Р Е
Ш Е Н
И Е
N 260097
гр.Русе, 22.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря Тодорка Недева и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
гражданско дело
N420 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл.432 от КЗ.
Ищецът В.П.П. твърди, че
на 26.01.2020 г. в гр.Русе, на ул.“Лозен планина“, се движел л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег.№ Р 2764 КМ, управляван от П.П.П. с посока на движение към магазин
„Кауфланд“. При преминаването му под ЖП надлеза, намиращ се на посочената улица,
водачът изгубил контрол над управлението на автомобила си, навлязъл в лентата
за насрещно движение и реализирал ПТП със срещуположно движещия се л.а. „Ситроен
Ксантия“ с рег.№ Р 7217 ВХ, управляван от него. При ПТП пострадал в качеството
си на водач на л.а. „Ситроен Ксантия“ с рег.№ Р 7217 ВХ. Бил откаран в УМБАЛ
„Канев“ АД-Русе, където бил приет с оплаквания от болка, тежест в областта на
гръден кош, както и лек недостиг на въздух. След направени изследвания му била
поставена диагноза- Фрактура косте IV, V, VI декстра, контузио торакоабдоминалис / фрактури на 4, 5 и 6-то ребро,
контузия в гръднокоремната обаст/. При извършените изследвания били установени
и наличие на плеврални адхезии двустранно, базално, по- изразени в дясно.
Проведено било консервативно лечение с диета и назначена терапия, след което
бил изписан от лечебното заведение за продължаващо домашно лечение. Поради
характера на получените травми, се наложило да преустанови работните си
ангажименти поради временна неработоспособност, за което му бил издаден
болничен лист. През първия месец след ПТП болките в гръдния кош и ребрата били
силно интензивни, впоследствие намалели, но изпитва болки и до момента. През
първия месец следвало да спазва строг постелен лежим като за задоволяване на
ежедневните му нужди се нуждаел от чужда помощ. Изпитвал силни болки и не могъл
да спи, имал болки при дишане, хранене, при извършване на елементарни движения
в областта на гръдния кош. Травмата на ребрата довела до трайно затрудняване на
движенията му за дълъг период от време. Общият възстановителен период продължил
4-5 месеца. Освен физически травми, в резултат на ПТП получил и психически-
изпитвал страх от автомобили, станал тревожен. Изживеният стрес и душевните му
страдания щели да го съпътстват до края на живота му.
Получените телесни
увреждания съответствали по време и начин на процесното ПТП и му причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Вина за ПТП имал водачът
на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№Р 2764 КМ, който не съобразил поведението си с
разпоредбите на чл.20 от ЗДвП и с противоправните си действия реализирал ПТП.
Произшествието било посетено от дежурен при сектор ПП на ОДМВР-Русе, за което
бил съставен констативен протокол с пострадали № 72/16/20г.
Към момента на ПТП за
лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№Р 2764 КМ била налице застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Лев инс“ АД-София със
застрахователна полица № BG/22/119001626872/19
със срок на действие от 11.06.2019 г. до 10.06.2020 г.
Причинени му били вреди
от неимуществен характер от виновно и противоправно поведение на водача на МПС,
застрахован при ответника като размерът на дължимото обезщетение определял на
26 000 лв.
В изпълнение на
изискванията на КЗ за причинените вреди предявил писмена претенция при ответника
№3567/11.03.2020 г. за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени
вреди. Тъй като липсвало произнасяне от страна на застрахователя в тримесечния
сок, за него се пораждал правният интерес от предявяване на иска.
Претендира съдът да постанови
решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да му заплати
сумата в размер на 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 11.07.2020 г. до окончателното плащане. Претендира и направените
разноски.
Ответникът ЗК „Лев инс“
АД- гр.София, ЕИК ********* оспорва допустимостта на иска. По същество оспорва
иска по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че ищецът има качеството
на пострадал от ПТП по съображения, че не бил вписан като пострадало лице в
съставения констативен протокол. Оспорва и твърденията, че вина за настъпване
на ПТП имал водача на л.а.“Фолксваген Голф“ П.П. като твърди, че вина за ПТП
има ищецът. Прави възражение за
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД като твърди, че пострадалия
допринесъл с поведението си за настъпването на телесните увреждания, тъй като
пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на нормата на чл.137а от ЗДвП, че се движел със скорост над допустимата, че не спазил изискването на
чл.44 от ЗДвП, както и че се движил с технически неизправен автомобил- ни бил
преминал технически преглед и не е бил с гуми, предназначени за зимни условия.
Оспорва заявените от ищеца неимуществени вреди по вид и интензитет. Оспорва и
размера на претендираното обезщетение.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.01.2020 г. около 13.17 ч. през светлата част на
денонощието в гр.Русе по ул.“Лозен планина“ в посока към бул.“Липник“ в
полагащата му се лента за движение се движел лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег.№ Р 2764 КМ, управляван от П.П.П.. Когато този автомобил се намирал в
района на ЖП подлеза / в близост до магазините „Кауфланд“ и „Практикер“,
извършил десен за него завой, при което изгубил устойчивост и след жп подлеза
навлязъл в лентата за насрещно движение. В същото време в срещуположната
посока, в полагащата му се лента за движение / лявата за л.а. „Фолксваген
Голф“/ се движел лек автомобил „Ситроен
Ксантия“ с рег.№ Р 7212 ВХ, управляван от В.П., а пътник в автомобила бил сина
на водача- Е.В.П.. При описаното движение на автомобилите възникнал удар,
основно в предните части на МПС. Скоростта на автомобилите била около 31.5
км/ч. При удара предпазната въздушна възглавница на мястото на водача на л.а.
„Ситроен Ксантия“ сработила.
Техническата причина за
ПТП е навлизането и движението на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ Р
2764 КМ, управляван от П.П., в лентата за насрещно движение и удар в насрещно
движещия се лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с рег.№ 7212 ВХ. Причините за
навлизането и движението на л.а. „Фолксваген Голф“ в лентата за насрещно
движение при извършване на завой са от субективен характер. Водачът на този
автомобил е могъл да предотврати ПТП при управление на автомобила в полагащата
му се лента за движение. В момента на възникване на опастността- при навлизане
на лекия автомобил в насрещната лента, водачът на лек автомобил „Ситроен Ксантия“
не е могъл да спре преди мястото на удара, но и при спиране удар би могъл да
настъпи, тъй като л.а. „Фолксваген Голф“ се е движел непосредствено срещу него.
За ПТП е съставен
констативен протокол с пострадали №72/16 и образувано ДП- пр.№597/2020 г. по
описа на РП-Русе / ДП №32/2020 г. по описа на ОДМВР-Русе/, което до момента не
е приключило.
В резултат от ПТП ищецът
получил следните телесни увреждания: Счипване на четвърто, пето и шесто ребра в дясно. Кръвонасядане на корема, които дса довели до трайно затрудняване на
двженията на снагата за срок повече от 30 дни.
Уврежданията са
констатирани след приемането на ищеца в УМБАЛ “Канев”- Русе и след извършване
на неободимите изследвания. Същият е престоял в лечебното заведение два дни- от 26.01.20 г. до 28.01.20 г., когато е изписан и
му е бил издаден болничен лист за период до 09.02.20 г.
Получените
увреждания са в пряка причинно следствена връзка с ПТП на 26.01.2020 г. Същите
са получени в резултат на правилно поставен обезопасителен колан.
Горепосочените травми причиняват болки след
получаването им при движения, натиск върху гръдната половина, което налага пострадалия при легнало
положение да бъде в принудителна поза, при която болките са най- малки. След травмата и при натиск в областта на гръдния кош болките са с
по- силен интензитет, а продължителността им до образуване на стабилно костно
вещество в областта на счувпанията е около 45 дни. При
кръвонасядане има травма,
която отшумява в рамките на денонощие.
Възстановителният
период при такива увреждания е с продължителност до 2 месеца по отношение на
счупванията и до 10 дни- по отношениее на установеното кръвонасядане. При
претоварване и промяна на времето може да има оплаквания от ревматични болки.
При проведеното
болнично и домашно лечение ищецът се оплаквал от болки, а през първата седмица
за него се грижела съпругата му. Продължителността на
болките му била около месец и половина, през което време се налагало да
полягва, приемал болкоуспокояващи. След инцидента станал по- нервен, по-
раздразнителен, продължил да шофира, но бил по –плах.
Към момента на ПТП за
лекият автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
с ответника със застрахователна
полица № BG/22/119001626872819 г. със срок на действие 11.06.2019 г.- 10.06.2020 г.
На 11.03.2020 г.
ищецът е подал писмена претенция до
ответнното застрахователно дружество с искане за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 30 000 лв.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа съвкупната преценка на събраните по делото писмените доказателства,
приетата по делото комплексна
СМАТЕ на ВЛ.
д-р С. и ВЛ инж. К., която съдът кредитира като обоснована и
компетентно дадена, показанията на св. П., св.В., както и въз основа на
показанията на сина на ищеца- св.Е.П.. Съдът кредитира показанията на св.П. през призмата на чл.172
от ГПК и им дава вяра, тъй като същите са последователни, свидетелят установява непосредствено възприети факти и
възпроизвежда оплаквания на ищеца, които кореспондират с медицинската
документация, както и с останалите писмени доказателства и СМАТЕ.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432
от КЗ.
Ответникът е
направил възражение за недопустимост на иска.
Съдът намира
възражението за недопустимост на иска за неоснователно. Съгласно разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск на
увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от
предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на
тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване
на право на иск на увреденото лице. При проверка на
предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните (специални)
предпоставки – в случая заявена
писмена претенция от страна на пострадалия за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния
срок, регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ.
В настоящият случай тези предпоставки са налице.
Ищецът е отправил писмена претенция до ответното застрахователно дружество на
11.03.2020 г., а исковата молба е депозирана в съда на 29.07.2020 г.- т.е. след
изтичане на тримесечния срок. Доводите на ответника, че производството пред
него не е приключило поради непредставяне на допълнително изискани документи не
е подкрепено с доказателства и не рефлектира върху допустимостта на предявеният
иск.
Предявеният иск е
допустим, тъй като са налице както общите, така и специалните процесуални
предпоставки, визирани в КЗ и същият следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл.432 от КЗ, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
между застраховател и водач на МПС,
увреденото трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по
силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени
вреди.
Цитираната разпоредба
сочи, че отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на
увреденото лице възниква субективното право на деликтно обезщетение, както и
прякото право на застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да
установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност".
В процеса следва да се
установяват и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
основаващо се на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически
лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД
задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На обезщетение
подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се определят
от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на
който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина,
която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищеца.
Деянието, което трябва
да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната връзка е
обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени и имуществени вреди, в процеса следва да се установят
горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както
и да не е осъществено обратното доказване- т.е. оборването на
законоустановената презумпция за виновност.
В настоящият случай
съдът намира, че са установени горепосочените предпоставки, обуславящи
отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
По делото се
установи както мезахизма на ПТП, така и причините за това.
С приетата по
делото експертиза се установи по категоричен начин, че на 26.01.2020 г. около 13.17 ч. през светлата част на
денонощието в гр.Русе по ул.“Лозен планина“ в посока към бул.“Липник“ в
полагащата му се лента за движение се е движел лек автомобил „Фолксваген Голф“
с рег.№ Р 2764 КМ, управляван от П.П.П.. В района на ЖП подлеза / в близост до
магазините „Кауфланд“ и „Практикер“/ този автомобил е извършил десен за него
завой, при което е изгубил устойчивост и след жп подлеза е навлязъл в лентата
за насрещно движение. В същото време в срещуположната посока, в полагащата му
се лента за движение / лявата за л.а. „Фолксваген Голф“/ се е движел лек
автомобил „Ситроен Ксантия“ с рег.№ Р 7212 ВХ, управляван от ищеца, а пътник в
автомобила е бил сина на водача- Е.В.П.. При описаното движение на автомобилите
е възникнал удар, настъпил основно в предните им части. Скоростта на
автомобилите е била около 31.5 км/ч. При удара предпазната въздушна възглавница
на мястото на водача на л.а. „Ситроен Ксантия“ е сработила.
С приетата по делото
експертиза е установено, че техническата причина за ПТП е навлизането и движението
на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ Р 2764 КМ, управляван от П.П., в
лентата за насрещно движение и удар в насрещно движещия се лек автомобил
„Ситроен Ксантия“ с рег.№ 7212 ВХ, управляван от ищеца. Причините за
навлизането и движението на л.а. „Фолксваген Голф“ в лентата за насрещно
движение при извършване на завой са от субективен характер. Водачът П.П. в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП не е избрал скорост, съобразена с
конкретните атмосферни уславия, с релефа на местността и състоянието на пътя,
поради което е изгубил контрол над
автомобила и с навлизането си в насрещната летна за движение е причинил ПТП. Дори да се приеме, че
скоростта му е съобразена, същият в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП не е контролирал непрекъсното МПС и е навлязъл
неправомерно в насрещната лента за движение, с което е станал причина за ПТП. Този
водач е могъл да предотврати ПТП като
е управлявал автомобила в полагащата му се лента за движение.
С експертизата е установено също,
че в
момента на възникване на опастността, която в настоящият случай съдът приема,
че е възникнала при навлизане на лекия автомобил в насрещната лента, водачът на
лек автомобил „Ситроен Ксантия“ не е могъл да спре
преди мястото на удара, но и при спиране удар би могъл да настъпи, тъй като
л.а. „Фолксваген Голф“ се е движел непосредствено срещу него.
С оглед на тези констатации на
вещото лице, съдът приема, че ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил “Фолксваген Голф”, за който е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на произшествието.
Установи се също, че в резултат
от ПТП ищецът получил следните телесни увреждания: Счипване на четвърто, пето и шесто ребра в
дясно. Кръвонасядане на корема, които дса довели до трайно
затрудняване на двженията на снагата за срок повече от 30 дни.
Получените увреждания са в пряка
причинно следствена връзка с ПТП на 26.01.2020 г. и са в резултат на правилно поставен обезопасителен
колан.
Уврежданията са
констатирани след приемането на ищеца в УМБАЛ “Канев”- Русе и след извършване
на неободимите изследвания. Същият е престоял в лечебното заведение два дни- от 26.01.20 г. до 28.01.20 г.,
когато е изписан и му е бил издаден болничен лист за период. За период от 15 дни ищецът
е бил във временна неработоспособност.
Съгласно експертизата
посочените травми
причиняват болки след получаването им при движения, натиск върху гръдната
половина, което налага пострадалия
при легнало положение да бъде в принудителна поза, при която болките са най-
малки. Непосредствена
след травмата и при
натиск в областта на гръдния кош болките са с по- силен интензитет, а
продължителността им е около 45 дни- до
образуване на стабилно костно вещество в областта на счувпанията. При
кръвонасядане има травма,
която отшумява в рамките на денонощие. Възстановителният
период при такива увреждания е с продължителност до 2 месеца по отношение на
счупванията и до 10 дни- по отношениее на установеното кръвонасядане. При претоварване и промяна на времето може да има оплаквания от
ревматични болки.
При проведеното
болнично и домашно лечение ищецът се оплаквал от болки, а през първата седмица
за него се грижела съпругата му. Продължителността на
болките му била около месец и половина, през което време се налагало по- често да си почива и да приема болкоуспокояващи.
След инцидента станал ищецът станал по- нервен, по- раздразнителен, продължил да
шофира, но бил по –плах.
Изложеното дава
основание да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди като пряка последица
от ПТП, които подлежат на обезщетяване.
Възражението на
ответника, че ищецът няма качеството на пострадал, тъй като не бил посочен като
пострадало лице в съставения констативен протокол за ПТП с пострадали е
неоснователно.
Констативният протокол
за ПТП с пострадали лица от датата 26.01.2020 г. удостоверява извършено от
службите за контрол на МВР посещение на мястото на описаното в него
пътнотранспортно произшествие, съставен на основание чл.125а от ЗДвП. По
арг. от текста на чл. 125, т. 1,предл. 2-ро ЗДвП фактът на съставянето на този протокол имплицитно
предпоставя, че при описаното в него произшествие е имало ранен човек и затова
с материална доказателствена сила, обвързваща съда, се ползва именно тази част на същия
официален свидетелстващ документ. Към момента на
съставянето му длъжностното лице е установило, че има едно пострадало лице- Е.П., който бил с фрактура на капачката
на ляво коляно и прорязна рана на главата.
Този протокол
обаче няма обвързваща съда доказателствена сила както относно механизма на
настъпване на произшествието, така и за наличието и на други пострадали лица,
чиито травматични увреждания са установени след направени специализирани
изследвания. Обстоятелството, че ищецът не е посочен в констативния протокол не
изключва качеството му на
пострадал от ПТП. Наличието на
травматични увреждания е факт, който е бил
установен след съставянето на протокола, поради което същият не е посочен в
него.
Установяване на
увреждания като пряка последица от ПТПв процеса е допустимо с всички доказателствени средства,
каквито са ангажирани в настоящото производство.
Ищецът е получил
телесни увреждания в резултат на ПТП- същите са получени от правилно поставен предпазен колан, които
увреждания са констатирани в лечебно заведение след извършване на съответните
изследвания. Същият има качеството на пострадал,
за когото е възнинало субективното право на обезщетение.
Безспорно е по делото,
че към момента на ПТП за лекият автомобил, управляван от П., е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответното застрахователно дружество. Този факт дава основание да се приеме, че към момента на
деликта виновният водач е имал качеството на застраховано лице, както и че е
настъпил застрахователния риск по сключената с ответника застраховка
„Гражданска отговорност”.
Поради
изложеното съдът приема, че за ищцовата страна е възникнало субективното право на
застрахователно обезщетение, регламентирано в чл.432 от КЗ.
Ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, чийто размер съгласно
чл.52 от ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост. Понятието
справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат
съобразени при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на
застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетенията момент. /В този см. Решение №83/06.07.2009 г. на
ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК./
Съдът като съобразява, начина
на извършване на деликта- челен удар от навлязъл в насрещната лента за движение
автомобил и свързаните с това преживявания от страна на ищеца като водач на
ударения лек автомобил, вида и характера на получените от него телесните
увреждания, продължителността на проведеното болнично и извънболнично лечение,
продължителността на временната неработоспособност, възрастта на ищеца, установените силни болки и страдание през целия период на лечение, продължил близо два месеца,
наличието на травматични болки, стресът, който е изживял към момента на ПТП, както и проявената
впоследствие раздразнителност, нервност и плахост при шофиране, като
съобразява икономическите условия в страната към момента на ПТП и съответните
нива на застрахователно покритие, приема, че справедливия размер на
застрахователното обезщетение възлиза на 10 000 лв.
Ответното дружество е
направило възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от
страна на пострадалия.
За да бъде
намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е
допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е обаче този
принос да е конкретен - т.е. да се изразява в извършването на определени
действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице.
Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само, ако именно поведението на
увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата.
В
доказателствена тежест на ответника е да установи заявеното от него
съпричиняване.
С оглед на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че възражението
на ответника е неоснователно.
По делото се установи,
че ищецът е пострадал от ПТП като водач на автомобил
като получените от него травматични увреждания са от правилно поставен
обезопасителен колан. По делото няма доказателства, които да
установяват наличието на виновно и противоправно поведение от страна на ищеца
при реализиране на пътния инцидент.
С експертизата се установи,
че ищецът е управлявал автомобила със
скорост от 31 км/ч., движел се е в
своята лента за движение и не
е имал възможност да предотврати ПТП чрез спиране на автомобила. Дори и при
спиране от
негова страна, удар
между МПС би настъпил, тъй като лекият автомобил, управляван от П., е навлязъл в лентата за насрещно
движение. Предвид установения механизъм на ПТП е без правно значение с какви
гуми е бил оборудван управлявания от ищеца автомобил, нито дали същият е валидно удостоверение за
извършен годишен технически преглед, тъй като тези факти нямат връзка с настъпването на ПТП и на
травматичните увреждания като вид и интензитет.
Липсата на доказателства,
които да установат съпричиняване обосновава извод, че не е налице основание за
намаляване на определеното обезщетение по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Справедливият размер на
обезщетението възлиза на 10 000
лв. Няма доводи и
доказателства тази сума да е заплатена от застрахователното дружество, поради което
съдът намира предявеният иск за основателен до установения размер, а в останалата част над сумата от 10 000 лв.
до 26 000 лв. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищецът е претендирал
присъждане на законна лихва от 11.07.2020 г.- датата на изтичане на
тримесечния срок.
В случая на основание
чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ законната лихва се дължи от датата на писменото уведомяване- 11.03.2020 г.Ищецът е
претендирал присъждане на мораторна лихва от по- късен момент, поради което акцесорната
претенция е основателна и следва да се уважи.
Отговорността за
разноските следва да се определи съобразно нормата на чл.78 от ГПК.
В исковата молба е
направено искане за присъждане на направените разноски, вкл. и адв.
възнаграждение. Ищецът е освободен от
такси и разноски за производството по силата на чл.83, ал.2 от ГПК. По
делото е представляван от адвокат, но
няма доказателства за договорено
и заплатено адв. възнаграждение, поради което същият не е
извършвал разноски по делото, които да му се присъждат. Няма данни и за
осъществена безплатна
правна защита и не е налице основание
за присъждане на адв. възнаграждение на
процесуалния предтавител на ищеца.
Ответното дружество е
направило разноски за производството в размер на 400 лв. Съобразно отхвърлената
част от иска ответникът има право на разноски в размер на 246 лв., които ищецът
следва да бъде осъден да заплати.
Ответникът следва да
заплати дължимата държавна такса за производството в размер на 400 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД- гр.София, ЕИК ********* да заплати на В.П.П., ЕГН ********** *** сумата
в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ПТП на 26.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 11.07.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над сумата от 10 000 лв. до размер на 26 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН ********** ***
да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД- гр.София, ЕИК ********* сумата в размер на 246
лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД- гр.София, ЕИК ********* да заплати на по сметка на
Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 400 лв.
Решението може
да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: