Решение по дело №15117/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            07.06.2021 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд                                                                          гражданско отделение

На тринадесети май                                                         две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                            

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 15117 по описа за 2020 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава „ХVІІІ-та” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от А.И.К. ЕГН **********, с адрес ***, с която претендира да бъде осъдено З. „Б. В. И. Г.“ ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № * да й заплати сумата от: 6679,48 лв. /шест хиляди шестотин седемдесет и девет лева и 48 ст./ – неплатен остатък от общо 8567,06 лв., представляващи обезщетение по застрахователна претенция № **/**, щета № *** за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил М. Е 2** с peг. № **, изразяващи се в увредени или унищожени: 1. Облицовка задна броня, 2. Капак заден, 3.Основа задна броня, 4.Водач на задна броня, 5.Престилка задна, 6.Панта заден капак - лява, 7. Панта заден капак - дясна, 8. Спойлер задна броня, 9. Конзола задна броня - лява, 10. Конзола задна броня - дясна, 11. Основни панти заден капак, 12. Декоративна кора багажник, 13. Основа стоп - ляв, 14. Основа стоп - десен, в резултат от ПТП настъпило на 06.10.2020г. в гр. В. Т. по вина на водач на лек автомобил марка „Ш. А.“ с peг. № ***, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ с полица BG/*/***при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.11.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се сочи, че на 06.10.2020г. в гр. В. Т., ул. „М.“ е възникнало ПТП между л.а. „М. Е. ** с peг. № **, управляван от съпруга на ищцата М. К. и л.а. „Ш. А.“ с peг. № ***, собственост на  „Ф. Р.“ Е. За възникналото ПТП е уведомен сектор „П. П." при ОД МВР - В. Т., местопроизшествието е посетено от служители на полицията и е съставен Протокол за ПТП № ***/***г., в който за виновен за настъпването му е посочен водачът на л.а. „Ш. А.“ с peг. № *** - Д. Д., тъй като не спазил необходимата дистанция. По отношение на л.а. „Ш. А.“ с peг. № **** към 27.11.2019г. е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество З. „Б. В. И. Г.“ съгласно полица № **/03/***, която е била действаща към датата на възникване на ПТП. На 07.10.2020г. застрахователят бил уведомен и е образувана  щета № ***. Негов представител извършил два огледа и два описа на щетите по автомобила /на 07. и 08.10.2020г., като са установени горепосочените увредени или унищожени детайли. На 07.10.2020г. от специалисти в официален сервиз на марката „М**“ и пред експерт на застрахователя било уточнено, какво трябва да се сменя и боядисва по автомобила, при което изготвили калкулация за ремонт на стойност 9495.04 лв., като след направена отстъпка за лоялен клиент на М. сумата била определена на стойност 8577,32 лв., която била коригирана /намалена/ при издаването на данъчната фактура, поради използване на по-малко лепило, като крайната сума, която ищцата заплатила била в размер на 8567,06лв. По калкулация на застрахователя било преведено по банков път обезщетение по заведената щета в размер от 1887.58 лв. Налице е разлика от 6679.48 лв, необходима за цялостен ремонт на увредените части на автомобила, която се претендира с настоящия иск.  

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска изцяло. Не оспорва наличието на валидна застраховка ГО по отношение на автомобила, управляван от посочения като виновен за ПТП водач и извършеното плащане по заведената щета. Оспорва наличието на  вина на водача на застрахования при него автомобил и причинно-следствена връзка с вредите по автомобила на ищеца. Сочи, че в приложените фактури са извършени ремонти действия неописани от застрахователя. Оспорва посочената от ищеца стойност на уврежданията. Сочи, че след завеждане на иска са платени още 4100,61 лв., с което ищецът е обезщетен изцяло. Претендират се разноски.

По искане на ищеца, с определение на съда постановено в проведеното на 13.05.2021г. открито съдебно заседание, е допуснато изменение по размер на предявения иск чрез неговото намаление от 6679,48 лева /шест хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ - неплатен остатък от застрахователно обезщетение на стойност 8567,06 лева, на 2578,87 лева / две хиляди петстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/ - неплатен остатък от застрахователно обезщетение на стойност 8567,06 лева по щета за ПТП, настъпило на 06.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 2578,87 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 25.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и законната лихва върху сумата от 4100,61 лева, за периода от 25.11.2020г. до 14.12.2020г.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – заверени за вярност свидетелство за регистрация на М. № *** - част 1 с удостоверение за техническа изправност; протокол за П.  № *** от 06.10.2020г.; заявление за завеждане на щета; описи на претенция № ***/20/***г. от 07.10.2020г., 08.10.2020г., с калкулация от 09.10.2020г. и заключение от 18.11.2020г.; калкулация за ремонт изготвена от „С. С.“ Е.; фактури № ***/16.11.2020г. и № ***/12.10.2020г.; платежно нареждане от 08.10.2020г.; платежно нареждане от 14.10.2020г. и 14.12.2020г.; доклади по щета № ****,   се установява, че:    На 06.10.2020г. в гр. В. Т., ул. „М.“ е възникнало ПТП между управляван от М. К. л.а. „М. Е . с peг. № ***, собственост на А.К. и л.а. „Ш. А.“ с peг. № ***, собственост на  „Ф. Р.а“ Е. и управляван от Д. Д.. За възникналото ПТП е уведомен сектор „П.п>" при ОД М. - В. Т., местопроизшествието е посетено от служители на полицията и е съставен П. за ПТП № **/05.12.2020г., в който за виновен за настъпването му е посочен водачът на л.а. „Ш. А.“ с peг. № **** - Д. Д., тъй като не спазил необходимата дистанция и скорост. По отношение на л.а. „Ш. А.“ с peг. № **** към 27.11.2019г. е имало сключена задължителна застраховка „Г. О." при ответното дружество З. „Б. В.И. Г.“ съгласно полица № BG/03/***, която е била действаща към датата на възникване на ПТП. На 07.10.2020г. застрахователят бил уведомен и е образувана  щета № ****. Негов представител в присъствието на пострадалото лице извършил два огледа на щетите по автомобила, като са установени  увредени или унищожени: 1. Облицовка задна броня, 2. Капак заден, 3.Основа задна броня, 4.Водач на задна броня, 5.Престилка задна, 6.Панта заден капак - лява, 7. Панта заден капак - дясна, 8. Спойлер задна броня, 9. Конзола задна броня - лява, 10. Конзола задна броня - дясна, 11. Основни панти заден капак, 12. Декоративна кора багажник, 13. Основа стоп - ляв, 14. Основа стоп - десен. С платежно нареждане от 08.10.2020г. А.К. заплатила на „С. С.“ Е. сумата от 5000лв. на основание капаро за ремонт и на 16.11.2020г. - 3567,06 лева за сервизно обслужване. С платежни нареждания от 14.10.2020г. и 14.12.2020г. З. „Б. В. И. Г.“ превел на А.К. сумите респ. от 1887,58 лв. и 4100,61 лв.  на основание обезщетение по щета  № ****.                                                                                                                           

От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е този, който е описан в протокола за ПТП от служителите на МВР – удар в задната част на спрелия автомобил на ищцата от друг автомобил зад него, принудително предвижен напред от последващия застрахован при ответника автомобил, шофьорът на който не е спрял навреме и не се е движел на подходяща дистанция. Щетите са изчислявани съгласно изготвения опис от огледите на застрахователя с участието на двете страни. Във фактурата приложена към исковата молба има описани работи, които не са сред описаните щети по време на огледа. Нишата на резервно колело, не е отбелязана при огледа на щетите като увредена Този елемент е дъното на багажния отсек, където се помества резервното колело. Няма връзка с описаната задна престилка. Това е съвсем отделна част. Обичайно металните детайли на автомобила или са закрепени с крепежни елементи, или са заварени. В повечето случай, задната престилка се заварява. Не е обичайно да се закрепя задната престилка с лепило. Ако е имало такова закрепване не е било според обичайната практика. Това е метален детайл, който или се заварява в преобладаващата част от случаите или е с крепежни елементи, което е по-рядко. Трудът за закрепването на задната престилка е седем часа. Възможно е да има обезшумители. Възможно е да има пластмасови облицовки от задната част на багажника, които да се закрепват и с лепило.  Затова към боята и материалите има 100% завишение, което включва примерно шкурки, разредители, лепила, крепежни елементи от всякакъв вид и др. помощни материали. Не са посочени отделно и не са калкулират като цени самостоятелно.

Действителната стойност на възстановителните работи за части и труд по средни пазарни цени е общо 6729,06 лв. По ценоразпис на официалния вносител, стойността на възстановителните работи, които са описани от застрахователя в огледния протокол с участието на застрахования са 8567,24 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Г. О.", който сключвайки я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От това следва, че рискът при застраховката "Г. О." включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. ( в т.см. пр. Решение № 15 от 01.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).

В случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата за  разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило ПТП, при което са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна застраховка „Г. О.” при ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, причинна връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи твърденията си за липса на вина у деликвента, съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.

По делото са приети на основание чл. 146 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно  наличието на валиден договор за застраховка „Г. О.” между л.а. „Ш. А.“ с peг. № ****с полица BG/03/***, заведена от ищеца във връзка с тази застраховка щета за причинени имуществени вреди на собствения му лек автомобил л.а. „М. Е 2.с peг. № ***, и плащане на обезщетение по нея преди завеждане на иска от 1887,50лв. Не се спори и относно заплатената след завеждане на иска сума от 4100,61лв.

От обсъдения протокол за ПТП - официален документ съставен от служител на "ПП" МВР и приетата СТЕ, съдът намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача на  –  Д. Д., което е противоречало на нормата на чл.  23 ал.1 от ЗДвП (водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.), е настъпило ПТП, при което на собствената на ищеца вещ – лек автомобил М. Е . с peг. № ****, са причинени описаните от застрахователя вреди.  Обсъденият протокол за ПТП е официален документ - съставен от компетентен орган на МВР- Сектор „ПП” в кръга на службата му по установената форма и ред, който е годен както от формална, така и от съдържателна гледна точка да установи обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, а именно разположението на автомобилите на пътното платно, вредите по тях и другите видими следи на местопроизшествието свързани с инцидента. Като официален документ той се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила не само относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола – в т.см.  Решение № 32/19.02.2016г. по гр.д.№ 3335 /2015г. на ВКС; Решение № 71/16.08.2017 год. по т.д. № 60343 / 2016 г и др. От ответникът е било оспорено съдържанието му, но не е проведено доказване, с което да обори описаните в документа обстоятелства, причини и условия за настъпването на произшествието и видимите щети по участвалото МПС. В подкрепа на изложеното е и заключението на вещото лице, според което щетите по МПС са настъпили по описания в протокола за ПТП механизъм.

Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на увредената вещ към деня на причиняване на щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Същото не може да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 402 КЗ/. В горния смисъл са Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г; Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, представляващи съдебна практика и по аналгочините норми от действащия КЗ.

По делото няма твърдения или проведено доказване, че към момента на ПТП увредените части и детайли по автомобила са били оригинално вградените или заменени с такива от оторизиран от производителя официален доставчик за оригинални резервни части. В съдебната практика е възприето, че ремонт в официален сервиз е обоснован за автомобили в гаранционен срок или на възраст до три години. Процесният автомобил е бил на възраст от седем години, поради което при липса на проведено доказване, че увредените части и детайли са били оргинални, определянето на обезщетение като за такива би допуснало и неоснователно обогатяване на ищеца, предвид разликата в стойността им с другите предлагани на пазара алтернативни части, каквито е възможно да са били увредените.

Отделно от това следва да се вземе предвид, че в представените от ищеца разходооправдателни документи, според категоричното становище на вещото лице, има включени  ремонти работи и материали, които не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и не са описани от застрахователя.

В случая, за отремонтирането на гореописаните щети е била заплатена сумата от   лв. 8567,06лв. с ДДС на официален сервиз на завода производител. Според заключението на вещото лице стойността на работите за възстановяване на имуществото във вида преди увреждането по средни пазарни цени е 6729,06 лв., която стойност съдът възприема за меродавна по гореизложените правни доводи. Общо изплатени от ответника са 5988,19лв., от което следва, че искът е основателен за разликата от 740,87лв. Доколкото сумата от 4100,61 лв. е заплатена в деня на получаване на препис от исковата молба, следва върху нея да се присъди обезщетение за забава за периода от 25.11.2020г. до 13.12.2020г. вкл. в размер на сумата от 21,64 лева, изчислено съобразно стойността на законната лихва определена по реда на чл. 86 ал. 2 ЗЗД с Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване –  вносна бележка за държавна такса са в общ размер от 267,18  лева, съразмерно на уважената част от иска /вкл. и върху платената в хода на процеса/ - 193,66лв.

Респ. на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – вносна бележка за депозит за експертиза 200 лв. и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение съобразно нормите на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017 г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., съразмерно на отхвърлената част от иска  -  82,55 лева

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД З. „Б. В. И. Г.“ ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5 да заплати на А.И.К. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 740,87 лева, представляваща неплатен остатък от стойността на обезщетение в общ размер от 6726,06 лв., по застрахователна претенция № ***/20, щета № ****** за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил М. Е 2.с peг. № ***, изразяващи се в увредени или унищожени: 1. Облицовка задна броня, 2. Капак заден, 3.Основа задна броня, 4.Водач на задна броня, 5.Престилка задна, 6.Панта заден капак - лява, 7. Панта заден капак - дясна, 8. Спойлер задна броня, 9. Конзола задна броня - лява, 10. Конзола задна броня - дясна, 11. Основни панти заден капак, 12. Декоративна кора багажник, 13. Основа стоп - ляв, 14. Основа стоп - десен, в резултат от ПТП настъпило на 06.10.2020г. в гр. В. Т. по вина на водач на лек автомобил марка „Ш. А.“ с peг. № ****, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ с полица BG/03/****  при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.11.2020г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 21,64 лева - обезщетение за забава върху главницата  от 4100,61лв. в размер на законната лихва за период от 25.11.2020г. до 13.12.2020г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния претендиран размер от 2578,87 лева поради неоснователност.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  З. „Б. В. И. Г.“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № . да заплати на А.И.К. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 193,66 лева представляващи сторените разноски в производството съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК  А.И.К. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „Б. В.И. Г.“ ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № * сумата от   82,55 лева представляващи сторените разноски в производството съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Варненския окръжен съд.

                                                                                  

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: