РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Перник, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христина Хр. Ангелова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно
наказателно дело № 20211720201484 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН .
Обжалвано е наказателно постановление № НП- 243 от 26.08.2021г.
(НП), издадено от заместник- председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), гр. София, с което на СД
„ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ******* е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв.
(петстотин лева) за нарушение на § 12, ал. 2 от Преходните и заключителни
разпоредби (ПР) към Постановление № 62 на Министерския съвет (ПМС) от
17.03.2014г. за изменение и допълнение на Наредбата за безопасната
експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА), вр. чл. 39, ал.2 от
НБЕТНА, на основание чл. 55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към
продуктите (ЗТИП).
Въззиваемата страна- Административнонаказващият орган (АНО)
ДАМТН, гр. София оспорва жалбата, като е редовно уведомена за съдебното
заседание и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от
въззиваемата страна, с което е изразено желание делото да бъде разгледано,
въпреки отсъствието в съдебно заседание на представител на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), гр. София.
Дружеството- жалбоподател, изпраща за представител адв. С.а от ПАК,
с пълномощно,приложено по делото. В хода на съдебните прения, адв.С.а
1
съда да постанови съдебно решение, с което да отмени процесното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
видно от събраните писмени и гласни доказателства процесният асансьор е
следвало да бъде оборудван с аварийно алармено устройство до 31.12.2016 г..
Ето защо излага доводи, че като дата на вмененото административно
нарушение следва да се счита не посочената дата в акта - 20.05.2021г., а
01.01.2017 г., поради което твърди, че административнонаказателното
производство е следвало да бъде прекратено и да не се издава наказателно
постановление, тъй като от извършване на вмененото нарушение е изминало
повече от една година. На следващо място застъпва теза, че липсва
идентичност в акта и процесното наказателно постановление на сочената
законова разпоредба като виновно нарушена. В този смисъл пледира, че
правото на защита на дружеството- жалбоподател е нарушено, доколкото не е
могъл да разбере в какво точно се изразява вината му, дали в това, че в
асансьора не е монтирано аварийно алармено устройство или поради липсата
му асансьорът е спрян. В подкрепа на твърденията си посочва, че
административнонаказващият орган, посочвайки виновно нарушената норма
на разпоредбата не е посочил срока от изброените в ал.1, параграф 12 от
наредбата, като и по този начин е било засегнато правото на защита. На
следващо място адв. С.а изтъква, че липсват данни и не са събрани
доказателства в тази насока в процесния асансьор към датата на извършване
на проверката да са били налице подобни нарушения, които да обуславят
каквото и да било наказание като алтернативно пледира за нейното
изменение в минимално предвидения размер. Претендира за направени по
делото разноски, за което представя списък. Прави искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
От фактическа страна:
В Държавна агенция за метрологичен и технически надзор постъпили
сигнали за неизправни асансьори в сгради, намиращи се на територията на гр.
Перник, във връзка с които директорът на Главна дирекция „Инспекция за
държавен технически надзор” (ГД „ИДТН”) със заповед № 2080-16 от
13.05.2021г. възложил извършване на проверка от служители в Регионален
отдел „Инспекция за държавен технически надзор” - Западна Централна
България (РО „ИДТН”-ЗЦБ) в срок от 19.05.2021г. до 21.05.2021г..
В изпълнение на посочена заповед св. В. К. ЕЛ. - инспектор в РД
„ИДТН”-ЗЦБ, на 20.05.2021 г., издал ревизионен акт, за извършена проверка
на асансьор с регистрационен № 700АС11030, монтиран в жилищен блок в
гр. Перник, ******, който се поддържал от „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, *****
съгласно договор за сервизно обслужване на асансьорни уредби на асансьор
от 01.09.2009г.. В присъствието на К.С.- представител на СД „ДИК-
ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, контролните органи констатирали, че асансьорът е в
експлоатация без монтирано аварийно алармено устройство, което да
позволява провеждане на двустранна разговорна връзка между кабината на
асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора
2
съгласно нормата на чл. 9, ал.1, т.5 от НБЕТНА.
По време на извършената проверка, контролните органи, установили,
че е извършен преглед на асансьора на 16.11.2020г. от надзорна фирма - „НБ
Лифконтрол”ООД, като лизензиран орган с лицензия за технически надзор на
асансьори в жилищни сгради, от която било установено, че липсва
регламентираното алармено устройство. Това било надлежно обективирано в
съставения в резултат на извършения преглед ревизионен акт № 7 от
16.11.2020г., неразделна част от ревизионната книга на асансьора.
Предвид горепосочените данни, била извършена проверка на
20.05.2021 г. на асансьор с регистрационен № 700АС11030, монтиран в
жилищен блок в гр. Перник, ******* като при нейното извършване се
установило, че асансьорът се експлоатира без да има монтирано аварийно
устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и
лицето, което поддържа асансьора по договор, тъй като нормативната
разпоредба Наредбата за експлоатация и технически надзор на асансьори е
дала срок за монтирането на такива устройства на всички асансьори на
територията на страната 31.12.2016 г., а от §12, ал. 2 задължението за
недопускане на експлоатация на асансьори, които нямат такива монтирани
устройства, е вменено това задължение на поддържащата фирмата. Във
връзка с това компетентните органи спрели асансьора от експлоатация с
Ревизионен акт № 8/20.05.21г.
За така констатираното нарушение св. В.Е., на длъжност РО ИДТН
„Западна Централна България“ в присъствието на П.Д. и К.С., който е
представляващ дружеството- жалбоподател, съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № АУАН-196 от 14.06.2021г. за
нарушение на § 12, ал.2 от ПР към НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА. Така
съставения АУАН бил надлежно предявен и подписан без да са изложени
възражения от представителя на дружеството, които да са свързани с
констатациите изложени в акта. Не се сочи и, че такива ще бъдат представени
в законовоустановения срок пред АНО. Препис от същия бил връчен на
представляващото лице.
От материалите по делото се установява, че в срока по чл. 44, ал.1 от
ЗАНН било депозирано писмено „обяснение” от дружеството-жалбоподател,
в което банкетно са изложени доводи, че многократно са уведомявали
живущите в процесната сграда както устно, така и писмено преди изтичане на
срока, но същите са отказали да съдействат за монтиране на аварийно
алармено устройство, което да позволява провеждане на двустранна
3
разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва
аварийно обслужване на асансьора, както и че липсата на същото, според
„ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, пряко не застрашава сигурността на пътниците.
Изложени са съображения и че спирането на асансьора от поддържащото го
лице ще доведе до нереализиране приходи от абонаментни такси.
Така изложените доводи в писменото „обяснение“ били възприети за
неоснователни като заместник-председател на ДАМТН в качеството си на
АНО, издал НП № НП-243 от 26.08.2021г. , с което за нарушение на § 12, ал.2
от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на
НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА наложил на СД „ДИК-ЙОРДАНОВ С-
ИЕ” на основание чл. 55, ал.2 от ЗТИП имуществена санкция в размер на 500
лв. (петстотин лева).
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка, настоящият състав възприе
като безспорно доказана въз основа на анализа на доказателствения материал
по делото. В тази връзка следва да се посочат следните писмени
доказателства: договор за сервизно обслужване на асансьорни уредби на
асансьор от 01.09.2009г. /л.19-20 от с.д/; ревизионен акт № 7 от 16.11.2020г.
за извършен преглед на този асансьор от надзорна фирма - „НБ
Лифконтрол”ООД, като лизензиран орган с лицензия за технически надзор на
асансьори в жилищни сгради /л.21-22 от с.д/; ревизионен акт № 8 от
20.05.2021г. за извършен преглед на този асансьор, удостоверяващ
посочените в акта и НП обстоятелства, констатирани при проверката /л.23 от
с.д/; АУАН № АУАН-196 от 14.06.2021г. /л.12-13 от с.д/; обяснение с вх. №
83-00-7774/18.06.2021г. /л.17 от с.д./; заповед № А-2080-16 от 13.05.2021г.
/л.14 от с.д./; заповед № А-405 от 19.07.2021г. на председателя на ДАМТН /л.
25 от с.д/, както и гласните такива, показанията на свидетеля по АУАН и от
показанията на актосъставителя, възпроизведени в съдебно заседание от
25.11.2021г. /л.43 от с.д./.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, което има правен интерес и
е в предвидения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество се явява частично основателна предвид следните обстоятелства.
На първо място, с оглед извършена служебна проверка /ex officio/
касаеща изискуемото съдържание, съобразно императивните разпоредби на
ЗАНН /чл. 42 и чл. 57 от с.з/, съдът счита, че от съдържателна страна и АУАН
и НП отговарят на законовите изисквания. От прегледа на същите съдът не
констатира нарушения, от категорията на съществените нарушения, които да
обосноват извод за отмяна на НП. Следва да се отбележи, че и в двата акта са
посочени нужните императивно визирани в закона реквизити, а именно-
датата, мястото, лицето, което съществува проверката, пълно, точно и ясно
описание на констатираното нарушение както и съответната му правна
квалификация. По тези съображения настоящият състав не възприема
4
изложените доводи на защитата, че е налице нарушаване правото на защита
на жалбоподателя. На следващо място от съдържанието на НП е видно, че
АНО детайлно е обсъдил възраженията на жалбоподателя, визирани в
депозираното от него „обяснение“, изяснил е и фактическата обстановка,
както и нейната правна квалификация. Доколкото разгледа материалите по
делото, съдът счита, че издадените АУАН и НП са изцяло съставени от
органи са материална компетентност, доколкото това е видно от заповед №
А-2080-16 от 13.05.2021г. /л.14 от с.д./; заповед № А-405 от 19.07.2021г. на
председателя на ДАМТН /л. 25 от с.д/. По- нататък съгласно чл. 32 от ЗТИП
асансьорите са съоръжения с повишена опасност по смисъла на този закон и
попадат в обхвата на НБЕТНА, приета на основание чл.31, ал.1 от ЗТИП.
Разпоредбата на чл. 39, ал.2 от НБЕТНА гласи, че ползвателите на асансьори,
които нямат аварийно алармено устройство, трябва да осигурят асансьорът да
има аварийно алармено устройство съгласно т. 5.14.3 от БДС EN 81-80: 2003,
което да позволява двустранна разговорна връзка между кабината на
асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора
съгласно чл.9, ал.1, т.5. В нормата на § 12, ал.2 от ПР към ПМС № 62 от
17.03.2014г. за изменение и допълнение на НБЕТНА е предвидено, че при
неизпълнение на мерките по глава пета от НБЕТНА след изтичане на
посочените в ал.1 срокове ползвателят и лицето, което поддържа асансьора,
са длъжни да спрат неговата експлоатация и да уведомят съответния РО на
ГД „ИДТН”. От своя страна разпоредбата на ал.1, т.3 от посочения § 12
регламентира, че с цел подобряване на безопасността на съществуващи
асансьори ползвателите на асансьори трябва да осигурят реализирането на
мерките по глава пета от НБЕТНА в срок до 31.12.2016г.
В настоящия случай безспорно се установи, че при проверката,
извършена на 20.05.2021г. контролните органи на РД „ИДТН”-ЗЦБ са
констатирали, че асансьор регистрационен № 700АС11030, монтиран в
жилищен блок в гр. Перник, *******, който се поддържал от „ДИК-
ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, ***** съгласно договор за сервизно обслужване на
асансьорни уредби на асансьор от 01.09.2009г. /л.19-20 от с.д/. Към
извършването на процесната проверка на 20.05.2021г. по категоричен и
несъмнен начин е установено, че в проверения асансьор не е имало аварийно
алармено устройство по чл. 39, ал.2 от НБЕТНА. Следва да се отбележи, че
същото е задължителна мярка по глава пета от НБЕТНА, като за него не е
спазен срока за поставянето му. Въпреки това обстоятелство асансьорът е бил
в експлоатация и не е бил спрян от такава по силата на § 12, ал.2 от ПР към
ПМС № 62 от 17.03.2014г., с оглед обезпечаване на техническата му
безопасност, като съответно не е и уведомен РО „ИДТН”-ЗЦБ. Поставянето
на такова алармено устройство в горепосочения срок, както и пускането и
спирането от експлоатация на процесния асансьор, несъмнено е задължение
именно на дружеството- жалбоподател. Следва да се отбележи, че този
въпрос не е спорен по делото, доколкото жалбоподателят не твърди, че е
поставил алармено устройство, видно от съдържанието на писмените му
5
обяснения, депозирани до АНО с с вх. № 83-00-7774/18.06.2021г. /л.17от с.д./,
доколкото там сочи само причините за неизпълнение на вмененото му
нарушение. В тази връзка настоящият състав намира за неоснователно
наведеното от страната на защитата твърдение в писменото „обяснение” от
дружеството-жалбоподател, че живущите в сградата са отказали да
съдействат за монтиране на аварийно алармено устройство, което да
позволява провеждане на двустранна разговорна връзка между кабината на
асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване, тъй като каква е
позицията на собствениците на имотите относно поставянето на процесното
устройство е ирелевантно обстоятелство, предвид императивно въведеното
задължение за лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора да
осигури аварийно алармено устройство, като при липса на такова да спре
асансьора и да уведоми съответния РО на ГД „ИДТН”. В този смисъл е и
нормата на чл. 9, ал. 1, т.5 от НБЕТНА.
Изложените обстоятелства категорично доказват, че именно
дружеството- жалбоподател е годен субект на задължението на § 12, ал.2 от
ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на НБЕТНА,
вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА.
Следва да се отбележи, че изпълнителното деяние на процесното
нарушение е осъществено чрез бездействие - дружеството-жалбоподател е
допуснало в експлоатация асансьор, който е без монтирано аварийно
алармено устройство, позволяващо двустранна разговорна връзка между
кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на
асансьора, като не е спряло същия и не уведомило съответния РО на ГД
„ИДТН”, като всички елементи от вмененото нарушение са описани ясно и
точно. Касае се за едно нарушение, което правилно е било квалифицирано
както в АУАН, така и в издаденото НП. Фактическият състав на процесното
противоправно деяние се реализира чрез бездействие от санкционираното
лице, което е непрекъснато, във всеки момент от изтичане на крайния срок за
извършване на вмененото задължение за действие до неговото изпълнение.
От своя страна именно бездействието определя нарушението като
продължено, тъй като то трае продължителен период от време до момента, в
който деецът предприеме предвиденото в закона правомерно поведение или
същото бъде констатирано, т.е. срокът по чл. 34 от ЗАНН в конкретния
случай следва да се брои от 20.05.2021г., когато контролните органи са
констатирали експлоатацията на процесния асансьор, който е бил без
монтирано устройство.
Съдът не счита, че е налице основание за извод, че посочената за
нарушена законова норма не е точна и пълна що се отнася до липсата на
привръзка с ал.1, т. 3 на § 12 от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за
изменение и допълнение на НБЕТНА, тъй като това не е съществен порок при
квалифицирането на нарушението, предвид изричното отразяване както в
АУАН, така и в НП, че се касае за неизпълнение на мерките по глава пета от
същата Наредба в посочения в §12, ал.1 срок, който изрично е вписан - до
6
31.12.2016г., след изтичане на който ползвателя и лицето, което поддържа
асансьора са длъжни да спрат неговата експлоатация и да уведомят
съответния РО на ГД „ИДТН” за това. Нещо повече начина на извършване на
нарушението е детайлно описан както в АУАН, така и в НП и в тази връзка
следва да се посочи, че е налице пълен идентитет между вмененото словом
обвинение и цифровото му формулиране.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая нарушението, вменено
във вина на дружеството-жалбоподател е конкретизирано в степен,
позволяваща да се разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава,
поради което и по никакъв начин не е било ограничено правото му на защита.
Неоснователно е възражението на пълномощника на дружеството-
жалбоподател, че са описани две административни нарушения, тъй като
самото противоправно бездействие се състои в спиране от експлоатацията на
асансьора, тъй като в същия липсва устройство за двустранна връзка, и
уведомяване на съответния РО на ГД „ИДТН”, което е едно нарушение. За
същото са изложени точно и изчерпателно всички релевантни факти при
детайлното описаната фактическа обстановка в АУАН и в издаденото НП.
Съдът споделя съображенията, изложени от АНО в обжалвания акт, че
допуснатото функциониране на асансьорното съоръжение, което е такова с
повишена опасност, вместо да бъде спряно от експлоатация, тъй като не е
обезпечено с монтирането на процесното аварийно алармено устройство, е
довело до необезпечена техническа безопасност при ползването му и до
опасност от възникване на злополуки от неговите ползватели, поради което и
процесно нарушение не може да се прецени като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
По вида и размера на наказанието:
НБЕТНА е приета на основание чл.31, ал.1, чл.41 и чл. 42, ал.2 от
ЗТИП, поради което и е приложима санкционната разпоредба на чл. 55, ал.2
от ЗТИП, определяща размера на имуществената санкция в границите от 100
до 2000 лв. В конкретния случай АНО е наложил такава в размер на 500 лв.,
който съдът приема, че е завишен. Не са налице доказателства за извършени
от дружеството-жалбоподател други нарушения на ЗТИП и на НБЕТНА, тъй
като посочените НП в приложената по делото справка от АНО не могат да
бъдат ценени като отекчаващи обстоятелства, защото към датата на
установяване на процесното нарушение не са били влезли в сила. Предвид
този факт се налага категоричния извод, че до настоящия момент спрямо
нарушителят не е било упражнявано поправително и предупредително
въздействие за извършени нарушение от този вид. Същевременно не са
налице и данни за финансовото състояние на санкционираното дружеството,
което да е било взето предвид при определяне на санкцията с процесното НП.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че за извършеното
нарушение следва да бъде определена санкция в минимално предвидения в
закона размер от 100 лв. (сто лева), като счита, че същият в достатъчна степен
7
би изпълнил целите на чл.12 от ЗАНН, в какъвто смисъл следва да бъде
изменено процесното НП.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че деянието е осъществено,като е
намален само размерът на „Имуществена санкция“, съдът дължи произнасяне
съгласно чл.144 от АПК вр. чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК по направеното искане
от защитника и на дружеството-жалбоподател за присъждане в негова полза
на сторени по делото разноски, по отношение на които намира за установено
следното:
От дружеството-жалбоподател е доказано извършването на разноски в
размер на 300лева с оглед приложения на л.32 Договор за правна защита и
съдействие, установяващ, че санкционираното юридическо лице е възложило
на адвокат Я.С.-ПАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи
се в процесуално представителство и защита пред Районен съд Перник по
повод обжалване на процесното НП, тъй като договореното адвокатско
възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът
е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело
№ 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съгласно чл.80 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от
АПК вр. чл.63 ал.3 от ЗАНН процесуалния представител на жалбоподателя е
представил на съда списък на разноските в който изрично е вписал, че
претендира за присъждане на такива в размер на 300лв. конкретизирайки,като
основание за тях представения договор за правна защита и съдействие.
При това положение поисканите 300лева, следва да бъдат намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция
с 1/5 /наказанието е редуцирано пет пъти/, поради което и АНО/Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор с адрес: гр.София *****/,
следва да заплати на СД „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ” сумата от 240лева за
адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Изхода на делото обосновава и предвид направеното искане за
присъждане на разноски на ВЪЗЗИВАЕМАТА страна, тъй като е
представлявана от юрисконсулт, който своевременно направи ИСКАНЕ за
присъждане на разноски, съобразно правото в чл.63 ал.3 от ЗАНН
Поради това на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН на Държавна агенция за
8
метрологичен и технически надзор с адрес:гр.София *****, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
„Закона за правната помощ“
Съгласно чл.37 от „Закона за правната помощ“ заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая приложима е нормата на чл.27е от „Наредбата за заплащане на
правната помощ“ , която предвижда, че възнаграждението за защита в
производства по „Закона за административните нарушения и наказания“ е от
80лв. до 120лв.
При определяне на възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе
предвид, че делото не се отличава с особена фактическа или правна сложност
което мотивира присъждане на възнаграждение в размер около минималния, а
именно- 100лева.
В случая обаче,тъй като наказателното постановление е изменено,
като наложеното административно наказание е намалено от 500 на 100лв., то
възнаграждение се дължи съразмерно на уважената част на жалбата.
Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда присъждане на
разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по
отношение на изменение на същото, то на основание чл.144 от АПК/
субсидиарно приложение намира ГПК.
В нормата на чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно
ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. Приложена към конкретния казус
норма дава основание за уважаване претенцията на процесуалния
представител на АНО по съразмерност, пропорционално съобразно изменения
размер на административното наказание/5-пет пъти редуциран/, а именно за
сумата от 20лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 и ал.2 т.2 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП- 243 от 26.08.2021г.
(НП), издадено от заместник-председател на Държавна агенция за
9
метрологичен и технически надзор, гр. София, с което на СД „ДИК-
ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, *****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
******* е наложена на основание чл. 55, ал.2 от Закона за техническите
изисквания към продуктите имуществена санкция в размер на 500 лв.
(петстотин лева) за нарушение на § 12, ал.2 от Преходните разпоредби към
Постановление № 62 на Министерския съвет от 17.03.2014г. за изменение и
допълнение на Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор
на асансьори, вр. чл. 39, ал.2 от същата наредба, като НАМАЛЯВА размера
на имуществената санкция до размер на 100 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/ с адрес: гр. София ***** да заплати СД „ДИК-
ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, *****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
******* сумата от 240 лв. (двеста и четиридесет лева), представляваща
направени по делото разноски - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА СД „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, ***** , със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ******* да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор с адрес: гр. София ***** сумата от 20 лв.
(двадесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10