РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 23.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3630 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от М.К.М. ЕГН ********** с адрес *** срещу ***А.Г. ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.200, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца обща сума в размер на сумата
от 1775 лева, от които 1300 лева – главница, представляваща продажна цена по
договор за продажба на кон; сума от 455,00 лв. представляващи законна лихва от 31.08.2014 г.
до 15.02.2018 г., изчислена върху неплатената сума по договора за покупко -
продажба, както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно със
сторените в заповедното и настоящето
производство разноски.
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от
ТПК срещу ответника за процесните суми, по което в срок е депозирано
възражение, поради което предявява иск за установяване на съществуването на
вземането му. Излага, че въз основа на договор за продажба на 07.06.2014 г.
продал на ответника кобила, порода – руски тежкотовоз за сумата от 1800 лева,
от които купувачът му заплатил сумата от 300 лева при подписване на договора.
Излага, че в договора е отразено, че останалата част от сумата в размер на 1300
лева ще бъде плетена до 30.08.2014 г. Твърди, че макар многократно да е канил
ответника да му заплати продажната цена същият не е сторил това. Поради
изложеното моли съда да уважи иска. Претендира присъждането на разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения
иск и да му присъди разноски. Сочи, че от представените по делото доказателства
безспорно се е доказало, че ищецът е
продал на ответника кобила, порода ***. Твърди, че е доказано и, че ответникът
не е заплатил остатъка от продажната цена.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че искът е
допустим, но неоснователен. Излага, че познава ищеца, доколкото е работил при него като гледач на
животни. Твърди, че ищецът е излъгал него и други хора, които работили при него
като не им заплатил трудовите възнаграждения, поради което и преустановили
отношения. Излага, че не е купувал кон
от ищеца, както и, че не е подписвал договора за продажба. Сочи, че ищецът не е
представил документи, че той е собственик на коня, предмет на продажба. Оспорва
истинността на представения по делото договор.
В проведеното по
делото о.с.з. не се явява и не се
представлява.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1187/2018 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№790/20.02.2018 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело 1300 лева – главница,
представляваща продажна цена по договор за продажба на кон; сума от 455,00 лв. представляващи законна лихва от 31.08.2014 г.
до 15.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницета, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда и разноски в размер на 385,00 лева, срещу която заповед
ответникът е възразил в законоустановения срок, че не дължи същата.
Видно е от приложения по делото Договор, че на 07.06.2014 г. ищецът е продал на ответника
кобила, порада *** №926, за сумата от 1800 лева, от които в деня на продажбата
са заплатени 500 лева, а останалата сума в размер на 1500 лева е платима до
30.07.2014 г.
По делото е изслушано и заключение по
допусната СГЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото. В заключението си вещото лице сочи, че:
подписът за „купувач“ в Договор от 07.06.2014 г. е положен от Д.А.Г..
По делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля *** Г.. Същият сочи, че познава страните по
делото. Излага, че с М., който е животновъд си разменят животни, а ответникът
от своя страна е търговец и купува животни – коне, крави. Разказва, че е
наясно, че ***е имал кобила *** от 10-12 години. Твърди, че е наясно, че тази
кобила преди това е била на М., който я е купил от Шумен. Твърди, че не знае по
– какъв начин тази кобила е отишла при ***, дали е купена или подарена. Сочи,
че е сигурен, че преди да отиде коня при ***той е бил собственост на М..
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учредено по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; възникването
в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение, т.е. да докаже наличието на облигационна връзка с ответника, а
именно валидно сключен договор за продажба между страните, размерът на
уговорената между страните продажна цена, както и собствената си изправност по
договора за продажба.
Ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си за
заплащане на договореното възнаграждение, както и всички правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение
от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа сключен между страните договор
за продажба. Направеното от ответника оспорване на вземането в заповедното производство, поражда процесуално
задължение на ищеца да докаже правата на праводателя си спрямо него.
Спорно между
страните е дали ответникът е подписал процесния договор за продажба, както и
дали същият е купил процесния кон.
Въз основа на представените доказателства по
делото съдът приема, че между страните е налице валиден договор за продажба на
кобила порода *** №926. По силата на договорът за продажба продавачът следва да прехвърлил собствеността на една вещ върху купувача, а
последният е длъжен да плати цената. Съгласно чл.
200, ал. 1 от ЗЗД, купувачът има две задължения: да плати цената и да получи
вещта. По силата на чл.
200, ал. 2 от ЗЗД, плащането трябва да стане едновременно с предаването на
вещта и на мястото, където то се извършва, освен ако между страните не е
уговорено нещо различно.
От представените от ищеца
писмени доказателства и с изслушаните свидетелски показания съдът намира за
доказано, че продавачът
е изпълнил задължението си по договора – прехвърлил е собствеността върху вещта
и е предал същата на купувача. Изслушаната по делото и неоспорена от страните
СГЕ по безспорен начин доказва, че ответникът е подписал процесния договор за
продажба. От събраните гласни
доказателства се установява и, че ответникът е купил от ищеца животното,
предмет на договора за продажба. Свидетелят сочи, че е наясно, че ответникът е
имал кон – ***, който преди това е бил собственост на ищеца, като единственото,
което същият не знае е начина по който е прехвърлена собствеността по отношение
на животното. В настоящия случай
от свидетелските
показания безспорно се
установи и фактът, че стоката е предадена на купувача. Свидетелските показания в тази
връзка са непротиворечиви. Свидетелят сочи, че е виждал ответника с процесния
кон, както и, че знае, че впоследствие животното е продадено на друг, именно,
от ***.
Поради изложеното съдът приема, че между страните е налице валиден договор за покупко-продажба и, че продавачът е изправна
страна по него.
Ответникът – купувач от своя
страна не доказа, изправността си по сделката, тъй
като не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на процесните суми.
Неизпълнение на главното задължение в уговорения срок мотивира,
съдът да приеме за безспорно доказано, че ответника дължи и претендираната лихва за забава, считано от
деня следващ крайната дата за плащане на цената по договора.
С оглед на представените по делото
доказателства съдът намира, че към датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба,
с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е
съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесните суми, поради което
предявения иск следва да бъде уважен.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 385.00 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 467,00 лв., от
които 67,00 лв. заплатени държавни такси, и 400 лева за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ***А.Г. ЕГН ********** с адрес *** дължи на М.К.М.
ЕГН ********** с адрес ***, сума в общ размер на 1775 лева, от които 1300 лева – главница,
представляваща продажна цена по договор за продажба на кон, порода *** №926 и сума от 455,00 лв. представляващи законна лихва върху главницата,
считано от 31.08.2014 г. до 15.02.2018 г., изчислена върху неплатената сума по договора
за покупко - продажба, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозираното на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането чл.422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.200, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***А.Г. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „М.К.М. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 385.00 лв., представляваща сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1187 по описа за 2018 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ***А.Г. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на М.К.М. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 467,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: