Решение по дело №431/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адв. Д. Д. против Решение №17/25.03.2024 год., постановено по АНД №218/2021 год. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление №35/16.11.2021 год., с наложено на „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово административно наказание – имуществена санкция в размер на 11 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Касаторът счита, че неправилно съда е кредитирал заключението на вещото лице, тъй като същото се базира на инструкцията за експлоатация, която не е ясно на какво основание е изработена и дали е действаща към момента на установяване на административното нарушение. Анормалните режими на работа са посочени в условие 6.17 от комплексното разрешително, в което обаче инструкцията не е инкорпорирана. При извършената проверка такива режими не са констатирани, нито нарушителят е заявил такива, още по-малко е съобщил за авария. Намира записванията в журнала на дружеството относно горещото разпалване на енергиен котел /ЕК/ № 2 с мазут за съмнителни и опровергани при извършената проверка. Представените извадки от тетрадка, която се намира в така наречената зала „Щит“ не представляват годно доказателствено средство. Въз основа на изложени в жалбата подробни съображения е направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление №35/16.11.2021 год. и присъждане на направените разноски за две инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. С. П. - С.

Ответникът – „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита обосновава, че съдът правилно с оглед събраните по делото доказателства е приел за недоказано, че на 28.05.2021 год. дружеството е експлоатирало Комин №2 с височина 150 м. в нарушение на условие 9.2.4 от комплексното разрешително №40-Н2/2021 год., а това е станало при анормален режим на работа, допустим съгласно условие 6.17 от КР. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е основателна и моли решението да бъде отменено, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е наказателно постановление №35/16.11.2021 год, издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН №35/18.06.2021 год., с което на „Брикел“ЕАД на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 11 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово на 28 май 2021 год. във връзка с постъпили в РИОСВ – Стара Загора сигнали за замърсяване на атмосферния въздух от дейността на голяма горивна инсталация, експлоатирана от дружеството, е извършена проверка на площадката в гр. Гълъбово, общ. Гълъбово, област Стара Загора, от длъжностни лица при РИОСВ – Стара Загора за изпълнение на условията от Комплексно разрешително №40-Н2/2011 год. /актуализирано с Решение №40-Н1-ИО-А2/2018 год. в част „Емисии в атмосферата“/, отразена в констативен протокол №008857/28.05.2021 год. Не е изпълнено условия 9.2.1.4 от Комплексно разрешително №40-Н2/2011 год. /актуализирано с Решение №40-Н1-ИО-А2/2018 год. в част „Емисии в атмосферата“/, което разрешава експлоатацията на съществуващ Комин №2 с височина 150 м. само при анормални режими на работа – разпалване на котлите или аварийни спирания на СОИ №1, при спазване на условия 9.2.1.6, 9.2.1.7 и 9.2.1.8. На 28.05.2021 год. е установено, че условия 9.2.1.4 не се изпълнява понеже в експлоатация са и Енергиен котел „ЕК/ 2 с товар 230 тона пара на мас, ЕК №4 с товар 250 тона пара на час и ЕК №5 с товар 210 тона пара на час. Аварийни ситуации на пречиствателното съоръжение сероочистваща инсталация не е имало. СОИ работи със седем рециркулационни помпи за целите на циркулацията на варовата суспензия в същата. Концентрацията на серен диоксид на вход на СОИ е 18091 mg/Nm3, на изход 506 mg/Nm3. Сероочистващата инсталация работи с 97.2 % на десулфуризация, рН на варовата суспензия е 6.24, стойност, която е в рамките на определената по инструкция, осигуряваща оптимална работа на пречиствателното съоръжение. Въз основа на проверката на място и съгласно записите в журнала в командна зала /зала ЩИТ/, разпалване на енергийни котли към момента проверката не е имало. В момента на проверката е установена експлоатация на комин №2, което е в нарушение на условия 9.2.1.4 от комплексното разрешително, без да са налице условия за такава експлоатация.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд Гълъбово приема, че вмененото административно нарушение не е доказано по надлежен ред, като тези свои изводи прави на базата на назначената и приета по делото инженерно-техническа експертиза. Вещото лице е описало кое представлява анормален режим на работа на горивната инсталация, което е било налице и към датата на извършване на проверката. От журнала в зала „Щит“ е установено, че към тази дата е налице такова аварийно положение и са предприети действия по погасяване на съответните котил и последващо разпалване на същите от горещо състояние след отстраняване на нередностите, т.е. бил е налице анормален режим.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Административнонаказателното обвинение срещу „Брикел“ ЕАД е за неизпълнение на Условие 9.2.4 от КР №40-Н2/2021 год. /актуализирано с Решение №40-Н1-ИО-А2/2018 год. в част „Емисии в атмосферата“/, което разрешава на оператора експлоатацията на съществуващ Комин №2 с височина 150 м. при анормални условия на работа, съгласно Условие 6.17, при спазване на Условия 9.2.8, 9.2.9 и 9.2.8.1. В Условие 6.17 е дадена дефиниция на „анормални режими на работа“, а именно: 1. Периодите на пускане и спиране на инсталацията и 2. При аварии на пречиствателните съоръжения при спазване на изискванията на чл.22 от Наредбата за норми на допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации /приета с ПМС № 354 от 28.12.2012 год., обн., ДВ, бр. 2 от 8.01.2013 год.., в сила от 8.01.2013 год./. Условия 9.2.8, 9.2.9 и 9.2.8.1 касаят уведомяване на РИОСВ при авария или спиране на пречиствателните съоръжения, вследствие на което е налице надвишаване на НДЕ.

По съществото на спора правилно е прието, че не е безспорно доказано извършването на вмененото административно нарушение. Обвинението за експлоатация на Комин №2 в разрез с изискванията на Условие 9.2.4 от КР се базира на липса на предпоставките за анормален режим на работа, при които само е допустимо функционирането му. Според ответното дружество разпалването на ЕК2 на мазут представлява част от пускането на инсталацията и с оглед на това попада в хипотезата на Условие 6.17, при която експлоатирането на комина е разрешено от Условие 9.2.4. Приетото по делото заключение на вещото лице, доказва по категоричен начин, че в деня на проверката са били налице предпоставките за така наречения анормален режим, прие което и допустимо и използването на процесния комин. При тези данни, като е кредитирал с доверие записванията в журнала и заключението на вещото лице, прието от страните без възражения, съдът е направил обоснован правен извод, че няма извършено нарушение, мотивиран с липса на потвърждаващи противоправното поведение доказателства. Съответно на закона и съдебната практика е становището му, че тежестта на доказване на фактическите констатации, обуславящи съставомерност на деяние по повдигнатото обвинение, е възложена на административнонаказващия орган. Той е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят търсената отговорност.

В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния състав по чл.123в, т.2 от ЗООС. Предвид специфичната работа на горивната инсталация за производство на топлинна енергия, както и събраните без възражения писмени доказателства /извадки от журнала, воден в зала „щит“ на 28.05.2021 год. и заключението на вещото лице/ за обосноваване на административнонаказателното обвинение от фактическа страна не е достатъчна субективната преценка на констатираните обстоятелства от актосъставителя, за който от данните по делото не става ясно дали притежава необходимата квалификация, съответна на спора по конкретния технически въпрос. Други доказателства в тази насока не са ангажирани, а оспорване на записванията в журнала се прави едва с касационната жалба. Всъщност тези записвания имат характеристиките на частен документ, ползващ се със съответната доказателствена тежест. На база установеното при извършената проверка, вещото лице е изложило обоснован извод, че към дата 28.05.2021 год. е налице анормален режим, което предполага е изключенията, посочени в Условие 6.17 от комплексното разрешително. Дали е налице или не извършено административно нарушение е въпрос, чието решаване изисква специални познания в областта на енергетиката, каквито познания съдът не притежава и правилно е допуснал исканата експертиза, респективно е кредитирал същата. Безспорно е също така, че констативният протокол от извършената проверка, има характеристиката на официален документ, но отразеното в него се опровергава от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза.

Неоснователни са оплакванията, че не става ясно дали инструкцията е била действаща към момента на проверката. Същата е приета като писмено доказателство по делото, не е оспорена и правилно е била кредитирана от съда. Самата инструкция е приета на база издаденото комплексно разрешително от 2011 год., което е актуализирано през 2013 и 2018 год. и същите са отбелязани на заглавната страница на инструкцията приета на 25.03.2019 год. Следователно същите са взети в предвид, при изготвянето й. Да, същата не е инкорпирана в комплексното разрешително, но това не може да се извърши от ответника по делото а само от административният орган, издал комплексното разрешително. Всъщност не е налице и нормативно основание за това инкорпориране.

Затова в съответствие и при правилно приложение на закона районния съд е направил извод за несъставомерност на санкционираното деяние от обективна страна поради недоказаност на неговото извършване, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява абсолютно основание за отмяната на издаденото НП като незаконосъобразно.

С оглед изложените съображения касационният състав намира, че решението на Районен съд Гълъбово е постановено при правилно приложение на закона. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.1, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №17/25.03.2024 год., постановено по АНД №218/2021 год. по описа на Районен съд Гълъбово.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.