Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,03.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав,в публично заседание
на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1. Дора
Михайлова
2.
Росина Дончева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 292/19 г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „БТК“ ЕАД,ЕИК ……….,с адрес на управление ***,против решението на
РС-Сливница по гр.д. № 801/2017г., с което дружеството е осъдено на осн.чл.109 от ЗС да премахне приемо-предавателната
станция ……/Б. А(.. ….),разположена на покрива на чл.1 ,кв.Ж.,гр.Б .Релевират
се оплаквания за недопустимост на решението поради нелегитимност на ищците,тъй
като са предявили иска в лично качество ,а не от името на Етажната собственост.Решението
било постановено в нарушение на
материалния закон, тъй като съдът приел,че покривът е обща част на етажна
собственост,включваща жилищата на целия блок, докато договорът за наем бил сключен през 16.08.2006г. при
действието на чл.9а от ПУРНЕС/отм./,според който етажи и части от етажи с
отделен вход могат да образуват самостоятелна ЕС, само с етажната собственост,
образувана от собствениците на апартаменти и общи части във вход . на блок 1.Аналогична била уредбата и
на действащия ЗУЕС,според която управлението може да се осъществява във всеки
отделен вход.Ето защо взетите решения за прекратяване на договора за наем от
другите ЕС/на вх..,вх.. и пр./ нямали прекратително действие спрямо процесната облигационна връзка.Ищецът бил правоприемник на
БТК „М.“, който получил разрешение за стореж № …/…………г. на базова станция и същата била
въведена в експлоатация.Въпросът за законността на базовата станция предвид
нормите на ЗУТ бил неотносим към спора,но съдът
неправилно се мотивирал с извлечени от отзи закон
аргументи.незаконосъобразно съдът обосновал решението си с разпоредби на
ЗЕСМФИ,който е приет през 2018г. и няма обратна сила.Ищците не доказали
предпоставките в хипотезата на негаторния иск-пряко
или косвено негативно въздействие на обекта върху имотите им,което пречи да ги
използват по предназначение.Ищците не доказали инвестиционни намерения, на
които базовата станция пречи;покривът се ползвал по предназначение.
Въззиваемите страни оспорват
жалбата.Собствениците на апаратаменти във вх.. и вх.. притежавали общо 100% идеални части
от покрива и на осн.чл.38,ал.1 ЗС покривът бил обща
част за собственците на жилища и идеални части в
двата входа на блока.Общите събрания на ЕС във входовете ,проведени на 27,30 и
31.05.2016г.,решили да прекратят договора с ответника.Базовата станция била
изградена върху частта от покрива,разположена над входовете . и ..Въззиваемите
твърдят,че договорът бил сключен през 2006г. в нарушение на ПУРНЕС само от част
от съсобствениците,но не претендират,че е нищожен, а искат прекратяването му в
бъдеще чрез разваляне на договора.Била изпратена нотариална покана за
прекратяване на договора съгласно клаузата на чл.20,регламентираща срок за
предизвестие.Впрочем,в исковата молба се поддържа,че договорът е срочен със
срок от 10 г.,който изтичал, и волеизявлението било да не бъде
продължаван,което е различно правно основание от „разваляне на договор“,
каквото се коментира във въззивната жалба.Въпреки
това поддържат,че искът им е с правно основание чл.109 ЗС.Не са посочили по
какъв конкретен начин им се пречи да упражняват правото си в пълен обем, а цитират
обща формулировка,възпроизвеждаща правната норма.В исковата молба, както и във въззивната жалба, са изложени конкретни твърдения само във
връзка с изтичането на срока на договора
на 16.08.2016г. и неизпълнението на ответника на клаузата на чл.16 от договора,съгласно
която при прекратяване на същия наемателят е длъжен да премахне съоръженията и
да върне имота на наемодателя с приемателно-предавателен протокол, което
задължение било вписано и в нотариалната покана.
Съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима, но неоснователна.
Искът е вещен, с правно основание
чл.109 ЗС,поради което аргументацията на двете страни,базирана на прекратяване
или разваляне на договора по наемното правоотношение, е неотносима
по принцип.Но наличието на валиден договор за наем би било правоизключващ
факт, доколкото се твърди,че само по себе си лишаването от възможност на
собствениците да ползват пространството накърнява тяхното право на собственост.
Безспорно е, че ищците са 13 индивидуални собственици на апартаменти във вход В на блок 1 в ж.к.“Жилища“,всеки от
които има идеална част от целия покрив,видно от приложените договори за
продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд,сключени през 1992г.Това се
потвърждава и от писмо изх.№ …./…………г. на И. А.“В. К. и в. П. Д.“ при М.н. о.,към което е приложен и документ,
удостоверяващ че ценообразуването на отделните обекти в сградата е изготвено на
този принцип.Като собственици те са легитимирани да предявят негаторен иск от свое име,независимо от решение на ЕС. Те
обаче са длъжни да докажат предпоставките на този иск и конкретно-че са налице
неоснователни действия или бездействия,които им пречат да упражняват правото си
на собственост в пълен обем.В молба от 18.05.2018г. ,съдържаща искане за
насрочване на делото, се твърди общо,че собствениците търпели „имуществени и
неимуществени вреди“, а освен това обектът влияел“негативно на общественото
здраве“.Не се уточнява в какво се изразява това въздействие и с какво
положението е по-различно от предходните десет години.В становище на
л.47,докладвано в първото заседание,ищците изтъкват,че е налице „противоправно поведение на наемателя“ изразяващо се в
неизпълнение на задължението да премахне обекта след изтичане на
предизвестието.В отговора си по чл.131 ГПК ответникът е възразил,че договорът
не е прекратен,тъй като предизвестието било отправено от нелегитимен субект, а
също и че собствениците на жилища във вход „.“ не търпят посегателство,тъй като входовете
са изградени на различни нива и фактически конструктивно покривът на вход .,върху който е изградена базовата
станция, е различен от покрива ,изграден над вход В.В обобщен вид твърдението
на ищците е,че с бездействието си да премахне обекта ответникът нарушава
правото им да извличат ползи от покрива съобразно притежаваните от тях идеални
части.
С атакуваното решение съдът е
приел,че покривът,върху който е изградена станцията,е обща част за
собствениците на вход ..Този извод е обоснован и правилен, както бе изтъкнато по
–горе въз основа на документите за собственост-предвид ценообразуването ищците
са заплатили идеални части от покрива, който е изграден фактически върху вход .,
съответно собствениците на апартаменти във вход . притежават идеални части от покрива
на вх...Съдът е развил мотиви във връзка със законосъобразността на договора за
наем и е приел,че същият е нищожен поради нарушение на чл.185, ал.2 от ЗУТ,тъй
като обектът е изграден без съгласие на всеки от собствениците ,дадено в
писмена форма с нотариална заверка на подписа.Този извод е обоснован,тъй като
по делото са представени строителни книжа от ищеца и те не са оспорени.Правилно
съдът е приел,че монтирането на съоръжението е
има характер на строеж съгласно параграф 8 ,т.38,вр.т.31
от ДР на ЗУТ.Извел е основателността на иска от наличието на предпоставки за „премахване
на обекта като незаконен“ в градоустройствен аспект,което само по себе си би
бил неотносим
към спора аргумент, ако се асоциира с административна процедура.Но общото
заключение,че със самото си бездействие да демонтира съоръжението,което е
изградил без съгласие на собствениците, ответникът пречи на ищците да
реализират правото си на собственост в пълен обем, е обоснована и
законосъобразна.Същото напълно подкрепя извода за наличие на предпоставките на негаторния иск.
Тъй като крайният извод на първоинстанционния съд съвпада с приетото от фактическа и
правна страна от настоящия състав, решението следва да бъде потвърдено.Предвид
изхода на делото въззивникът следва да заплати на съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с,платени в брой
според представената разписка само от ищеца Г.Д. М..
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 126 от
31.01.2019г. по гр.д. №801/2017г. на РС-Сливница.
ОСЪЖДА „Б.Т.К.“ ЕАД , ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Г.Д.М. с ЕГН **********, с адрес ***,съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 1200/хиляда и двеста/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на република България в едномесечен
срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.