№ 280
гр. Плевен , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ана И. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана И. Илиева Гражданско дело №
20204430104681 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ДЕЛТА КРЕДИТ"
АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** срещу Н. М. Д., ЕГН
**********, с адрес в *** съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.365, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в
общ размер на 738,58 лева, от които сума от 587,34 лв. - главница, представляваща
сборът от 30 броя неплатени ежемесечни вноски за периода 28 март 2015 г. - 28 август
2017 г., дължими въз основа на сключено споразумение между страните, както и сума
от 151,24 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата, считано от
29.08.2017 г. до 12.03.2020г. вкл., както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по
реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 1934/2020 г. по
описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника, на когото заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което
е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че с договор
за прехвърляне на вземания №001 от 15.11.2007 г. "Юробанк И Еф Джи България" АД,
ЕИК *********, е прехвърлила на ищеца, вземания по договори за кредит, изброени в
Приложение № 1 към Договора, с всички обезпечения, привилегии и други
1
принадлежности към тях, срещу посочената в чл.4 от този договор цена, която
цесионерът е заплатил в цялост на цедента. Излага се, че сред цедираните вземания,
описани в Приложението към договора, фигурира и вземането срещу ответника,
произтичащо от сключения при ОУ договор за издаване и използване на кредитна
карта „EUROLINE” от 03.01.2006 г., обективиран в двустранно подписано заявление за
издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 27.12.2005 г. Сочи се, че в
съответствие с приложимите ОУ за издаване и използване на кредитна карта
„EUROLINE”, запознаването с които ответникът е декларирал при подписване на
заявлението и съгласно уговорките, отразени в това заявление, на същата е издадена
кредитна карта „EUROLINE” и й е отпусната парична сума посочена в заявлението.
Излага се, че в двустранно подписаното заявление за кредитна карта и в приложимите
ОУ се съдържат конкретни уговорки относно начините за усвояване на кредита /чл.4
до чл.6 от ОУ/, включително и начина за погасяване на задълженията на
картодържателя /чл.10 и чл.12/. Сочи се, че ответницата се е задължила да погасява
всички усвоени суми от предоставения й кредитен лимит ведно с начислените
договорни лихви разсрочено, на месечни вноски, с установен минимален размер, в
сроковете и по начина, посочени в ОУ. Твърди се, че в срока на действие на договора
длъжникът не е изпълнявал коректно задължението си за заплащане на дължимите
суми, поради което към 15.11.2007 г. - датата на прехвърлянето на вземането,
дължимата от ответницата сума възлизала на 927,34 лв. Излага се, че в съответствие с
чл.99, ал.З от ЗЗД, длъжникът е уведомена за извършената цесия и за новия кредитор,
като със споразумение от 23.10.2013г. сключено между страните по делото
ответницата е признала съществуването на дълга си, чийто размер към момента на
подписване на споразумението е възлизал на 927,34 лв. и се е задължила за периода от
28.10.2013 г. до 28.08.2017 г. вкл. да го изплати на 47 /четиридесет и седем /
ежемесечни вноски, първата от които в размер на 20.00 лв., а всяка следваща в размер
на 20.00 лв. и последна изравнителна, при падеж 28-мо число на месеца, за който се
отнасят. Твърди се, че ответницата не е извършила 30 плащания за погасяване на
признатото със споразумението задължение, възлизащи на сумата от 587,34лв. за
периода 28 март 2015г. - 28 август 2017г.Поради изложеното моли съда да уважи иска
и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща предсатвител. В нарочна
писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител
на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Излага, че искът е допустим, но
неоснователен. Не отрича факта, че ответницата е подала заявление и й е издадена
кредитна карта „ЕVROLINE" от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и, че е
2
запозната с ОУ за начина на усвояване на кредита, погасяването му, както и че не е
правила вноски за погасяването. Не отрича и факта, че по силата на договор за цесия от
15.11.2007 год. нейното задължение е преминало към сегашния кредитор-ищец по
делото. Твърди, че по делото не е доказано, че ответницата е признала задължението
си, тъй като не са представени доказателство, че й е връчено своевременно
уведомление за извършената цесия – т.е., че изпълнен чл.8 ал.2 от Договора за цесия.
Излага, че едва в представеното споразумение № 1903599/23.10.2013 г. е записано, че
страните констатират, че съществува договор за цесия. Излага, че задължението, дори
да е действително е било погасено по давност. Излага, че лед като е подписала
добросъвестно предложеното й споразумение ответницата се е консултирала и е
преценила, че не следва да заплаща задължение, което е погасено по давност.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ищеца по делото моли
съда да отхвърли предявения иск. Сочи, че ответникът не е уведомен за настъпилата
цесия. Сочи, че много по – късно е подписано споразумението между страните.
Твърди, че след подписване на споразумението кредиторът не е предприел никакви
действия до 2020г. Счита, че вземането е погасено по давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1934/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че
е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение № 1022/28.05.2020 г., с
която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело
следните суми: сумата от 587,34лева – главница; сумата от 151,24 лева мораторна
лихва начислена за периода 29.08.2017г. – 12.03.2020г./вкл./, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.05.2020г. до изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, посл. изм. ДВ
бр.8/2017г., която заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Приобщено като доказателство по делото е и заявление за издаване на кредитна
карта от 27.12.2005 г., от което се установява, че ищцата е отправила искане да й бъде
издадена такава.
Установява се от приобщения по делото договор за цесия от 15.11.2007 г., и
Приложение №1/15.11.2007 г. към него, че на ищецът е цедирано вземането на
кредитора по отношение на задължението на ответника.
3
Видно е от представеното по делото Уведомление за извършена цесия, че е
направен опит ответникът да бъде уведомен за същата.
От представеното по делото споразумение от 23.10.2013 г. се установява, че
страните по делото са постигнали договореност, че: съгласно сключеният на 15.11.2007
г. договор за продажба на вземания ищецът е придобил вземане срещу ответника по
договор за кредитна карта, първоначално сключен с „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД със стойност на задължението от 927,34 лева. Видно е, че страните са
се договорили, че задължението ще бъде платено на 47 броя ежемесечни вноски в
размер на 20 лева, считано от м. октомври 2013 г., платими до 28 число на месеца, с
една последна изравнителна вноска. Установява се и, че в споразумението е
предвидено, че при неизпълнение на задължението от страна на длъжника кредиторът
има право без покана и без предизвестие да обяви за изискуема цялата дължима сума,
да претендира съдебно същата, както и да иска присъждане на лихва за забава.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК
ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното
вземане в негова полза вземане въз основа на сключеното споразумение с ответника.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Споразумението между ищеца и ответника от 23.10.2013 г. носи белезите на
договор за спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД. С този вид договор страните прекратяват
един съществуващ спор или избягват един възможен спор чрез взаимни отстъпки, с
които могат да създадат, изменят или погасят и правоотношения, които не са били
предмет на спора. Спогодбата има двустранен характер, а отстъпката е частичен отказ
от първоначалното твърдение на страната и е средство, а не цел на спогодбата. Целта
на спогодбата е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. При
спогодбата е възможно и страните да пожертват действителното правно положение,
като се съгласят да считат по между си, че то е било такова, каквото го прогласява
спогодбата. В този смисъл спогодбата може да включва в себе си воля за частичен
отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо
4
задължение /чл.365, ал.2 от ЗЗД/. Затова и съгласно съдебната практика, спогодбата
цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение /в
този смисъл е Решение по гр.дело №2480/1994 г. на ВКС, V г.о./. Договорът за
спогодба има декларативно действие, което се изразява в това, че страните считат
правното положение такова, каквото са признали в спогодбата, както и регулиращо
действие, състоящо се в това, че страните се задължават в бъдеще да изпълняват
задълженията си така, както са установени в спогодбата. Договорът за спогодба има и
конститутивно действие, тъй като съществуващото правоотношение се изменя
съобразно уговореното в договора за спогодба. Споразумението за разсрочено плащане
не е едностранно изявление на ответника, а съдържа насрещни волеизявления и на
двете подписали го страни, поради което е договор, а не едностранна сделка. Съдът
намира, че по изложените аргументи и възражението на особения представител на
ответника, че на същия не е съобщена извършената цесия и, че вземането е погасено по
давност преди сключване на споразумението за неоснователни.
По делото не са представени доказателства, а и не се навеждат твърдения
ответницата да е изпълнила задълженията си по сключеното споразумение.
С оглед всичко изложено и доколкото ответницата не е платила в предвидения в
споразумението срок следва да върне и останалата дължима сума по договора, поради
което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че наведеното
от особения представител на ответника възражение в хода на производството, че
вземането по споразумението е погасено по давност следва да се остави без
разглеждане, доколкото е направено след подаване на отговора на ИМ, поради което и
възражението като такова е преклудирано.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното и исковото производство разноски.С депозиране на
възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на срока за
възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за
водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в тежест
на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника.
На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 475,00 лв, от които 75,00 лв. заплатени държавни такси, 300
5
лева за възнаграждение за особен представител, и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в
исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8
от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и
правна сложност, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за
представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес в *** дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно
наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сума в общ размер на 738,58 лева, от които
сума от 587,34 лв. - главница, представляваща сборът от 30 броя неплатени ежемесечни
вноски за периода 28 март 2015 г. - 28 август 2017 г., дължими въз основа на сключено
споразумение между страните, както и сума от 151,24 лв., представляващи мораторна
лихва върху главницата, считано от 29.08.2017 г. до 12.03.2020г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ в съда до
окончателното плащане на същата, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.365 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. М. Д., ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на „ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от
75,00 лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1934 по
описа за 2020 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. Д., ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на „ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от
475,00 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Плевенски окръжен съд.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7