№ 98
гр. Раднево, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
в присъствието на прокурора Д. П. Сл.
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100586 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 26 ЗЗакрД.
Образувано е по молба на ДСП-Раднево с искане по чл. 4, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД за настаняване на детето С. СТ. Р., в семейството на
близки и роднини, за срок до навършване на пълнолетие на детето.
В молбата е посочено, че детето С. СТ. Р. е родено на **** г. и е второ
дете на майката СТ. Р. СТ., а бащата не бил вписан в акта за раждане и бил
неизвестен, макар да имало данни майката да е съжителствала на съпружески
начала с мъж, който сочи за биологичен баща на двете си деца. Посочено е, че
майката след раздялата с мъжа, с който е живяла, се върнала да живее при
родителите си, а на 31.07.2011 г. година заминала за Германия и оставила
двете си деца без особен представител в страната. Предвид това, че майката
трайно не полагала грижи за децата си А. и С. и те са останали без законен
представител са настанени по административен ред, а след това и със съдебно
решение за отглеждане и възпитаване в семейството на Р. Г. П. и Р. Й. СТ.,
баба и дядо на детето по майчина линия, като мярка за закрила по ЗЗакрД. На
12.01.2018г. при посещение в отдел „Закрила на детето” майката С.С. заявила
писмено със заявление желанието си децата да бъдат върнати в семейството
й. При рутинно посещение на служители на ДСП – Раднево, на 26.01.2018 г. в
дома, в който се отглеждат децата, е установено, че те не са там. Бабата и
1
дядото на децата – Р.П. и Р.С. информирали служителите, че дъщеря им
Стефка заедно с децата А. и С. са заминали за Германия, която информация се
потвърдила и от направената справка в РУ-Раднево, а именно, че майката и
децата са напуснали страната на 12.01.2018г. през ГКПП „Калотина” и
нямали последващи влизания в страната, предвид на което настаняването на
детето С. в семейството на совите баба и дядо по майчина линия е прекратено
с административна заповед на Директора на ДСП гр. Раднево № ЗД/Д-СТ-Р-
006/19.03.2018г. и потвърдена с решение № 24/13.04.2018г. на РС-Раднево.
Твърди се, че пребиваването на децата в Германия е било за кратък период,
майката ги връща в България и ги оставя на грижите на свои познати в гр.
Нова Загора, тъй като през този период родителите й са били в Кипър.
Голямото дете А. успява да си тръгне от гр. Нова Загора и заживява при леля
си в гр. Раднево, кв. „Кантона”, като от 30.07.2021г. спрямо същото е
предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Когато Р.П. и Р.С. се
завръщат в България разбират, че С. е оставен на грижите на чужди хора,
отиват в гр. Нова Загора и вземат детето, от което разбират, че му е
позволявано да напуска къщата. На 11.07.2022 г. бабата и дядото попълнили
декларации, с които изразили категорично желание да продължат да се
грижат за детето С. СТ. Р.. Иска се предприемане на мярка за закрила спрямо
детето чрез настаняване на същото в семейството на баба си и дядо си по
майчина линия.
Искането е с правна квалификация чл. 26 от Закона за закрила на детето,
като в това производство в тежест на сезиращия съда е да докаже наличието
на предпоставките за настаняване на детето извън семейството му, а именно -
в семейството на близки и роднини.
В откритото съдебно заседание се явява лично директорът на ДСП-
Раднево – Снежана Делчева и заявява, че поддържа молбата и иска същата да
бъде уважена.
Представителят на РП-Стара Загора, ТО-Раднево, взема становище в
съдебно заседание, като счита молбата за основателна и за което излага
съображения.
Заинтересованата страна СТ. Р. СТ. не се явява в откритото съдебно
заседание, не е взела становище по молбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
2
намира за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за раждане от 21.07.2022 г., издадено от община
Раднево, въз основа на акт за раждане № 85 от 23.10.2009 г. /л.4/ се
установява, че детето С. СТ. Р. е родено на **** г. в гр. Раднево, от майка СТ.
Р. СТ. и баща невписан в акта за раждане.
Служебно известно е на съдията-докладчик, че с решение по гр.д. №
217/2018 г. на РС-Раднево по реда на чл. 30 ЗЗакрД е постановено
прекратяване на взета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД с решение
№ 182 от 12.12.2011 г. по гр.д. № 809/2011 г. на РС-Раднево - настаняването
на детето С. СТ. Р. в семейството на Р. Г. П. и Р. Й. СТ..
По делото е приет доклад за оценка на случай и предприемане на мярка
за закрила спрямо дете /л.5-7/ и заключителен доклад /л.12-13/, от които е
видно, че детето С. СТ. Р. е дете на 12 години и 11 месеца, за което се грижат
неговите баба и дядо по майчина линия почти от неговото раждане и до
настоящия момент. Посочено е, че бабата и дядото на детето, а именно Р. Г.
П. и Р. Й. СТ. били попълнили декларации по чл. 24, ал. 3 ППЗЗакрД
/приложени на л.8 и л.9 от делото/, с които са изразили категорично желание
да се грижат за детето С. СТ. Р.. Посочено е, че бабата и дядото са осигурили
сигурна, спокойна и безопасна среда за детето, за неговото отглеждане и
възпитание, задоволили са неговите жизнени потребности, достъп до
здравеопазване и нужния му емоционален комфорт. Посочено е, че е в
интерес на детето предприемане на мярка за закрила. Идентично становище е
изразено и от социалните работници, съставили приетия по делото социален
доклад.
По делото е приета заповед № ЗД/Д-СТ-Р-013 от 05.08.2022 г. на
директора на ДСП-Раднево /л.11/, с която по административен ред е взета
спрямо детето С. СТ. Р. мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗакрД, което е предмет на
настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД съдът по искане на органите или лицата
по чл. 26, ал. 2 ЗЗакрД може да вземе решение за налагане на мярка за
настаняване на дете извън семейството - в семейство на роднини или близки,
3
в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана
институция, при наличието на някое от изчерпателно посочените основания
по чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД.
Според чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД може да бъде настанено извън семейството
дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права
или чиито родителски права са ограничени (т.1); чиито родители, настойници
или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето
(т.2) или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат (т.3); което е
жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие (т.4), както и в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996
г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата (т.5).
В конкретния случай, въз основа на доказателствата по делото, съдът
намира, че е налице основанието по чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗакрД за
прилагане на мярка за закрила спрямо детето чрез настаняването му извън
семейството. Цитираната разпоредба изисква родителите да са починали
и/или да се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. В случая
единственият родител на детето, неговата майка, се намира в трайна
невъзможност да го отглежда, тъй като го е оставила малко след раждането на
своите родители и е прекъснала емоционалната връзка с детето си. Видно от
данните по делото детето е било оставено на грижите на баба си и дядо си по
майчина линия малко след раждането му, а след това за много кратко време е
било отведено от майка си в чужбина и веднага върнато в страна и оставане
от майката на грижите на непознати лица. С оглед изложеното, детето С. СТ.
Р. е дете в риск по смисъла на §1, т. 11, б. „а“ ЗЗакрД и молбата за
предприемане на мерки за закрила спрямо него е основателна.
В интерес на детето е спрямо него да бъде приложена мярка за закрила
чрез настаняването му извън семейството съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД.
Съгласно чл. 28, ал. 4, изр. ІІ вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД при определяне на
мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД
(настаняване в семейство на роднини или близки, настаняване за отглеждане
в приемно семейство, настаняване в специализирана институция), освен ако
4
това не е в интерес на детето.
В настоящия случай има възможност за прилагане на първата по ред
приложима мярка за закрила - настаняване на детето в семейството на
роднини и близки. Дядото и бабата на детето по майчина линия са изявили
желание и са дали съгласие да отглеждат и да се грижат за детето С. СТ. Р., с
което са силно привързани един към друг, а детето се чувства добре при тях,
имайки предвид цялостния му живот при тях. От това съдът прави
заключение, че най-добрият интерес на детето, а именно да се възпитава и
отглежда в нормална за възрастта му среда, изисква да се приеме, че към
момента това може да се предостави само от неговите баба и дядо по майчина
линия.
При следване поредността на мерките за закрила по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД
е налице основание съдът да настани детето в семейство на близки и роднини
– семейството на неговите баба и дядо по майчина линия – Р. Г. П. и Р. Й. СТ..
Съгласно чл. 28, ал. 5 ЗЗакрД съдът задължително определя срок на
настаняването, поради което следва да определи срок на настаняването на
детето. Съдът намира, че с оглед възрастта на детето, ежедневните му
потребности, подходящ за него и в негов интерес е настаняването да бъде за
срок до навършване на пълнолетие на детето.
Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата и
разкриването на възможност за реинтеграцията на детето в биологичното му
семейство, настаняването му в семейство на други роднини и близки или в
приемно семейство и преди изтичането на срока, е необходимо незабавно да
бъде сезиран съдът, за да промени постановената мярка, ако установи, че това
е в интерес на детето.
Необходимо е да бъде отбелязано също така, че налагането на мярката
не препятства възможността на майката да поддържа контакти с детето, за да
не се прекъсва връзката родител – дете.
Така мотивиран и на основание чл. 28 във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД във вр.
чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето С. СТ. Р., ЕГН **********, родено на **** г. в
5
гр. Раднево, обл. Стара Загора, от майка СТ. Р. СТ. и баща неизвестен, в
семейството на близки и роднини – семейството на Р. Г. П., ЕГН **********,
и Р. Й. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. ****, като мярка за закрила по чл. 4,
ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, за срок до навършване на пълнолетие на детето.
На основание чл. 28, ал. 4 ЗЗакрД решението подлежи на незабавно
изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6