РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120204746 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. А. А., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 346а-103/03.10.2022 г., издадено от Началник РУ- Созопол, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие (ЗУЧК), на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК му е наложена глоба в размер на 1000
лева.
Жалбоподателят оспорва НП като издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Поддържа,
че е изтекъл предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 15.04.2022г. св. . Г. участвал на съвместна проверка с представители на Областна
администрация Бургас като посетили залив „Вромос“ в землището на гр. Черноморец, общ.
Созопол, където били установени МПС и ППС (каравани), на които били записани
регистрационните номера и на които било извършено геодезическо измерване.
1
На 11.05.2022г. в РУ Созопол бил получен Констативен протокол от извършената
проверка, в който били описани всички каравани, МПС, ППС, като било описано в какви
зони попадат. Били установени собствениците им и на всеки собственик бил съставен в
негово отсъствие АУАН в зависимост от това дали караваните попадат в пясъчни дюни,
сиви или подвижни дюни. Жалбоподателят бил установен като собственик на туристическо
ремарке (каравана) с рег. № У0752ЕК, което било разположено в границите на облесени
дюни. На 18.07.2022г. свидетелят Г. съставил в отсъствие на жалбоподателя АУАН, който
му бил изпратен за предявяване и му е бил връчен лично, като жалбоподателят вписал
възраженията си срещу съставения АУАН. Впоследствие на 03.10.2022 г. било издадено и
обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Показанията на свидетеля Г. са последователни, логични и
безпротиворечиви. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно
Заповед № УРИ: 251з-1523/05.04.2022г. на Директор на ОД на МВР-Бургас. Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалния закон, което обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични
и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона
за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти,
Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част
втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на
нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно
изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган възможност да
2
избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то
акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение
на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно -
едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му,
е предоставена само когато липсват данни за нарушителя. В тази връзка разрешение на
въпроса кога нарушителят е открит дава Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по
тълк. д. № 3/2019 г. на Върховен административен съд като определя, че моментът на
преценка на обстоятелствата - има ли данни за извършено административно нарушение и
кой е неговият автор, е обективен и това е момент, регламентиран от законодателя в чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. Откриване на нарушителя означава да са налице обективни данни пред
длъжностното лице, че е извършено нарушение от конкретно лице, а не е от значение кога
длъжностното лице субективно е изградило представа, че такова е налице. Откриване на
нарушителя е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са
налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение,
времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна. Не може да се остави на субективната преценка на длъжностното лице
или друго лице, с което е в йерархическа подчиненост, да прецени кога следва да ангажира
административнонаказателната отговорност, а преценката за това следва да почива на
обективни критерии. Щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват
определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива
нарушения са извършени и да реализират административнонаказателната отговорност в
рамките на законоустановените срокове.
В случая проверката е била извършена на 15.04.2022г., като е бил съставен
констативен протокол. В проверката е участвал и служител на АНО (свидетелят Г.).
Следователно на датата 15.04.2022г. наказващият орган е разполагал с информация за
разположените каравани, като още в този момент (на 15.04.2022 г.) е следвало да се
установят и лицата, които са извършили нарушение. Ето защо следва да се приеме, че към
15.04.2022 г. е било обективно възможно длъжностните лица да изградят своята субективна
представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя и деянието, като от тази
дата (15.04.2022 г.) в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. първо от ЗАНН да се
състави АУАН. Следователно АУАН е следвало да се състави до 15.07.2022г., а в случая е
съставен на 18.07.2022г. Неспазването на този срок представлява съществено процесуално
нарушение на административнопроизводствените правила, което опорочава издаденото
наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна. Сроковете по чл. 34
ЗАНН са установени в закона и се прилагат служебно като с Тълкувателно постановление
1/2015г. Върховният административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и
ОСС от II колегия на ВАС се приема, че с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия
орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява
3
възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за
реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.
На следващо място съдът намира, че освен допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН
в настоящия случай е била нарушена и процедурата по съставяне на АУАН. От разпита на
актосъставителя се установява, че след като са били установени нарушителите, веднага са
били издадени срещу тях актове за установяване на административни нарушения в тяхно
отсъствие. В чл. 40, ал. 1 ЗАНН се предвижда, че актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. В ал. 2 на
същата разпоредба (чл. 40 ЗАНН) е предвидена от законодателя възможност за съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя, а именно когато нарушителят е известен, но не може да
се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. От данните по делото става ясно,
че след установяване на жалбоподателя като нарушител, контролният орган не го е издирил
и не го е уведомил да се яви да му бъде съставен АУАН, а директно АУАН е бил съставен в
негово отсъствие, след което е бил изпратен за връчване на жалбоподателя. Тези
обстоятелства безспорно навеждат на извод, за нарушена процедура при съставяне на АУАН
в настоящото административнонаказателно производство. Нарушението се явява
съществено, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя и е самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
С оглед изложеното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 346а-103/03.10.2022 г., издадено от Началник
РУ- Созопол, с което на Д. А. А., ЕГН **********, за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от Закона
за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК му е
наложена глоба в размер на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4