Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Б.Слатина, 03.08.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 21 юли,
Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова и прокурор
Методи Маринов, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 285/2020
год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от П.К.М. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника си адв. К.К. от ВрАК със съдебен адрес за призоваване и
съобщения гр.Б.С., обл.В., ул.“Хан Крум“ № 73 предявена срещу Районен съд гр.Б.
с адрес гр.Б., обл.С., ул.“Свобода“ № 1, с която е поискал съдът да издаде решение, с което да осъди
ответната страна да му заплати сумата от 1000,00
лв./Хиляда лева/ представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди
в резултат на нарушение правото му на разглеждане и решаване на АНД № 45/2019г.
по описа на РС-Б. в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от влизане на решението в сила
до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото,
включително и адвокатски хонорар,
Съдът конституирал като контролираща
страна на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ Прокуратурата на РП-България, като участието й е задължително
в процеса.
С определение постановено в с.з. на
21.07.2020г. изменил определението си постановено по реда на чл.140 от ГПК в
з.з. от 22.06.2020г. в т.7, с което е конституирал като контролираща страна на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ Прокуратурата на РП-България и на нейно място конституирал РП-Б.С..
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.2б,ал.1, вр.ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.4 от ЗОДОВ, вр.чл.8,ал.2
от ЗОДОВ, вр.чл.52 от ЗЗД
Ответника в едномесечния срок по чл.131
от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер
по изложените в него съображения. Представил е писмени доказателства.
Контролиращата страна РП-Б.Слатина не е
депозирала писмено становище по иска.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е АНД № 45/2019г. по описа на РС-Б..
Съдът като взе предвид доводите изложени
в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното
от фактическа страна:
Ищеца П.М. в исковата молба навежда твърдения, че на
09.10.2018г. в с.Скравена при управление на лек автомобил бил спрян от органите
на КАТ, като му бил съставен АУАН, серия АА, № 223222/09.10.2018г. за нарушение
на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, въз основа на който му било издадено НП №
18-0246-001763/26.11.2018г. на Началника на ОДМВР С., РУ-Б..
Обжалвал горепосоченото НП, като въз
основа на жалбата му било образувано АНД № 45/2019г. по описа на РС-Б.. Делото
приключило в едно с.з. проведено на 13.03.2019г. и било обявено за решаване. Едва
на 03.07.2019г. ищеца, чрез пълномощника си адв.К.К. получил решението на съда.
Поради забавяне постановяването на
съдебният акт, ищеца сезирал ИВСС, който с Констативен протокол изх.№
РС-19-544/18.12.2019г. го уведомил, че крайният съдебен акт е издаден 3 месеца
и 13 дни, след съдебното заседание на което
АНД № 45/2019г. по описа на РС-Б. било обявено за решаване.
Впоследствие подал заявление до МП, което
с писмо изх.№ 94-П-235/27.02.2020г. го уведомило, че въпреки установеното от
ИВСС забавяне при произнасяне на решението по делото, заявлението му се
отхвърля на основание чл.60а, ал.1 т.1 от ЗСВ, като има право да потърси
правата си пред съда по реда на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ.
В исковата молба ищеца навежда доводи, че
поради забавяне произнасянето на съда с решение в законоустановеният срок, той
търпи вреди, а именно пропуснати ползи от невъзможността да управлява личното
си МПС.
Предвид гореизложеното за ищеца се
породил правен интерес от търсената съдебна защита посочена в петитума на
исковата молба.
В с.з. процесуален представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Ответника в едномесечния срок по чл.131
от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер
по изложените в него съображения.
Представени са писмени доказателства.
Направил е възражение за местна подсъдност по чл.7,ал.1 от ЗОДОВ, като е
поискал да се прекрати производството по делото образувано пред РС-Б.Слатина и
да се изпрати за разглеждане на РС-Б., където е било мястото на увреждането. По
основателността на иска е изложил подробни съображения.
Съдът с определението по чл.140 от ГПК
постановено в з.з. на 22.06.2020г. е остави без уважение възражението на
Районен съд гр.Б. за прекратяване производството по настоящето дело и
изпращането му за разглеждане на РС-Б..
Контролиращата страна в процеса
РП-Б.Слатина в с.з. изразява становище, че в настоящият исков процес не са
събрани необходимите доказателства ищеца П.К.М. да е претърпял някакви
неимуществени вреди, вследствие
произнасянето на съда в тримесечен срок по неговото дело.
От приложено АНД 45/2019г. по описа на
РС-Б. е видно, че същото е образувано на 22.01.2019г. по жалба на П.К.М. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника си адв. К.К. от ВрАК със съдебен адрес за призоваване и
съобщения гр.Б.С., обл.В., ул.“Хан Крум“ № 73, подадена чрез Началник група на
ОДМВР С., РУ-Б. срещу НП № 18-0246-001763/26.11.2018г. на Началника на ОДМВР С.,
РУ-Б., с което му е наложено административно наказание „ГЛОБА„ в размер на
400.00 лева, на основание чл.638, ал.3 от КЗ, като излага съображения за
незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено, със законните последици.
С разпореждане от 23.01.2019г. съдията
докладчик насрочил делото в открито с.з. за 13.03.2019г. от 10.45 часа, което е
проведено и обявено за решаване в законоустановеният срок. Съдът е постановил
своя съдебен акт на 26.06.2019г., т.е. решение № 58/26.06.2019г. по АНД №
45/2019г. по описа на РС-Б..
Недоволен от забавяне на съдебното
решение, ищеца М. сезирал ИВСС, който с Констативен протокол изх.№
РС-19-544/18.12.2019г. приел, че единственото допуснато забавяне при
разглеждане на АНД № 45/2019г. по описа на РС-Б. е допуснато при произнасяне с
решение от 3 месеца и 13 дни след съдебното заседание на което делото било обявено за решаване.
Поради това на основание чл.60а от ЗСВ,
КП и приложените към него писмено доказателства са изпратени на МП по компетентност.
С писмо изх. № 94-П-235/27.02.2020г., МП
уведомило М., че въпреки установеното от ИВСС забавяне при произнасяне на
решението по делото, заявлението му се отхвърля на основание чл.60а, ал.1 т.1
от ЗСВ, тъй като общата продължителност на делото не надхвърля разумния срок,
като има право да потърси правата си пред съда по реда на чл.8,ал.2 от ЗОДОВ.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ(ДВ бр.98 от
2012 г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за
вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС.
Материалноправната норма на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ има действие от датата на
влизането й в сила – 11.12.2012 год. и занапред, като обезщетение за вреди от
забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ,
съгл. чл.8, ал.1 от ЗОДОВ.
Гаранцията за разумен срок по чл. 6,
§ 1 от Конвенцията има за цел да гарантира общественото доверие в
правораздаването и да защити всички страни в съдебното производство от прекомерни
процесуални забавяния. Конвенцията за правата на човека и основните свободи,
както и българското законодателство не дефинират понятието
"разумен срок за решаване на едно дело". Европейският
съд по правата на човека постановява, че производството се счита
за неразумно дълго, когато надвишава три години например. Преценката
на съда относно това дали срокът за разглеждане на делото е разумен за всеки
отделен случай е конкретна и се мотивира от обективни критерии: предмет на
производството, правна и фактическа сложност на делото, поведение на страните
или техните представители, поведение на отговорния за забавянето орган и други
факти, имащи значение, какъвто например е интересът на ищеца, засегнат от
производството - чл. 2б, ал.
2 ЗОДОбВ и константната практика в тази насока на
Европейския съд по правата на човека - Дело Бабичкин срещу
България, жалба № 56793/00 и Дело Джангозов срещу България, жалба №
45950/99, Zimmermann and Steiner v. Switzerland, 1983 г.).
В случая се касае до образувано административно-наказателно
производство по жалба на М. на дата 22.01.2019 год. пред РС-Б.. Същото е
насрочено в открито с.з. за 13.03.2019г. и обявено за решаване с произнасяне на
съдебен акт в законоустановеният срок. Решението е постановено на 26.06.2019г.
от съдията докладчик.
По делото е видно, че неговият предмет е
обжалване на НП № 18-0246-001763/26.11.2018г. на Началника на ОДМВР С., РУ-Б.,
с което му е наложено административно наказание „ГЛОБА„ в размер на 400.00
лева, на основание чл.638, ал.3 от КЗ. Делото не се отличава с правна и
фактическа сложност на делото. Няма данни по делото жалбоподателя(настоящият
ищец) с поведението си или неговият процесуален представител адв.К. да са
довели до забавяне на производството.
