превъзпитало дееца, това ще бъде постигнато с по-лекото наказание, наложено с
присъдата на ГРС. За целите на чл. 36 от НК е било наложително определеното от
първоинстанционния съд наказание да бъде изтърпяно ефективно. Горните
разсъждения обаче са само правни доводи и не могат да доведат до изменение на
присъдата, тъй като липсва съответен протест на Габровска районна
прокуратура.
Разпореждането с вещественото доказателство
е в съответствие с чл. 109 и сл. от НПК.
Правилно са определени дължимите от
подсъдимите разноски, които следва да заплатят на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Извън описаното по-горе изменение
относно правната квалификация, присъдата на РС Габрово следва да бъде
потвърдена в останалата част.
Водим от изложеното и на основание
чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 514 от 17.10.2018 година, постановена по НОХД № 1583/2017 г. по описа на
Районен съд – Габрово В ЧАСТТА, с която подсъдимият С.Х.Х. е признат за виновен
и осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. З, т. 4, предл.
„второ" и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
като преквалифицира престъплението в такова по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. З, т. 4, предл. „второ" и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК
и ОПРАВДАВА подсъдимия С.Х.Х. по повдигнатото му по-тежко обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
на Районен съд - Габрово в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба
или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: