№ 8481
гр. /.../, 03.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110128127 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на
/.../ ООД, чрез юрисконсулт К. К. срещу Д. К. З., ЕГН **********, с /.../ ООД,
ЕИК /.../ е предявило срещу Д. К. З., ЕГН ********** установителни искове,
по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми, както
следва: 1/ сумата от 1877,98 лева, представляваща падежирали и непогасени
лизингови вноски за периода 15.07.2018 г. – 17.01.2019 г. по Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив № AG0000379, сключен на 21.08.2017 г. между /.../ ЕООД, в
качеството на лизингодател и Д. К. З., в качеството на лизингополучател,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.11.2019 г.
до изплащане на вземането; 2/ сумата от 664,37 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 15.08.2018 г. – 17.01.2019 г.; 3/ сумата от
66,74 лева, представляваща неустойка за забава, начислена на основание чл.
15.1 от Общите условия на ищцовото дружество за забава в плащанията на
вноски от № 11 до № 17 вкл. от погасителния план към Договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив № AG0000379; 4/ сумата от 1239,99 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
начислена на основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество и
формирана като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния
план към Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № AG0000379 /всяка от които в размер
на 413,33 лева/; 5/ сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за
възстановяване владението върху лизинговия актив, дължимо на основание
чл. 14.4 вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество, за които
суми на 31.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 63490/2019 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
1
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след
размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, формулирани в исковата молба е основателно и следва
да бъде уважено. Следва да бъде предоставена възможност на ответника, чрез
назначения му в производството особен представител – адвокат Н.Д. – САК,
да постави допълнителни въпроси към вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза.
Искането на ответника, на основание чл. 183 ГПК, да бъде задължен
ищецът да представи в оригинал документи, които са представени към
исковата молба в заверен от името на ищеца препис, а именно: 1/ Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив № AG0000379, сключен на 21.08.2017 г. между /.../ ЕООД, в
качеството на лизингодател и Д. К. З., в качеството на лизингополучател; 2/
погасителен план към Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379,
сключен на 21.08.2017 г. между /.../ ЕООД, в качеството на лизингодател и Д.
К. З., носещ подписите на страните по процесния договор за лизинг; 3/ Общи
условия към договори за финансов лизинг, сключвани от /.../ ЕООД с
физически лица – потребители, подписани от страните по процесния договор
за лизинг; 4/ Тарифа към Общите условия, приложими към договори за
финансов лизинг, сключвани от /.../ ЕООД, подписани от страните по
процесния договор за лизинг; 5/ приемо-предавателен протокол от 21.08.2017
г., подписан от страните по процесния договор за лизинг и 6/ договор от
29.10.2018 г., сключен между /.../ ЕООД, в качеството на възложител и /..../
ООД, в качеството на изпълнител, е допустимо и следва да бъде уважено. На
основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК, следва да бъдат дадени указания на
ищеца, че ако в предоставения срок не представи в оригинал или официално
заверен препис горепосочените документи, представените към исковата
молба преписи от същите, ще бъдат изключени от доказателствения материал
по делото.
Искането на ответника с правно основание чл. 190 ГПК, следва да бъде
оставено без уважение, доколкото искането не е конкретизирано, не е
обосновано и значението за спора на документите, за чието представяне по
делото се иска да бъде задължен ищецът да бъде задължен ищецът да
представи, като същевременно съдът намира, че приобщаването на тези
документи не е необходимо за правилносто решаване на спора, с
разглеждането на който е сезиран в настоящото производство.
Следва да се приложи за послужване в настоящото производство
2
ч.гр.д. № 63490/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.05.2022 г. от 11.30 часа, за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Със заявление вх. № 3079838/01.11.2019 г. /.../ ООД, ЕИК /.../ е
поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. К. З.,
ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1877,98 лева,
представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за периода
15.07.2018 г. – 17.01.2019 г. по Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379,
сключен на 21.08.2017 г. между /.../ ЕООД, в качеството на лизингодател и Д.
К. З., в качеството на лизингополучател, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 01.11.2019 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 664,37 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
15.08.2018 г. – 17.01.2019 г.; 3/ сумата от 66,74 лева, представляваща
неустойка за забава, начислена на основание чл. 15.1 от Общите условия на
ищцовото дружество за забава в плащанията на вноски от № 11 до № 17 вкл.
от погасителния план към Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379; 4/
сумата от 1239,99 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена на
основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество и формирана
като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния план към
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив № AG0000379 /всяка от които в размер на 413,33
лева/; 5/ сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за възстановяване
владението върху лизинговия актив, дължимо на основание чл. 14.4 вр. с чл.
8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество. На 31.08.2020 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК в полза на /.../ ООД, ЕИК /.../. Заповедта за
изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
с разпореждане № 20080813/29.03.2021 г. на ищцовото дружество са дадени
указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да
предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението, срещу
Д. К. З., ЕГН **********, като довнесе дължимата държавна такса. Препис от
разпореждане № 20080813/29.03.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 63490/2019
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е връчено на ищеца на 19.04.2021 г.
3
Исковата молба е подадена на 19.05.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 21.08.2017 г. между /.../ ЕООД, в качеството на
лизингодател и Д. К. З., в качеството на лизингополучател, е сключен Договор
за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив № AG0000379. Поддържа, че в изпълнение на поетите по
процесния договор за лизинг задължения, ищецът е придобил собствеността
върху посочения от лизингополучателя актив – лек автомобил „Опел
Мовано“, рег. № СА4696МХ, идентификационен номер на рама:
VN1F9C2E639869374 и е предоставил ползването му на лизингополучателя,
за което обстоятелство между страните по договора за лизинг бил съставен
приемо-предавателен протокол от 21.08.2017 г. Посочва, че размерът на
финансирането бил 7000 лева. Твърди, че договорът за лизинг бил сключен за
срок от 24 месеца, изтичащ на 15.08.2019 г. Поддържа, че между страните по
договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36%, съответно
размер на дължимите месечни вноски от 413,33 лева. Посочва, че последното
извършено от ответника плащане по процесния договор било извършено на
10.12.2018 г. в размер на 420,00 лева. Поддържа, че поради неизпълнение на
поетите по договора задължения, последният бил прекратен на 17.01.2019 г.,
на която дата и лизинговата вещ била иззета от представители на
лизингодателя. Излага съображения, че на основание чл. 15.1 от Общите
условия на ищцовото дружество за забава в плащанията на вноски от № 11 до
№ 17 вкл. от погасителния план към Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №
AG0000379, ответникът – лизингополучател дължи на ищцовото дружество –
лизингодател и сумата от 66,74 лева, представляваща неустойка за забава.
Поддържа, че на основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото
дружество, ответникът – лизингополучател дължи на ищцовото дружество –
лизингодател и сумата от 239,99 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
формирана като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния
план към Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № AG0000379 /всяка от които в размер
на 413,33 лева/. Посочва, че на основание чл. 14.4 вр. с чл. 8.7.10 от Общите
условия на ищцовото дружество, ответникът – лизингополучател дължи на
ищцовото дружество – лизингодател и сумата от 500,00 лева, представляваща
разходи за възстановяване владението върху лизинговия актив.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което
да бъде признато за установено, че Д. К. З., ЕГН ********** дължи в полза на
/.../ ООД, ЕИК /.../ суми, както следва: 1/ сумата от 1877,98 лева,
представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за периода
15.07.2018 г. – 17.01.2019 г. по Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379,
сключен на 21.08.2017 г. между /.../ ЕООД, в качеството на лизингодател и Д.
К. З., в качеството на лизингополучател, ведно със законна лихва върху
4
горепосочената сума, считано от 01.11.2019 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 664,37 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
15.08.2018 г. – 17.01.2019 г.; 3/ сумата от 66,74 лева, представляваща
неустойка за забава, начислена на основание чл. 15.1 от Общите условия на
ищцовото дружество за забава в плащанията на вноски от № 11 до № 17 вкл.
от погасителния план към Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379; 4/
сумата от 1239,99 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена на
основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество и формирана
като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния план към
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив № AG0000379 /всяка от които в размер на 413,33
лева/; 5/ сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за възстановяване
владението върху лизинговия актив, дължимо на основание чл. 14.4 вр. с чл.
8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество, за които суми на
31.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 63490/2019 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
Претендират се разноски в настоящото исково производство и в
заповедното производство по ч.гр.д. № 63490/2019 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
В срока за отговор на исковата молба, от името на ответника Д. К. З.,
ЕГН **********, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител в производството - адвокат Н.Д. – САК, е депозиран отговор на
исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Посочва се, че от
изложеното от ищеца в исковата молба не може да се направи извод на което
от основанията по чл. 87 ЗЗД се твърди да е развален процесния договор за
лизинг. Излагат се съображения, че по делото не се съдържат доказателства за
спазване на процедурите по чл. 13.6 вр. чл. 13.5I от Общите условия на
ищеца. Оспорва се претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, като в тази връзка се излагат
съображения за нищожност на клаузата на чл. 15.5 от Общите условия на
ищцовото дружество, като противоречаща на добрите нрави. Оспорва се и
претенцията за сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за
възстановяване владението върху лизинговия актив, дължимо на основание
чл. 14.4 вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество, като в
тази връзка се сочи, че ответникът не е бил уведомен от ищеца за развалянето
на процесния договор за лизинг и за произтичащото от това задължение за
ответника, да върне лизинговата вещ.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
5
ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове , по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между /.../ ЕООД, в качеството на лизингодател и Д. К. З., в
качеството на лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №
AG0000379, по силата на който, лизингодателят е предоставил на
лизингополучателя твърдяната в исковата молба лизингова вещ, размерът на
дължимите лизингови вноски, ведно с възнаградителна лихва в уговорения
размер; наличието на валидна уговорка между страните по лизинговия
договор, предвиждаща дължимост на неустойка при забава в изпълнение
задълженията на лизингополучателя по договора за заплащане на уговорените
лизингови вноски; размерът на дължимата неустойка за забава, претендирана
на основание чл. 15.1 от Общите условия на ищцовото дружество; наличието
на валидна уговорка между страните по лизинговия договор, предвиждаща
дължимост на неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, претендирана на основание чл. 15.5 от Общите условия
на ищцовото дружество; размерът на дължимата неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, претендирана на
основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество; че между
страните по договора за лизинг са постигнати уговорки за дължимост
възстановяване владението върху лизинговия актив; че лизингодателя-ищец е
търпял вреди от неизпълнението на задължението на лизингополучателя да
предаде обратно владението върху лизинговата вещ на лизингодателя, както и
техния размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да
докажат правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти,
6
включително и възражението си за нищожност на клаузата на чл. 15.5 от
Общите условия на ищцовото дружество, предвиждаща дължимост на
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза в
настоящото производство със задачи, формулирани в исковата молба, при
депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., адрес: гр. /.../, п.к.1345, ул./.../,
бл.59, ет.2, ап.10, тел. 8 239 490, 0886 771 776.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. №
63490/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 183 ГПК, /.../ ЕООД, в срок до
насроченото по делото открито съдебно заседание на 30.05.2022 г., да
представи в оригинал или официално заверен препис, следните документи,
представени в заверен от представител на дружеството препис като
приложение към исковата молба, а именно: 1/ Договор за финансов лизинг
със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив № AG0000379, сключен на 21.08.2017 г. между /.../ ЕООД, в
качеството на лизингодател и Д. К. З., в качеството на лизингополучател;
2/ погасителен план към Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379,
сключен на 21.08.2017 г. между /.../ ЕООД, в качеството на лизингодател
и Д. К. З., носещ подписите на страните по процесния договор за лизинг;
3/ Общи условия към договори за финансов лизинг, сключвани от /.../
ЕООД с физически лица – потребители, подписани от страните по
процесния договор за лизинг; 4/ Тарифа към Общите условия,
приложими към договори за финансов лизинг, сключвани от /.../ ЕООД,
подписани от страните по процесния договор за лизинг; 5/ приемо-
предавателен протокол от 21.08.2017 г., подписан от страните по
процесния договор за лизинг и 6/ договор от 29.10.2018 г., сключен между
/.../ ЕООД, в качеството на възложител и /..../ ООД, в качеството на
изпълнител.
УКАЗВА на ищеца /.../ ЕООД, че по аргумент от разпоредбата на чл.
183, ал. 1, изр. 2 ГПК, ако в предоставения срок не представи в оригинал или
официално заверен препис горепосочените документи, представените към
исковата молба преписи от същите, ще бъдат изключени от доказателствения
материал по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника, с правно основание чл. 190 ГПК.
7
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба,
към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. /.../, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова,
Мария Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**;
www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
8
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис
от отговора на исковата молба.
Вещото лице да се призове с указания да работи по изготвяне на
заключението по допуснатата експертиза, след внасяне на определения
депозит и представяне на доказателства за извършеното плащане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9