О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………….гр.София, 19.08.2022г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІV-В
състав в закрито заседание на 19.08. две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина Ботева
като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 239 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436, вр.
с чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Г.“ ЕООД, ЕИК ******срещу : 1/ Постановление
№ 925143930893 от 20.02.2020 г. по изпълнително дело № 20189250400438, с което
е оставено без уважение искането на жалбоподателя- длъжник за вдигане на
наложени обезпечителни мерки върху движими вещи на длъжника /запори върху 10
броя автобуси и върху банкови сметки/ и
2/ срещу Разпореждане № 925143930919 от 20.02.2020 г. на ЧСИ Р.Г.-Ч.с рег.№ 925
на КЧСИ по изпълнително дело № 20189250400438, с което е допълнено
разпореждането на ЧСИ И.Ч.от 19.12.2016г.
– с възобновяване на
производството по принудителното изпълнение по молба на взискателите.
Жалбоподателят
твърди,
че по същество с обжалваните актове от ЧСИ
не само се прави отказ да бъде съобразен настъпилият факт на
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закон и като последица
от това- да бъдат вдигнати наложените
обезпечителни мерки, но и в нарушение на закона изпълнителното производство е
възобновено чрез допълване на разпореждането на ЧСИ И.Ч.от 19.12.2016г.
/прехвърлено на ЧСИ Р.Г.-Ч./ и то без да
има заявено искане за възобновяването от страна на взискателите с изрична
молба. Жалбоподателят поддържа, че с
решение № 6538 от 17.09.2019 г. на СГС, TO VI, ЧЖ е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК с мотива, че изпълнителното
дело не може да бъде прекратено втори път. В конкретния случай твърди, че
изпълнителното производство по изп.дело № 2006783040046 е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление на ЧСИ И.Ч.от 17.03.2014 г.
Жалбоподателят твърди, че посоченото постановление на ЧСИ И.Ч.не е отменено по
надлежния начин и към 20.02.2020 г.
изпълнителното дело все е било прекратено. Жалбоподателят твърди, че
на 25.11.2019 г. във връзка с отказа на СГС да прекрати вече прекратеното
изпълнително дело, както и с оглед факта, че съдебният изпълнител не е изпълнил
задълженията си по чл.433, ал.3 от ГПК , е поискал да бъдат вдигнати всички
обезпечителни мерки по делото, но това е отказано с обжалваното постановление ,
а с атакуваното разпореждане в нарушение
на закона е възобновено изпълнителното
производство. Счита, че обжалваните постановление и разпореждане от 20.02.2020
г. на ЧСИ Р.Г.-Ч.са незаконосъобразни, тъй като прекратяването на
изпълнителното производство настъпва по силата на закона, а актът за
прекратяване на съдебния изпълнител има само декларативен характер. Намира, че
без правно значение е обстоятелството дали съдебният изпълнител ще постанови
изричен акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това, тъй като прекратяването настъпва по право и като последица от него
съдебният изпълнител следва да вдигне служебно наложените запори и възбрани,
като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право.
Заявява, че опитът на ЧСИ да мотивира липсата на настъпила перемпция по делото
не са коректни, а определянето на поведението на взискателя като „активно“ е
неоснователно и необосновано. Счита, че само формалното искане на взискателя за
извършването на едно и също повтарящо се изпълнително действие през определен
период от време не е достатъчно , за да се направи обобщаващ извод за липсата
на настъпила перемпция, а е необходимо и предприето конкретно изпълнително
действие от съдебния изпълнител в рамките на реализирането на изпълнителения
способ. С така изложените доводи жалбоподателят мотивира искането си за отмяна
на обжалваните актове на ЧСИ и постановяване на съдебен акт, с който да бъде
прекратено изпълнителното производството на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Претендира присъждането на разноски настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
Насрещните
страни по жалбата - взискатели в изпълнителния процес, С.Й.Р.,
И.Н.В.и Й.Н.В., на които е връчен редовно препис от жалбата чрез пълномощника
им - адв. М.Р., не депозират писмен
отговор на жалбата в законоустановения срок.
По делото са депозирани мотиви от Т.Р.– помощник
частен съдебен изпълнител при ЧСИ Р.Г.-Ч.с рег.№ 925 на КЧСИ, с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Изпълнителното производство е образувано
на 23.10.2006 г. пред ЧСИ И.Ч.с рег.№ 783 при КЧСИ по молба от С.Й.Р. с ЕГН **********,
И.Н.В.с ЕГН ********** и Й.Н.В.с ЕГН ********** – за събиране на вземанията по
изпълнителен лист, издаден на 22.05.2006 г. от СГС, ГО, 7 състав по Решение от
25.04.2006 г. по гр.д. № 2513/2003 г. на ВКС, гр.д. № 223/2000 г. на СГС. С
изпълнителният лист длъжникът е осъден за заплати на кредиторите-взискатели сума
в размер на 1 062,15 лв., на
основание чл.245,ал.1 от КТ и сума в размер на 10 200 щатски долара, на основание чл.215
от КТ, ведно със законната лихва върху главниците от 13.03.2000 г.- до
окончателното им изплащане.
На 27.02.2014 г. по делото е депозирано
Заявление от длъжника с вх.№ 1697, за прекратяване на делото по реда на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
С постановление на ЧСИ от 17.03.2014 г.
делото прекратено. Взискателите са уведомени надлежно на 24.03.2014 г.
На 31.03.2014 г. по делото е депозирана
жалба от взискателите срещу постановлението за прекратяване от
17.03.2014г.. По жалбата са констатирани нередовности, за което е изпратено
съобщение с изх.№ 3128/07.04.2014 г. до двама от взискателите чрез процесуалния
им представител.
На 18.07.2014 г. по делото е депозирана
молба от взискателите за възобновяване на делото. Молбата е уважена с резолюция
на ЧСИ Горанова от същия ден.
На 09.12.2016 г. по делото е постъпила
молба от взискателя, в резултат, на която с резолюция на ЧСИ от 19.12.2016 г.
са извършени справки за актуално състояние на длъжника и в НАП за налични
публични задължения, банкови сметки, декларирано имущество и ДДС дневници за
продажби.
На основание чл. 33 от ЗЧСИ, във връзка
със Заповед № РД-08-4598/05.09.2018 г., служебния архив на ЧСИ И.Ч.е прехвърлен
на ЧСИ Р.Г.-Ч., с оглед на което изпълнително дело с № 2006783040468 по описа
на ЧСИ И.Ч., peг. № 783 с район на действие СГС, е преобразувано за
продължаване на изпълнителното производство при ЧСИ Р.Г.-Ч., peг. № 925, Район
на действие СОС, и е заведено под нов № 20189250400438.
На 12.11.2018 г. по делото е депозирана
молба от длъжника, за прекратяване на производството по реда на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
С Разпореждане на помощник частен
съдебен изпълнител към ЧСИ Р.Г.-Ч. от
12.11.2018 г. молбата е оставена без уважение.
На 03.12.2018 г. е постъпила жалба от
длъжника с № 8775 срещу разпореждането на помощник частния съдебен изпълнител
към ЧСИ Р.Г.-Ч.. С влязло в сила решение на СГС , VІ ТО под № 6538 от
17.09.2019г. по ч.гр.дело № 6611/2019г. жалбата
на длъжника срещу отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е оставена без уважение с мотива, че
изпълнителното делото не може да бъде прекратено втори път, при наличие на
постановено предходно прекратяване на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,
постановено с Постановление на ЧСИ от 17.03.2014 г., освен ако последното
постановление не бъде отменено по надлежния ред, за каквато отмяна липсват
данни по изпълнителното дело.
С молба вх.№ 06941/25.11.2019г.
длъжникът „Г.“ ЕООД е заявил искане до ЧСИ
Р.Г.-Ч.за вдигане, на основание чл.433,ал.3 от ГПК на наложените запори
и възбрани върху имуществото и вземанията му, с мотива, че с постановление на
ЧСИ И.Ч.от 17.03.2014г. изпълнителното производство е прекратено, на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и това прекратяване не е отменено по надлежния
ред, съгласно мотивите на решението на СГС, VІ ТО под № 6538 от 17.09.2019г. по ч.гр.дело № 6611/2019г.
С обжалваното Постановление на ЧСИ от
20.02.2020 г. , с мотива, че по изп.делото се констатира активното поведение на
взискателя, въз основа на което не са налице обстоятелствата по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК молба на длъжника с вх.№ 06941/2019
г. – за прекратяване на изпълнителното производство, е оставена без уважение.
С обжалваното разпореждане от
20.02.2020г. ЧСИ Р.Г.-Ч.е допълнено разпореждането от 19.12.2016 г. на ЧСИ И.Ч.,
като е постановено възобновяване на
изпълнителното производство.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е недопустима.
С нормата на чл.
435 от ГПК законодателят лимитивно и
изчерпателно е установил подлежащите на съдебен контрол по реда на обжалването
актове и действия на съдебния изпълнител. Подлежащите на обжалване от страна на
длъжника в изпълнението актове и действия на съдебния изпълнител са изброени в
разпоредбата на чл.435,ал.2 и ал.3 от
ГПК. В конкретния случай обжалваните актове не попадат в приложното поле на
нито една от тези две разпоредби. Нормата на
чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК дава право на длъжника да обжалва само отказа
на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното
изпълнение. Тази норма е императивна и не може да бъде тълкувана разширително.
В конкретния случай длъжникът е поискал само и изрично от съдебния изпълнител
да бъде приложена законовоустановената последица от прекратяване на
изпълнителното производство по ал.3 на чл.433 от ГПК- вдигане на наложените
запори и възбрани. Отказът на съдебния изпълнител за прилагане на тази законова
последица не подлежи на обжалване. Не подлежи на обжалване и разпореждането за
възобновяване на изпълнителното производство. В случай, че страната /длъжник/,
счита, че от ЧСИ незаконосъобразно се реализира изпълнителното производство с
актове и действия, които не попадат в приложното поле на чл.435 от ГПК, то
законодателят е предвидил друг ред за защита на правата и законните интереси на
страната в хипотезата, при която те са накърнени / чл. 441, ал. 1 ГПК/.
С оглед изложените мотиви, съдът приема, че жалбата на „Г.“ ЕООД е недопустима и като
такава следва да бъде върната, а производството по нея- прекратено.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ВРЪЩА,
като недопустима , жалбата, подадена от
„Г.“ ЕООД, ЕИК ******срещу : 1/ Постановление № 925143930893 от
20.02.2020 г. на ЧСИ Р.Г.-Ч.с рег.№ 925 на КЧСИ
по изпълнително дело № 20189250400438, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя- длъжник за вдигане на наложени обезпечителни мерки
върху движими вещи на длъжника /запори върху 10 броя автобуси и върху банкови
сметки/ и 2/ срещу Разпореждане №
925143930919 от 20.02.2020 г. на ЧСИ Р.Г.-Ч.с рег.№ 925 на КЧСИ по изпълнително
дело № 20189250400438, с което е допълнено разпореждането на ЧСИ И.Ч.от
19.12.2016г. – с възобновяване на производството по принудителното изпълнение
по молба на взискателите.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.