Фактът на непроизнасяне в рамките на
законоустановения срок, сам по себе си, не е основание за ангажиране
отговорността на ответника по чл. 2б от ЗОДОВ, а забавата трябва да е
продължила извън рамките на разумния срок за произнасяне. Преценката винаги е
конкретна и е в зависимост от характера на производството, неговата правна сложност,
поведението на страните и др.
В случая, както и ИВСС е посочил в
Констативен протокол изх.№ РС-19-544/18.12.2019г. наказателното производство е
приключило в полза на жалбоподателя М., като причина за забавяне е
натовареността на съдията докладчик, неговото здравословно състояние, предвид представеното
Решение на ТЕЛК № 0962/08.11.2016г., като въпреки това той е с 100%
натовареност, както и останалите съдии./Видно от отчетният доклад на съда за
2019г., който е публикуван на уеб страницата на съда/.
Правилно и МП в писмо изх. №
94-П-235/27.02.2020г. е посочило, че общата продължителност на делото не
надхвърля разумният срок.
При определяне размера на обезщетението,
съгласно чл. 4 ЗОДОВ, съдът
следва да отчете естеството на вредата за жалбоподателя М., изразена
в негативни субективни изживявания предвид продължителността на
нерешеният съдебен спор.
Ищеца по настоящето дело не доказа
посочените пропуснати ползи от лишаване възможността да управлява процесното
МПС. Видно от АУАН, серия АА, № 223222/09.10.2018г. и застрахователна полица № BG/22/118002919270/09.10.2018г./приложени
по АНД № 45/2019г. по описа на РС-Б./ собственик на този автомобил е лицето
Илонка Валериева Кръстева от гр.Б.С.,обл.В.. В горецитираният АУАН и НП №
18-0246-001763/26.11.2018г. на Началника на ОДМВР С., РУ-Б., наказанието „Глоба“
в размер на 400,00 лв. е наложено на водача на МПС-то поради нарушение
разпоредбата на чл.638,ал.3 от КЗ. Самата разпоредба на чл. 638, ал.3 от КЗ
визира, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се наказва с глоба от 400 лв. Законодателят не е предвидил по тази разпоредба и
имуществена санкция, например отнемане на МПС, свидетелство да правоуправление
и др., поради което ищецът да не може да ползва и управлява автомобила.
Предвид изложеното, се налага изводът,
който вече е бил направен в приключилата административна процедура по реда на
Глава Трета А от ЗСВ, за това, че заявената претенция за присъждане на
обезщетение за вреди от забавено правосъдие, е неоснователна, защото продължителността
на производството не надхвърля разумния срок. Това е така, тъй като от
съвкупната преценка на всички правнорелевантни обстоятелства от значение по
случая- продължителност и сложност на делото, както и поведението на държавните
органи, не се установява, че срокът от три месеца и 13 дни за постановяване на съдебният акт е нарушил
правата на жалбоподателя за разглеждане
на административно-наказателното дело.
С оглед изхода на делото, а именно-
отхвърляне на исковата претенция изцяло, предвид нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, ищецът принципно следва да бъде осъден да заплати разноските по делото.
Доколкото обаче не се установява ответната страна да е направила такива, то
разноски в нейна полза не следва да се присъждат, а пък направените от ищеца за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение на пълномощника му си остават в
негова тежест, без да се възлагат на противната страна.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.М. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника си адв. К.К. от ВрАК със съдебен адрес за призоваване и съобщения
гр.Б.С., обл.В., ул.“Хан Крум“ № 73 срещу
Районен съд гр.Б. с адрес гр.Б., обл.С., ул.“Свобода“ № 1, с правно основание
чл.2б,ал.1, вр.ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.4 от ЗОДОВ, вр.чл.8,ал.2 от ЗОДОВ, вр.чл.52
от ЗЗД иск, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1000,00 лв./Хиляда лева/ представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на нарушение правото
му на разглеждане и решаване на АНД № 45/2019г. по описа на РС-Б. в разумен
срок, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от влизане на решението в сила до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, включително
и адвокатски хонорар, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
Решението е постановено при участието на
контролираща страна-РП-Б.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: