Р Е Ш Е Н И Е
316/9.6.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и седми май през две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2177 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация
чл.150 от СК, във вр. с чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Е.А.М., с ЕГН**********,***, действащ в качеството си на баща и
законен представител на малолетното си дете Е.Е.А., с
ЕГН**********, съдебен адрес: ***, чрез адв.Р.М. от
ШАК срещу А.Д.М., с ЕГН**********,***.
Ищецът твърди, че заедно с ответницата са родители
на детето Е., като с Решение №815/06.11.2014 год. по ГД №1149/2014 год. по описа на ШРС
родителските права върху детето са предоставени на него, като на майката е
определен режим на лични отношения и същата е осъдена да заплаща на детето
издръжка в размер на 105 лева месечно. Впоследствие ищецът заживял на семейни
начала с друга жена, а детето било настанено в семейството на неговите баба и
дядо по бащина линия. Средствата на родителите на ищеца били недостатъчни за
задоволяване нуждите на детето, доколкото
и двамата работели на минимална работна заплата. Живеели в жилище под
наем.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да заплаща месечна издръжка на детето Е.в размер на 160 лева
месечно, чрез неговия баща и законен представител, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда, платима до пето число от месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване
на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.
Първоначално е бил предявен и иск за заплащане на издръжка
за минало време за период от една година преди датата на завеждане на исковата
молба, считано от 24.07.2018 год. в размер на по 140 лева месечно, но същият е
прекратен и определението в този смисъл е влязло в сила.
Преди първото съдебно заседание по делото от
страна на ищеца е депозирана допълнителна писмена молба, с която моли да бъде
допуснато изменение на иска, като същият да се счита предявен за сумата от 200
лева.
Съдът с определение от 27.05.2020 год. е допуснал
изменението на иска.
В съдебно заседание ищецът Е.А.М. се явява лично и
с упълномощен представител – адв.Р.М. от ШАК, като поддържат
предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен
представител. В законоустановения едномесечен срок от
страна на назначения на ответника особен представител не е бил депозиран писмен
отговор.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначения му особен представител – адв.И.К.
от ШАК, който изразява становище по предявения иск. Счита същия за допустим, а по същество за частично
основателен.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът Е.А.М. и ответницата А.Д.М. са родители на
детето Е., като с Решение №815/06.11.2014 год.
по ГД №1149/2014 год. по описа на ШРС родителските права върху детето са
предоставени на бащата, като на майката е определен режим на лични отношения и
същата е осъдена да заплаща на детето издръжка в размер на 85 лева месечно. Тъй
като ищецът живее на семейни начала с друга жена, от която има родени две деца,
съответно на 5 год. и 1 год., детето Е.било настанено по съдебен ред в
семейството на неговите баба и дядо по бащина линия. Бащата на детето работил
извън границите на Република България, като към настоящия момент се е завърнал
трайно в страна, но не реализира трудови доходи, като е регистриран в Бюро по
труда-гр.Шумен, считано от 06.04.2020 год. В същото време детето Е., заедно със
своите баба и дядо живеят в жилище, за
което заплащат месечен наем в размер на 100 лева, като в същото време и двамата
работят по трудов договор, но получават
доходи в размер около минималната работна заплата за страната.
Към датата на завеждане на исковата молба и към
настоящия момент детето Е.е ученик в
пети клас в СУ „***“, гр.Шумен.
По делото липсват доказателства за обстоятелството
дали майката на детето към настоящия момент осъществява трудова дейност,
доколкото от служебно изисканата от настоящия състав информация относно
сключени по отношение на същата трудови договори се установява, че към
настоящия момент липсват регистрирани такива, а последният сключен с
ответницата трудов договор е бил прекратен през месец ноември 2019 год. Липсват
доказателства и за евентуално притежавано от същата имущество от което
евентуално да реализира доходи.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално
от: разпита в съдебно заседание на свидетелите Г.С.А. и М. М. М., както и от
следните писмени доказателства Пълномощни, Удостоверение за раждане от ***
год., Решение №405/30.04.2018 год., Рецептурна
книжка, Постановление за спиране на наказателното производство, Служебна
бележка, Трудов договор №2/31.07.2018 год., Трудов договор №13/17.01.2019 год.,
Договор за наем, Бланка от медицинско изследване, Амбулаторен лист – 2 бр., Социални
доклади, изготвени от Дирекция “Социално подпомагане”, Шумен и от Дирекция
“Социално подпомагане”, Венец, Решение №815/06.11.2014 год. по ГД №1149/2014
год. по описа на ШРС, както и от приетите на виждане Регистрационна карта от
БТ-Шумен рег. №20007567/06.04.2020 год. и
2 броя удостоверения за раждане.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Г.С.А.
и М. М. М. следва да бъдат кредитирани изцяло, въпреки близката родствена
връзка на първата свидетелка с ищеца и детето Е., както и близките отношения на
втория свидетел с детето и неговите близки. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че показанията на посочените свидетели са категорични,
еднопосочни, кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по
делото доказателствен материал и почиват на техни
преки наблюдения над живота и нуждите на детето Е..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че от датата, към която е била определена предишната издръжка
на детето Е.до настоящия момент е изминал период от около близо шест години.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е
налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението
на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки.
В настоящия случай от материалите по делото и
по-конкретно от събраните в хода на производството писмени доказателства се
установява по безспорен начин, че детето Е.през учебната 2019/2020 год. е било ученик
в пети клас. Изминалият период от около шест години, считано от определяне на
предишната издръжка сам по себе си показва, че са нарастнали
нуждите на детето от допълнителни средства за учебни пособия, тетрадки и допълнителни
учебни принадлежности. В същото време с оглед възрастта на детето и факта, че същото
е момче и изминалия период от време от около шест години следва да се приеме,
че са нараснали, както неговитете ежедневни, а така
също и специфични потребности от храна, облекло и други необходими. Нуждите на
детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото за деца на
същата възраст, като се съобрази нуждата от средства за храна, облекло, учебни
пособия, помагала, за интелектуално и културно развитие.
От ищцовата страна,
чиято бе тежестта да докаже доходите на ответницата не са ангажирани
доказателства за получавани от нея доходи или притежавани имоти, от които да
може да реализира доходи.
От материалите по делото също не се установява
конкретен размер на получаваните от ответницата доходи, но с оглед на
обстоятелството, че същата е в трудоспособна възраст, а по делото липсват
доказателства за влошено здравословно състояние следва да се приеме, че е в
състояние да реализира доход в размер поне на минималната работна заплата,
установена за страната.
В същото време бащата на детето към настоящия
момент също не реализира трудови доходи, доколкото е регистриран в Бюрото по
труда-Шумен, като активно търсещ работа. В същото време има алиментни
задължения и към другите си две деца, съответно на 5 и 1 години.
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на
чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от
Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с
оглед на описаните нужди на децата от издръжка и очертаното фактическо
материално състояние на техните родители, съдът намира, че общата ежемесечна
издръжка по отношение на детето Е.следва да бъде в размер на 320 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между
родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид, че никой от
тях не полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието и не получава
месечни помощи за дете. Имайки предвид изложеното относно доходите на ответницата, съдът намира, че майката следва да участва в
издръжката на детето със сума в размер на 160 лева, който размер е съобразен с
възможностите му и няма да затрудни нейната собствена издръжка, с оглед
приетата възможност да реализира доходи в размер поне на минималната работна
заплата за страната и липса на доказателства за други алиментни
задължения от нейна страна. Останалата част от издръжката в размер на 160 лева следва да се поеме от бащата, доколкото същият
също е в трудоспособна възраст и следва също да се приеме, че е в състояние да
реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата за страната. В
тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че от данните от изготвения
социален доклад се установява, че ищецът е работил в чужбина, където по негови
данни е реализирал доходи в размер на 2100 евро, като след отпадане на карантинните
мерки в страна възнамерява да замине отново. При определяне размера на
издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС №350/19.12.2019 г.
от 01.01.2020 год. е определен размер на минималната
месечна работна заплата за страната в размер на 610 лева.
В същото време при определяне размера на дължимата
издръжка съдът съобрази и обстоятелството, че детето по силата на Решение
№405/30.04.2018 год. по ГД №795/2018 год.
по описа на ШРС е настанено в семейството на своите баба и дядо по
бащина линия, като същите получават единствено месечни помощи за дете в размер
на 35 лева.
В останалата си част до пълния претендиран
размер от 200 лева искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Така определеният размер на издръжката по
отношение на детето Е.е дължим, считано от датата на предявяване на иска – 24.07.2019
год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 05-то
число на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху увеличения размер на издръжката по отношение на детето Е.в размер
на 108 лева, както и сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за
назначения му в производството особен представител..
С оглед изхода на делото на основание разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата сумата от 260.87 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение №815 от 06.11.2014
год. по ГД №1149/2014 год. по описа на ШРС ИЗДРЪЖКА,
дължима от А.Д.М., с ЕГН**********,*** в
полза на малолетния й син Е.Е.А., с ЕГН**********,
действащ чрез своя баща и законен представител Е.А.М., с ЕГН**********,***, съдебен
адрес:***, чрез адв.Р.М. от ШАК КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 85 лева /осемдесет и пет лева/ на 160 лева /сто
и шестдесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.07.2019
год. до настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число
от месеца, като отхвърля иска за
разликата до пълния предявен размер от 200 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Д.М., с ЕГН**********,*** да
заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 408.00 лева /четиристотин
и осем лева/, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката
по отношение на детето Е.и възнаграждение за назначения особен представител на
ответницата, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.Д.М., с ЕГН**********,*** да заплати на Е.А.М., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Р.М. от ШАК, действащ в качеството си на баща и законен
представител на малолетния си син Е.Е.А., с ЕГН**********
сумата от 260.87 лева /двеста и
шестдесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направени в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно с
уважената част от иска.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 10.06.2020 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: