Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260081
гр. Пловдив,18.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ,ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди
и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Жулиета Колева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4374/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 36-0000307/02.07.2020 г. на изпълнителния директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация” Пловдив, с което на П.И.Ш., ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), му е наложена глоба в размер на 200 лв. и е лишен от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 мес. , за нарушение на чл.
103, предл. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез
процесуалния си представител в жалбата и в съдебно заседание моли да се отмени
НП с аргументи за нарушаване на материалния и процесуален закон.Твърди се, че
нарушителят не е възприел подадения сигнал, поради обема на управлявания камион
и възрастта му. Оспорва се фактическата обстановка, а именно местоизвършването
на нарушението. Сочи се че има допуснати процесуални нарушения, а именно
неправилно посочена санкционна норма и неправилно налагане на две наказания за
едно и също нарушение. Моли се за отмяна на наказателното постановление и
евентуално за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Пловдив /РД АА/, не изпращат
представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят
законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните
правила.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Съдът намира, че жалбата
е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която
има право на жалба, поради което съдът намира, че същата е редовна и допустима.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 10.06.2020 г.
около 12:05 ч. жалбоподателят управлявал товарен автомобил КАМАЗ 5511 с рег. № ***,
собственост на „***“ ЕООД, по бул. Асеновградско шосе до ГУСВ, посока към гр. Пловдив. По
същото време там изпълнявали служебните си задължения и свид. А.И. и И.П. –
служители на ****. Свид. И. забелязал товарния камион на излизане от кръговото
кръстовище и решил да го спре за проверка.
Същият излязъл на
пътното платно и подал сигнал със стоп-палка с изправена хоризонтална дясна
ръка. Вместо да преустанови движението си и да спре на безопасно място водачът Ш.
забелязвайки подадения сигнал се престроил в по-далечна лента и продължил
движението си в посока гр. Пловдив. Двамата служители на автомобилна
администрация се качили в служебния си автомобил Рено Клио с рег. № *** и започнали
преследване на автомобила като подавали звуков и светлинен сигнал. Въпреки че
възприел движещия се служебен автомобил нарушителя продължил движението си, навлязъл
в надлеза и извършил маневра десен завой, като продължил движението си по
неустановен по делото тесен път, водещ до метален портал, където товарния
автомобил преустановил движението си. Нарушителят опитал да избегне
установяване на нарушението като твърдял, че не е видял сигнала и отказвал да
даде документите си. След като на мястото пристигнал свид. А. А., Ш. му
обяснил, че не е видял контролните органи, но предоставил документите си за
съставяне на акт за установяване на нарушение (АУАН).
Свид. И. съставил
АУАН № 273223 от 10.06.2020 г. в присъствието на нарушителя и му го връчил.
Последният вписал възражението си.
На базата на
съставения от И. АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с
което нарушителят бил наказан за нарушение на чл. 103 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), като му била наложена глоба в максимален размер и му било
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за максималния срок от 6
месеца.
Горната фактическа
обстановка се доказва от показанията на актосъставителя И., свидетеля по акта П.
и свид. А., както и от писмените
доказателства АУАН, договор за наем на МПС, копия на графици на служителите на
РД АА за 10.06.2020 г.справка за проверени МПС на дата 10.06.2020 г., АУАН №
273182/10.06.2020 г. схема на участък от пътя Пловдив-Асеновград и Заповед рег.
№ РД-08-30/24.01.2020 г.
Съдът кредитира
свидетелските показания и на тримата свидетели доколкото същите са логични и се
подкрепят от наличния доказателствен материал. Съдът кредитира и показанията на
свид. А., доколкото същият свидетелства за обстоятелствата, които са му станали
известни по време на проверката. Съдът ги кредитира и по отношение на
останалите обстоятелства, които свидетелят е възприел лично: габарити на
камиона, личностна характеристика на нарушителя и т.н. По отношение на
обстоятелствата дали Ш. е възприел контролните органи и дали същият е продължил
движението си въпреки това, съдът не кредитира показанията му до степен да
приеме тези факти за доказани, доколкото същите се явяват защитната теза на
нарушителя, която същият е обективирал още към момента на съставяне на АУАН.
Съдът обаче кредитира показанията на свидетеля, в смисъл че нарушителят е
заявил тези обстоятелства на свидетеля. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля и в частта им, в която същият посочва, че на мястото на проверката не
е имало възможност да се спре, доколкото там били налични препятствия, тъй като
видно от справката за извършени проверки в същия ден, на същото място от същия
екип контролни органи са били извършени още 2 проверки и съставен още най-малко
един АУАН, което свидетелства за възможност за извършване на проверки.
Съдът намира за
неотносими някои от приетите писмени доказателства – 2 бл. Нечетливи копия на
АУАН, писма от ОПУ Пловдив и писмо от АПИ за унищожени записи, тъй като те не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка, поради което не намира за
нужно да ги обсъжда.
Видно от гласните
доказателствени средства, подкрепени от писмените такива, а именно графици и
ежедневен отчет за проверени МПС се доказа местоизвършването на нарушението, и
тъй като нито се въведоха други оспорвания на фактите, нито има доказателства,
които да оборват констатациите в акта, съдът намира за доказани фактическите
констатации описани в него.
Не се установиха
противоречия между доказателствата, включително гласни и писмени като същите са
еднопосочни и взаимнодопълващи се.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Не се споделя от
настоящия състав на съда възражението на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение, водещо до опорочаване на процедурата по издаване на
наказателното постановление и АУАН. Мястото е точно посочено и в двата акта.
Същото е индивидуализирано в достатъчна степен.
Извършеното
нарушение е описано недвусмислено и изчерпателно в унисон с ангажираната
административно наказателна норма и правилото за поведение.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правилна
правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно
представената заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., т. І.1, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието
му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които са извършени), като се преповтарят
констатациите в АУАН без да се излиза от очертаните с акта факти. Затова не
може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният
е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността
му – за неспиране на подаден сигнал със стоп-палка по образец, както и на
светлинен и звуков сигнал.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на посочената разпоредба на чл. 103 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. Безспорно по делото се установи, че
при подаден сигнал от служители на РД АА, чиито правомощия са уредени в чл. 166
от ЗДвП, водачът на товарния автомобил не е изпълнил задължението си по чл. 103
от с.з. да спре при подадения сигнал. Но не само това, същият не е изпълнил и
задължението си да спре на подадения звуков и светлинен сигнал.
Съдът не споделя изложените от жалбоподателя възражения за липса на
субективния елемент на нарушението, а именно че жалбоподателят не е възприел
подадения сигнал. Шофьорите независимо от възрастта си и габаритите на моторните
превозни средства, които управляват са длъжни да обезпечат при управлението им
да могат да изпълняват задълженията си вменени им от ЗДвП. Доколкото
нарушителят Ш. е имал право да управлява МПС, то същия е бил признат за годен
да възприема пътната обстановка в достатъчна степен на детайлност, за да може и
да възприема контролните органи, които с конклудентни действия са му
разпоредили да спре, за да му бъде извършена проверка. Дори и да се допусне, че
в първия момент същия не е възприел техните намерения, то в един последващ
момент, когато те са го преследвали със служебния си автомобил и са подавали
звуков и светлинен сигнал то същият е следвало да бъде наясно със задължението
си да спре за проверка.
Съдът не намира житейска и правна логика в твърдението, че водачът
възприема пътната обстановка с движещите се около него моторни превозни
средства без да причини ПТП, но не възприема контролните органи оборудвани със
специални отличителни знаци, които се намират на пътното платно с цел да му
подадат сигнал, и след това осъществяват преследване с МПС със специален режим на
движение, подавайки и светлинни, и звукови сигнали, които водачът бил в
обективна невъзможност да възприеме.
Поради горните разсъждения съдът намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Установява, се че П.И.Ш. като водач на товарно МПС на 10.06.2020 г. около
12:05 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“, до ГУСВ, е управлявал КАМАЗ
5511, с рег. № ***, като не е спрял на подаден от контролните органи сигнал със
стоп палка, а по-късно и светлинен и
звуков сигнал. Именно това е поводът да се ангажира
административнонаказателната му отговорност. Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като не е изпълнил вмененото му задължение за обезпечи възможността на
контролните органи да изпълнят служебните им задължения по контрол на движещите
се по пътищата МПСта, извършващи превози на
товари и пътници.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му може да
осуети евентуална проверка от страна на служителите на РД АА Пловдив и е целял
именно настъпването на тези последици. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За размера на наложената
имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба по чл. 175 ал.1 т.4 ЗДвП, която предвижда санкция налагане
на глоба и лишаване от право на управление на МПС на водачи, които не
изпълняват нареждане
на органите за контрол и регулиране на движението.
Съдът не споделя
аргументът, че неправилно са наложени две наказания за едно и също нарушение, доколкото
това е законодателно решение поради завишената обществена опасност на
нарушението и двата вида наказания са предвидени кумулативно в санкционната
норма.
Административните
наказания глоба и лишаване от право обаче са неправилно индивидуализирани в
рамките на максимума предвиден в санкционната разпоредба. Съдът намира, че неправилно административно-наказващият
орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по
чл.27 от ЗАНН, доколкото не е изложен нито един аргумент защо е постановена
глоба в максимален размер на 200 лв., както и лишаване от право за максимален
срок от 6 месеца. Действително се
установява, че с известна упоритост водачът се е отклонявал от проверката, но в
наказателното постановление мотиви в тази насока не са посочени. Липсват
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, за определяне на санкцията
в различен от минималния размер и това не следва да се прави едва с акта на
въззивната инстанция. Съдът намира, че поставянето му в невъзможност да провери
правилността на изводите на административнонаказващия орган относно приетия за
справедлив размер на санкцията
опорочават постановлението в тази му част и същата следва да се намали до
предвидения минимум. Правилно е посочена
санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и
разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на
жалбоподателя.
От друга страна ниската пенсия, ведно с липсата на
доказателства за предходни нарушения на правилата за движение по пътищата
обуславят административното наказание глоба за нарушението по чл. 103 ЗДвП, вр.
чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП да бъде определени в рамките на минимума определен в
съответната санкционна норма- както следва: 50 лева глоба и лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е.
не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, доколкото това не
е първото такова нарушение на дружеството, и не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност и степента на засягане на
обществените отношения /конкретно свързани с
дължимото съдействие на контролните органи за упражняване на правомощията им/,
съдът намира, че настоящото нарушение не
може да се приеме като такова с незначителни вредни
последици, поради което правилно е преценено, че същото не е маловажен случай.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 36-0000307/02.07.2020 г. на
изпълнителния директор на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация” Пловдив,
с което на П.И.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 175, ал.1, т.4
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), му е наложена глоба в размер на 200
лв. и е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 мес.,
за нарушение на чл. 103, предл. 1 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА размера на глобата на 50 лв.и срокът на наложеното наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство на 1
(един) месец.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.