№ 56
гр. Радомир, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Е.Т.З.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730101018 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че въз основа на молба от 01.09.2023 г. на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД срещу ищеца Б. С. е образувано изп. дело № . г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с
район на действие – ОС - Перник. Посоченото изпълнително дело било образувано въз
основа на изпълнителен лист от 11.12.2012 г., издаден по гр. дело № . г. по описа на РС –
Радомир за сумата в размер на 3891,16 лева – главница по договор за потребителски кредит,
сумата в размер на 935,50 лева – лихва за периода от 12.05.2011 г. до 10.12.2012 г., 456,84
лева – наказателна лихва за периода от 12.05.2011 г. до 10.12.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и
сумата в размер на 482,67 лева – разноски по делото.
Твърди, че въз основа на изпълнителния лист от 11.12.2012 г. първоначално е било
образувано изп. дело № . г. по описа на ЧСИ А. В.а, с район на действие – ОС – Перник,
като същото е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на
ЧСИ.
Според ищеца съгласно постановките на ППВС № 3/1980 г. по първоначално
образуваното изпълнително дело не е текла давност, като същата е започнала да тече,
считано от 26.06.2015 г. и е изтекла на 26.06.2020 г., тъй като в този период от време срещу
длъжника не са били предприети валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът Б. Р. С. не дължи на ответното
дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД следните сумите, като погасени по давност, а именно:
1
сумата в размер на 3891,16 лева – главница по договор за потребителски кредит от
23.04.2007 г., сумата в размер на 935,50 лева – лихва за периода от 12.05.2011 г. до
10.12.2012 г., сумата в размер на 456,84 лева – наказателна лихва за периода от 12.05.2011 г.
до 10.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2012 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 482,67 лева – разноски по делото.
С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск, с
твърдения, че по образуваното изпълнително дело е налице процесуална активност на
взискателя, с която е поддържал висящността на изпълнителния процес посредством
регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, което е водело до
прекъсване на давността, с оглед на което вземанията по издадения изпълнителен лист не са
погасени по давност.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното по делото копие от изп. дело № . г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район
на действие – ОС - Перник, се установява, че същото е образувано на 01.09.2023 г. по молба
на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД и приложен към нея изпълнителен лист от 11.12.2012
г., издаден по ч. гр. д. № . г. по описа на РС - Варна срещу ищеца в настоящото
производство – Б. Р. С., за следните суми: 3891,16 лева – главница по договор за
потребителски кредит, 935,50 лева – лихва за периода от 12.05.2011 г. до 10.12.2012 г.,
456,84 лева – наказателна лихва за периода от 12.05.2011 г. до 10.12.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2012 г. до окончателното изплащане,
както и сумата в размер на 482,67 лева – разноски по делото.
По делото е прието и писмо с изх. № . г. от ЧСИ Г. К., с район на действие – СГС, от
което се установява, че изп. дело № . г. по описа на ЧСИ А. В.а, с район на действие – ОС -
Перник, е внесено в архив на 19.06.2017 г. и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 5, т. 1 от
Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители, на
21.07.2022 г. е унищожено.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
2
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда (определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
В случая ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че е изтекла
давността за вземането, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение. С оглед на
това следва да се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила
на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК. Ето защо,
спорът следва да се разгледа по същество.
При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че срещу ищеца в полза на „Банка
ДСК“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК от 11.12.2012 г. по ч. гр. д. № . г. по описа на РС - Радомир и изпълнителен
лист от 11.12.2012 г. за незаплатени суми, произтичащи от договор за кредит. Безспорно е
също и че по молба на „Банка ДСК“ АД, на основание издадения изпълнителен лист е
образуван изпълнително дело № . г. по описа на ЧСИ А. В.а, с район на действие – ОС -
Перник, а след това по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и изпълнително дело № . г. по описа
на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС - Перник.
Установява се също, че на 30.10.2017 г. е сключен договор за цесия между „Банка
ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който вземанията на „Банка ДСК“ АД,
произтичащи от сключения договор за кредит, са прехвърлени в полза на „ЕОС Матрикс“
ЕООД. Не е спорно между страните, че по изпълнително дело № . г. по описа на ЧСИ Ст. Б.,
с район на действие – ОС – Перник, се дължат следните суми: сумата в размер на 3891,16
лева – главница по договор за потребителски кредит, сумата в размер на 935,50 лева – лихва
за периода от 12.05.2011 г. до 10.12.2012 г., сумата в размер на 456,84 лева – наказателна
лихва за периода от 12.05.2011 г. до 10.12.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер
на 482,67 лева – разноски по делото.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е налице трайна съдебна
практика (определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.,
определение № 480/27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, определение
№ 443/30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК и пр.).
Въз основа на изложеното, съдът приема, че давността за погасяване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение от 11.12.2012 г. е пет години.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането.
3
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да
не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 3/2020 г.
съдът прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. е. възприето
е становището, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поражда действие от датата на
обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015 г. и давността за вземания по висящи
към този момент изпълнителни производства, образувани преди тази дата, започва да тече
именно от 26.06.2015 г.
При това положение, следва да се приеме, че след образуването на изпълнително дело
№ . г. по описа на ЧСИ А. В.а, с район на действие – ОС – Перник погасителна давност не е
текла до 25.06.2016 г., включително. Считано от 26.06.2015 г. ефектът на спирането е
отпаднал и давностният срок е започнал да тече, като до 01.09.2023 г. ответникът, върху
когото лежи доказателствената тежест, не доказа да е предприел някое от посочените в
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК
изпълнителни действия, което да е довело до прекъсване на давността.
Дори да се приеме, че и след 26.06.2015 г. по изп. дело № . г. са били извършвани
изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността, то видно от приетото по делото
писмо с изх. № . г. от ЧСИ Г. К., с район на действие – СГС, е, че изп. дело № . г. по описа
на ЧСИ А. В.а, с район на действие – ОС - Перник, е внесено в архив на 19.06.2017 г. и с
оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на
частните съдебни изпълнители, на 21.07.2022 г. е унищожено. От изложеното следва, че в
период по-дълъг от 5 години, а именно от 19.06.2017 г. до образуването на 01.09.2023 г. на
изп. дело № . г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС – Перник, взискателят не е
предприел действия, които да са довели до прекъсване на давността.
Формираните дотук изводи мотивират съда да приеме, че искът с правно основание
чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е доказан, поради което същият следва да бъде уважен
изцяло.
4
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски. Ищецът доказва
направени разноски по делото в общ размер на 1730,65 лева, от които 230,65 лева – внесена
държавна такса и 1500,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно, като счита, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да
бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдът не е
обвързан с ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая размерът
на претендираното възнаграждение от ищеца на основание сключения с адв. К. П. от АК -
Благоевград договор за правна защита и съдействие от 26.10.2023 г. е в размер на 1500,00
лева, като размерът на възнаграждението следва да бъде намален до 876,62 лева (чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения). При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази,
че макар сумите по изпълнителния лист да са присъдени като отделни вземания, възникнали
на различни основания, в настоящото производство се претендира установяване
недължимост на същите на общо за тях основание – изтекла погасителна давност и
дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи въз основа на общия размер на
сумата, чиято недължимост се претендира.
По изложените съображения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца направените от последния разноски в общ размер на 1107,27 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ЖК „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ № 4 - 6, че Б. Р. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „М.“,
бл. ., ет. ., ап. . НЕ ДЪЛЖИ на дружеството сумата от 3891,16 лева (три хиляди осемстотин
деветдесет и един лева и шестнадесет стотинки) – главница по договор за потребителски
кредит от 23.04.2007 г., сумата в размер на 935,50 лева (деветстотин тридесет и пет лева и
петдесет стотинки) – лихва за периода от 12.05.2011 г. до 10.12.2012 г., сумата от 456,84 лева
(четиристотин петдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки) – наказателна лихва за
периода от 12.05.2011 г. до 10.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 482,67 лева
(четиристотин осемдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки) – разноски по делото, за
5
които е издаден изпълнителен лист на 11.12.2012 г. по ч. гр. д. № . г. по описа на Районен
съд – Радомир и за принудителното събиране на които суми са образувани изпълнително
дело № . г. по описа на ЧСИ А. В.а, с район на действие – ОС - Перник и изпълнително дело
№ . г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС - Перник.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Витоша“, ЖК „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4 – 6 ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Р. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „М.“, бл. ., ет. ., ап. . сумата от
1107,27 лева (хиляда сто и седем лева и двадесет и седем стотинки), представляваща
направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6