РЕШЕНИЕ
№ 6003
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110205636 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от П. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ...
, вх. ... , ет. ... , ап. ... срещу електронен фиш, серия К № 5524892, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за извършено нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят поддържа, че електронният фиш е издаден при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Намира, че основанието за налагане на наказанието е неправилно определено. Сочи, че
липсва дата на издаване на електрония фиш, което създава невъзможност за преценка
относно спазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Твърди, че не е посочен
действителният собственик на автомобила, тъй като жалбоподателят е негов ползвател, а не
притежател. Оспорва годността на техническото средство, с което е заснето нарушението.
Заявява, че е недопустимо издаване на електронен фиш при установени с мобилни АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата, касаещи скоростта и
административнонаказателната отговорност на извършителя следва да се ангажира по
общия ред. Допълва, че в тази връзка е налице противоречие между разпоредбите на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и ЗДвП,
поради което следва да се приложи по-високия по степен нормативен акт. Счита, че мястото
на извършване на нарушението не е точно индивидуализирано. Поддържа, че не са
поставени знак/указателна табела, които да сигнализират за това, че на пътя е поставено
техническо средство. Моли за отмяна на електронния фиш и присъждане на сторените
1
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не сочи
уважителна причина.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
Представени са писмени бележки от юрк. Х., в които оспорва изложените в жалбата
възражения и моли за потвърждаване на обжалвания акт, както и присъждане на разноски.
След като настоящият съдебен състав анализира събраните писмени доказателства по
делото поотделно и в тяхната съвкупност намери, че фактическата обстановка се е развила
по следния начин:
На 11.12.2020г., около 11:44 часа в гр. С., на бул. „Ц. Й.“ до бензиностанция „Е.“
(срещу бл. ... ), с посока на движение от бул. „П. В.“ към бул. „Д-р П. Д.“ се движил лек
автомобил марка „П.“, модел „....“, с рег. № ... , собственост на К. П. М. Водачът се движел
със скорост от 68 км/ч. при разрешена такава от 50 км/ч. за населено място. Превишаването
на разрешената скорост било установено с АТСС № MD1192. Техническото средство било
поставено в района на бул. „Ц. Й.“ до бензиностанция „Е.“ (срещу бл. ... ), с посока на
движение от бул. „П. В.“ към бул. „Д-р П. Д.“ съгласно протокол за използване на АТСС. По
отношение на техническото средство не били установени механични дефекти, които биха
могли да попречат на функционалната му годност.
Бил издаден електронен фиш серия К № 5524892 на СДВР, с който на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 11.03.2023г., като на 27.03.2023г..
същият депозирал жалба.
Своите фактически изводи съдът установи въз основа на снимков материал,
заявление за промяна на регистрацията на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. и
приложение № 1, протокол за проверка № 06-С-ИСИС/21.02.2020г., справка за вписан тип
средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол за
използване на АТСС, справка за нарушител/водач, справка за съставени електронни фишове,
ежедневна форма на отчет, разписка, писмо с вх. № 172689/16.06.2023г.
Съдът кредитира напълно събрания писмен доказателствен материал, тъй като че
същият е обективен, достоверен и допринася за непротиворечивото изясняване на
обективната истина. От приложения снимков материал се установяват датата и часът на
нарушението, индивидуализиращите белези на превозното средство (марка, модел и
регистрационен номер), както и ограничението на скоростта и действително измерената
скорост. От снимковия материал се потвърждава и разположението на уреда. От протокола
за използване на АТСС и ежедневна форма на отчет се доказва, че техническото средство е
било поставено и използвано на датата и мястото на нарушението за времето от 11:00 часа
до 13:00 часа съобразно изискванията, както и че в района на бул. „Ц. Й.“, до
бензиностанция „Е.“ е въведено общо ограничение на скоростта от 50 км/ч. в населено
място. От протокола от проверка става ясно, че техническото средство, с което е заснето
нарушението отговаря на всички изисквания и е в изправно състояние, което му позволява
да функционира ефективно. Видно от прегледа на вписан тип средство за измерване и
решение за одобрение на типа и уреда за измерване, използваното устройство е валидно до
13.06.2027г. От заявление за промяна на регистрацията на МПС е видно, че К. П. М. е
собственик на превозното средство. От справка за нарушител/водач се установяват
извършените от жалбоподателя нарушения на правилата за движение по пътищата.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
при спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (електронният фиш е връчен на
11.03.2023г., а жалбата е депозирана на 27.03.2023г. първия работен ден), с оглед на което
2
същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в настоящото производство
районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш следва да съдържа данни за:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Горното съдържание е закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните
работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш. Видно от
съдържанието на електронния фиш са налице всички изискуеми от закона реквизити.
Противно на изложеното в жалбата, в електронния фиш е посочена датата на издаване
(11.12.2020г.), както и точното място на извършване на нарушението - в гр. С., на бул. „Ц.
Й.“ до бензиностанция „Е.“ (срещу бл. ...), с посока на движение от бул. „П. В.“ към бул. „Д-
р П. Д.“.
Неоснователно са и възраженията на жалбоподателя за недопустимост за издаване на
електронен фиш при установени с мобилни АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата, касаещи скоростта и необходимостта административнонаказателната отговорност
на извършителя да се ангажира по общия ред, както и относно съществуващо противоречие
между разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата и ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо
средство, а съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи
са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган
не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край
на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че
3
една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г.
на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и
това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство,
сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на
софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата
и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното
средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
В случая нарушението е установено от АТСС CORDON M2, представляваща одобрен
тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение, респективно оспорването годността на техническото средство, с което е заснето
нарушението от страна на жалбоподателя е недоказано.
От доказателствения материал се установи, че процесното устройство отговаря на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същото
е преминало първоначална проверка, както и последваща проверка от Българския институт
по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор. За използване на средството е попълнен протокол,
съдържащ необходимите реквизити, като към него е приложена снимка, потвърждаваща
разположението на уреда.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава 50 км/ч. в населените
места. Според разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 11 км/ч. до
20 км/ч. - с глоба 50,00 лева. В случая е налице пълно съответствие между словесното
съдържание на нарушената законова разпоредба и наложената санкция, поради което съдът
намира, че основанието за определяне на административното наказание е правилно
индивидуализирано.
От обективна страна безспорно се установи, че на 11.12.2020г., около 11:44 часа в гр.
С., на бул. „Ц. Й.“ до бензиностанция „Е.“ (срещу бл. ...), с посока на движение от бул. „П.
В.“ към бул. „Д-р П. Д.“ лек автомобил марка „П.“, модел „...“, с рег. № ... бил управляван
със скорост от 68 км/ч. От приобщените доказателства се установява безспорно, че е
осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като не е
изпълнено задължението на водача при избиране на скоростта на движение да не превишава
стойността на скоростта, сигнализирана с пътен знак. Следва да се отбележи, че е отчетен
допустимият толеранс от +/- 3 км/ч., тъй като от снимковия материал се вижда, че е
4
измерена скорост 71 км/ч., докато в електронния фиш е посочена скорост 68 км/ч. В случая
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил при скорост от 68 км/ч. (след приспаднатия
толеранс от 3 км/ч.), превишавайки с 18 км/ч. ограничението от 50 км/ч., като не е
необходимо да бъде поставен знак/указателна табела, които да сигнализират за това, че на
пътя е поставено техническо средство за измерване на скоростта.
Жалбоподателят твърди, че не е посочен действителният собственик на автомобила,
тъй като жалбоподателят е само негов ползвател. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП,
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
В настоящия казус лек автомобил марка „П.“, модел „...“, с рег. № ... е собственост на К. П.
М., като същата е собственик на превозното средство от 31.01.2018г. По
административнонаказателната преписка няма данни жалбоподателят да е управлявал
превозното средство на процесните дата и място, поради което за съда е необяснимо защо
компетентните органи са издали електронен фиш на жалбоподателя. Не е налице и
хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща, че собственикът не се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство, тъй като няма данни лекият автомобил да е предоставен на
жалбоподателя. Липсват данни собственикът на превозното средство да е посочил, че е
предоставил автомобила на жалбоподателя, поради което съдебният състав счита, че
отговорността на последния е неправилно ангажирана.
Доколкото съдебният състав приема, че жалбоподателят не е осъществил вмененото
нарушение от обективна страна, същото не е извършено и от субективна страна.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на електронния фиш не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя, но отговорността на същия е била ангажирана за нарушение, което не е
доказано по безспорен начин, с оглед на което същото следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК, поради и което с оглед изхода на делото на
жалбоподателя се дължат разноски.
В същото време по делото е представен договор за правна защита и съдействие, с
клиент жалбоподателя П. М. и адвокат Р. С., с предмет оказване на правна защита и
съдействие, изготвяне на жалба срещу електронен фиш, депозиране и процесуално
представител пред съда, с договорено и изплатено възнаграждение в размер на 400 лева, и
пълномощно за същата да представлява жалбоподателя пред съда. От двата подписани
документа, удостоверяващи упълномощаване не става ясно, че се касае именно за процесния
електронен фиш, респективно заплатеното адвокатско възнаграждение е именно за
производството по настоящето въззивно съдебно производство, самата адв. С. не се е явила
и в проведените съдебни заседания по делото, като не е представила и списък с разноски,
които да касаят конкретното съдебно производство, поради и което искането за присъждане
на такива следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изхода на делото и искането на процесуалния представител на наказващия
орган за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К № 5524892, издаден от СДВР, с който на
5
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на П. Б. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ... , вх. ... , ет. .. , ап. ... е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като
НЕПРАВИЛЕН.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, и искането на процесуалния представител на наказващия орган
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на
касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6