№ 173
гр. Дупница, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Ива Д. Г.а
в присъствието на прокурора Р. Ив. М.
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510102829 по описа за 2024 година
Н. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, чрез пълномощник адв. Н. Г. Н.,
със служебен адрес - гр. ***, е предявила срещу Прокуратурата на Република България, ЕИК
*********, адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ. Искането е ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 2000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – накърняване на честа,
достойнството и доброто й име в обществото в резултат на повдигнато срещу нея обвинение
в извършено престъпление по чл.234в, ал.1 от НК по водено и прекратено досъдебно
производство № 1112/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. Дупница, ДП № 59/2019 г.
по описа на РУ на МВР гр. Бобов дол, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила
на постановлението за прекратяване - 08.01.2020 г., до окончателното изплащане на цялата
сума. Претендират се и направените разноски по производството.
Ищцата твърди, че през 2019 г. била управител на „ВАЛЕ 2002“ ЕООД и дружеството
ползвало въз основа на договор за наем търговски обект - кафе-аперитив в сградата на
кметството в с. ***, общ. Бобов дол. В непосредствена близост се намира бившият ресторант
на селото, по това време стопанисван от друг наемател.
През месец май 2019 г. служители на “ЧЕЗ Разпределение България“ АД
констатирали неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, с което
били създадени условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия в
помещенията на двата търговски обекта.
На 23.05.2019 г. било образувано досъдебно производство вх. № 1112/2019 г. по описа
на Района прокуратура - Дупница за престъпление по 234в, ал.1 от НК. По него ищцата и
наемателят на съседния обект били разпитвани в качеството на свидетели, като в хода на
досъдебното производство с нея били извършвани и други процесуално-следствени действия
- очни ставки, експертизи. Въпреки нейните показания /от които се установявало, че през
1
2018 г. по време на работа в кафето спряло електричеството в двата обекта и за да продължи
да работи, помолила човек от другия обект да се опита да отстрани повредата/, впоследствие
на ищцата било повдигнато обвинение за извършването на престъплението.
С постановление за привличане на обвиняем от 10.09.2019 г., предявено на
25.09.2019 г., ищцата е обвинена, че от неустановена дата до 23.05.2019 г. в с. ***, ул.
„Станке Димитров“ № 20, в „кафе-аператив Стар“ в сградата на кметство с. ***, чрез
другиго (чрез С.Й.М.), който направил присъединяване преди СТИ с електрически
проводник тип ШВПС 3x2.5 кв. мм (ползвани само две от жилата фаза и нула), като единият
край е свързан към изходящата фазова клема на изходящ предпазител (6ЗА-ампера), находящ
се в електрическото табло на съседното помещение в сградата -ресторант, чиято партида е
закрита, но захранена с електрическа енергия, а другият край е свързан към разклонител,
който влиза в помещението на „кафе-аператив Стар“, в който са включени два броя
хладилни витрини и един брой кафе-машина, е осъществила неправомерно присъединяване
към електроразпределителна мрежа, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с
което е създала условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия -
престъпление по чл.234в, ал.1 от НК.
Впоследствие досъдебното производство е прекратено с постановление от 20.12.2019
г. на Районна прокуратура гр. Дупница на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на
08.01.2020 г.
Повдигнатото обвинение се отразило изключително негативно на ищцата, както
върху нейната репутация и добро име в обществото, така и на психиката й; допринесло
впоследствие тя да вземе решение да прекрати търговската си дейност.
Преди това ищцата не е имала други поводи за срещи и контакт с органите на
полиция и прокуратура, не е имала никакви противообществени или криминални прояви.
След като е привлечена в качеството на обвиняема, тя е била изключително стресирана от
това да научи в какво е обвинена, била е задължена да не променя местоживеенето си и да се
явява при призоваване, в противен случай съществувала възможност да й бъде взета мярка
за неотклонение.
Поради направената регистрация в базата данни на полицията се почувствала като
човек, представляващ заплаха за обществото, третирана като престъпник. Посетителите на
заведението станали свидетели на полицейски посещения в него и се налагало да отговаря
на въпросите им. Разпространил се слух, че в кафенето на ищцата се краде ток, хората от
селото започнали да я отбягват и да не посещават заведението, което довело до спадане на
оборота. Това било съпътствано от страх у ищцата за бъдещето й и това на двете й деца,
предвид предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода и глоба в размер
на 15 000 лева.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, който счита иска за неимуществени вреди за неоснователен, при евентуалност го
оспорва по размер. Счита за приложим чл.5 от ЗОДОВ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на
закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа
страна:
С доклада по делото са приети за безспорни обстоятелствата, че досъдебно
производство № 1112/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. Дупница, ДП № 59/2019 г.
по описа на РУ на МВР гр. Бобов дол е образувано на 23.05.2019 г. за извършено
престъпление по 234в, ал.1 от НК и по него на ищцата е повдигнато обвинение на
25.09.2019 г.; с постановление от 20.12.2019 г. наблюдаващият прокурор е прекратил
наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК.
2
От приложената справка от РУ на МВР гр. Бобов дол се установява, че във връзка с
повдигнатото й обвинение по посоченото досъдебно производство на ищцата е извършена
криминалистическа регистрация. Видно от материалите по ДП № 59/2019 г. по описа на РУ
на МВР гр. Бобов дол, при привличането на ищцата не е взета мярка за неотклонение. От
приложеното към досъдебното производство свидетелство за съдимост се установява, че е
неосъждана.
От показанията на свидетеля К.Й. се установява, че в хода на посоченото досъдебно
производство в стопанисваното от ищцата кафене няколко пъти са идвали полицейски
служители и техните действия са били обсъждани от живеещите в селото. Свидетелят бил
редовен посетител на кафенето и възприел начина, по който воденото наказателно
производство се отразило на ищцата: била уплашена от възможността да й бъде наложено
наказание и да остане без средства, настъпила промяна в отношението на хората към нея –
отбягвали ли я, намалели клиентите на заведението. Това довело до допълнителни
притеснения у ищцата.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно посочената
разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето. Съгласно разясненията, дадени с т.7 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, съответният правозащитен орган отговаря и в
случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението, тъй като основанието за прекратяване и в този случай е, че деянието не е
извършено от лицето.
Ищецът носи доказателствената тежест за установяване на предпоставките, визирани
в чл.2 от ЗОДОВ, при които възниква право на обезщетение, за установяване на
настъпването на неимуществените вреди, чието обезщетяване се претендира, и на
причинно-следствената връзка по чл.4 от ЗОДОВ между настъпването на вредите и
незаконното поведение на посочените държавни органи.
Ответникът следва да докаже направените възражения за законосъобразност на
актовете по образуването и воденето на посоченото досъдебно производство, като следва да
установи наличието на законовите предпоставки, обуславящи правомерността на
поведението му.
По делото е установено безспорно, че наказателното производство е прекратено
поради недоказаност на обвинението около три месеца след привличането на ищцата в
качеството на обвиняема.
Следователно са налице предпоставките за отговорност на ответника за обезщетяване
на настъпилите вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост по аргумент от чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление съдът следва
да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на
принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на
подсъдимия с оглед доколко обвинението за деяние, което лицето не е извършило, се е
отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му
живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на
случая /Решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о./.
3
От доказателствата по делото се установи, че на ищцата е повдигнато обвинение, но
не е взета мярка за неотклонение. Повдигането на обвинение е било съпроводено с
извършване на криминалистическа регистрация. Наказателното производство след
повдигането на обвинение е продължило около три месеца, като преди предявяването на
материалите по разследването други действия с участие на обвиняемата не са извършвани.
От свидетелските показания се установи, че ищцата е преживяла негативни емоции,
породени от осъщественото спрямо нея наказателно преследване, като предвид
обстоятелството, че живее в малко населено място, извършените посещения от полицейски
служители в стопанисваното от нея заведение безспорно са от естество да предизвикат
неблагоприятен обществен отзвук. Наличието на такъв отзвук се установява и от гласните
доказателства за обсъждане от хората на действията на полицията и предполагаемото
противозаконно поведение на ищцата, отлив на клиенти от заведението и промяна в
отношението спрямо ищцата.
По делото не се установи поведение на ищеца, обуславящо приложение на чл.5, ал.1
или ал.2 от ЗОДОВ.
Преценката на посочените обстоятелства дава основание на съда да определи
обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД за претърпените от ищцата негативни изживявания, стрес и
притеснения в размер на 2 000 лв. Поради това искът е основателен за претендирания
размер.
При незаконни актове на правозащитни органи от вида на твърдените началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане
в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство – т.4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Поради
това законната лихва върху обезщетението е дължима от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване - 08.01.2020 г., до окончателното изплащане на цялата
сума.
С оглед изхода на делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса – 10 лв.
При определянето на дължимото на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение съдът не е обвързан от Наредба 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, съобразно даденото от СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДФЕС /според което национална правна
уредба като тази по чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.78, ал.5 ГПК ограничава конкуренцията в рамките
на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, пар. 1 ДФЕС/. Преценката за размера на
възнаграждението следва да е съобразена с правната и фактическа сложност на делото
/делото не е с правна или фактическа сложност/. Предвид конкретните обстоятелства по
разглеждането на делото, съдът определя на адвокат Н. Г. Н. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Н. Д. Д. в размер на
400 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ЕИК *********, да заплати на Н.
Д. Д., ЕГН **********, сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – накърняване на честа, достойнството и доброто й име в обществото
в резултат на повдигнато срещу нея обвинение в извършено престъпление по чл.234в, ал.1
4
от НК по водено и прекратено досъдебно производство № 1112/2019 г. по описа на Районна
прокуратура гр. Дупница, ДП № 59/2019 г. по описа на РУ на МВР гр. Бобов дол, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване - 08.01.2020
г., до окончателното изплащане на цялата сума.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ЕИК ********* да заплати на Н.
Д. Д., ЕГН **********, внесената държавна такса – 10 лв., а на адвокат Н. Г. Н. на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за осъщественото процесуално представителство на Н. Д. Д. –
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5