Присъда по дело №1273/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 28
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 8 май 2021 г.)
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20215330201273
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 28
гр. Пловдив , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
СъдебниВесела Борисова
заседатели:Страшникова
Иван Кирилов Атанасов
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
и прокурора Димитринка Илиева Русенова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Наказателно дело от
общ характер № 20215330201273 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. И. Г. – ЕГН: **********, роден на **, живущ в
***, понастоящем пребивава в **, б., б. гр., с основно образование,
неработещ, неженен, осъждан за ВИНОВЕН в това, че през периода от
началото на месец юли 2019 г. до 27 юли 2019 г. в гр. Пловдив, при условията
на продължавано престъпление, в условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 НК, също така – извършил е престъплението, след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел
чужди движими вещи, както следва:
на неустановена дата в периода от началото на м. юли 2019 г. до средата
на м. юли 2019 г. е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер
1
на 500 лева,
на неустановена дата в средата на м. юли 2019 г. е отнел чужди
движими вещи – парична сума в размер на 300 лева, и
на неустановена дата в края на м. юли 2019 г. до 27 юли 2019 г. е отнел
чужди движими вещи – парична сума в размер на 170 евро с левова
равностойност 332,49 лева,
или всички вещи на обща стойност 1132,49 лева от владението на С. И.
Д., ЕГН ********** от гр. Пловдив, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр, чл.194,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, вр. с чл. 373 ал. 2 от
НПК, вр. с чл. 58А, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК и го ОСЪЖДА на ЕДНА
ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така
наложеното на подсъдимия Н. И. Г. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при първоначален
СТРОГ режим.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК ПРИСПАДА от изтърпяване
на наказанието ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА времето, през което подсъдимият Н. И. Г. е бил задържан по реда
на ЗМВР, считано на 29.07.2019 г., като един ден задържане да се зачита за
един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Н. И. Г. да
заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив, сумата от 219,60 лева, направени в
хода на досъдебното производство разноски по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 22.04.2021г. ПО НОХД № 1273/2021 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ІІІ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Н. И. Г. за
това, че през периода от началото на месец юли 2019 г. до 27 юли 2019 г. в гр.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в условията на опасен
рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 НК, също така – извършил е престъплението, след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими
вещи, както следва:
- на неустановена дата в периода от началото на м. юли 2019 г. до средата
на м. юли 2019 г. е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 500 лева,
- на неустановена дата в средата на м. юли 2019 г. е отнел чужди движими
вещи – парична сума в размер на 300 лева, и
- на неустановена дата в края на м. юли 2019 г. до 27 юли 2019 г. е отнел
чужди движими вещи – парична сума в размер на 170 евро с левова равностойност
332,49 лева,
или всички вещи на обща стойност 1132,49 лева от владението на С. И. Д., ЕГН
********** *, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр, чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура
поддържа повдигнатото обвинение и моли да бъде определено наказание лишаване от
свобода около 3 години, което след редукцията по чл. 58а от НК да бъде намалено на
две години лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия прави възражения по доказаността на обвинението,
като алтернативно моли да бъде наложено наказание под минимума.
Подсъдимият в правото си на лична защита се признава за виновен.
С последната си дума моли за налагане на минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Н. И. Г. – ЕГН: **********, бил роден на **, живущ в ***,
понастоящем пребивава в **, б., б. гр., с основно образование, неработещ, неженен, и е
неколкократно осъждан. От значение за правната квалификация на вмененото му
деяние, като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
б.”а” и б.“б“ от НК са следните осъждания:
Определение за одобряване на споразумение №334/14.05.2014 г. по НОХД
№1676/2014 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, XXII н.с., влязло в сила на
14.05.2014 г., с което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
3 /три/ месеца за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4,5 и 7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК. Изпълнението на това наказание на основание
1
чл.66, ал.1 НК е било отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Определение за одобряване на споразумение № 195/16.03.2016 г. по НОХД №
1260/2016 г. в сила от 16.03.2016 г., с което Г. е бил осъден за умишлено престъпление
по чл.343в,, ал. 2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на
три месеца, което е постановено да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Определение за одобряване на споразумение № 296/22.04.2016 г. по НОХД
1904/2016 г. влязло в сила на 22.04.2016 г., с което за престъпление по чл. 343в ал.2 от
НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, което е
постановено да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Присъда № 149/14.05.2016 г. по НОХД 6972/2015 г. по описа на РС Пловдив,
влязла в сила на 21.12.2016 г., с която за престъпление по чл. 215, ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1
от НК, му е наложено наказание в размер на четири години лишаване от свобода, което
да изтърпи при първоначален строг режим.
С протоколно Определение №210 от 01.02.2017 г. по ЧНД №16/2017 г. по описа
на Районен съд гр. Пазарджик, XVI н.с., влязло в сила на 17.02.2017 г., на основание
чл.25, вр. чл.23, ал.1 и ал.3 НК са групирани наложените му наказания по НОХД
№6905/2015 г., по НОХД №1260/2016 г., по НОХД №1904/2016 г., по НОХД
№6972/2015 г., като му е било определено едно общо най – тежко наказание в размер
на 4 /четири/ години лишаване от свобода, при първоначален ‘‘строг‘‘ режим на
изтърпяване.

Свидетелят С. И. Д. бил *** в **. Във връзка с работата си познавал подс. Н. И.
Г., който бил неколкократно осъждан. Свидетелят Д. живеел на адрес *** заедно със
съпругата и децата си. Тъй като двете тераси и прилежащият гараж отстрани на
апартамента трябвало да бъдат измазани, свидетелят Д. и съпругата му търсели
майстори, но всички били заети. По тази причина свидетелят Д. се свързал със свой
колега – свидетелят С. Ю. Х., като го попитал дали познава човек , извършващ
ремонтни дейности, а именно поставяне на външна изолация. Свидетелят Х. му
споделил, че преди години лично е наемал подс. Г. да извършва такива ремонти
дейности и бил доволен от работата му, като му дал и адрес на подъсдимия. Така в
началото на месец юли 2019 г. свидетелят С. И. Д. се свързал с подс. Г., видели се и се
разбрали, че последният трябва да измаже двете тераси и прилежащия гараж към
апартамента му. Уговорили се, свид. Д. да му плати 300.00 /триста/ лева за
извършването на тази дейност, като му дал 120.00 /сто и двадесет/ лева предварително
и на следващата седмица още толкова, тъй като Г. се оплаквал, че няма пари да си
плати квартирата. Обвиняемият бил ходил общо 5-6 пъти в апартамента, за да работи,
според уговорката му със свидетеля Д., за което последният му бил предоставил ключ.
Още на втория път, около средата на месец юли, свидетелят Д. отворил чекмедже,
което се намирало в спалнята на апартамента. От тази спалня се минавало и към едната
тераса на апартамента. В чекмеджето, което отворил, намерил само 300.00 /триста/
лева в бял плик. В този плик, заедно със съпругата му, държали пари от подаръци на
децата им и ги събирали за тях. Свидетелят Д. знаел, че има повече пари в плика, но не
бил сигурен точно колко, тъй като през това време съпругата му, заедно с децата им,
била заминала за * за около месец. Докато съпругата му не била в града, достъп до
жилището имали единствено свид. Д. и подс. Г.. Преди заминаването си свид. Р. Д.а
била казала на съпруга си, че ще вземе пари от плика, поради което свид. Д. помислил,
че затова парите липсват. Няколко дни след това, след друго идване по работа в
апартамента на подс. Г., свидетелят Д. установил, че целият плик, заедно с намиращите
се в него 300.00 лева, го няма. В близост до мястото, в което държали плика с парите,
2
имало кутийка, в която свид. Д. и Д.а държали пари в евро, останали им след почивки в
чужбина. В този момент парите били налични в кутийката, като сумата била 170.00
евро, с левова равностойност 332,49 лева. След като установил липсата на плика с
парите, свид. Д. се опитал да се свърже с подсъдимия, но телефонът му бил изключен.
Тогава се обадил на свид. С. Х. и му споделил за случилото се. Последният му казал,
че ще се обади на майката на подсъдимия – свид. М. Г., тъй като нямал телефона на
самия него, за да опита да разбере дали наистина подс. Г. е откраднал парите. След
като свид. Х. се свързал по телефона със свид. Г. и я попитал дали знае нещо по
въпроса с изчезналата сума пари от апартамента на свид. Д., последната му казала, че
няма представа, но може да отиде и да попита сина си, тъй като последният живеел
срещу дома й. Няколко минути по-късно свид. Г. се обадила по телефона на свид. Х. и
му казала, че е попитала сина си за случая, който, от своя страна, й споделил, че
действително е взел парите на свид. Д.. Свид. Х. поискал да разговаря с подсъдимия Г.
и свид. Г. му дала телефона. Свидетелят Х. разговарял с него, като познавал гласът му,
и го попитал лично дали е взел парите и поради каква причина, а подс. Г. му отговорил
положително и обяснил, че му трябвали. Този разговор бил предаден по телефона от
свид. Х. на свид. Д.. Същата вечер подс. Г. отишъл до дома на свид. Д. и признал, че е
взел 300.00 лева от плика, но казал, че в момента не може да ги възстанови и обещал до
една седмица да ги върне. До този момент свидетелят Д. мислел, че отнетата от плика
сума е само 300.00 лева, като впоследствие разбрал, че всъщност липсващата сума е
по-голяма.
Междувременно по апартамента останала още работа за довършване, която по
уговорка следвало подс. Г. да довърши. В тази връзка на неустановена дата през месец
юли той отново отишъл в апартамента на свид. Д. и работил още ден и половина. На
следващия ден от * се върнала свид. Р. Д.а и свид. Д. й разказал за липсващите пари и
какво е говорил с подс. Г.. Тогава свид. Р. Д.а му казала, че парите, които са останали в
плика, след нейното заминаване, всъщност са били повече. Обяснила му, че парите,
които са били налични в плика, са били 1000.00 лева, от които тя е взела 200.00 лева. В
този момент и двамата установили, че подс. Н.Г. всъщност е откраднал 800.00 лева от
плика. Двамата решили да проверят кутийката, в която държали парите в евро, при
което установили, че и тези 170.00 евро, които преди това били налични там, също
липсвали. Тогава свид. Д. отново говорил с подс. Г., който признал, че е взел и еврото.
На 06.08.2019 г. свидетелят Д. бил на работа, когато подсъдимият отишъл в
районното управление заедно с майка си свид. М. Г. и му върнали 200.00 лева, като
заявили, че до месец ще му върнат и останалата сума до 800 лева и 170 евро. На
07.08.2019 г. подс. Г. отново отишъл в дома на свид. Д. и му казал, че започвал работа
на друг обект и ще му възстанови откраднатата сума пари, като поискал от него да
оттегли жалбата си.
Видно от назначена и изготвена Съдебно-психиатрична експертиза на Н. И. Г.,
той е диагностициран с Недифиринцирано соматоформно разстройство, Паническо
разстройство и е с амнезни данни за употреба на амфетамин. Може да възприема факти
и обстоятелства от значение за делото и да участва в наказателния процес. Към
момента на извършване на инкриминираното деяние е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на
подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните на досъдебна
фаза доказателствени материали, а именно, показанията на свидетелите С. И. Д., Р. Д.
3
Д.а, С. Ю. Х., М. Й. Г., К. И. Б., както и от приложените по досъдебното производство
писмени доказателства – справка служба вписвания, справка БНБ, медицинско
направление, превод на анамнеза заключение на съдебно психиатрична експертиза,
справка за съдимост, характеристична справка и др.
Съдът намира, че следва да цени показанията на майката на подсъдимия,
доколкото на същата са били разяснени правата по чл. 121 ал. 1 от НПК и тя е избрала
да свидетелства.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не
констатира противоречия или несъответствия. Самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства. В този смисъл признанията
му се допълват по показанията на всички свидетели. Не се установиха доказателства,
които да разколебават обвинителната теза или да не подкрепят самопризнанието на
подсъдимия.
Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на съкратено съдебно
следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обвинителния
акт, който съдържа описание на всички съставомерни признаци на повдигнатото
обвинение, и съдът е направил преценка, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните доказателства, намира, че в случая е безпредметно детайлното
анализиране на събраните по делото доказателства, доколкото по делото липсва спор,
както по фактите, така и по правото. Въпреки това не се откриха данни, които да
опровергават доказателствената стойност на събраните доказателства, като в тяхната
съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата
обстановка по спора.
С оглед на това съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице.

От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна страна,
че Н. И. Г. при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен
рецидив, а именно: извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, след като е бил осъждан повече
от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е билио отложено по чл.66 от НК е
отнел чужди движими вещи – пари на обща стойност 1132,49 лева от владението на С.
И. Д., ЕГН ********** *, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр, чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 29,
ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
Предмета на престъплението са чужди за дееца движими вещи – пари, които са
били във фактическата власт на собственика им – пострадалото лице С.Д. същият ги е
владеел, като са били оставени в дома му, прибрани в шкаф в спалнята.
Подсъдимият е прекъснал фактическата и разпоредителна власт на владелеца
върху инкриминираните вещи, като е установил своя собствена тР. фактическа власт, с
което и престъплението е довършено. Като е взел вещите от местата, на които са се
намирали и съхранявали. Действията му по установяване на тР. власт се изразяват в
избягване и отдалечаване от мястото на вземане на вещите заедно с тях, за да не му
бъде прекъсната установеното от него владение и да не бъде заловен. Фактът, че не е
4
установено по какъв начин се е разпоредил с вещите, не води до недоказаност на
обвинителната теза, тъй като разпореждането може само да свидетелства за
присвоителното намерение, но не е съставомерен признак на извършеното
престъпление.
Въпреки че няма други преки доказателства за акта на отнемане на вещите освен
признанието на подсъдимия, останалите доказателства макар и косвени, и производни
чертаят един единствен възможен извод за участието на подсъдимия в извършването
на престъплението. Постоянна е практиката на върховната инстанция по отношение на
възможността осъдителната присъда да почива изключително върху косвени
доказателства, а именно когато същите представляват верига, която води до един
единствен несъмнен извод за извършеното престъпление и неговото авторство. Именно
такава верига, която не допуска друг извод освен за виновността на подсъдимия
представляват гласните доказателствени средства. Нещо повече – в настоящия случай,
съдът се ползва от направеното самопризнание на фактите от страна на подсъдимия,
което не е единствено доказателство, тъй като е подкрепено от показанията на всички
свидетели, т.е присъдата не почива единствено върху неговите признания.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е липсвало правно основание
да го извърши, както и съгласие на собственика и владелеца на парите. С поведението
си и отнемането на вещите, собственост на пострадалия, подсъдимият Г. е реализирал
основания състав на престъплението кражба а именно по чл. 194, ал. 1 от НК като не се
установяват квалифициращи елементи извън осъжданията.
Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, а именно че отнема чужди пари без
съгласието на владелеца им, предвиждал е настъпването на обществено опасните му
последици – лишаването на друго лице от упражняването на фактическа власт върху
вещта, и пряко е желаел това. Налице е и другият съставомерен признак от субективна
страна - намерението вещта след отнемането да се свои, тоест да се третира като своя
собствена. Изводите за субективната страна произтичат от разпореждането с парите за
свои собствени нужди и като лични.
Всичките деяния на подсъдимия са осъществени в условията на продължавано
престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото отговарят на изискванията за това. Те
осъществяват един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, а именно в рамките на 3 месеца, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при което по-късно
довършените деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите ги.
Продължаваното престъпление на подсъдимия Г. е извършено и при условията
на опасен рецидив както по чл. 29, ал.1, б „а“, така и по чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК. Тази
квалификация се обосновава от осъжданията му – с определение № 334/14.05.2014 г.
по НОХД № 1676/2014 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, XXII н.с. е осъден за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от
НК, извършено на 24.09.2013 г. в гр. Пловдив, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца. На основание чл.66, ал.1 НК
изпълнението на това наказание е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Наказанието е изтърпяно на 21.07.2016 г., т.е. към момента на извършване на
престъплението, предмет на настоящото производство, не са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанието, предвидени в чл.30, ал.1 от НК.
Освен това, с определение за одобряване на споразумение № 195/16.03.2016 г.
по НОХД № 1260/2016 г. в сила от 16.03.2016 г., с което Г. е бил осъден за умишлено
5
престъпление по чл.343в,, ал. 2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода
в размер на три месеца, което е постановено да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим, както и определение за одобряване на споразумение № 296/22.04.2016 г. по
НОХД 1904/2016 г. влязло в сила на 22.04.2016 г., с което за престъпление по чл. 343в
ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца,
което е постановено да изтърпи при първоначален СТРОГ режим и Присъда №
149/14.05.2016 г. по НОХД 6972/2015 г. по описа на РС Пловдив, влязла в сила на
21.12.2016 г., с която за престъпление по чл. 215, ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1 от НК, му е
наложено наказание в размер на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален строг режим и протоколно определение №210 от 01.02.2017 г. по
ЧНД №16/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, XVI н.с., влязло в сила на
17.02.2017 г., с което на основание чл.25, вр. чл.23, ал.1 и ал.3 НК са групирани
наложените наказания по НОХД №6905/2015 г., по НОХД №1260/2016 г., по НОХД
№1904/2016 г., по НОХД №6972/2015 г., като му е било определено едно общо най –
тежко наказание в размер на 4 /четири/ години лишаване от свобода, при първоначален
‘‘строг‘‘ режим на изтърпяване. В този смисъл, обвиняемият Г. е извършил
престъплението след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Поради гореизложеното съдът намира, че са безспорно доказани всички
обективни и субективни съставомерни елементи на престъплението извършено от
подсъдимият Г., а именно по чл. чл.196, ал.1, т.1, вр, чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.
29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 196, ал.1, т.1 НК извършено от подсъдимия Г. се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, на подсъдимия
следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно 30 месеца лишаване от свобода.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете осъжданията оставящи
извън възприетата квалификация опасен рецидив, извършването на деянието и при
двете хипотези на опасния рецидив, фактът че престъплението е извършено с няколко
деяния и срещу лице, което е дало работа на подсъдимия.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени направеното самопризнание
още на досъдебно производство, оказаното съдействие на органите на разследването за
изясняване на обективната истина по делото, изразеното съжаление за извършеното,
влошеното материално и социално положение, опитите на подсъдимия да се труди и да
стане функционален член на обществото, чрез извършването на труд. Именно
горепосоченото поведение на подсъдимия дава основание на съда да счете изразеното
съжаление за стореното за искрено, и да го счете за значително смекчаващо вината
обстоятелство.

При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение и на
подсъдимия настоящият състав споделя тР.та практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
6
деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. Именно поради тези съображения съдът намира, че в настоящия случай
наказанието следва да бъде определено на 30 месеца. На основание чл. 58а, ал.1 НК
така определеното наказание в размер на тридесет месеца лишаване от свобода следва
да се редуцира с 1/3 и на подсъдимия Г. да се наложи наказание лишаване от свобода в
окончателен размер от двадесет месеца, или една година и осем месеца.
Ограничаването на свободата на подсъдимия чрез налагане на наказание
„лишаване от свобода”, което безспорно в най-голяма степен препятства и
възможността на осъденото лице да извърши друго престъпление, в конкретния случай
би се явило съразмерно и съобразено с целите на индивидуалната превенция. С него
биха се постигнали и целите на генералната превенция. Въпреки това съд на
становище, че по-тежко по размер наказание „лишаване от свобода“ е несъвместимо с
личностните характеристики на подсъдимия и деянието му и би надхвърлило целите на
наказанието по чл. 36 от НК.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК,
доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило
извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което налага и определяне
на наказанието по реда на чл. 54 от НК в посочения размер.
Доколкото не са налице основанията за прилагане на института на условното
осъждане по чл. 66 от НК, на подсъдимия следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б”от ЗИНЗС да бъде определен първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на
наказанието, тъй като не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходното
наложено наказание лишаване от свобода, което е иззтърпяно на 21.09.2018 г..

По разноските и веществените доказателства:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Г. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив, направените по досъдебното
производство разноски в размер на 219,60 лева за експертиза.

По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни