РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Пазарджик , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201770 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. В. З., с ЕГН- **********, с адрес с. С., обл.
Пазарджик, ул. „***“ № 16, против Наказателно постановление № 20-0340-
001422 от 22.10.2020 г. издадено от Началник на РУ- Септември при ОД на
МВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 бук. „а“ от ЗДвП на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
В жалбата обобщено се излагат доводи за процесуална и материална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. Прави се искане за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и дава
обяснения. Представлява се от процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага доводи за незаконосъобразност на
НП, като пледира за неговата отмяна. Претендира присъждане в полза на
1
жалбоподателката на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. От същата с изпращането на административната
преписка е депозирано становище, в което са изложени съображения за
законосъобразност на НП и се иска потвърждаване на същото. Прави се
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът провери основателността на жалбата и изложените в нея доводи,
след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за
установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с обжалваното НП за това, че на
15.09.2020 г., около 11,00 часа, в гр. Б., на бул. „***“ № 80, на Автогара Б.
пред бръснарницата, е управлявала лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на З. И. З. от с. С., като извършвайки маневра движение на заден
ход с цел да излезе от редицата на паркираните МПС с предната част на
управлявания автомобил блъска паркирания от ляво лек автомобил „***“ с
рег. № ***, собственост на В.Й. от с. М.К., като му нанася щети в задната
дясна част. Възниква ПТП с материални щети по двата автомобила, след
което напуснала произшествието и не оказала съдействие за установяване на
вредите от произшествието.
Горното било видяно от жената, която работела в бръснарницата. Тя
успяла да запише рег. номер на автомобила, управляван от жалбоподателката
без последните две букви. След като собственика на паркирания автомобил Й.
се върнал при МПС, той констатирал нанесените щети по автомобила му, а
именно- деформиране на дясната врата, десен калник и задна броня. Жената
от бръснарницата му съобщила, че е видяла случилото се като му заявила, че
автомобилът е управляван от жена и предоставила регистрационния му
номер.
В.Й. подал сигнал за случилото се в РУ- Септември, където била
образувана преписка, по която била извършена проверка, възложена на
полицейския служител В. И.. Той установил чрез справка в информационните
2
масиви пълния рег. номер на автомобила на жалбоподателката и че е
собственост на З. З. от с. С.. Със съдействието на ПИ, отговарящ за с. С. И.
установил жалбоподателката и тя била призована в РУ- Септември, където се
явила на 15.10.2020 г. Пред св. Н.С.- мл. автоконтрольор в РУ- Септември и
В. И. жалбоподателката потвърдила, че тя е управлявала процесния
автомобил на инкриминираната дата и място, като обяснила, че при излизане
на заден ход от паркомясто била закачила леко автомобила на Й., при което
спряла и слязла от автомобила, но понеже щетите по нейна преценка били
минимални и другият водач го нямало, решила да си тръгне.
При така установеното св. С. съставил срещу жалбоподателката АУАН
с бл. № 960128/15.10.2020 г. в нейно присъствие, след което й бил предявен и
връчен срещу подпис. В акта жалбоподателката възразила, като посочила, че
нямало очевидци на случилото се и не била сигурна дали наказанието й ще
бъде оправдано.
Въз основа на АУАН на 22.10.2020 г. било издадено атакуваното НП,
което било връчено лично на жалбоподателката на 11.11.2020 г., видно от
разписката към него. Жалбата против НП била подадена от санкционираното
лице чрез АНО до съда по пощата на 17.11.2020 г., видно от пощенското
клеймо на плика (л.6), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния
съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя св. Н.С.. Съдът кредитира изцяло посочените писмени и
гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
3
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът не
констатира нарушение на процесуалния закон, което да е съществено и да
води до накърняване правото на защита на санкционираното лице.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел на
съставянето на акта. В последния не е вписан свидетел-очевидец, тъй като
очевидецът на нарушението- жената от бръснарския салон на
инкриминираното място, не е била установена от актосъставителя и
полицейските служители работили по случая. При това положение правилно
АУАН е съставен на основание чл.40 ал.3 от ЗАНН. Той е съставен от
компетентен орган в кръга на правомощията му, с оглед на това, че
актосъставителят Н.С. е заемал длъжността мл. автоконтрольор в РУ-
Септември и съгласно т.1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи е имал тази компетентност (виж заповед на
л.8-9). НП също е съставено от компетентен орган, съгласно т.2.8 от
посочената заповед, тъй като съставителят на НП е заемал длъжността
началник РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик.
Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на
АУАН и за издаване на НП.
При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, а
именно- на 15.09.2020 г., около 11,00 часа, в гр. Б., на бул. „***“ №80 на
Автогара Б., пред бръснарницата. Нарушението е описано точно и ясно, като
са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на
същото, съгласно възприетата правна квалификация. Видно от АУАН и НП е,
че е посочено качеството на субекта на нарушението, а именно водач на
процесното МПС. Посочено е, че водачът е извършвал маневра- движение на
заден ход с цел излизане от редицата на паркираните МПС. Посочено е също,
че при тази маневра управляваният от водача автомобил е блъснал с предната
си част паркирания от ляво л.а. „***“ с рег. № ***, като е нанесъл щети по
това МПС в задната му дясна част. Сочи се още, че в резултат на това е
възникнало ПТП с материални щети по двата автомобила, както и че
4
жалбоподателката е напуснала ПТП и не е оказала съдействие за
установяване на вредите от същото. Посочената правна квалификация на
нарушението съответства на фактическо обвинение, както и правилно е
приложена санкционната норма.
Съдът не споделя направеното възражение за допуснато СПН, тъй като
АНО бил възприел и посочил, че управляваният от З. автомобил е с черен
цвят, а от СРМПС ставало ясно, че цветът на МПС е лилав металик. Първо
АНО не е посочил цвят на автомобила, а само важните идентифициращи го
белези като марка, модел и рег. номер. Освен това единствено в заявлението
на Й. до полицията е посочено, че жената станала свидетел на случилото се, е
възприела „като черен“ цвета на автомобила блъснал този на Й.. Очевидно
това е субективно възприятие на един човек, който обаче е записал рег. номер,
който е видял на автомобила.
Съдът не приема и възражението, че в НП собственикът на автомобила е
посочен с фамилия „Й.“, която била различна от тази на лицето подало
възражението- „Й.“. Очевидно се касае за допусната техническа грешка, с
което обаче не се нарушава правото на защита на санкционираното лице, тъй
като в АУАН е посочена правилната фамилия на собственика на другото
МПС, а освен това не е и необходимо да се сочи кой е собственика на другото
участвало в ПТП МПС, след като същото е индивидуализирано по марка и
рег. номер.
Съдът намира и че с оглед на събраните доказателства и установената
фактология жалбоподателката е осъществила вмененото й административно
нарушение.
Установи се безспорно по делото от показанията на св. С. и писмените
доказателства- заявление от В.Й., Докладна записка от В. И., Докладна
записка от С. и обяснения от жалбоподателката, че на посочените в НП дата,
час и място, жалбоподателката, при управление на процесния лек автомобил-
„***“, е предизвикала ПТП с автомобила на В.Й. по описания вече начин.
Установи се категорично и това, че след предизвиканото ПТП тя е напуснала
местопроизшествието.
При това положение е видно, че правилно е била ангажирана
5
административнонаказателната отговорност на З. на основание чл.175 ал.1 т.5
във вр. с чл.123 ал.1 т.3 бук. „а“ от ЗДвП. Първата прана норма предвижда
санкции за водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. Втората правна норма пък регламентира, че
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, водачите
са длъжни да окажат съдействие за установяване на вредите от
произшествието, което разбира се няма как да стане ако съответният водач на
спре на място и не остане на мястото на произшествието.
Вярно е, че жалбоподателката в своите обяснения, дадени в съдебно
заседание пред въззивната инстанция, заяви че нямала спомен да е
управлявала автомобила на процесната дата и място, както и че нямала
спомен да е ударила въпросния паркиран лек автомобил. Посочи също, че
когато писала обясненията била много притеснена и че написаното от нея
било под диктовка на полицейските служители. Съдът обаче не даде вяра на
нейните обяснения, като ги прие за израз на защитна позиция с цел избягване
на административнонаказателната отговорност. На първо място, тези
обяснения се опровергават от всички останали доказателства по делото. Св.
С. бе категоричен, че пред него жалбоподателката не е отрекла, че тя е
управлявала автомобила и че е карала детето си на училище. В докладните
записки на полицейските служители, извършили проверката, се установява
също, че пред тях З. също е потвърдила, че тя е управлявала автомобила и че е
блъснала другия паркиран автомобил, докато се е движела на заден ход, но
щетите по него били минимални и затова си тръгнала. От заявлението на Й.
също става ясно, че очевидец на случилото се е видял, че жена е управлявала
автомобила и е блъснала неговия автомобил, след което си тръгнала. Именно
този очевидец е записал рег. номер на автомобила на жалбоподателката.
Освен това неприемливо е обяснението на жалбоподателката, че била
притеснена и затова дала обясненията си под диктовка на полицейските
служители. Това е и твърдение обаче не се подкрепи от нито едно
доказателство. Освен това няма никаква логика, колкото и да е била
притеснена (което е нормално, когато е установено от полицейските
служители, че е извършила нарушение), ако не е управлявала автомобила и не
е причинила процесното ПТП с материални щети, подробно да опише в
обяснението си станалото и своите действия. Освен това направеното в АУАН
6
възражение сочи отново, че жалбоподателката не възразява и не отрича
констатациите в акта. Напротив, тя оспорва, че „не е имало очевидци на
случилото се“. Ако тя не беше на процесното място, и не беше управлявала
автомобила и предизвикала ПТП, то от къде черпи информацията за това, че
не е имало очевидци на случилото се (макар че очевидно не е забелязала
въпросната жена от бръснарницата).
Съдът не възприема и направеното възражение в обясненията на
жалбоподателката, дадени и пред св. С., че при излизане на заден ход не била
усетила удар в другия автомобил. Тоест тя отрича нейният автомобил да е
имал контакт с този на Й.. Очевидно З. се стреми да внуши, че вмененото й
нарушение е несъставомерно от субективна страна, т.к. тя нямала съзнанието,
че е станала участник в ПТП, респ. не е нарушила виновно и задълженията си
като такъв, регламентирани в чл.123 ал.1 от ЗДвП. От описаното в
заявлението на Й. и докладните записки на полицейските служители, а и от
показанията на св. С., става ясно, че на автомобила на Й. има нанесени щети-
деформации по дясната врата, десния калник и задна броня при блъскане от
автомобила на жалбоподателката с предната му част. При тези немалко
поражения по цялата задна дясна страна на автомобила на Й. е несъмнено, че
сблъсъкът с автомобила, управляван от З. не е бил така повърхностен и
незабележим, както е посочила тя. Очевидно е че неговият интензитет е
привлякъл вниманието на жената от бръснарницата, като поведението на З. е
накарало същата да запише номера на нейния автомобил. Освен това пред
полицейските служители в дадените обяснения З. е посочила, че е спряла и
слязла от автомобила, като констатирала че щетите по другото МПС мили
минимални и затова си тръгнала.
С оглед на всичко това съдът не възприе защитната теза на
жалбоподателката, че не е управлявала автомобила на процесната дата и
място, както и че не е разбрала за предизвиканото от нея ПТП.
Съдът обаче счита, че при определяне размера на санкцията,
наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания като не е отчел, че
нарушението е извършено за първи път, че жалбоподателката до момента не е
санкционирана за нарушение на ЗДвП и е определил в максимално
7
предвидения размер и на двете кумулативни наказания- глоба и лишаване от
правоуправление, което се явява прекомерно завишена санкция, още повече
че не са изложени мотиви от АНО за това. Действително следва да се отчете и
високата степен на обществена опасност на конкретното нарушение, която се
завишава от наличието на настъпило ПТП, което благодарение на адекватна
реакция на очевидеца и предприетите действия от другия участник в
инцидента- В.Й. е било разкрито. При това положение, като отчита
посоченото, съдът намира, че следва да намали размера на наложената глоба
от 200 лева на 100 лева и лишаването от право да управлява МПС от 6 месеца
на 3 месеца, като счита че така определените по размер наказания ще бъдат
съответни на целите на адм. наказание визирани в чл.12 от ЗАНН и
съобразени с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на същото.
Съдът не споделя направено с жалбата и становището на процесуалния
представител на жалбоподателката възражение, че случаят бил маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението било извършено за първи
път и водачът не е санкциониран до момента. Тези обстоятелства могат да
бъдат приети единствено за смекчаващи отговорността на жалбоподателката,
но не и до малозначителност на конкретния случай. Както се посочи по-горе
единствено благодарение на очевидец, който се е намирал на мястото на
произшествието същото е било разкрито от полицейските служители. От
ПТП са настъпили не малки щети по автомобила на В.Й., за които няма данни
да са възстановени от жалбоподателката. Неспазването на правилата,
свързани с движение по пътищата, и по-конкретно нарушените в случая от
жалбоподателката, нарушава нормалното осъществяване на значими
обществени отношения, свързани с безопасността на движението и в случая
имуществото на гражданите. Освен това степента на обществена опасност на
деянието е завишена, като се има предвид, че жалбоподателката не е имала
извинително основание за това си поведение, като не е останала на
произшествието и не е съдействала за установяване на щетите. С оглед на
изложеното съдът счита, че настоящето деяние не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи,
нарушението е типично за вида си.
С оглед на изхода на делото основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноски
8
в нейна полза за заплатен адвокатски хонорар. Искането е направено
своевременно в хода на съдебното производство. Съгласно разпоредбата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП
пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Отговорността за разноски е уредена в чл.143 от АПК, в която са
предвидени хипотези при отмяна на обжалвания административен акт; при
прекратяване на делото при оттегляне на оспорения административен акт;
когато съдът отхвърли оспорването или се оттегли жалбата от нейния
подател/оспорващ. В чл.143 от АПК не е уреден случая при частично
уважаване на жалбата (иска). В този случай, съгласно разпоредбата на чл.144
от АПК, се прилага Гражданско процесуалния кодекс.
В нормата на чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът, съответно
ответникът имат право на присъждане на разноските направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на
цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя,
съразмерно на размера на намалената глоба. Съгласно представения договор
за правна помощ (л.20 гърба) жалбоподателката З. е заплатила на адв. Н.Б. от
АК- Пловдив адвокатски хонорар в размер на 400 лева за предоставена правна
помощ и представителство по настоящето дело. От ответната страна обаче е
направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатския
хонорар, което съдът намира за основателно, тъй като делото се разгледа в
две съдебни заседания с разпит на един свидетел и не представлява правна и
фактическа сложност. Поради това съдът намира, че в случая съответен е
адвокатски хонорар в минималния предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер, а именно
300 лева, съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 във вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира,
че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение,
намалено до минималния размер от 300 лева, което обаче следва също да се
намали пропорционално съобразно уважената претенция (намаляване размера
на наложената глоба от 200 лева на 100 лева), а именно в размер на 150 лева,
като за разликата до 400 лева следва да отхвърли искането като
неоснователно. Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на ОД на
9
МВР-Пазарджик, която е ЮЛ със самостоятелен бюджет, към което е
структурирано РУ- Септември- органът издал НП.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0340-001422 от
22.10.2020 г. издадено от Началник на РУ- Септември при ОД на МВР-
Пазарджик, с което на Е. В. З., с ЕГН- **********, с адрес с. С., обл.
Пазарджик, ул. „***“ № 16, за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 бук. „а“ от ЗДвП
на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като НАМАЛЯВА
размера на наложената глоба от 200 лева на 100 лева и размера на лишаването
от право да управлява МПС от 6 месеца на 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР- ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. В. З., с ЕГН- **********, с адрес с. С., обл. Пазарджик, ул.
„***“ № 16, разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева, за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е. В. З., за присъждане на разноски за
разликата от 400 лева до 150 лева, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10