Решение по дело №98/2024 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 109
Дата: 8 октомври 2024 г. (в сила от 8 октомври 2024 г.)
Съдия: Христина Даскалова
Дело: 20244001000098
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Велико Търново, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20244001000098 по описа за 2024 година
С Решение № 14/12.02.2024 г. по т. д. № 154/2023 г. Русенският окръжен съд
отхвърлил като неоснователни предявените от Национална агенция за приходите -
гр. София искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за признаване за
установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството
по несъстоятелност на „Дунавия“ АД (в несъстоятелност), представлявана от Д. В.
Б. – постоянен синдик, съществуването и дължимостта на публични вземания на
НАП в общ размер на 22 431.99 лв., от които: 12 887.39 лв. главници и 9 544.60 лв.
начислени лихви върху главниците до 29.12.2022 г., ведно със законната лихва до
окончателното погасяване на главниците, представляващи публични вземания за
данъци, такси и задължителни осигурителни вноски, включени в изготвения от
синдика Допълнителен списък на неприетите вземания на кредитори на длъжника,
обявен в ТРРЮЛНЦ под № 2023022710473, одобрен с Определение №
260024/2606.2023 г., постановен по т. д. № 1/1995 г. по описа на РОС.
Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца НАП чрез
пълномощника С. Христов – директор на дирекция „Държавни вземания“ в ЦУ на
НАП. Счита решението за неправилно поради противоречие с материалния и
процесуалния закон. Търговският закон, който е специален спрямо ЗЗД, не дава
1
изрична възможност на синдика да направи възражение за изтекла давност в
производството по чл. 689 и чл. 692, ал. 2 и ал. 4 от ТЗ. В исковото производство по
чл. 694 от ТЗ длъжникът има самостоятелни права и независимо, че е обявен в
несъстоятелност, не се представлява от синдика, а от представителните си органи.
Синдикът не е легитимиран да упражни вместо длъжника възражението за
давност, тъй като това е лично възражение на длъжника и синдикът не е страна по
материалното правоотношение. Освен това, синдикът действа като орган в
производството по несъстоятелност, а не като представител на длъжника. По
отношение на публичните вземания правото на възражение за изтекла давност е
предоставено от ДОПК единствено на данъчно задълженото лице – длъжника.
Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Направено е искане за присъждане на разноски.
В писмения си отговор Д. Б. – синдик на „Дунавия“ АД (н), заема становище
за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно.
Съгласно сегашната редакция на чл. 694, ал. 4 от ТЗ синдикът е длъжен да участва
в производството по предявения установителен иск и като такъв той може да
изразява самостоятелно становище относно съществуването или не на предявеното
вземане. Освен като орган в производството по несъстоятелност, синдикът има и
качеството на представител на длъжника. Позовава се на правата на синдика по чл.
658, ал. 1, т. 6 и 7 от ТЗ. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Ответникът по жалбата - „Дунавия“ АД (н), не заема становище.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Производството по несъстоятелност на „Дунавия“ АД е открито с Решение
№ 3749/11.12.1996 г. на РОС по т. д. № 1/1995 г. Със същото решение дружеството
е обявено в несъстоятелност на осн. чл. 710 ТЗ.
С молба от 30.12.2022 г. НАП е предявила пред съда по несъстоятелността
публични вземания за данъци и такси в размер на 427 465.69 лв., от които 322 360
лв. главница и 105 105.69 лв. лихви, както и публични вземания за задължителни
осигурителни вноски в размер на 16 543.79 лв., от които 10 304.88 лв. главници и
6 238.91 лв. лихви.
Вземанията са приети частично, като в списъка на неприетите вземания,
вписан в търговския регистър под № 20230227104735, са включени вземания в
размер на 12 130.66 лв. публични вземания за данъци и такси, от които 6 909.53 лв.
2
главници и 5 221.13 лв. лихви върху главниците до 29.12.2022 г., дължими съгласно
декларации обр. 6 за периода м. 03.2015 г. – м. 11.2016 г. и декларации по чл. 55 от
ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО (п. 1.5 – 1.20 и п. 1.58 – 1.61 от молбата за предявяване
на вземания), и в размер на 10 301.33 лв. задължителни осигурителни вноски, от
които 5 977.86 лв. главници и 4 323.47 лв. лихви върху главниците до 29.12.2022 г.,
дължими съгласно декларации обр. 6 за периода м. 01.2012 г. – м. 09.2016 г. (п. 2.1.
– п. 2.53 от молбата). Основанието на синдика за неприемане на вземанията е
погасяването им по давност на осн. чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
Кредиторът НАП е подал възражение срещу списъка на неприетите
вземания, обявен в търговския регистър на 27.02.2023 год., относно посочените по-
горе публични вземания в размер на 12 130.66 лв. и 10 301.33 лв.
Възражението е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с
Определение № 260024/26.06.2023 г. по т. д. № 1/1995 г. по описа на РОС. Съдът е
приел, че синдикът може да прави възражение за изтекла погасителна давност в
производството, тъй като освен като орган на несъстоятелността, той действа и
като представител на длъжника.
В срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ НАП е предявила искове за установяване
съществуването на публични вземания за данъци и такси, както и задължителни
осигурителни вноски, в общ размер на 22 431.99 лв., от които 12 887.39 лв.
главници и 9 544.60 лв. лихви върху главниците за периода до 29.12.2022 г., както и
за законната лихва от 30.12.2022 г. до окончателното изплащане.
С обжалваното в настоящото производство решение исковете са отхвърлени
като неоснователни.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове в правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за
установяване съществуването на неприето от синдика на „Дунавия“ АД (н)
публични вземания в размер на 12 130.66 лв. публични вземания за данъци и такси,
от които: 6 909.53 лв. главници и 5 221.13 лв. лихви за периода до 29.12.2022 г. и в
размер на 10 301.33 лв. задължителни осигурителни вноски, от които: 5 977.86 лв.
главници и 4 323.47 лв. лихви за периода до 29.12.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумите от 30.12.2022 г. до окончателното изплащане, които вземания
не са включени в списъка по чл. 689 от ТЗ и за които кредиторът НАП е направил
възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, оставено без уважение от съда по
несъстоятелността в производството по чл. 692, ал. 4 от ТЗ.
3
Първоинстанционният съд, позовавайки се на определението на съда по
несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, е отхвърлил иска, като е приел, че
вземанията на НАП са погасени с изтичане на 5-годишната давност по чл. 171, ал.
1 от ДОПК. Счел е възражението за давност, направено от синдика, за валидно.
Въззивният съд намира обжалваното решение за неправилно.
Изцяло споделя съображенията, изложени в Решение № 117/18.07.2024 г. на
ВКС по т. д. № 586/2023 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и
приема, че синдикът не е легитимиран самостоятелно или от името на длъжника
или на друг кредитор да заяви възражение за погасяване по давност на вземане на
кредитор както при изготвяне на списъците на приетите и неприетите вземания,
така и в производството по чл. 692 от ТЗ по одобряване на списъците, така и в
производството по установителния иск по чл. 694 от ТЗ. Синдикът действа като
орган на несъстоятелността при изготвяне на списъците, поради което не може да
прилага служебно давността съгласно чл. 120 ЗЗД. В същото качество той
представя становище в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ, съответно - не може да
прави правоизключващи или правопогасяващи възражения. Право да заяви такива
възражения по отношение на вземане на кредитор в несъстоятелността,
включително и възражение за изтекла погасителна давност, има длъжникът или
друг кредитор, който може да упражни правото за възражение на длъжника по
силата на чл. 134 от ЗЗД. Синдикът не е кредитор на длъжника, а орган на
несъстоятелността и поради това няма правомощието по чл. 134 от ЗЗД да упражни
правото на длъжника на правопогасяващо възражение за давност.
В производството по чл. 694 от ТЗ синдикът не е подпомагаща страна, нито
задължителен необходим другар. Той участва като особен вид страна, в защита на
интересите на кредиторите и на длъжника, и съобразно правомощията си по чл.
658, ал. 1, т. 10 ТЗ по издирване и уточняване на кредиторите на длъжника.
Предвид това, в посоченото по-горе решение на ВКС е прието, че процесуалното
му положение е сходно с това на прокурора по чл. 26, ал. 3 от ГПК. Като такава
страна, в производството по чл. 694 от ТЗ синдикът има всички процесуални права
- да изразява становище, да сочи и оспорва доказателства, които са от значение за
възникването и съществуването вземането. Когато легитимираните страни –
длъжникът или кредиторът на осн. чл. 134 от ЗЗД, са въвели в предмета на делото
правоизключващо или правопогасяващо възражение, включително възражение за
погасителна давност, синдикът има право да заеме становище по него, но не може
самостоятелно да прави възражения, обусловени от материалното правоотношение
или представляващи разпореждане с предмета на делото.
4
В случая възражението за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от
ДОПК по отношение на процесните вземания на НАП към длъжника е направено
от синдика при изготвяне на списъка по чл. 689 от ГПК. Нито длъжникът, нито
друг кредитор, при упражняване правата на длъжника на осн. чл. 134 от ЗЗД, е
направил такова правопогасяващо възражение. Давността не се прилага служебно
съгласно чл. 120 от ЗЗД, с оглед на което и при съобразяване на горните
съображения, следва да се приеме, че публичните вземания в претендираните
размери, така както са предявени от кредитора, съществуват, съответно – исковата
претенция по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ е основателна и следва да бъде уважена.
Обжалваното решение е неправилно, като постановено с противоречие с чл. 120 от
ЗЗД, поради което следва да бъде отменено и вместо това, на осн. чл. 271, ал. 1 от
ГПК, предявените искове следва да бъдат уважени.
При този изход на спора, ответникът „Дунавия“ АД (в несъстоятелност)
следва да бъде осъден да заплати ДТ за двете инстанции в размер на 336.48 лв.,
изчислена върху претендираните вземания съгласно чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
На осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 14/12.02.2024 г. на Окръжен съд – Русе по т. д. №
154/2023 г. по описа на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от НАП искове с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, че съществуват следните публични вземания на
НАП към „Дунавия“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, в размери, както
следва: 12 130.66 лв. публични вземания за данъци и такси, от които: 6 909.53 лв.
главници и 5 221.13 лв. лихви върху главниците до 29.12.2022 г., дължими съгласно
декларации обр. 6 за периода м. 03.2015 г. – м. 11.2016 г. и декларации по чл. 55 от
ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО (п. 1.5 – п. 1.20 и п. 1.58 – п. 1.61 от молбата за
предявяване на вземания), и 10 301.33 лв. задължителни осигурителни вноски, от
които: 5 977.86 лв. главници и 4 323.47 лв. лихви върху главниците до 29.12.2022 г.,
дължими съгласно декларации обр. 6 за периода м. 01.2012 г. – м. 09.2016 г. (п. 2.1.
– п. 2.53 от молбата), ведно със законната лихва върху главниците, считано от
30.12.2022 г. до окончателното изплащане, които вземания не са включени в
одобрения списък по чл. 689 от ТЗ на приетите от синдика вземания на
5
кредиторите на „Дунавия“ АД (в несъстоятелност).
ОСЪЖДА „Дунавия“ АД (в несъстоятелност) – гр. Русе, бул.“Трети март“ №
38, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по см. на
ВТАС) сумата от 336.48 лв. (триста тридесет и шест лева и четиридесет и осем
стотинки) ДТ по предявените искове за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6