О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2764 Година 12.10.2018 Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети
октомври Година 2018
в з-рито съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 1656 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова
молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 288, ал. 1, във вр. с чл.
286 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД допустими.
За
изясняване на делото от ф-тическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени
документи, к-то и да се изиска и приложи т.д. № 13/2014 г. на С..
Следва
да се даде възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане за разпит на
свидетели, като посочи не само дали иска призоваването или ще води за разпит в
съдебно заседание посоченият в исковата му молба свидетел, но и трите имена и
адресите на останалите двама свидетели, които иска от съда да му даде
възможност да посочи допълнително, -о иска призоваването им, к-то и конкретните
ф-ти, които иска да доказва с показанията на всеки от тримата свидетели, за да
прецени съда допустимостта им съгласно чл. 164 ГПК, едва след което в същото
заседание съдът ще се произнесе по искането му за допускането им (чл.
156, ал. 2 ГПК).
Следва
да се даде възможност и на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане за разпит на посоченият
в отговора му свидетел, като посочи кои конкретни ф-ти от твърдените в отговора
му иска да доказва с показанията му, за да прецени съда допустимостта им
съгласно чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе
по искането му за допускането му (чл. 156, ал. 2 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се
призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и
проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от
отговора на ответника с приложението към него. Страните следва да се приканят
към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна т-са.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената му
искова молба и изразяват по същество в това, че на 07.04.2011 г. в С. сключил с
ответника договор за поръчка, по които се задължил да извърши редица правни и ф-тически
действия за защита правата и интересите му, като го представлява пред
съдилищата в Б. при уреждане на въпроса с дължимото му се застрахователно
обезщетение от З. във връзка с откраднато МПС, включително да ангажира адвокат
и бъде негов съдебен адресат, к-то и да го представлява пред З. във връзка с
водене на преговори по изплащане на сумата по щетата, включително да подписва
споразумения относно доброволното уреждане на спора. В изпълнение на поръчката,
ищецът положил усилия за доброволно уреждане на спора със застрахователя, но
последният отказал да заплати сумата по щетата. Наложило се да бъде водено дело
в съда, за която цел ищецът предложил, а ответникът приел да бъде представляван
пред съда от адвокат И.Г.Б. от А.. Организирал упълномощаването на адвоката,
подпомагал работата му по завеждане на делото в съда по всяк-ъв начин, като
подготвил и му предоставил необходимите документи, и съдействал да се заплатят
необходимите т-си и разноски от ответника. Адвокат И.Б. завел гражданско дело в
С., което първоначално било образувано под № 10/2013 г. След увеличение на иска
обаче, същото било изпратено по подсъдност на С. и разгледано като търговско
дело № 13/2014 г. В хода му били представени със съдействие на ищеца всички
необходими доказателства за правилното решаване на спора. Когато било
необходимо съдействието, лично от управителят му Й.К. или негови служители,
винаги ищецът вършел всичко необходимо - изпращане на документи, вземане на
преписи от съда, преводи на пари и прочие. Независимо от усилията на адвоката и
осъществената квалифицирана защита, съдът отхвърлил иска. Тогава ответникът се
отказал от адв. Б. и ангажирал друг адвокат, който подал въззивна жалба и без
представяне на нови доказателства, а пр-тически и без нови аргументи и доводи,
които да били различни от изложените при защитата на адв. Б., П. отменил
решението на С., като неправилно и осъдил застрахователя да заплати всички
дължими суми по щетата, к-то и разноските за двете инстанции. В. не допуснал -.
Ищецът разбрал, че към настоящия момент ответникът вече бил получил всички
дължими суми от застрахователя, присъдени му по горепосоченото търговско дело. В
изпълнение на уговорките им, с нотариална покана рег. № 9307, том 3, -т № 99 от
25.10.2017 г. на Нотариус -, ищецът го поканил да му заплати уговореното
възнаграждение от 2400 лева. Ответникът получил поканата на адрес по
местоработата, като управител на фирма - С.. Не последвал обаче отговор от
негова страна. Ищецът бил напълно изправна страна при изпълнение задълженията
си по договора за поръчка, а обстоятелството, че ответникът се отказал в един
момент от посочения от ищеца адвокат, не означавало, че ищецът не бил изпълнил
задълженията си, още повече, че съгласно чл. 9 от договора, оттеглянето на
поръчката не лишавало довереника от правото да иска заплащане на разноските и
договореното възнаграждение. Ответникът не бил оттеглял и досега поръчката си
от ищеца. Дори и да се приемело, че мълчаливо я бил оттеглил, то дължал на
ищеца уговореното възнаграждение съобразно клаузата на чл. 9 от договора за поръчка.
Гореизложеното обусловило правния интерес на ищеца да претендира заплащането на
това възнаграждение от 2400 лева по договора за поръчка и з-онна лихва от завеждане на иска в съда до изплащането му,
като за периода от връчване на писмената покана на 07.11.2017 г. до 23.03.2018
г., ответникът му дължал и мораторна лихва в размер на 91.52 лева.
Искането
е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 2400
лева за главница от неплатено възнаграждение по договор за поръчка от 07.04.2011
г., с 91.52 лева мораторна лихва от 07.11.2017 г. до 23.03.2018 г. и з-онна
лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда на 04.04.2018 г. до
изплащането й, к-то и сторените по делото разноски.
Правна
квалификация на предявения иск за главница – нормата на чл. 288, ал. 1, във вр.
с чл. 286 ЗЗД, а на иска за мораторна
лихва – нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че в исковата молба се
твърдяло и той не оспорвал ф-тите, че между него и ищеца бил сключен
представения по делото договор за поръчка на 07.04.2011 г. в С., с описания в него
предмет - ищецът да го представлявал пред съдилищата в Р. Б. и пред - за
уреждане на въпроса за дължимото му се застрахователно обезщетение от
застрахователя по щета № 119248000010/18.01.2011 г. - кражба на МПС,
включително да ангажирал адвокати, да бъдел съдебен адресат и да водел
преговори, и подписвал споразумения за доброволно уреждане на спора, за сметка
на ответника. Съгласно договора (V., т.14), същият влизал в сила от момента на
изтичане на з-онния 15-дневен срок за плащане от страна на - и непостъпване на
доброволно плащане по щетата. В исковата си молба и поправената искова молба
ищецът не посочвал ник-ви конкретни правни и ф-тически действия, предприети за
защита на интересите на ответника, нито представял доказателства за извършени т-ива
действия. Действително ищецът не бил извършил к-вито и да било правни и ф-тически
действия за защита на правата и интересите на ответника. Независимо че договорът
бил влязъл в сила, същият реално бил прекратен, поради пълно неизпълнение на
задълженията на довереника. Съгласно II, т. 5 от договора, довереникът бил
длъжен да уведоми ответника за изпълнението на поръчката, а също бил длъжен да
даде на ответника отчет и сметка, к-то и да му предадял всичко, което бил
получил в изпълнение на поръчката. Ищецът никога не бил уведомявал ответника да
бил извършил к-вито и да било ф-тически или правни действия в изпълнение на
поръчката, нито бил извършил отчетна или прехвърлителна сделка. Ответникът
лично бил изпратил до - молба с вх. № 11480004/20.04.2011 г. с приложени
изискани документи във връзка с доброволното уреждане на предявената
застрахователна претенция. На 05.05.2011 г. бил изтекъл 15-дневният срок за
застрахователя по т.10.2. от Общите условия за застраховка „Автокаско" на
сухопътни без релсови средства, в който застрахователят следвало да заплати
застрахователно обезщетение. Тъй като това не било направено, на 11.05.2011 г.
ответникът депозирал чрез упълномощения от него адвокат И.Г.Б. от А.
напомнително писмо с вх. №*********, с което поискал отговор по щетата. Поради
отказ от страна на застрахователя да изплати сумата по щетата, настъпила
необходимост от уреждане на отношенията по съдебен ред. Твърдението на ищеца,
че бил предложил, а ответникът бил приел да бъдел представляван пред съда от
адв. И.Б., не можело да се приеме за извършено действие в изпълнение на договора
от страна на ищеца. Ответникът сам упълномощил адв. Б. и за предстоящото
съдебно производство. Пълномощното и договорът за правна защита и съдействие били
сключени с адв. И.Б. лично от ответника, а не от ищеца, като представител на
последния. Било заведено гр. д. № 10/2013 г. на PC С., като след увеличение на
иска, същото било изпратено по подсъдност на ОС С., където било разгледано като
т.д. № 13/2014 г. Видимо недоволен от изхода на делото на първа инстанция, ответникът
дори оттеглил пълномощията си от адв. Б. и упълномощил адв. М.И.З. от - С.,
който продължил съдопроизводствените действия по делото, като подал лично от
името и за сметка на ответника въззивна жалба, която от своя страна била уважена
от А.. Уважаването й не се дължало на процесуалните действия на адв. Б., нито
на действията, извършени от ищеца, а на мотивираното и обосновано изложение на
пороците на първоинстанционното решение, на адекватното процесуално представителство
пред въззивната инстанция и на също т-а мотивираното и обосновано, включително
със съдебна пр-тика, изложение на това, к- следвало да бъде разрешен
възникналият правен спор. Останал недоволен от това, че ищецът не извършил ник-ви
действия в изпълнение на сключения между тях договор. Т-а, м-ар да не бил
отправял изрично волеизявление до ищеца за оттегляне на поръчката, от
действията му било видно, че сторил това с конклудентни действия, като оттеглил
пълномощията, дадени на предложения му от ищеца адвокат. А съгласно сключения
между страните договор (II., т.4, изр. последно), довереник, който имал право
да се замести, отговарял за вредите, причинени от лошия избор на заместника си.
Ответникът счита, че ищецът следвало да носи отговорност за липсата на
извършени от страна на дружеството действия в изпълнение на процесния договор и
за лошия избор на адвокат, който да го представлява и загуби делото, въпреки
уверенията на ищеца към датата на подписване на договора в противното. Поради
тази причина ответникът действително не бил заплатил на ищеца уговореното в договора
възнаграждение (III., т.7) в размер на 2 400 лева, тъй като не бил получил
договорената услуга, нито изпълнение на сключения договор. Въпреки това не
оспорвал клаузата от договора, съгласно която оттеглянето на поръчката не
лишавала довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното
възнаграждение. Считал обаче, че с депозираната искова молба и представените
към нея доказателства, по ник-ъв начин не се доказвало ищецът да бил извършил,
к-вито и да било правни и ф-тически действия за защита интересите на ответника.
Дори няк-ви действия да били извършени, те реално не били в интерес на ответника.
Поради тези причини предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД бил допустим, но по същество неоснователен. Поради неоснователността му,
следвало, че и предявените -цесорни искове за лихви също били неоснователни. На
отделно основание предявеният иск бил неоснователен и понеже претендираното
вземане било погасено по давност - изтекъл бил предвиденият в чл. 110 ЗЗД
5-годишен давностен срок. Било видно от III., т. 7 от договора, че между
страните било уговорено, че ответникът бил длъжен да заплати на довереника
възнаграждение в размер на 2 400 лева, като не бил посочен срок, в който следвало
да бъде заплатено то. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, -о задължението било без срок,
кредиторът можел да иска изпълнението му веднага. Процесният договор бил
сключен на 07.04.2011 г., като влизането му в сила било поставено под
отлагателно условие - съгласно V., т.14 договорът влизал в сила от момента на
изтичане на з-онния 15-дневен срок за плащане от страна на - и непостъпване на
доброволно плащане по щетата. На 20.04.2011 г. ответникът изпратил до застрахователя
молба с вх. № 11480004 с приложени изискани документи във връзка с доброволното
уреждане на предявената застрахователна претенция. Следователно, на 05.05.2011 г.
бил изтекъл 15-дневният срок за застрахователя по т.10.2. от Общите условия за
застраховка „Автокаско" на сухопътни без релсови средства, в който
застрахователят следвало да заплати застрахователно обезщетение. Именно на
05.05.2011 г. влязъл в сила и процесния договор, като от тази дата било
възникнало и задължението за ответника да заплати уговореното възнаграждение ищеца.
От 05.05.2011 г. задължението за заплащане на възнаграждение по договора за
поръчка станало и изискуемо, като единствената предпоставка да станело то
дължимо била наличие на покана от страна на кредитора до длъжника. Т-а,
съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато нямало определен ден за изпълнение,
длъжникът изпадал в забава, след като бъде поканен от кредитора. От приложената
по делото нотариална покана за заплащане на сумата от 2 400 лева, отправена от ищеца
до ответника, било видно, че и към момента, в който кредиторът бил упражнил
правото си да поиска от длъжника заплащането на дължимата сума, също бил
изтекъл 5-годишният погасителен давностен срок (изтекли били дори повече от 6
години от датата, на която договорът бил влязъл в сила). Следователно, с оглед
на представените по делото доказателства, продължителното бездействие от страна
на ищеца довело до погасяване по давност на претендираното от него вземане за
възнаграждение по договора за поръчка, което водело до неоснователност на
предявения главен иск. А неоснователността му водела до неоснователност и на
предявените -цесорни искове за лихви. В случай, че съдът приемел, че ищецът
действително бил извършил от името и за сметка на ответника няк-ви доказани и
полезни за него правни и ф-тически действия за защита интересите му, и не бил
изтекъл 5-годишният погасителен давностен срок за претенцията на ищеца, то правел
възражение за прекомерност на претендираната сума за възнаграждение. Според чл.
288, ал. 2 ЗЗД, съгласно IV., т. 9, изр. 2 от договора за поръчка, -о
изпълнението на поръчката станело невъзможно, ответникът трябвало да заплати на
довереника направените от него разноски и възнаграждение съответно на
извършената работа. Ответникът бил заплатил на представлявалият го адвокат И.Б.
пълния размер на поискания от него адвокатски хонорар. Ищецът в исковата си
молба сам признавал, че ответникът се бил отказал от адвокат И.Б. от Б-, като
му бил заплатил пълния размер на определения от него адвокатски хонорар за
осъществените от него правни и ф-тически действия, и сам бил избрал и бил
упълномощил друг адвокат, който да продължи да защитава неговите права и з-онни
интереси, поради което не можело да се приеме, че ищецът бил извършил всички
необходими действия за защита на правата и интересите на ответника по сключения
договор. Уговорена като дължимо възнаграждение в него сума включвала
евентуалното представителство пред три съдебни инстанции, лично от довереника
или от посочения от него заместващ го адвокат, а в случая бил налице отказ от
услугата още след първа съдебна инстанция, поради което, -о изпълнението на
поръчката станело невъзможно, ответникът трябвало да заплати на довереника
единствено направените от него разноски и възнаграждение съответно на извършената
работа, което реално вече бил заплатил. Считал, че в случая извършената от ищеца
работа, -о изобщо била налице т-ава, не обосновавала плащане в пълен размер на претендираното
възнаграждение, защото това означавало заплащане на услугата два пъти за едно и
също нещо - представителство пред застрахователното дружество и съда. Ищецът
нямал участие или лична заслуга за получаване на полагащото се на ответника
застрахователно обезщетение. По този начин, при посочените условия на
евентуалност, съдът на основание чл. 162 ГПК следвало да определи дължимото
възнаграждение на ищеца по процесния договор с оглед на извършената от него
действителна работа в изпълнение на поетите с договора за поръчка задължения,
което да било справедливо и еквивалентно на дълга на ответника към него. Моли
да се постановяло решение, с което да се отхвърлел, като неоснователен,
недоказан и погасен по давност, предявеният от ищеца иск за 2400 лева неплатено
възнаграждение по договора за поръчка, а предвид неоснователността му, като неоснователни
да бъдели отхвърлени и предявените -цесорни искове за лихви. А евентуално, в
случай, че съдът преценял, че действително било налице изпълнение на сключения
между страните договор за поръчка и не била изтекла погасителната давност за
предявената от ищеца претенция, моли съда да уважи главния иск частично и
определи съгласно чл. 162 ГПК на довереника възнаграждение по процесния договор
по справедливост, което да съответствало на доказаната и действително извършена
от него работа в изпълнение на поръчката и осъди ответника да заплати т-а
определеното възнаграждение на ищеца. В този случай -цесорните искове за лихва
следвало също да бъдат частично уважени, съответно на уважената част от главния
иск. Претендира разноски, а в случай че предявените от ищеца искове бъдели
частично уважени, моли съда да присъди сторените от страните по делото разноски
по компенсация.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, к-то следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в поправената му искова му
молба, тъй като на тях е основал предявените искове, а ответникът носи тежестта
да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като
пък на тях той е основал възраженията си срещу основателността на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
поръчка от 07.04.2011 г.; нотариална покана; справка за з-онната лихва; договор
за правна защита и съдействие от 08.01.2013 г.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ т.д. №
13/2014 г. на С..
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, да допълни непълното си искане за разпит на свидетели, като посочи
не само дали иска призоваването или ще води за разпит в съдебно заседание посоченият
в исковата му молба свидетел, но и трите имена и адресите на останалите двама
свидетели, които иска от съда да му даде възможност да посочи допълнително, -о
иска призоваването им, к-то и конкретните ф-ти, които иска да доказва с
показанията на всеки от тримата свидетели, за да прецени съда допустимостта им
съгласно чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе
по искането му за допускането им.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание, да допълни непълното си искане за разпит на посоченият в
отговора му свидетел, като посочи кои конкретни ф-ти от твърдените в отговора
му иска да доказва с показанията му, за да прецени съда допустимостта им
съгласно чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе
по искането му за допускането му.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.11.2018 г. от 14.00
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с
приложението към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: