Присъда по дело №958/2022 на Районен съд - Хасково

М О Т И В И
към Присъда № 38/02.06.2023 година, постановена по НЧХД № 958/2022
година по описа на ХРС

Срещу подс.Д. Н. К. с ЕГН **********, адрес Д., *****************,
************************ е повдигнато обвинение с частна тъжба от К. К. К. с ЕГН
**********, от гр. Х. за престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1, вр. чл. 146 ал. 1 от НК.
Повереник на тъжителката К. К. К., адв. Х., поддържа тъжбата, твърди, че в хода на
съдебното следствие са събрани две групи доказателства, които взаимно си противоречат.
От тук идвал и важният момент, кои групи доказателства и защо следва да се кредитират.
Според повереника най-важният момент в настоящото производство бшл, че подсъдимата
сама заявила в обясненията си, че е казала израза „курво“ по отношение на пострадалата.
Сам по себе си, дори и само този израз, бил достатъчен, за да се осъществи състава на
престъплението, за което е подена тъжба, въпреки, че там били посочени и други
-„проститутко“, „идиотка и простачка“. На следващо място, друг важен момент бил, че
мястото на на конфликта изцяло бил пред имота на тъжителката, което означава, че
подсъдимата е отишла дотам и провокацията явно идва от нея, което дава индикация, че има
извършено престъпление по чл. 146 от НК. Като се има предвид горното повереникът иска
съдът да приеме, че е на лице извършено престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1, вр. чл. 146 ал. 1
от НК, кактое описано в тъжбата и да признае подсъдимата за виновна и да и наложи
справедливо наказание. По отношение на гражданският иск иска съдът да го уважи изцяло.
Моли и за разноски по делото.
Подсъдимата в хода на съдебното следствие не се признава за виновна, дава
подробни обяснения по случая и моли съдът да я признае за невинна и да я оправдае по
повдигнатото обвинение.
Защитника на подс. Д. Н. К., адв.Г. моли съда да постановиа присъда, с която да
признае подзащитната му за невиновна в извършване на престъплението, за което й е
повдигнато обвинение. До колкото тъжба имала характер на обвинителен акт и следвало да
отговаря на всичките реквизити на такъв обвинителен акт, както с подробно описание на
обстоятелствената част, от която може да се направят изводи които определят рамката на
наказателното производство, така и диспозитива на самия обвинителен акт, в който се иска
конкретно осъждане за конкретно извършено деяние, то в случая изнесените в тъжбата
факти и обстоятелства не се доказали. Още по-малко, обвинението доказало по безспорен и
несъмнен начин настъпването на тези факти, съответно и обвинението останало недоказано.
В обясненията на подсъдимата признавала, че е възникнал конфликт между страните, за
неправилно използване на паркоместа пред жилищен блок, където живеела тъжителката. Не
било вярно, че подсъдимата е отишла, за да се кара с пострадалата. Напротив, тъжителката
грубо и арогантно я е изгонила, като наричала подсъдимата с думите с които твърдяла, че тя
самата е обиждана от подсъдимата. Тоест ако съдът не приеме, че подсъдимата е невинна и
не я оправдае по повдигнатото обвинение, се прави алтернативно искане да се приеме, че е
на лице реторсия.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск от К. К. К. с ЕГН ********** срещу подс. Д. Н. К. за сумата от 700 лв. -
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на нанесената и обида,
ведно със законната лихва от 19.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
1

съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: на 19.04.2022г. приятеля
на тъжителката св.Я. В. Я. паркирал автомобилът си на ул.“6-ти септември“ в гр.Хасково в
близост до №7, до трафопост, където била къщата на пострадалата. Около 21.00 часа, на
същата дата подсъдимата, която живеела в близост до тъжителката К. К. К. прибирайки се с
дъщеря си св.В. М. М. и нейният приятел св.К. Т. П., нямало къде да паркира автомобилът
си, защото и тя спирала вблизост до трафопоста, но този път св.Я. така бил спрял, че за
автомобила на подсъдимата нямало место. Тогава подсъдимата, като видяла, че в къщата на
тъжителката има хора, решила да отида със св.К. Т. П., да им каже така да паркират, че да
има место и за нея. Когато отишли до къщата на тъжителката, ги посрещнал св. Я. В. Я.,
като подсъдимата го заговорила и помолила да спират така, че да има место и за нея. Тогава
от сградата излезла тъжителката и подразнена от искането на подсъдимата, започнала да се
държи агресивно. Казала, че живее там от 40 години и каква е подсъдимата да и прави
забележка. Да не би местото да е нейно. Подсъдимата отговорила, че има место и да се
разберат как да спират, но разговора ескалирал и тъжителката започнала да говори на висок
глас и да обижда подсъдимата с думите „Курво“ и др. тогава до тях дошла и св. В. М. М.,
която се опитала да успокои майка си и обидила пострадалата. Последната се нахвърлила
върху В. М. М. и двете се сдърпали, като пострадалата започнала отново да обижда
подсъдимата и дъщеря и с думите „Корво“ „Проста селянко“ и др. намесили се св.К. Т. П. и
св.Я. В. Я. и разтървали двете жени. Междувременно и подсъдимата отговорила на обидите
на пострадалата, като я нарекла няколко пъти също „Курво“. В последствие била уведомена
и полицията. Полицаите дошли след като всички било приключило.
По делото е извършена разпечатка на хартиен носител на диска изпратен от ЕЕН 112,
от Дирекция ,,Национална система“ 112, Районен център 112 – Кърджали, от която
разпечатка се потвърждава гориописаният инцидент между страните, дата а и
приблизителният час.
Така изложената по-горе фактическа обстановка се установи изцяло от показанията
на разпитаните свидетели: св.Я. В. Я., св.В. М. М. и св.К. Т. П., чиито показания съдът
кредитира. Като тук следва да се отбележи само, че не кредитира показанията на св.Я. в
частта в която твърди, че пострадалата не е обиждала подсъдимата и не е отправяла обидни
думи. Това не се потвърждава от показанията на другите двама свидетели и от обясненията
на подсъдимата, напротив опровергава се. Тоест в подкрепа на възприетата фактическа
обстановка са и обясненията на подсъдимата в съдебното следствие.
Събраният по делото доказателствен материал, налага следните наказателно правни
изводи: От обективна страна подсъдимата Д. Н. К. е осъществила престъпния състав на
престъплението по чл. 148, ал.1, т.1,във вр. с чл. 146, ал.1 от НК. Този извод на съда се
изгражда и обосновава на база вече обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства за
които съдът изрази становището си защо кредитира едни и защо не други. Поради тази
причина и до колкото намира описаната фактическа обстановка за доказана на база
обсъдените доказателства съдът няма да се спира отново на тях, а ще посочи само тези факти
и обстоятелства които според съда водят на извода за съставомерност на престъплението по
чл. 148, ал. 1, т.1,във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и защо намира, че подсъдимата е извършила и
това престъпление.
На първо место следва да се отбележи, че естествено от горните доказателства по
безспорен начин се доказва, че подс.К. е отправила обидните думи твърдени в частната
тъжба по отношение на К. К., а именно нарекла я курва. Тук отново освен свидетелските
показания обсъдени по-горе на свидетелите св.Я. В. Я., св.В. М. М. и св.К. Т. П., които
еднопосочно сочат, че са чули подсъдимата да изрича горната обидна дума, следва да се има
предвид и обяснението на подсъдимата което тя самата признава, че е казала на
пострадалата „Курво“ след като тя е нарекла с тази дума и с други такива. Косвени
доказателства в тази връзка се явяват и данните от разпечатката от тел.112, които
свидетелстват за състоялият се конфликт между страните. Изричането на думата „Курво“ от
подсъдимата по отношение на тъжителката безспорно е станало в присъствието на
последната, както и на публично место, а именно на улица в гр.Хасково пред множество
2

хора. Тоест на лице са и квалифициращите признаци на обидата визирани в чл.148, ал.1,т.1
от НК.
Тук следва да се отбележи и факт, че от свидетелските показания на св.В. М. М. и
св.К. Т. П. и от обяснението на подсъдимата безспорно се докоза по делото, че и частната
тъжителка К. К. е извършила престъплението по чл.148, ал.1,т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК като
на същата дата и място посочени в тъжбата нанесъл публична обида на подс. К., от гр.
Хасково, като в нейно присъствие, казала нещо унизително за честта и достойнството и -
нарекла курво.
Следва да се отбележи, че от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимата и от частната тъжителка с пряк умисъл. Те и двете са съзнавали, че изречените
от тях думи по адрес на другата са унизителни за честта и достойноството им, и че те ще
бъдат чути от тях и от останалите хора, като са целели те да бъдат възприети от всички.
Като взе предвид горното съдът прие че в случая е на лица реторсия. Това е така до
колкото първоначално частната тъжителка е нарекла с обидни думи подс. К., а след това тя
и е отвърнала веднага със същата обида.
В подкрепа на този извод на съда стои практиката на ВКС изложена в редица
решения. Според същата в основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните са
изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна повреда (на обиждащия)
веднага е отвърнато от пострадалия със същата лека телесна повреда - тълк. p. № 51-89-
ОСНК (от обидения с обида по чл. 146 или по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК), т. е. на злото е
отвърнато със същото зло. Засегнатият намира удовлетворение с причиняване същото
деяние на засегналия го. Този институт е приложим само с предвидените от закона четири
случая - по чл. 130, ал. 1, чл. 130, ал. 2, чл. 146 и по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК. Цялостната
характеристика на тези престъпления и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в
еднакво положение пред наказателния закон са довели до изключение от правилото, че за
всяко престъпление, извършено от наказателно-отговорно лице, се налага съответното
наказание. Без значение е коя от двете срани първа е осъществила престъпното
посегателство против личността и коя първа сезира съда - Решение № 255 от 17.VI.1992 г.
по н. д. № 144/92 г., I н. о по описа на ВКС.
Затова и съдът като призна и двете и подс. Д. Н. К. и тъжителката К. К. К. за виновни
в извършване на престъпление по чл.148, ал.1,т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК, на основание
чл.148, ал.3, вр.ал.1,т.1, вр.чл.146, ал.2, вр.ал.1 освободи и двете от наказания.
На база възприетата фактическа обстановка по-горе съдът прие, че не се доказа по
делото подсъдимата да е нарекла тъжителката с думите посочени в тъжбата , а именно
проститутка, идиотка и простачка и поради това я призна за невинна и оправда по
първоначално подвдигнатото и обвинение.
Постановената присъда в частта за престъплението по чл. чл.148, ал. 1, т.1. , във вр.
чл. 146 ал. 1 от НК по отношение на подс. Д. Н. К., обосновава основанието по предявения
от пострадалата граждански иск в частта му за претърпените от престъплението
неимуществени вреди от нанесената обида. Налице са елементи от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между тях и доказана
вина на подсъдимата. За нанесената публична обида, установен по основание искът за
обезвреда, съдът намира за основателен и доказан. Затова и изхождайки от характера и
естеството на действията а именно отправените на пострадалата обидни думи от страна на
подсъдимата, с които е осъществен състава на горното престъпление и че на практика с тези
действия са унизителни за честта и достойството на тъжителката, съдът прие, да присъди
сумата от 200 лева по предявеният граждански иск. Последният размер е съобразен и с
факта, че поведението на подсъдимата и нейните действия малко или много са били
провокирани от поведението на пострадалата. Според съда тази сума, ще бъде в състояние
да възмезди неимуществените вреди, претърпени от пострадалата. Именно до този размер,
съдът счете претенцията за обезвреда за основателна и я присъди, поради което за
разликата до пълния предявен размер от 700 лв. отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Сумата от 200 лв. бе присъдена ведно със законната лихва от датата на
3

увреждането 19.04.2022 год. до окончателното и изплащане, като иска до пълният предявен
размер от 700 лева съдът отхвърли.
Съдът осъди Д. Н. К. с ЕГН **********, адрес Д., *****************, *****,
**********************************, да заплати по сметка на Районен съд – Хасково
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 50.00 лв.
Съдът осъди Д. Н. К. с ЕГН **********, адрес Д., *****************, *****,
**********************************, да заплати по сметка на Районен съд – Хасково
сумата от 30.75 лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
4

Номер на акта:	38
Дата:	2 юни 2023 г. (в сила от 19 юни 2023 г.)
Съдия:	Гроздан Бончев Грозев

Дело:	20225640200958
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	19 октомври 2022 г.

Присъда по дело №958/2022 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите