СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на
секретаря С. Апостолова, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 13810 по описа на съда
за 2015 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 13.07.2015 г., допълнено с решение от 30.06.2016 г., постановено по
гр.д. № 31840/2013 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, е признато за установено
по отношение на Д.К.Г., че Г. Д. Г. е собственик на следния недвижим имот:
апартамент, находящ се в гр. София, район „Възраждане” в жилищна сграда на бул.
„*******, на втори жилищен етаж, състоящ се от стая, вестибюл, кухня и
обслужващи помещения, със застроена площ от 51.58 кв.м., при граници: от изток
- жилище на сем. С., от запад - жилище на сем. П., от север - бул. „Сливница”,
от юг - двор, отгоре - жилище на сем. К., отдолу - жилище на сем.Б., заедно с
принадлежащото избено помещение без квадратура при граници: от изток – абонатна
станция, от запад – мазе на сем. П., от север – мазе на сем. К., от юг – двор,
както и таван, при граници: от изток – таван на П., от запад – таван на Д., от
север – улица, от юг – двор, заедно със съответните 16,826 % идеални части на
сградата и от правото на строеж върху мястото – държавна земя и е осъден Д.К.Г.
да предаде на Г. Д. Г. гореописания недвижим имот.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответникът
Д.К.Г.. Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното
решение. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал тройна
съдебно-почеркова експертиза. Навежда доводи, че са оспорили саморъчното
завещание, представено от ищеца и същото не изхожда от завещателката.
Аргументира, че по делото не е доказано владението върху процесния имот да се
осъществава от него.
Ответникът по жалбата Г. Д. Г. в
законоустановения срок е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който
я оспорва като неоснователна.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевиранитевъззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
СРС е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 108 ЗС.
За да постанови обжалваното решение, СРС
правилно е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния
имот въз основа на завещателно разпореждане в негова полза, съдържащо се в саморъчно завещание от 02.07.2000 год. на
завещателя М.К.. Въззивният съд счита за основателно възражението на ответника
за процесуално нарушение на първоинстанционния съд отказа да се допусне тройна
съдебно-почеркова експертиза, при приемането на две единични заключения на вещи
лица с противоположни изводи. От приетата във въззивното производство тройна
съдебно-почеркова експертиза се установява, че ръкописният текст и изписаните
три имена под завещател в саморъчно завещание от 02.07.2000 г., с което се
твърди, че завещателката е завещала процесния имот на ищеца Г.Г., са изпълнени
от М. Г.К.и че ръкописният текст и изписаните три имена под завещател в
саморъчно завещание от 24.02.2006 г., с което се твърди завещателката да е
завещала процесния имот на ответника Д.Г., не са изпълнени от М.Г.К.. При така
установените факти, настоящия съдебен състав прави правния извод, че
завещателното разпореждане е написано и подписано от М.К., каквото е законовото
изивскване за форма на саморъчното завещание. Волята на завещателката е ясна –
заветникът-ищец по настоящото дело придобива процесния недвижим имот след
нейната смърт. По тези съображения, съдът счита за неоснователно възражението
във въззивната жалба, че завещанието, с което ищецът придобива право на
собственост върху процесния имот, не е написано от завещателя.
Относно възражението, че по делото не е
доказано владението на процесния имот да се осъществява от ответника, съдът
намира, че макар да няма изрично оспорване в отговора на исковата молба, липсва
и изрично призание на този факт и е в доказателствена тежест на ищеца да
установи, че ответникът владее процесният имот. От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля П.К., който живее в апартамент над
процесния, се установява, че след смъртта на завещателката е сменен патронът на
входната врата на процесния имот и в последствие ответникът е изнесъл мебелите
от апартамента. Свидетелят заявява, че е виждал ответника пет-шест пъти на
адреса. Съдът кредитира показанията на свидетеля К. като логични, вътрешно
непротиворечиви и им дава вяра. Въпреки че сидетелят не е виждал някой да влиза
или излиза от процесния апартамент и кой е поръчал смяната на ключалката,
фактът, че след смяната ответникът е изнасял мебелите, води до единствения
логичен извод, че той разполага с ключ от процесния апртамент и владее същия.
По тези съображения, съдът намира, че е неоснователно възражението във
въззивната жалба за недоказаност на обстоятелството, че ответникът владее
процесния имот.
Въззивният съд достига до същите правни
изводи като първоинстанционния за основателност на иска по чл. 108, ЗС.
В хода на въззивното производство от
приетата съдебно-техническа експертиза, се установи, че процесният имот се
намира на първи жилищен етаж, непосредствено над два магазина за търговска
дейност. Вещото лице посочва, че процесният имот е част от самостоятелен обект
в сградата с идентификатор 68134.300.5.2.1, който е с площ 109 кв.м., а
процесният имот е на половината – 51,58 кв.м., но не е отразен в кадастраната
карта като самостоятелен обект и няма отделен идентификатор. От приетите по
делото като писмени доказателства проект за заснемане и разделяне на апртамента,
изготвен от инж. А.К., скица и обяснителни записки към него се установява, че
през 1992 г. е изготвено примерно разделение на апартамента от 109 кв.м. (по
настоящем с идентификатор 68134.300.5.2.1) с цел закупуването му от различни
лица. От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот се
установява, че на 11.06.1993 г. завещателката М. Г.К.и Т.Г.К.(чията част в
последствие М.К. е придобила от него по завещание) са закупили апартамента в
ляво с площ от 51,58 кв.м., представляващ част от апартамента от 109 кв.м. (по
настоящем с идентификатор 68134.300.5.2.1). При така установените факти, съдът
намира, че самостоятелен обект в сградата с идентификатор 68134.300.5.2.1,
който е с площ 109 кв.м., е разделен на два самостоятелни обекта без
индивидуални идентификатори и ищецът по настоящото следва да бъде признат за
собственик и да му се предаде владението от ответника на апартамента в ляво.
По изложените съображения, съдът счита,
че следва да потвърди първоинстанционното решение, като в диспозитива на
въззивното решение имотът бъде описан съгласно гореизложеното.
При този изход на спора разноските в
първоинстанционното производство не следва да се изменят. Съдебно-деловодни
разноски, сторени във въззивното производство следва да се присъдят на
въззиваемата страна в размер на 1226,90 лв., от които 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение, платено в брой съгласно договор за правна защита и
съдействие, 5 лв. за съдебно
удостоверение, 21,90 лв. такса за схема от АГКК и 200 лв. депозит за СТЕ.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.07.2015 г., допълнено с
решение от 30.06.2016 г., постановени по гр.д. № 31840/2013 г. по описа на СРС,
ГО, 34 състав, с което е признато за
установено по отношение на Д.К.Г., че Г. Д. Г. е собственик на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София,
район „Възраждане” в жилищна сграда на бул. „*******, на първи жилищен етаж в
ляво, състоящ се от стая, вестибюл, кухня и обслужващи помещения, със застроена
площ от 51.58 кв.м., самостоятелен обект от обект с площ от 109 кв.м. и идентификатор
68134.300.5.2.1
и е осъден Д.К.Г. да предаде владението на Г. Д. Г. на
следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, район „Възраждане” в
жилищна сграда на бул. „*******, на първи жилищен етаж в ляво, състоящ се от
стая, вестибюл, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 51.58
кв.м., самостоятелен обект от обект с площ от 109 кв.м. и идентификатор
68134.300.5.2.1
ОСЪЖДА Д.К.Г. да
заплати на че Г. Д. Г. сумата в размер на 1226,90 лв., представляваща
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.