№ 166
гр. Варна, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20233000500205 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 186/17.02.2023г., постановено по гр. д. № 489/2022г. ОС –
Варна е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати, на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, на Н. Я. Д. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /засягане честта и достойнството й, сриване на личния
и професионалния й авторитет, дистанциране на близки и познати, стрес и
безпокойство, проблеми със съня/ и сумата от 9 900 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение по
водените срещу нея наказателни дела/, всички претърпени от незаконно
повдигнати й по ДП № 406/2009г. по описа на ОД на МВР обвинения, по
които е оправдана с влязла в сила на 27.04.2017г. присъда по НОХД №
227/2014г. на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 28.04.2017г., и е отхвърлил иска й за неимуществени вреди за
горницата над присъдената сума от 20 000 лева до предявения размер от 50
000 лева и за следните неимуществени вреди – хипертонични кризи, болки в
стомаха, главоболие, световъртеж, загуба на равновесие, навяхвания на
1
глезените и счупвания на ръцете и влошаване на оралното здраве.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни по спора.
Ищцата Н. Я. Д., чрез процесуалния си представител адв. Р., обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена исковата й
претенция за неимуществени вреди до размер на сумата от 35 000 лева. В
жалбата си твърди, че в тази му част същото е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика по
сходни казуси. Излагат се доводи, че определеният размер от 20 000 лева не
отговаря на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, тъй като съдът не
е отчел в съвкупност всички относими критерии и доказани по делото
претърпени вреди. Наведени са конкретни доводи по съществото на спора.
Цитирана е и съдебна практика, която счита, че е по сходни казуси и следва
да бъде съобразена. Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт в
обжалваната част и уважаване на предявения иск в претендирания пред
настоящата инстанция размер.
Прокуратурата на Република България обжалва решението в
осъдителната му част. Счита, че присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е прекомерно с оглед продължителността на наказателното
производство, в частност периода на фазите от него, за които прокуратурата
отговаря, неговата фактическа и правна сложност, както и поради това, че
ищцата не е претърпяла вреди над обичайните негативни емоции, не е
отчетено и обстоятелството, че същата е имала усложнени семейни
взаимоотношения, които също са допринесли за негативните преживявяания
и здравословни проблеми. Оспорва се и определената от съда начална дата на
присъдената законна лихва с твърдения за погасяването на претенцията по
давност за периода до 03.09.2019г. Оспорват се изводите на първостепенния
съд за доказаност на иска за имуществени вреди. Сочи се също така, че съдът
не се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение по наказателното производство.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с
което обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено в по-нисък
размер, законната лихва да бъде присъдена с начална дата 03.09.2019г., а
искът за имуществени вреди да бъде изцяло отхвърлен като недоказан,
2
евентуално адвокатското възнаграждение да бъде намалено като прекомерно.
В срока по чл.263 ГПК нито една от страните не е подала отговор по
жалбата на насрещната страна.
В с.з., чрез процесуалните си представители въззивните жалби се
поддържат, съответно се оспорва жалбата на насрещната страна като
неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по
предявени от Н. Я. Д. против Прокуратурата на РБ искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В исковата си молба ищцата е изложила твърдения, че от 1995г. е
работила в ТД на НАП, последно на длъжност "старши инспектор по
приходите", ползвайки се с безупречна лична и професионална репутация. На
15.08.2011г. е била привлечена като обвиняема по ДП № 406/2009г. на ОД на
МВР - Варна за извършено престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 НК и наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 1 000 лева. Били извършени претърсвания на работното й място,
където всички нейни колеги разбрали за предявените обвинения. Сочи, че по
внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 425/2013г. по описа на
ОС – Варна, което е прекратено поради допуснати процесуални нарушения в
досъдебното производство и същото е върнато за тяхното отстраняване. След
прецизиране на обвиненията, с обвинителен акт от м. февруари 2014г. отново
е била предадена на съд по обвинения за извършване на горното
престъпление. Сочи, че с присъда № 38/17.03.2016г. по НОХД № 227/2014г.
на ОС – Варна е оправдана по въздигнатото й обвинение. Присъдата е
потвърдена с решение № 263/07.12.2016г. на АпС – Варна по ВНОХД №
354/2016г., влязло в сила на 27.04.2017г. с постановено потвърдително
решение на ВКС по к. д. № 198/2017г. Твърди, че по време на цялото водено
наказателно производство и в резултат на незаконосъобразно предприетата
срещу нея наказателна репресия е претърпяла неимуществени вреди -
опетнени чест, достойнство и добро име, чувствала се оскърбена и потисната,
бил сринат професионалният й авторитет, граден с години, изпаднала в
социална изолация, производството се отразило негативно на отношенията в
семейството й. За това допринесло и широкото медийно отразяване на случая.
Твърди също така, че изпитвала силен стрес, нервно напрежение, тревожност,
3
безпокойство и страх, че може да бъде несправедливо осъдена, както и
държавата да предяви имуществени претенции към нея. Преживеният стрес е
повлиял негативно на емоционалното и здравословното й състояние - често
избухвала в неудържим плач; получавала хипертонични кризи; болки в
стомаха, претърпяла тежка коремна операция, за която твърди, че е в
причинна връзка с преживения стрес; страдала от главоболие, световъртеж и
загуба на равновесие, довели до чести падания, придружени с навяхвания на
глезените и счупване на ръка; появили се проблеми със съня, често се
събуждала от кошмари, със стиснати зъби; последното довело и до проблеми
със зъбите, което създало затруднения при храненето и наложило оперативно
лечение за укрепване на 4 зъба; станала неуверена; изпаднала в депресия.
Твърди, че за период от около 10 години времето за нея се отмервало с
призовки и съдебни заседания, поради което не могла да преживее радостта
от щастливи семейни събития и пълноценно да се грижи за внуците си. Сочи
още, че била принудена да напусне работата си и в същото време не можела
да продължи да работи професията си, тъй като била разсеяна и неуверена.
Поради това спряла и да шофира. Твърди, че огорчението, душевните болки и
страдания не са отшумели и към настоящия момент. Освен за
неимуществените вреди са наведени и твърдения за претърпени имуществени
такива, изразяващи се в направени разходи за заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателния процес в размер на 9 900 лева.
С оглед на горното е сезирала съда с искане за осъждане на
Прокуратурата на РБ да й заплати обезщетения за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева и сумата от 9 900 лева за имуществените вреди.
В срока по чл.131 ГПК исковите претенции са оспорени от ответната
страна с възражения за тяхната неоснователност. Не се оспорва наличието на
водено срещу ищцата наказателно производство и повдигнати обвинения, по
които същата е била оправдана. Твърди се, че претендираните неимуществени
вреди са недоказани, а размерът на търсеното обезщетение – значително
завишен. Счита се, че следва да бъде отчетено, че наложената й мярка за
процесуална принуда не е тежка и че наказателното производство е
продължило в разумни срокове, предвид неговата фактическа и правна
сложност. Излага се, че Прокуратурата не следва да отговаря за вреди,
претърпени от публикации в средствата за масова информация, както и за
претендираните имуществени вреди предвид липсата на надлежни
4
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. В условията на
евентуалност счита същото за прекомерно по см. на чл.78, ал.5 ГПК. Оспорва
и началния момент на претендираната лихва за забава с възражение за изтекла
погасителна давност за периода до 02.03.2019г.
По съществото на спора, съобразно предметните предели на въззивното
производство и наведените в жалбите оплаквания, след съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а това е установено и от материалите по приобщеното
НОХД № 227/2014г. на ОС – Варна, че с Постановление от 08.08.2009г. на
ВОП е образувано досъдебно производство под № 406/2009г. на ОД на МВР
срещу неизвестно лице за извършване на престъпление по чл.255 НК –
избягване установяването и плащането на данъци в големи размери, като
съставил и използвал документи с невярно съдържание. В хода на
разследването е извършвана проверка и на работата на ищцата Н. Д. в
качеството й на служител в ТД на НАП - Варна, заемаща към този момент
длъжността старши инспектор по приходите. На 15.08.2011г. Д. е привлечена
като обвиняема с повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК - за това, че на 29.06.2007г., в
съучастие с Галина Тодорова като съизвършител, в качеството си на
длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - старши
инспектор по приходите, не е изпълнила служебните си задължения вр.
извършена данъчна проверка на търговско дружество, от което деяние са
последвали значителни вредни последици и представляващо особено тежък
случай. Наложена й е била мярка за процесуална принуда „парична гаранция“
в размер на 1 000 лева, която е отменена с Постановление на ВОП от
18.10.2013г. поради изтичане на максимално допустимия срок. В хода на
досъдебното производство първоначалното предявено обвинение е
прецизирано като с Постановление от 14.03.2012г. Н. Д. е привлечена като
обвиняема за същото престъпление. При всяко едно повдигане на обвинение
същата е била разпитвана в качеството й на обвиняема. На дати 21.03.2012г.,
23.03.2012г. и 09.10.2012г. са извършени процесуални действия с участието
на ищцата по предявяване на материалите по разследването. С обвинителен
акт от 02.04.2013г. е предадена на съд заедно с още осем лица, част от които
също служители в ТД на НАП – Варна и срещу които са повдигнати
5
обвинения за различни престъпления, в т.ч. и за други деяния. Образуваното
НОХД № 425/2013г. е прекратено поради допуснати неточности в
обвинителния акт и процесуални нарушения, и върнато на разследващия
орган за тяхното отстраняване. След връщането е извършено ново повдигане
на обвинение на дата 11.12.2013г. за същото престъпление, но с
конкретизирани неизпълнени длъжностни задължения. По повторно внесения
обвинителен акт от 24.02.2014г. е образувано НОХД № 227/2014г. С присъда
от 17.03.2016г. ищцата е призната за невиновна в извършването на
повдигнатото й обвинение поради липса на субективна и обективна
съставомерност. Присъдата е протестирана от Прокуратурата и потвърдена с
Решение от 07.12.2016г. по ВНОХД № 354/2016г. на АпС – Варна. Протестът
на Прокуратурата срещу това решение е оставен без уважение с решение на
Върховния касационен съд от 27.04.2017г., постановено по к. д. № 198/2017г.,
от която дата оправдателната присъда е влязла в сила.
От материалите по наказателното дело се установява, че извършените с
участието на ищцата процесуано-следствени действия в досъдебната фаза се
свеждат до явяванията й за повдигане на обвинението на посочените по-горе
дати и извършените в това й качество разпити, както и за предявяване на
материалите по делото. В съдебното производство Н. Д. е присъствала на
всички проведени открити съдебни заседания пред ОС – Варна и АпС – Варна
/общо 20 на брой/ и не е ставала причина за отлагане.
Срещу всички обвиняеми е бил предявен и граждански иск от
държавата, чрез министъра на финансите за солидарното заплащане на сумата
от 1 758 95.86 лева, който иск не е приет за разглеждане.
Воденото наказателно производство е отразено и в средствата за масова
информация, като видно от публикация във в-к „24 часа“ /л.78 от делото на
ОС/ изданието се позовава и на факти от повдигнатото обвинение, а името на
ищцата е цитирано като един от уволнените данъчни служители,
облагодетелствали известна в публичното пространство фигура, осъдена за
измами с ДДС.
За установяване на твърденията относно претърпените неимуществени
и имуществени вреди по делото са ангажирани гласни и писмени
доказателства, както и е прието заключение на КСППЕ.
От приетата медицинска документация /амбулаторни листи, рецепти и
6
епикриза/ се установява, че през м. февруари 2010г. ищцата е претърпяла
оперативна интервенция поради диверкули на дебелото черво с перфорация и
абцес. През 2019г. и 2012г. е провеждано лечение по повод оплаквания от
световъртежи, главоболие, слабост в крайниците и стягане в сърдечната
област, болки в областта на корема и таза. Към 2021г. на ищцата е назначено
медикаментозно лечение от психиатър вр. поставена диагноза
"постравматично стресово разстройство", към същия момент продължава и
лечение на артериална хипертония с давност от 15 години. През 2021г. Н. Д. е
лекувана и в спешна хирургия по повод болки в корема.
Съгласно служебна бележка, издадена от Дентална клиника "Златеви"
на 12.10.2011г. на ищцата е извършена пародонтална хирургична операция по
повод пародонтално заболяване.
От показанията на свидетелите Д.С.И. /дъщеря на ищцата/ и М.М.,
кредитирани като взаимно допълващи и кореспондиращи си, а по отношение
на първата и съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, се установява, че Н. Д.
тежко преживявала факта, че е обвинена в престъпление, което не е
извършила, поведението й коренно се променило - изпитвала страх и
притеснение, често плачела, дистанцирала се от близките си и познати,
здравословното й състояние се влошило. Св. И. подробно описва за
проблемите на майка си със зъбите, за неврологичните симптоми, че станала
разсеяна и неуверена, наложило се да пие успокоителни, както и за това, че не
можела да оказва пълноценна помощ в отглеждането на внуците. И двете
свидетелки сочат, че до този момент ищцата била уважавана сред колегите си,
отговорна към работата си, ползвала се с висок професионален авторитет, но
след повдигането на обвиненията и извършените претърсвания и изземвания
на документи на работното й място, станала тревожна, предложено й било да
напусне, за да не бъде дисциплинарно уволнена, което и сторила. Св. М. сочи,
че за започналото наказателно производство срещу колегите й, в т.ч. и
ищцата, разбрали всички в службата, колегите й се дистанцирали и
контактували с нея само по служебни неща, самата Н. също се дистанцирала,
била притихнала и плаха. След напускането започнала работа в езиков
център, тъй като не можела да си намери работа по специалността, поради
това, че за водените дела се било разчуло.
Коментираните показания относно психо-емоционалното състояние на
7
ищцата кореспондират и на неоспореното заключение на КСППЕ. Въз основа
на проведеното освидетелстване вещите лица дават заключение, че при
ищцата се диагностицират клинични данни за психотравмени преживявания и
колебания в емоционалната сфера, основно в депресивния регистър,
задълбочаващи се при разговор за воденото наказателно производство;
последното безспорно се явява психотравма с отрицателен знак и ядрото на
травмата; тревожността е генерализирана и постоянна, съпроводена с
разнообразни симптоми като чувство за нервност, "треперене на тялото" и
мускулно напрежение, изпотяване, замайване, сърцебиене, световъртеж и
епигастрален дискомфорт, чести страхове за здравето. Извод за това вещите
лица обосноват и с данните за провеждано лечение в хода на наказателния
процес, както и предписаната медиаментозна терапия вр. поставената през
2021г. диагноза постравматично стресово разстройство. В същото време
вещите лица сочат, че макар психотравмата да не е преработена напълно, при
ищцата има множество защитни механизми по типа на формиране на реакция
с несъразмерно преобръщане на негативните емоции, изтласкване на
травматичните спомени, емоционалните блокажи и соматизация.
Относно проведеното дентално лечение вещите лица сочат, че воденото
наказателно производство може да се яви допълнителен фактор за
стоматологичния проблем, но не са компетентни да отговорят на въпроса
дали същият е в причинна връзка с него /заключение и обяснения в с.з./.
Други доказателства за установяване на твърденията, че проблемите със
зъбите са провокирани именно от преживявания по време на наказателното
производство стрес не са ангажирани.
Не са ангажирани и доказателства за връзка между психичното
състояние на ищцата по повод наказателната репресия срещу нея и
претърпяната през 2010г. операция на дебелото черво, както и за твърденията
в исковата молба за падания, водещи до навехвания на глезени и счупване на
ръка, респ. връзката им с предявеното обвинение.
Наличието на повдигнато обвинение и постановената оправдателна
присъда ангажират отговорността на Прокуратурата на РБ, на основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ на обезщетение
подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение, т.е. на
8
обезвреда подлежат само онези вреди, настъпването на които е сигурно и
закономерно следствие от незаконосъобразната наказателна репресия.
От приетото по-горе е безспорно, че в резултат на воденото наказателно
производство ищцата е претърпяла неимуществени вреди, справедлив
еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД за обезщетяването на които съдът приема, че е
сумата от 20 000 лева.
За да определи този размер, съдът отчита в съвкупност конкретно
установените по делото относими обстоятелства – доказания обем на
претърпените неимуществени вреди, техния интензитет и продължителност,
възрастта и личността на обвиняемата, отражението на воденото наказателно
производство върху здравословното състояние, личния й, професионален и
социален живот, в т.ч. и с оглед обществения отзвук на наказателния процес,
характера и тежестта на повдигнатите обвинения, наложените мерки на
процесуална принуда и извършените процесуални действия с участието на
ищцата, продължителността на наказателния процес, както и при
съобразяване общественото възприятие за справедливост на съответния етап
на обществено-икономическото развитие в страната.
В резултат на незаконно повдигнатите обвинения Н. Д. е изпитвала
страх и притеснения, несигурност, срам, засегнато е било доброто й име,
професионална репутация и авторитет, с които се е ползвала сред колегите и
близките си, социална изолация. Появили са се нарушения в съня и
присъщите на психичното и психологичното й състояние соматични
проявления – колебания в кръвното налягане, стягане в сърдечната област,
стомашно неразположение, вегетативни нарушения, плачливост. Към
настоящия момент последиците от психо-травменото събитие не са
преодолени, наблюдава се колебание в емоционалното й състояние в
депресивния регистър, предписано е медикаментозно лечение. Следва да бъде
отчетено обаче констатираната от вещите лица способност за активиране на
защитни механизми за изтласкване и преодоляване на негативните спомени и
реакции, като и това, че не е доказано по делото другите проблеми със
здравето – хирургическата интервенция приз 2010г., стоматологичната
операция и евентуални падания и счупване на ръка да са в пряка причинно-
следствена връзка с незаконосъобразната наказателна репресия.
Характерът и тежестта на повдигнатите обвинения, както и
9
продължителността и хода на наказателното производство обуславят по-
висок интензитет на описаните като доказани неимуществени вреди. За
престъплението по възведеното й обвинение по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1
НК се предвижда лишаване от свобода от три до десет години, както и
лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 НК. Процесът по това обвинение е
продължил 5 години и осем месеца, считано от момента на привличането й
като обвиняема – 15.08.2011г., който период е значителен от гледна точка на
продължителността на търпените негативни изживявания. Относими към
определянето на по-висок размер са и обстоятелството, че в рамките на
досъдебното производство обвинението по чл.282 НК е било прецизирано от
фактическа страна, което е довело до извършването на процесуални действия
по неколкократното й привличане и разпит като обвиняема, съответно
предявяване на материалите по обвинението, а в съдебната фаза са проведени
множество съдебни заседания, на които ищцата лично е присъствала. Наред с
това обвинението е било поддържано от Прокуратурата и в трите съдебни
инстанции, т.е. и след постановяването на оправдателната присъда от
първоинстанционния съд, респ. потвърждаващото я въззивно решение.
Предявяването на граждански иск от държавата, макар и неприет за
разглеждане също е въздействало негативно върху състоянието на ищцата.
Наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е
въздействала съществено върху интензитета на претърпените негативни
изживявания и засегнати нематериални блага. Същата е една от най-леките и
е действала за двегодишен срок, поради което и не е ограничила в значителна
степен правата на ищцата, освен в имущественото й състояние за този
период.
При определяне горепосочения размер, съдът отчита и обстоятелството,
че повдигнатите обвинения са свързани с професионалната реализация на
ищцата Н. Д., при това в сфера, в която са налице по-високи обществени
очаквания и отговорности. В тази връзка съдът намира, че следва да бъде
отчетена и дадената гласност на случая в средствата за масова информация с
посочване на името й като една от обвиняемите. Действително Прокуратурата
не може да отговаря за дадените от автора на статията интерпретации и
коментари, но самия факт на оповестяване на името, длъжността и предмета
на обвиненията е пряко свързан с воденото наказателно производство, което е
10
достатъчно да се приеме, че публичното оповестяване на същото е в
причинна връзка с претърпените от ищцата вреди, за обезщетяването на които
отговаря ответната страна.
Обуславящи така определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди са и обстоятелствата, че ищцата е с чисто съдебно
минало, отговорна и ползваща се с авторитет сред колегите си и доказани
професионални качества. Към момента на повдигане на обвиненията тя е била
на 58 години, а видно от материалите по наказателното производство, същата
е била служител в НАП от 1995г. като към датата на инкриминирания период
е заемала длъжността старши инспектор по приходите, т.е. почти 16 години
от професионалния й път са в данъчната администрация, през който период е
доказала професионалните си и лични качества за изпълнение на трудовите си
задължения. С оглед на това обвиненията за умишлено неизпълнение на
служебни задължения с цел данъчно облагодетелстване определени лица, в
резултат на което са настъпили значителни вредни последици, предпоставя и
по-висок интензитет на негативните изживявания, свързани с чувството за
срам и накърнен авторитет, чувство за несправедливост, самоограничаване в
социалните контакти. Това е била и причината за доброволното напускане на
работата й. В същото време, макар и за известен период да е работила в друга
сфера, то възможността за реализация в сферата на професионалната й
специализация /счетоводител/ не е била осуетена – според показанията на св.
И. към настоящия момент ищцата работи като счетоводител на свободна
практика, независимо, че от 2014г. е и пенсионер.
Съдът намира, че определения по-горе размер на следващото се
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени отговаря на
изискването за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД и от гледна точка на
обществено-икономическото развитие на обществото към релевантния
момент. Средната месечна МРЗ за страната за периода на наказателното
производство е 347 лева или определеното обезщетение възлиза на 58 МРЗ,
което според съда удовлетворява справедливото обезщетяване на
претърпените вреди, при отчитане обсъдените по-горе обстоятелства,
обуславящи интензитета на засегнатите нематериални блага и претърпени
негативни изживявания.
Безспорно е, че присъдени обезщетения в сходни казуси също
11
съставляват израз на общественото възприятие за справедливост, но следва да
се държи сметка и за това, че всеки един случай е самостоятелен, като от
значение за определяне на справедливия размер е не само характера на
обвинението и заеманата публична длъжност. Меродавна е съвкупната
преценка на всички относими факти и обстоятелства, очертаващи засегнатите
нематериални блага. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че цитираните
във въззивната жалба на ищцата съдебни решения касаят различна от
настоящата фактическа обстановка /брой повдигнати обвинения, постановена
по-тежка мярка за неотклонение, извършен публичен арест, заемана различна
обществена длъжност, извършени повече процесуални действия с участието
на обвиняемия и др./ и различен обем на доказани неимуществени вреди
/напр. приета за доказана връзка между заболявания и незаконното
обвинение; невъзможност да бъде полагана грижа за непълнолетни деца и
чувство за вина по повод емоционалното им състояние; тотално съсипана
професионална кариера и др./.
Ето защо искането за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е основателно до размер на сумата от 20 000 лева, а за горницата над
тази сума до претендирания пред настоящата инстанция размер от 35 000 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно имуществените вреди:
Направените в наказателното производство разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществената адвокатска защита са имуществена вреда,
за обезщетяването на която в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ отговаря
Прокуратурата.
От материалите по наказателното дело е видно, че още от досъдебната
фаза до приключването на процеса пред Върховен касационен съд ищцата е
била представлявана от адвокат Д.П.Д.. Съгласно представените с исковата
молба доказателства между нея и адвоката е сключен договор за правна
помощ и съдействие с уговорено възнаграждение за всяко явяване в съдебно
заседание, както и за заплащане на суми за разходи за пътни и нощувки.
Посочено е, че общият размер на сумата ще бъде определен след
окончателното приключване на делото. С разходен касов ордер от
05.07.2017г. ищцата е заплатила на адв. Д. сумата от 9 900 лева.
Съвкупния анализ на тези доказателства сочи на извод, че същите
12
установяват както осъщественото процесуално представителство, така и
действително заплатено адвокатско възнаграждение. Ирелевантно е
обстоятелството, че плащането е удостоверено с РКО, тъй като същият носи
подписите на двете страни и обективира изявленията им за предаване, респ.
получаване на сумата. Ирелевантна е и датата на плащането, предвид
вписаното в него основание и постигнатата уговорка в договора за правна
помощ относно момента и начина на определяне на окончателния размер на
следващото се възнаграждение.
В отговора си по чл.131 ГПК Прокуратурата на РБ е навела възражения,
че претендирания размер не съответства на фактическата и правна сложност
на делото и значително надвишава минималните размери по Наредба №
1/2004г., които възражения са възражение за прекомерност по см. на чл.78,
ал.5 ГПК, допустимо за разглеждане в настоящия процес /ТР №1/2017г. на
ВАС/. Същото обаче е неоснователно. Процесуалното представителство е
осъществено във всички съдебни инстанции, характерът на обвиненията и
наличието на множество обвиняеми обуславят фактическата и правна
сложност на делото, провеждани са множество съдебни заседания със
събиране на доказателства – разпит на свидетели и експертизи.
По тези съображения искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е основателен и доказан в предявения размер.
Върху дължимите главници ответната страна дължи компесаторна
лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
27.04.2017г. Но на основание чл.111, б. “в“ ЗЗД своевременно направеното от
Прокуратурата на РБ възражение за погасяване по давност на това
задължение за периода от три години преди завеждане на исковата молба –
02.03.2019г. е основателно, поради което за този период искането на ищцата
за присъждане на законна лихва се явява неоснователно.
Предвид направените изводи по съществото на спора обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено само в частта относно
присъдената законна лихва за периода от 28.04.2017г. до 02.03.2019г. и
претенцията в тази част отхвърлена. В останалата обжалвана част решението
следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивното производство от ищцата не са претендирани.
Водим от гореизложеното, съдът
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 186/17.02.2023г., постановено по гр.д. №
489/2022г. на ОС – Варна в частта, в която е присъдена законна лихва върху
главниците от 20 000 лева, дължимо обезщетение за неимуществени вреди и 9
900 лева, дължимо обезщетение за имуществени вреди, за периода от
28.04.2017г. до 02.03.2019г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Н. Я. Д. за присъждане на законната лихва
върху главниците от 20 000 лева, дължимо обезщетение за неимуществени
вреди и 9 900 лева, дължимо обезщетение за имуществени вреди, за периода
от 28.04.2017г. до 02.03.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 186/17.02.2023г., постановено по гр.д. №
489/2022г. на ОС – Варна в останалата му обжалвана част.
В частта, в която искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата
над 35 000 лева до предявения размер от 50 000 лева, първоинстанционното
решение не е обжалвано.
Решението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280 от ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14