Р Е
Ш Е
Н И Е
№ 13.12.2019г. гр.Т.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На тринадесети декември
2019 година
В закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА ИВАНОВА
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 91 по описа на съда за 2019 г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на “Н.“ ЕООД, гр.Т.,
депозирана чрез пълномощник адв. Н.., АК-П., срещу отказ рег. № 20191126123950-2
от 02.12.2019г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по
вписванията-Търговски регистър, с който е отказано вписване на заявени промени със
заявление с вх.№ 20191126123950 от 26.11.2019 г. по партидата на дружеството,
изразяващи се в заличаване на съдружник, поради прехвърляне на дружествените му
дялове, и промяна от ООД в ЕООД.
Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен. Намира за неправилен и
противоречащ на установената съдебна практика единствения довод в отказа на
длъжностното лице, че към заявлението не са приложени декларации по чл. 129 ал.
2 във вр. с ал. 1 от ТЗ. Излагат се съображения, че подобна декларация е
дължима в хипотезата на прехвърляне на дялове на трето лице, а настоящият
случай не е такъв, тъй като приобретателят на дружествения дял е съдружник, а
не трето/външно/ лице, налице е сделка между съдружници, които дори са в права
родствена връзка – баща и син. За подобно тълкуване волята на законодателя може
да се съди и от публикуваните мотивите към проекта за изменение и допълнение на
ТЗ (при изм. на чл. 129 ал. 2 ТЗ- от
16.02.2018г.). В жалбата е цитирана съдебна практика.
При извършената проверка относно допустимостта на жалбата съдът констатира, че същата е депозира в срока
по чл.25 ал.1 от ЗТР, от оправомощено лице, срещу подлежащ на обжалване акт,
представен е документ за внесена д.такса по сметка на ТОС, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Отказът е постановен след неизпълнение на дадените от ДЛР указания за
представяне на декларация по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ТЗ. Единственият
довод и съображение за отказ е именно поради непредставяне на посочената
декларация
За да се произнесе по същество по жалбата, съдът съобрази следното:
Заявителят е заявил за вписване по партидата на дружеството промени в
състава на съдружниците - освобождане на един от двамата вписани съдружника,
поради прехвърляне на дяловете на съдружника П.на съдружника и управител П.Н.П.,
промяна на дружеството от ООД и ЕООД.
При преценка законосъобразността на отказа по заявлението от ДЛР, съдът
изхожда от вменените му със Закона за търговския регистър и Наредба №1/2007
год. за водене,съхранение и достъп до ТР правомощия. Обхватът на проверката,
дължима от длъжностното лице е очертана изчерпателно в разпоредбата на чл.21
ЗТР, съгласно която длъжностното лице по регистрацията проверява: 1.дали е
подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване
на предвидените за това форма и ред; 2.дали заявеното обстоятелство подлежи на
вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е
обявен в търговския регистър; 3. заявлението изхожда от оправомощено лице; 4.
към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон,
съответно подлежащият на обявяване акт; 5. съществуването на заявеното за
вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от
представените документи по т.4, съответно дали подлежащият на обявяване акт
отговаря по външните си белези на изискванията на закона; 6. представена
декларация по чл. 13, ал. 4; платена
дължимата държавна такса.
Всички изискуеми от ЗТР и Наредба № 1/2007г. документи и декларации са
представени към заявлението, договорът за прехвърляне на дялове между
съдружниците е с нот.заверка на подпис и съдържание, представен е приетия от
едноличния собственик на капитала учредителен акт, внесена е д.такса.
Такава е била и констатацията на първоначалното длъжностно лице, дало
указания по реда на чл. 22 ал. 5 от ЗТР за представяне допълнително единствено
на декларация по чл. 129 ал. 2 ТЗ.
Такава декларация дружеството не е представило, обусловило и обжалвания
отказ.
Съдът намира довода на ДЛР за необходимостта да бъде представена декларация
по чл. 129 ал. 2 от ТЗ относно обстоятелствата, визирани в ал. 1, за
незаконосъобразен. Това изискване се отнася само за случая, когато дружественият
дял се прехвърля на трето лице – такова, което не е съдружник. Настоящият
случай не попада в хипотезата на чл.129, ал.1, предл. 2 ТЗ, защото
приобретателят на дружествения дял е съдружник, а не трето (външно) за
дружеството лице. Нормата на чл.129, ал.2 ТЗ (след изменението й от 16.02.2018
г.), предвижда, че прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор,
сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието едновременно и
се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и
от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени
задължения по ал.1. Представянето от управителя на дружеството и от праводателя
на декларация по образец се отнася само за прехвърлянето на дружествен дял на трето
лице, защото липсата на задължения към работници и служители по ал.1 ТЗ е
предвидена като предпоставка за прехвърлянето на дружествен дял на трето лице. Изискването
да няма неплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски е въведено с цел да се ограничи възможността търговски
дружества с натрупани задължения към работници и служители да се прехвърлят на
малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат
вземанията си. За волята на законодателя може да се съди от публикуваните
мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ
вх.No-754-01-39/06.07.2017 г. Горното означава, че ал. 2 следва да се тълкува
систематически с ал. 1 на чл. 129 ТЗ стеснително само по отношение на прехвърлянето
на дружествен дял на трето лице. Тъй като с процесното заявление се цели
вписване прехвърлянето на дружествен дял от съдружник на друг съдружник, не
намира приложение изискването за представяне на декларация (в този смисъл
мотивите на Решение № 92 от 02.05.2018г. постановено по в.т.д. № 207/2018г. на
Апелативен съд- Варна), в този смисъл е и цитираната в жалбата съдебна практика
на окръжни съдилища, в това число и на съдебните състави на ОС-Т..
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира постановеният отказ за
незаконосъобразен, обуславящо неговата отмяна. На осн.чл.25 ал. 5 от ЗТР следва
да се задължи Агенцията да извърши вписване на заявените за вписване
обстоятелства.
Тъй като с решението се удовлетворява искането на заявителя, предвид характера
на производството, решението не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен ОТКАЗ рег.№ 20191126123950-2 от 02.12.2019 г. на длъжностно лице по регистрация
при Агенция по вписванията-Търговски регистър, за вписване промени по партидата
на дружество “Н.“ ЕООД, ЕИК хххх., гр.Т., заявени със заявление вх.№ 20191126123950
от 26.11.2019 г., като
УКАЗВА на длъжностното лице да извърши заявеното
вписване – на осн.чл. 25 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от
същото да се изпрати служебно на Агенцията по вписванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :